РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Бургас , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500114 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Р. и И. Г. Р., двамата от с. Д., С.
област, със съдебен адрес в гр. К. чрез пълномощник адв. П.К., против
решение № 52 от 05.11.2020г. по т.д. № 136/2019г. на Сливенския окръжен
съд в частта, с която е отхвърлен искът им против ЗАД „Асет иншурънс“ АД,
гр. София за сумата над присъдените по 36 000 лв. до пълния предявен размер
от по 40 000 лв., частичен иск от общо по 50 000 лв. за всеки един от тях,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на пътно транспортно произшествие на 05.08.2018г.,
при което е причинена смъртта на тяхната сестра К.Г.И., в едно със
съответните лихви и разноски.
В жалбата се твърди, че с решението правилно е прието наличие на
условията по чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, но присъденият размер на обезщетението е силно
занижен, като неоснователно е уважено претендираното от ответника
1
съпричиняване – непоставен предпазен колан, определено от решаващия съд
в обем от 10 %. Наведен е довод за липса на доказателства за нарушения от
страна на пострадалата, които да са в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Дори и загиналата да е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан, това не е допринесло за настъпилата увреда.
Налице е позоваване на изслушаните по делото медицинска и автотехническа
експертизи. Алтернативно е посочено, че дори и да се приеме съпричиняване
от страна на пострадалата, то е толкова незначително, че не следва да се
отрази на размера на обезщетението Изложено е становище, че е допустимо
съдът да приложи последиците на съпричиняване, при базов размер, по-висок
от предявения от ищеца, като е цитирана съдебна практика в този смисъл.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане
на допълнително 4 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
обезщетение за всеки от двамата ищци.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ЗАД „Асет иншурънс“
АД, гр. София, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Решението в отхвърлителната му част се сочи за правилно, като се
претендира жалбата да бъде оставена без уважение. Заявено е становище за
надлежно определено от съда съпричиняване на процесното увреждане, тъй
като пострадалата не е изпълнила задължението си по чл.137а ЗДвП да ползва
обезопасителен колан, с което е допринесла във висока степен за получените
тежки увреждания. Оспорва се като необективно и при неправилна преценка
позоваването от страна на въззивниците на изслушаните по делото експертни
заключения. Според въззиваемото дружество, експертизите установяват
причинно-следствена връзка между липсата на предпазен колан и
уврежданията на потърпевшата, получени не от деформация на
автомобилното купе, а от движението на тялото при непоставен предпазен
колан в пространството на автомобилния салон и контакт с различни
елементи от вътрешното оборудване на купето. Заявено е становище за 40%
съпричиняване. Направено е възражение и за началния момент, от който се
дължи законната лихва върху претендираното обезщетение. Ищците са
предявили застрахователните си претенции на 11.12.2018г., но
застрахователят е изискал допълнителни документи по образуваната
преписка, каквито не са били представени, поради което датата, от която се
2
дължи лихва за забава е 12.03.2019г., когато е изтекъл тримесечният срок по
чл.496, ал.1 КЗ.
Въззивна жалба е подадена и от ЗАД „Асет иншурънс“ АД в частта, с
която искът е уважен за сумата от по 36 000 лв. за всеки един от ищците, в
едно с лихви и разноски. Изложени са съображения, че с ТР №1/21.06.2018г.
по тълк. д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС е разширен кръгът на лицата, имащи
право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане в резултат на смърт
на близък, което обаче не е безусловно. Този кръг от лица, включващ и братя
и сестри, може да получи обезщетение, но като изключение – само при
житейски ситуации довели до пораждане на особена близост между лицето и
починалия, създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, в
резултат на която близките търпят пряко и непосредствено и за
продължителен период от време значителни душевни болки и страдания. В
случая са установени нормални отношения между братята и сестрата, без
изключителност в тяхната близост и обвързаност, която да води до морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка. Цитирани са противоречия в
свидетелските показания. Твърди се необоснованост на приетото от първата
инстанция, че двамата братя били единствените близки на починалата,
предвид свидетелските показания за нейно семейство, деца и сестра.
