№ 524
гр. Варна, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500302 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. С., с ЕГН ********** и Б. Ж. С., с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.В., ул.“*****“ №3, ет.1, действащи чрез адв.Х. Г.-Д., със
съдебен адрес: гр.В.. бул.“М.Л.“ №33, ет.3, ап.3, против Решение №3377 от 07.11.2022г.
постановено по гр.д.№611/2022г. на РС В., в частта, с която е отхвърлен предявения от
жалбоподателите, против “Макроадванс“ АД, с ЕИК *********, с адрес: гр.София,
ул.“Г.С.Раковски“ №147, ет.5, офис 14, представлявано от В.Г.С., действащо чрез
ю.к.Божана Ралева, иск с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че
ищците не дължат на ответника, поради по погасяване по давност на задължението, сумата
от 7123.85лв., формирана като сбор от 5867.44лв.-главница по Договор за банков кредит от
24.04.2009г. сключен с “Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК ********* , ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 18.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението и
671.25лв.-лихва за периода от 05.12.2012г. до 12.09.2013г., които суми ищците са осъдени да
заплатят солидарно на “Уникредит Булбанк“ АД, с издадени заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС
Варна и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело
№20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.№711 на КЧСИ.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно,
1
като се оспорват изводите на съдът относно настъпването на транслативният ефект на
сключеният между банката и ответника, в настоящото производство, договор за цесия, както
и относно наличието на действия довели до прекъсване на давността в изп.процес. Сочи се,
че на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от
деня, когато му е съобщено за извършеното прехвърляне от предишния кредитор. Поддържа
се, че тъй като жалбоподателите не са били валидно уведомени от цедента за прехвърляне на
вземанията към нов кредитор, правата на цесионера да търси вземанията от тях не са
консолидирани и са непротивопоставими на длъжниците. Поддържа се още, че всякакво
уведомяване към настоящия момент за извършената цесия, както и каквито и да е било
действия от ответника не могат да спрат или прекъснат отдавна изтеклата погасителна
давност по отношение на претендираното от цесионера-взискател вземане, предмет на
горепосоченото изпълнително дело. Сочи се, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, когато
вземането е установено със съдебно решение давността е 5 години, а в случая
изпълнителният лист, е издаден на 13.11.2013г. и давностният срок по отношение на
вземането обективирано в него, е изтекъл преди повече от три години. Твърди се, че предвид
изложеното всички вземания на “Уникредит Булбанк“ АД към ищците произтичащи от
Договор за банков кредит от 24.04.2009г., които са присъдени с изпълнителен лист от
13.11.2013г. и Заповед за изпълнение №8051/25.09.2013г., са погасени по давност. Моли се
за отмяна на атакуваната част от решението и уважаване на иска, както и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателите относно момента на настъпването на транслативния ефект на договора за
прехвърляне на вземания и за правата на длъжниците да оспорват наличието на задължение
към новия кредитор, като са развити обстойни съображения за правната природа на договора
за цесия и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се оспорват доводите на
жалбоподателите за изтичане на давността по отношение на процесните задължения, като са
изложени подробни съображения за предприетите в изпълнителното производство действия
от взискателя, които са прекъсвали давността, респективно са поддържали висящността на
изпълнителният процес и дължимостта на вземането. Моли се за оставяне без уважение на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалният си представител, поддържат
жалбата си и молят за уважаването ѝ, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез подадена от пълномощникът й писмена молба, оспорва
жалбите и претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от В. и Б. С.и, с правно основание чл.439
от ГПК, за приемане на установено, че не дължат на ответника, поради погасяване по
давност, сумата от 7123.85лв., представляваща общо задължение по Договор за банков
кредит от 24.04.2009г. сключен с “Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законна лихва върху
2
сумата, считано от 18.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението и сумата
671.25лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2012г. до 12.09.2013г., за
които суми в полза на банката са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна и които са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.
№711 на КЧСИ.
В исковата молба се сочи, че чрез член на семейството си, ищците узнали за
съществуването на задължение по изп.дело № 20187110400548, образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден на 13.11.2013г. по ч.гр.д.№13665/2013г. от РС Варна по силата,
на който дължат солидарно на “Уникредит Булбанк“ АД сумата от 5867.44лв.-главница по
Договор за банков кредит от 24.04.2009г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
18.09.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 719.55лв.-лихва за времето от
05.12.2012г. до 12.09.2013г., както и сторените по делото разноски в размер на 536.86лв.
