О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
03.06.2021г., гр. Стара Загора
Старозагорски
административен съд, трети касационен състав, в закрито заседание на трeти юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №209 по
описа за 2021, год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл.
от АПК, образувано по жалбата на Фондация «Върховенство на закона» ЕИК
********* против чл.21,
ал.2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, действаща на територията на Община Гълъбово.
Оспорващият обосновава своя
правен интерес да оспорва подзаконовата
разпоредба със следните доводи: че той е ЮЛ с нестопанска цел за осъществявяне
на дейност в обществена полза и с цели – развитие на правната култура и
правното съзнание като ценности на гражданското общество, недопускането
действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни техни
разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт на
Република България, осъществяване на граждански контрол върху подзаконовите
нормативни актове по отношение на тяхната законосъобразност, отмяна на
подзаконовите нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети,
които противоречат на законите, както и такива които пряко, непосредствено и
лично засягат законните интереси на фондацията, породени от предмета й на
дейност. Твърди се, че в устава на фондацията е посочено, че с част от
средствата ще бъдат постигнати целите й за постоянен контрол върху
законосъобразността на приетите от общинските съвети и органи на изпълнителната
власт подзаконови нормативни актове, оспорване на незаконосъобразните нормативи
актове, участие в обществени обсъждания на проекти на нормативни акотве и
стратегически документи.
Настоящият състав намира,
че конкретният жалбоподател не притежава правото на оспорване, така както се
определя в чл.186, ал.1 от АПК. По силата на
чл. 186 , ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда
задължения. Нормата очертава необходимите условия, при които възниква публичното право
да се иска защита от съд, което е предоставено на гражданите, организации и
органите, САМО, когато техни права, свободи или законни интереси са или могат
да бъдат засегнати, съответно, за които оспореният подзаконов нормативен акт
поражда задължения.
Съгласно чл. 16 от АПК, прокурорът следи за
спазване на законноста, чрез предприемане на действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове, в това число и подзаконови нормативни
актове. Постоянният контрол за законосъобразност е изключително правомощие на
посочените в законите и в Конституцията на Република България органи на
държавната власт и настоящият жалбоподател не е сред тях. Гражданският контрол
за законосъобразност на подзаконовите нормативни актове не е сред признаните от
Конституцията на Република България права на отделните граждани и организации.
По аргумент за противното, извлечен от чл. 186 от АПК, както и по силата на
общия принцип, че никой не може да упражнява чужди права пред съд, е недопустимо
правото на жалба срещу подзаконов норамтивен акт да възникне въз основа на
поставена от частен субект цел за граждански контрол за законосъобразност.
Правото на защита от съд възниква само тогава и за този правен субект, чиито
права са пряко и непосредствено засегнати или могат да бъдат засегнати от
неговото прилагане, както и когато се създават задължения за оспорващия.
Следва да се отчете и, че в
Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за
2009 г. на Върховния административен съд, изрично е посочено, че юридическите
лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие
на правен интерес от това, а в мотивите на същото е обсъждано правото на оспорване
на подзаконови нормативни актове от страна на съсловни /браншови/ организации и
други сдружения с нестопанска цел, които имат право да участват в
административното производство по издаване на подзаконовия нормативен акт. В
конкретния случай жалбата е предявена от фондация, която очевидно не е
съсловна, съответно браншова организация. Наличието на правен интерес от
оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично
прогласено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която
конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни
актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Този
конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл.
186, ал. 1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка
за наличието на правен интерес във всеки отделен случай. Фондацията не
твърди конкретни обстоятелства и не сочи конкретни доказателства, че тя или
някой/някои от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и
непосредствено засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива данни
не следва да се разглежда спора по същество. Посочените цели в чл. 5 от
Учредителния акт на Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна на
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и
разпоредби, приемани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт на
Република България) са изключително общи, принципни положения, които не
препятстват или ограничават дължимата се преценка от съда за наличието на изискуема
се абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното
производство, каквато се явява правото да се оспорва един административен акт.
От съществено значение е и обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен
акт е изцяло с местно значение, а частният жалбоподател не обосновава наличие
на някаква териториална връзка или отношение с общината, на територията на
която действа процесната наредба.
В този смисъл вж. Определение
№6428/28.05.2021г., постановено по а.д. № 5469/2021г. на ВАС, четвърто
отделение, с което е оставено в сила Определение №181/09.04.2021г., постановено
от състав на настоящия съд по а.д. № 214.2021г., образувано по повод жалба на
същия жалбоподател, със сходен предмет на оспорването – подзаконов нормативен
акт, действащ на територията на Община Стара Загора.
По делото е насрочено
открито с.з. за 09.06.2021г., но предвид горния извод за недопустимост на
жалбата, следва да същото да се отмени, като се заличи датата и се уведомят
страните.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4, вр. с чл. 196 от АПК, Старозагорски административен съд, трети касационен състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение за насрочване на делото за разглеждане в открито с.з. за 09.06.2021г. от 14,00 часа и заличава датата на с.з., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация
«Върховенство на закона» ЕИК ********* против чл.21, ал.2 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, действаща на територията на Община
Гълъбово.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №209/21г по описа на АС Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.