Изложени са възражения и по размера на присъденото обезщетение, като
несъобразен с максималната нормативно определена стойност от 5 000 лв. в
пар. 96 КЗ, при наведени доводи за неприложимост на правото на ЕС, на
които се е позовал първоинстанционният съд. На следващо място са заявени
аргументи за по-значителна степен на съпричиняване, определен от
въззиваемата страна в обем от 40 % и за по-късен начален момент на
дължимата лихва – 12.03.2019 г., а не както е прието в обжалваното решение –
11.12.2018г. На последно място се изтъква, че в случая е налице независимо
съизвършителство на процесния деликт, както от страна на водача на лекия
автомобил Н. И., така и от водача на участвалия в произшествието товарен
автомобил - Н. С., като приетото от първата инстанция в обратния смисъл е
неправилно. Изясняването на този въпрос въззивникът сочи като значим за
неговия интерес, с оглед упражняване на правата му срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на товарния автомобил.
3
Претендира се отмяна на решението в обжалваната уважителна част и
отхвърляне на иска изцяло, ведно със законните последици, включително и
присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.
Д.Р. и И.Р., в отговор на въззивната жалба на застрахователя, оспорват
същата като неоснователна и заявяват искане за оставянето и без уважение.
Изтъкнати са доводи, изведени от свидетелските показания, за наличие на
изключително близки и трайни отношения между ищците и починалата им
сестра, която отрано останала без мъж, сама с детето си, разчитала на помощ
и подкрепа от двамата си братя и те и помагали при ремонти и когато детето и
било болно. Направен е извод за изпълнени условия по отношение на ищците
на задължителната съдебна практика за право на обезщетение за
неимуществени вреди на по-широкия кръг лица, близки на починал в резултат
на непозволено увреждане. Развити са подробни доводи за неприложимост на
въведения в националниа закон лимит на обезщетението от 5 000 лв., като
противоречащ на правото на ЕС. По въпроса за съпричиняване на вредите е
потвърдено изразеното във въззивната жалба на Р. и становище за липса на
такова. Относно лихвата се поддържа приетата от първоинстанционния съд
дата – 11.12.2018г. Досежно наличието на независимо съизвършителство е
посочено, че то е ирелевантно за настоящия спор, тъй като отговорността
спрямо увредените лица в тази хипотеза е солидарна, като това обстоятелство
би било предмет на бъдещите отношения между двете застрахователни
дружества и евентуалното разпределение на отговорността помежду им.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира
следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на
чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от
закона форма и съдържание и в редовно развило се исково производство по
допустими искови претенции.
4
По правилността на решението, в рамките на ограничението от
посоченото във въззивните жалби:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска
отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има
правното си основание в чл. 432, ал.1 КЗ, вр чл.45, вр. чл.52 ЗЗД.
Въззивниците не оспорват от фактическа страна, че при ПТП на
05.08.2018 г. в с. Л. на пътя за гр. Б., вследствие на челен удар между лек
автомобил „Ауди“ с рег. № ***, управляван от Н. И. и товарен автомобил
„Скания“ с рег. № ***, управляван от Н. С., е настъпила смъртта на К. И., на
** години, сестра на ищците, както и на водача и другия пътник в автомобила
– Д. Г., дъщеря на К.. Причина за произшествието е навлизането на лекия
автомобил в насрещната лента за движение при наличие на насрещно
движещия се товарен автомобил. Навлизането в насрещната лента е резултат
на конкретни действия на водача, а не на възникнала внезапно техническа
неизправност. Освен това, двата автомобила са се движили с превишена
скорост: около 82 км/ч – товарния автомобил и 88 км/ч – лекия автомобил,
при разрешена скорост в населено място – 40 км/ч. Загиналата при
катастрофата И. пътувала на задната седалка, без предпазен колан, като в
резултат на удара и динамиката на движение, напуснала купето на
автомобила, паднала в десния банкет и починала на място.
По случая е образувано досъдебно производство № 320 ЗМ 408/2018 г.