Сочат, че въз основа на подадена молба по изпълнителното дело, на 12.01.2022г. са се
снабдили с копия от същото и така са узнали, че взискател по делото е ответника. Твърдят,
че не са имали договорни отношения с ответното дружество, както и че не са уведомявани
от техни кредитори за прехвърляне на вземания в полза на същото. Поддържат, че по
отношение на процесните вземания е приложим 5 годишният давностен срок визиран в
чл.117, ал.2 от ЗЗД, който е изтекъл преди подаване на исковата молба, тъй като не са били
валидно уведомени за извършената цесия, респективно правата на цесионера да търси
вземанията си от тях не са консолидирани и не са им противопоставими. Поддържат още, че
уведомяването понастоящем за процесният договор за цесия или други действия на
ответника, не биха могли да спрат или прекъснат вече изтеклата погасителна давност. С
допълнителна молба уточняват, че процесното задължение е установено с изпълнителният
лист издаден в производство по чл.417 ГПК въз основа, на който е образувано изп.дело
№20137110400857 по описа на с рег.№711 на КЧСИ. Сочат, че в рамките на въпросното
изпълнително дело, на 21.02.2014г. на ищците е връчена покана за доброволно изпълнение,
като срокът за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение е изтекъл
на 07.03.2014г. и същата се е стабилизирала. Ето защо поддържат, че най-късният момент,
от който е започнала да тече давността е 10.03.2014г. и същата е изтекла на 10.03.2019г.
Сочат, че впоследствие изпълнителното дело е прекратено и въз основа на същия
изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с
рег. № 711 на КЧСИ.
С постъпилият от “Макроадванс“ АД отговор на исковата молба, се оспорват
твърденията на ищците за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
задължения, които са надлежно придобити от ответника на основание Договор за продажба
и прехвърляне на вземания сключен на 22.06.2015г. с “УниКредит Булбанк“ АД. Поддържа
се, че с въпросният договор за цесия, банката е упълномощила цедента да уведоми
длъжниците за извършената цесия, както и че въз основа на същия ответникът е
конституиран като взискател в изпълнителното дело. Подробно са описани предприетите
3
действията за събиране на задълженията в изп.дело №20137110400857 през периода от
28.11.2013г. до 21.05.2018г., с които многократно е прекъсвана давността. Сочи се, че
изпълнителното дело е прекратено по молба на взискателя, след установяване наличието на
предпоставките по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като последното валидно изпълнително
действие по отношение на длъжника В. С. е извършено на 17.03.2016г., чрез налагане на
запор на банковите му сметки и на 13.04.2018г. по отношение на длъжника Б. С., когато по
делото е постъпило плащане от нейна страна. Твърди се, че на 16.11.2018г. ответника е
депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на непогасения
остатък от вземанията по процесния изпълнителен лист, въз основа на която е образувано
изп.дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.№711 на КЧСИ. Сочи се, е в границите
на новообразуваното изп.дело са предприети множество прекъсващи давността действия,
като същите са подробно изброени. В заключение се поддържа, че с предприемането на
горепосочените изпълнителни действия давността е прекъсвана и по отношение на
вземанията е започнал да тече нов давностен срок, който не е изтекъл към момента на
завеждане на иска. На следващо място се сочи, че до ищците са изпратени уведомления за
извършената цесия, но те са останали непотърсени. Твърди се, че от страна на цедента,
действащ чрез неговия пълномощник цесионера, са положени необходимите усилия за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99 от ЗЗД, както и че неполучаването на
уведомленията, е следствие от бездействието на длъжниците. Изложени са подробни доводи
за правната природа на договора за прехвърляне на вземания, за настъпване на
транслативният му ефект и за значението на уведомяването на длъжника за извършената
цесия, като се сочи и относима съдебна практика. Моли се за отхвърляне на иска и
присъждане на деловодни разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Въззивната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формиран от съда извод. В случая
оплакванията на въззивниците съставляват оспорване на правилността на изводите на
първоинстанционния съд, че процесното задължение, не е погасено по давност и по-
конкретно, че процесният договор за цесия е породил незабавен ефект и легитимира
4
ответника като кредитор на ищците, респективно че предприетите от него действия водят до
прекъсване на давността. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено
възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по
същество.
По делото е безспорно и от събраните доказателства е видно, че в полза на
“Уникредит Булбанк“ АД е са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна за задължения по
сключен с ищците-жалбоподатели Договор за банков кредит от 24.04.2009г. Въз основава на
посочените изпълнителни титули е образувано изпълнително дело №20137110400857 и в
хода на същото на 25.12.2015г. ответникът е конституиран /заменил е/ като взискател на
основание Договор за цесия от 22.06.2015г., който го легитимира за кредитор на ищците.
