Р Е Ш Е Н И Е
Гр..Павликени, 26.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд наказателна
колегия в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Радка
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 377 по описа за 2020 год., за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Жалбоподателят К.Л.С. ***, оспорва НП № 2256
от 29.10.2020г. на началника на М. С., с което му е наложена глоба от 1000лв.
за нарушение по чл.126, ал.1, предл.1, т.1 вр. с чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 от ЗАДС, както и на основание чл.107е, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ЗАДС е
постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението –
дестилатни алкохолни продукти. Счита, че той не би могъл да е субект на
административно-наказателна отговорност по чл.126 ЗАДС, не е доказана връзката
му с открито количество алкохол ,доколкото той не е собственик на имота и че
само той има достъп до него. Счита, че са допуснати съществени нарушения при
издаване на НП, като не е посочена конкретна хипотеза на нарушението, а е
преписан текстът на чл.126 ЗАДС. Счита, че горното е пречка съдът да извърши
проверка на законосъобразността на НП и нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
Ответникът
чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Твърди, че при издаване на
НП и съставяне на АУАН са спазени всички законови изисквания и същите съдържат
всички реквизити. Счита, че нарушението е безспорно доказано. Счита, че при
налагане на санкцията са взети предвид характеристиките на деянието и
нарушителя и същата е съразмерна. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
След като взе предвид
събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
По сигнал за бракониерски риболов срещу
жалбоподателя, на 28.04.2020г. била извършена полицейска проверка в имота, обитаван
от него в района на язовир „***“, след което проверили и имота на родителите
му, находящ се в гр.***. Според показанията на св.Н. ***, при проверката
присъствал само жалбоподателя. В помещение на първия етаж с вероятно
предназначение за изба, са намерени в съдове с различна вместимост, жълтеникава
и безцветна течност с вид и мирис на алкохол, поради което служителите на
полицията подали сигнал към ТУ М. „С.“. Дошъл екип от митнически служители, вкл.
св. Д. и М.. Алкохолната течност била установена в съдове, както следва:
- 1
брой пластмасова туба, обозначена като вещ № 1 с вместимост 11 литра, съдържаща
11 литра безцветна течност с вид и мирис на алкохол. Установен алкохолен градус
над 1,2% vol при 20°С;
- 1
брой пластмасов бидон, съдържащ общо 37 литра жълтеникава течност с вид и мирис
на алкохол: Установен алкохолен градус над 1,2% vol при 20°С, прелят в 4 бр.
пластмасови туби всяка с обща вместимост 11 литра, обозначени като вещи от № 2 до
№ 5.
В
хода на проверката от проверяваното лице са изискани документи за установеното
общо количество 48 литра безцветна и жълтеникава течност с вид и мирис на
алкохол, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциз.
Такива не са били представени от К.Л.С., но същият заявил в дадените писмени
обяснения, че имам лозя и алкохолът е приготвен с материал от тях. Ракията е
изварена в казан в с.Б., но не е представен документ за платен акциз. Алкохолното
съдържание на установените вместимости е било измерено, в момента на проверката
със служебен полеви денситометър, тип DMA 35N, фабричен №***, собственост на Агенция
„М.".
За
резултатите от проверката е съставен протокол №20BG***1 от 28.04.2020г. Иззети
са общо 48 литра алкохол, взети са проби от всяка от тубите, за което също са
съставени протоколи. Веществените доказателства били обезпечени с държавни
знаци с подписи на проверяваното лице и проверяващия екип и иззети от
проверяваното лице, след което са били транспортирани за съхранение в склад на
ТД Д., пункт С.
От
Агенция „М.“, звено С. са изготвени заявки №№***, *** за анализ/ експертиза от 30.04.2020г.,
който да се извърши в Ц. м. ла. при А. "М.". Изготвени са митнически
експертизи №№ *** и ***_12.05.2020/04.06.2020г. от
Ц. м. л. С. при Агенция „М.“, от която е видно, че изследваните представителни
проби представляват етилов алкохол, дестилатни примеси, с действително
алкохолно съдържание по обем съответно 23,32% vol за първата и 45, 3% vol за
втората при 20°C, годни за консумация.