на РУ на МВР – гр. П., което е прекратено с прокурорско постановление от
24.01.2020г., поради настъпилата смърт на виновния водач на лекия
автомобил.
Безспорно е обстоятелството, че за лекия автомобил, към момента на
произшествието, е действал валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.
Въззивниците ищци са едноутробни братя на загиналата при
процесното ПТП К. И., съгласно приложеното удостоверение за родствени
връзки.
5
Първият спорен въпрос в разглеждания казус е за това, дали
въззиваемите ищци са от кръга на лицата, които са материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващо се в причинената смърт на тяхната сестра. Липсата на изрична
уредба в законодателството ни е наложило лицата с право на обезщетение да
бъдат определяни през годините чрез тълкувателна дейност на ВС и ВКС,
изхождайки от принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Съгласно актуалната
съдебна практика в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от
24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи, за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формална
връзка на родство, а ще е необходимо установяване на понесени болки и
страдания, които да обосновават изключение от разрешението, залегнало в
постановленията №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Съобразно цитираната задължителна съдебна практика, следва да се
установи емоционалната връзка на въззивниците ищци с тяхната сестра и
последвалите търпени болки и страдания от загубата и.
За установяване на горното, пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Е. М. и Н. Т.. Първата познава от 10 години ищците, с които е от
6
едно село. Живяла е заедно със сестра им К. и дъщеря и Д. в една квартира в
гр. Н.З.. К. била **. ** и помагал при измазване на къщата, а брат и И.
помагал повече. И. живял около 5-6 години в едно домакинство с К. и Д.,
били много задружно семейство. Малко преди катастрофата се изнесъл от
квартирата. Посещавал ги, но по-рядко. Все плачел за загубата на сестра си и
племенницата си. Много тъгували двамата братя. ** живеел в с. Д. и също
помагал на сестра си, идвал, когато детето и било болно. Свидетелят Т. бил
председател на ТКЗС, където работели И.Р. и К. И.. Братята ** и И. били
много близки със сестра си К.. Тя живеела на квартира с дъщеря си, била
разведена и разчитала на помощта на братята си. Помагали за ремонти, а К.
им помагала на село за зимнината. Заедно живели в с. Д.. К. се преместила да
живее в гр. Н.З. 7-8 години преди катастрофата. В този период И. живеел в с.
М., а ** – в с.Д.. След това И. заживял с едно момиче в гр. Н.З., но отделно, не
с К. и дъщеря и. В момента двамата братя работели като *** на частно.
Смъртта на сестра им и дъщеря и била страшен удар за тях.
При така изложените свидетелски показания, настоящата инстанция
намира, че в случая не се доказва изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка на ищците с починалата К., характеризираща се с
толкова силна привързаност, която да е довела до продължителни морални
болки и страдания от нейната смърт, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за загуба на сестра.
Налице е формалната родствена връзка, която действително сочи на
близкия родствен кръг, включен в обхвата на лицата, които по изключение са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, изразяващо се в причинена смърт на родственик,
но само при наличие на посочените в цитираното тълкувателно решение
условия.
В разглеждания казус не се установяват тези условия. Обстоятелствата,
че братята и сестрата били задружни, събирали се, поддържали много добри
отношения, помагали си взаимно за ремонти, за зимнина, при болно дете,
съставляват нормални и обичайно добри братски отношения на привързаност
и подкрепа, но не могат да обосноват изключителност в емоционалната им
връзка. Следва да се отбележи, че през последните години ищците за живели
7
в отделни домакинства. Заявеното от св. М. за съжителство в една квартира на
К. и брат и И. в период около 5-6 години, не може да бъде кредитирано,
предвид разминаване с показанията на другия св. Т., според които в същия
период И. е живял в с.М..
На следващо място, не е налице и изключителна тежест на търпените от
ищците морални болки и страдания от загубата на тяхната сестра, обоснована
от интензитет и времетраене, надхвърлящи нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В исковата молба декларативно е посочено, че
братята „изключително тежко са преживели несвоевременната смърт на
своята сестра“, без да е пояснено в какво се състои тази изключителност.
