№ 9
гр. Русе, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милен П
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20234500500687 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба на „АЙВАН
КОМЕРС“ЕООД гр.Русе, ЕИК ********* Русе, представлявано от И. П И
чрез пълномощник адвокат И. Д., АК-Русе, против решението на Районен съд-
Русе, постановено по гр.д.№6220/2021г., с което е осъден да заплати на
„ГЕОТЕХ”ООД гр.Варна сумата 1473.60лв.-депозит по договор за наем от
28.06.2019г., сумата 108.89лв.-лихва за забава за периода до 17.11.2021г.,
както и разноски по делото-774лв.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението и се иска
неговата отмяна и отхвърляне на исковете. В условия на евентуалност, иска
отмяна на решението, като поддържа възражението за прихващане до размера
на исковата претенция. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалба „ГЕОТЕХ”ООД гр.Варна е подал
отговор чрез пълномощник адвокат Е. К., АК-Русе, с който заявява становище
за нейната неоснователност. Иска решението да бъде потвърдено, претендира
1
присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
обжалваното решение, с оглед посоченото в жалбата, въззивният съд намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на интерес, в
законния срок, допустима е и подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Ответникът по въззивната жалба, ищец в първата инстанция-
търговско дружество „ГЕОТЕХ”ООД гр.Варна е твърдял в исковата си молба,
че на 28.06.2019г. с „АЙВАН КОМЕРС“ЕООД гр.Русе, настоящ
жалбоподател, сключили договор за наем за недвижим имот, срещу месечен
наем 1300лв. без ДДС. При сключване на договора предоставил на
наемодателя депозит в размер на 1300лв., без ДДС, който съгласно чл.10 от
договора се възстановява при прекратяване на договора, след покрИ.е на
режийните разходи по ползване на помещението, ако има такива.
Неколкократно променяли наемната цена, а с предизвестие за прекратяване
от 10.12.2020г., получено на същата дата от наемодателя, на основание чл.7,
ал.1 от договора, прекратили същия, считано от 01.01.2021г. На 05.01.2021г.
предали имота с приемо-предавателен протокол. При предаването се
установило, че помещението, заедно със санитарния възел и монтираните
осветителни тела и климатици се предава без забележки. Блиндираното фолио
било отстранено преди уговорения в приемо-предвателния протокол срок, а
оставените едва забележими отвори в стените след смъкване на картините
били в резултат на обикновеното употребление на наетия магазин, за които
наемателят не отговаря. Поканили ответника да върне депозита в размер на
1300лв. без ДДС, с оглед прекратяване на договора и липсата на режийни по
ползване на помещението, но той отказал, поради което с нарочна покана,
получена на 09.02.2021г. го поканили в двуседмичен срок да върне сумата
1560лв. с ДДС, по посочена банкова сметка. Претендирал е сумата 1560лв. с
ДДС-депозит по договора за наем, както и 121.78лв.-мораторна лихва за
периода 10.02.2021г.-17.11.2021г., със законна лихва от завеждане на делото и
разноски. Ответникът е оспорил основателността на иска, с твърдение, че
съгласно чл.6 от договора имотът следвало да му предаден във вида при
2
сключване на същия, като се вземе предвид нормалното овехтяване, отделно,
договорът съгласно чл.7, ал.1 може да се прекрати с двумесечно
предизвестие. Това предизвестие не било спазено, от което претърпял вреди в
размер на два наема, общо сумата 1200лв. с ДДС. Вреди претърпял и от
непредаване на имота във вида в който бил при сключване на договора, за
което направил разходи за възстановяването му в размер на 980лв., които
заплатил по договор за СМР и издадена фактура №64/20.04.2021г. на „Поли-
Чакалов“ЕООД. В условия на евентуалност е направил възражение за
прихващане на вземането за вреди в общ размер 2180лв., до размера на
исковата претенция.
По делото са събраните поисканите от страните доказателства,
фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционният съд
и не се налага да се повтаря.
Съдът е приел, че искът за заплащане на сумата 1560лв.,
представляваща заплатен от наемателя депозит по договора за наем от
28.06.2029г., сключен между страните, е основателен. Позовал се е на
разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД, че развалянето на договора има обратно
действие, поради което ответникът трябва да върне полученото, тъй като
договорът, като правно основание за това, е отпаднал. Приел е за частично
основателна и претенцията за заплащане на обезщетение за забава, но за
периода от 25.02.2021г.-с оглед определения двуседмичен срок от датата на
получаване на поканата. Съдът е приел за неоснователно направеното
възражение за прихващане на сумата 2180 лв, представляваща 1200лв. (два
наема) обезщетение за предсрочно прекратяване на договора и 980 лв.