След прекратяването на 16.11.2018г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК на
горепосоченото дело, на същата дата за същите вземания и между същите страни, е
образувано изпълнително дело №20187110400548. Видно от материалите по последното
изп.дело е, че на 28.12.2018г. са наложени запори върху банковите сметки на ищците. В
кориците на двете изпълнителни дела се съдържат горецитираният договор за цесия, ведно с
приложенията и пълномощно от цедента, легитимиращо цесионера да уведоми длъжниците
на първия за извършеното прехвърляне на вземания.
Въз основа на горното въззивният съд, намира следното:
Съобразно изложеното в исковата молба, ищците обосновават правното си твърдение
за погасяване на установено със заповед за изпълнение изпълняемо право за парични
задължения по договор за кредит на новонастъпили факти по смисъла на чл.439 от ГПК-
погасяване по давност в период, след стабилизирането на 07.03.2014г. на изпълнителните
титули-заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№13665/2013г. на РС Варна, въз основа, на който изпълнителни титули е образувано
изп.дело №20137110400857, а последствие и изп.дело №20187110400548, двете по описа на
ЧСИ с рег.№711 в КЧСИ. Ето защо, са налице особените процесуални предпоставки за
допустимостта на производството по чл.439, ал.2 от ГПК.
В настоящия процес ищците, се е позовават на изтекъл 5 годишен давностен срок,
който е визиран в чл.117, ал.2 от ЗЗД. Това според трайната и актуалната съдебна практика,
е и действителният давностен срок приложим по отношение на вземанията установени със
заповед за изпълнение, която се приравнява на влязло в сила съдебно решение. Съгласно
възприетото с ТР №3/28.03.2023г. по тълк.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК, ВКС,
като според задължителните разяснения по т.10 от последното, в границите на висящо
изпълнително производство, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
5
оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения
лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ, също прекъсва давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като не е необходимо предприетото от него
действие в рамките на съответния изпълнителен способ, да е задължително успешно. Това
следва от съдържанието на разпоредба на чл.116, б.“в“ ЗЗД, в която законодателят използва
термина “предприемане“ на изпълнителни действия, а не “извършени” или друга подобна
формулировка.
С оглед изложеното и предвид установената по-горе фактическа обстановка до
26.06.2015г. по изп.дело №20137110400857 не е текла погасителна давност, а след
преобразуване на същото в изпълнително дело №20187110400548, давността е прекъсната
най-малко с налагането на 28.12.2018г. на запори върху банковите сметки на ищците. До
тази дата, считано от 26.06.2015г. 5 годишният давностен срок не е бил изтекъл, а след тази
дата е започнал да тече нов такъв срок, който също не е изтекъл към 21.01.2022г.-датата на
сезиране на съда с настоящата претенция.
Доводите на жалбоподателите, че поради липса на уведомление от предишния
кредитор по чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането, договорът за
цесия, който легитимира ответника за взискател не е породил ефект, са неоснователни.
Последователно в съдебна практика се приема, че уведомяването на длъжника не
представлява елемент от фактическия състав на договора цесия, като прехвърлянето на
вземането се осъществява с постигането на съгласие между цедента и цесионера.
Уведомяването на длъжника има за цел единствено да го защити, срещу ненадлежно
изпълнение на задължението на стария кредитор. В този смисъл при липса на уведомяване
на длъжника, същия може да противопоставя възражения за недължимост на цесионера,
единствено по съображения, че е платил на стария кредитор. Такива твърдения в
настоящото производство не са налице, поради което уведомяването на длъжника за цесията
е без значение за валидността на дълга.
От изложените съображения, следва че твърдяната от ищците погасителна давност не
е изтекла, респективно че предявеният иск, се явява неоснователен и като такъв правилно е
отхвърлен от първоинстанционният съд.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от
ГПК, в полза на въззиваемият, се следва юрисконсултско възнаграждение, чиито размер,
според материалният интерес, правната и фактическа сложност на делото, извършените
действия от юрисконсулта и на основание чл.25 от НЗЗП, съдът определя в размер на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3377 от 07.11.2022г. постановено по гр.д.№611/2022г.
на РС Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. С., с ЕГН ********** и Б.
6
Ж. С., с ЕГН **********, против “Макроадванс“ АД, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл.439 от ГПК за приемане на установено, че поради по погасяване по давност на
задължението, ищците не дължат сумата от 7123.85лв. и сумата от 671.25лв., за които суми
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№13665/2013г. на РС Варна и които са предмет на принудително изпълнение
по изпълнително дело №20187110400548 по описа на ЧСИ с рег.№711 на КЧСИ.
ОСЪЖДА В. Н. С., с ЕГН ********** и Б. Ж. С., с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр.В., ул.“*****“ №3, ет.1, да заплатят на “Макроадванс“ АД, с ЕИК *********, с
адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №147, ет.5, офис 14, представлявано от В.Г.С., сумата
от 300лв., представляваща за юрисконсултско възнаграждение за производство по
въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7