Установеното от свидетелските показания за преживян от ищците “страшен
удар“ от внезапната смърт, изживявани тъга, плач от загубата и при спомени
за починалата, не сочат на изключителен интензитет и продължителност,
надхвърлящи нормалните при добри отношения между братя и сестри. Такъв
извод не се обосновава и от изслушаната по делото съдебно-психологична
експертиза на вещото лице П. Г. досежно И.Р., тъй като заключението за
наличие на последици за психиката на ищеца почива на възприети данни за
близки отношения на Р. с починалата му сестра "повече от обичайното“,
каквито не са доказани по делото. Още повече, че последици за психиката на
ищците не са заявени в исковата молба, както и не се установява такива да са
били предмет на консултации и лечение при специалист. Освен това,
обследването от психолог, което констатира затихваща негативна промяна в
емоционално-психическото състояние на И. Р. под въздействието на спомена
за сестра му, не може да се квалифицира като изключително интензивна
болка и страдание, извън нормално житейски присъщите. По отношение на
ищеца Д.Р. вещото лице е посочило, че са налице незначителни последици,
недрастични отклонения, което очевидно не сочи на изключителност на
болките и страданията, надхвърлящи нормалните за родствена връзка като в
разглеждания казус.
Предпоставките за прилагане на изключението за обезщетение за
неимуществени вреди при смърт на близки на лица, извън кръга на най-
близките, очертани с постановления №4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС,
според ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК, са разяснени и в решение
№92 от 17.11.2020г. на ВКС, ТК, II т.о. При преценка за наличието им следва
8
да се отчита обстоятелството, че традиционно за българския бит
отношенията, както между баба/дядо и внуче, така и между братята и
сестрите, се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е
налице особено близка връзка, необходимо е освен формалното родство с
произтичащата от него близост, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например за
връзката между братята и сестрите, представлява израстването им сами като
деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина
/така и в решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, II т.о./.
В случая, житейски обстоятелства от такъв характер не се установяват.
При горните съображения, настоящата инстанция счита, че макар и в
разглеждания случай да е налице формална родствена връзка братя/сестра
между ищците и пострадалата при процесното ПТП, за техните отношения не
се установява създадена изключителна привързаност и емоционална връзка в
повече от нормалната, както и търпени болки и страдания, надвишаващи
обичайните за този вид родство, поради което и предявеният иск за
обезщетение на братя, които са извън най-близкия родствен кръг, е
неоснователен.
Като е приел обратното и е присъдил обезщетение,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което е
необосновано от доказателствата по делото и несъобразено с приложимия
закон и задължителната съдебна практика. Поради това, обжалваното
решение в уважителната му част следва да бъде отменено, като и в тази част
исковете следва да бъдат отхвърлени, в едно с присъждане на съдебни
разноски в полза на въззивника-ответник.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 52 от 05.11.2020г., постановено по т.д. №
136/2019г. на Сливенския окръжен съд в неговата уважителна част, с която
е ЗАД „Асет иншурънс“ АД, гр. София е осъдено да заплати на Д. Г. Р. и И. Г.
Р., двамата от с. Д., С. област, сумата от по 36 000 лв. за всеки един от тях –
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат
на пътно транспортно произшествие на 05.08.2018г., при което е причинена
смъртта на тяхната сестра К.Г.И., в едно със законната лихва, считано от
11.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за
присъдените разноски, такса и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. Р. и И. Г. Р., двамата от с. Д., С. област,
против ЗАД „Асет иншурънс“ АД, гр. София в посочената по-горе отменена
част за заплащане на сумата от по 36 000 лв. за всеки един от тях,
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени
от смъртта на К.Г.И., тяхна сестра, настъпила на 05.08.2018г. в резултат на
ПТП, в едно със законната лихва.
ОСЪЖДА Д. Г. Р. и И. Г. Р. да заплатят на ЗАД „Асет иншурънс“ АД
сумата от 2 590 лв., представляваща съдебни разноски пред двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Сливенския окръжен съд в останалата
част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10