стойност на извършени СМР по фактура №64/20.04.2021г., срещу вземането
на ищеца в размер на 1560 лв., като е посочил, че прихващане може да се
извърши, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, като всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно
(безспорно), може да го прихване срещу задължението си с изявление -
чл.103, ал.1 ЗЗД. Приел е, че в случая вземането на ответника за сумата
1200лв., нито е безспорно, нито е изискуемо, тъй като в наемния договор за
уговорената възможност в полза на двете страни да го прекратят предсрочно,
не е предвидена санкция. Вземането на ответника за сумата 980 лв.- цена на
извършени СМР по фактура №64/20.04.2021г., отразена в счетоводството и на
двете дружества – възложител и изпълнител по Договора за строително-
3
ремонтна дейност, съдът е счел за частично основателно за сумата 86.40лв.,
представляваща стойността на дейностите, според допълнителното
заключение на вещото лице К. След прихващането, ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумите 1473.60 лв. депозит по договор за наем от
28.06.2019г., заедно със законната лихва от предявяване на иска - 18.11.2021г.
до окончателното изплащане и 108.89лв. лихва за забава за периода до
17.11.2021г. За разликата до 1560 лв. депозит по договора за наем и за
разликата до 121.78 лв. лихва за забава, исковете са отхвърлени и в тази част
решението като необжалвано е влязло в сила.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че неправилно е прието
от районния съд, че се дължи връщане на дадения от наемателя депозит.
Действително съдът погрешно е приел, че договорът между страните е
развален, тъй като той всъщност е прекратен едностранно от наемателя при
условията на чл.7, ал.1. За предсрочно прекратяване на договора и неспазен
срок на двумесечното предизвестие, страните не са уговорили санкционни
последици. Настоящият състав намира, че договорът е прекратен с
приемането на имота от наемодателя на 05.01.2021г., който не се е
противопоставил на прекратяването на договора преди изтичане срока на
предизвестие. Предвид това, обезщетение за пропуснати ползи от неспазен
срок на предизвестие не се дължи, тъй като имотът е бил предаден на
наемодателя и той е бил в състояние да се разпорежда с него. На следващо
място, за да бъде присъдено обезщетение за вреди от пропуснати ползи, то
същите следва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението,
както и да са били предвидими при пораждане на задължението. Отделно от
това, същите следва да са доказани, тъй като те не се презюмират. Такова
доказване не е проведено по делото. Действително е налице известна неяснота
в мотивите на съда какво приема относно предявеното от настоящия
жалбоподател възражение за прихващане. На практика съдът е приел, че на
наемодателят се дължи сумата 86.40лв., представляваща средствата,
необходими за привеждане на имота в състоянието, в което помещението е
било при сключване на наемния договор. Настоящия състав възприема изцяло
този извод на съда. Видно от чл.6 на договора, наемодателят има право да
получи отдадения под наем имот във вида, в който го е предал, като се вземе
предвид нормалното овехтяване. При сключване на договора страните не са
съставили приемо-предавателен протокол, в който да е описано състоянието
4
на имота. Безспорно е по делото, че той е ползван за шоурум, в който са
предлагани продукти с марка ТЕД и с оглед изискванията на фирмата,
стените били боядисани в цвят „Сахара“, а на стените били поставени
картини, в резултат на което при предаване на имота с протокола от
05.01.2021г., били констатирани отвори на стените от пирони, на които били
поставени. Горното е посочено като забележка в протокола, както и че
витрината е брандирана изцяло с фирмено лого на наемателя. От анализ на
събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице К
се установява, че за привеждане на помещението във вида, в който е било при
предаването му, необходимата сума за запълване на дупките останали от
пироните, на които са били окачени картините, ошкурване и боядисване на
площите около тях е в размер на 86.40лв. За тази сума следва да бъде
уважено направеното от жалбоподателя възражение за прихващане.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че следва да бъде уважено
възражението за прихващане изцяло за заплатената на „Поли Чакалов“ЕООД
сума от 980лв., с оглед уговореното в чл.6 от договора. В този текст от
договора, както бе посочено, уговорката е имота да се предаде на наемодателя
във вида, в който е предаден при сключване на договора, като се вземе
предвид нормалното овехтяване. Сумата 86.40лв. покрива стойността на
поправките, необходими за заличаването на отворите в стените, останали
след сваляне на гвоздеите, на който са били окачени картините на наемателя и
привеждането на стените във вида, в който са били при предаване на имота.
Ето защо и правилно е прието от районният съд, че възражението за
прихващане следва да бъде уважено само за тази сума, а не и за стойността на
цялостно грундиране и боядисване на стените на помещението.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски по
делото в размер на 500лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1184 от 26.07.2023г., постановено по
гр.д.№6220/2021г. по описа на РРС в обжалваната част.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „АЙВЪН КОМЕРС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, ул. „*** да заплати на „ГЕОТЕХ“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „***, сумата
500лв. разноски по делото за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6