На
23.07.2020 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № ***
/л. 11-15 от делото/. Актосъставител е св. М., *** в Агенция „М.", ГД МРР,
отдел „МРР Д.", сектор „***", звено „С.", а актът е съставен в
присъствието на св. Д., на длъжност старши инспектор като очевидец. Описани са
подробно обстоятелствата по нарушението, за съставяне на АУАН митническите
служители са се позовали на чл. 102 и 103 от ЗАДС. Нарушението е описано „ в
имота в битова стая на обитаваният от К.Л.С., ЕГН ********** имот в различни
съдове с различни вместимости, лицето държи жълтеникава и безцветна течност с
вид и мирис на алкохол …“ общо количество 48 литра., без документи удостоверяващи
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на чл.126,
ал.1 от ЗАДС. Въз основа на експертизите, анализираната стока се охарактеризира
като дестилатен алкохолен продукт, с алкохолно съдържание по обем под 80%vol,
годен за консумация. Посочва се, че съгласно акцизното законодателство всички
лица, при които се намират, съхраняват или извършват сделки с акцизни стоки по
смисъла на чл.2 от ЗАДС, следва на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС да притежават
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза за намерените при тях акцизни стоки. С оглед определяне на щетата и на
основание чл.31, ал.1, т.5 и чл.28, ал.1, т.5 от ЗАДС, е изчислен дължимият
акциз в размер на 425,12 лв.
Видно
от съдържанието на АУАН и приложенията към него, на нарушителя е била изпратена
писмена покана peг. № ***/15.06.2019 г. за явяване на 22.07.2020 г. в ГД МРР,
отдел „М. р. и р. Д.", сектор „***", звено „С.", с адрес: гр. С.,
ул. „***" № *** за съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН, получено лично от жалбоподателя на
15.06.2020г. Последният се е явил и АУАН е съставен в негово присъствие. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.126, ал.1 предложение първо от ЗАДС. Актът
е подписан от всички присъствали лица, вкл. от нарушителя с възражения, като
същият е получил и препис.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление №2256/29.10.2020г.
на Началник отдел МРР Д. /л. 8-10 от делото/, в което нарушението е описано и
квалифицирано идентично с акта и за същото е наложено наказание глоба в размер
на 1000лв. Изложени са съображения относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН,
предвид размера на дължимия акциз. НП е връчено на 10.11.2020г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното
постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Акцизни са
стоките посочени в чл. 2 от ЗАДС, сред които са и алкохолът и алкохолните
напитки, регламентирани в чл. 2, т. 1 от ЗАДС.
За
класифицирането на определена субстанция като акцизна стока следва да се
установи по безспорен и несъмнен начин, че тя отговаря на качествените
показатели за съответния вид акцизна стока. Определянето на конкретния вид
акцизна стока е пряко свързано с определяне размера на дължимия акциз, а оттук
и на евентуалната санкция свързана с нарушения от категорията на процесното.
Установяване параметрите на откритите количества течност и тяхното точно
класифициране като определен вид акцизна стока е възможно единствено след
извършване на съответните експертизи. В тази връзка от страна на митническите
органи са изготвени и представени експертизи. Не се оспорва законността на
процедурата по вземане на пробата, която съдът констатира, че е в съответствие
с издадената на основание чл. 107 от ЗАДС от Министърът на финансите Наредба №
3 от 18.04.2006 г. за вземане на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки - за вземането на пробите е съставен протокол по
образец, съдържащ данни за пробите, съдовете, в които това се прави, начина на
запечатване им, лицата, които вземат и присъстват при вземането на пробите. Не
се представиха никакви доказателства обаче, че откритото количество алкохолен
продукт е собственост на жалбоподателя. Последният не живее в имота и няма
данни да го обитава, макар да е на родителите му.
Освен
недоказаността на авторството на деянието, пред съда е поставен въпросът за
възможността жалбоподателят като физическо лице да е субект на отговорността по
чл.126 от ЗАДС. Съгласно цитираната разпоредба, предвидена е санкция за лице,
което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ 1. плащането, 2. начисляването или 3. обезпечаването на
акциза. Видно е, че тестът съдържа множество различни и самостоятелни хипотези,
всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при
изписване на нарушената норма- със съответното предложение в НП. От
съдържанието на мотивната част на НП и изложените в него обстоятелства се
установява, че се претендира нарушение, свързано с това, че жалбоподателят държи
акцизни стоки, без да притежава документи, удостоверяващи плащането на акциза.
По същество предметът на доказване и на спора по същество е концентриран изцяло
върху държането на същите- без документите, удостоверяващи плащането на
акциза/данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС/. НП не
посочва кои принципно допустими документи за доказване на начисляване, плащане
или обезпечаване на акциза жалбоподателят е имал нормативното задължение и
обективната възможност да притежава. Чл. 126 от ЗАДС установява, най-общо
казано, задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и
обезпечаване на акциз — т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи
факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или
обезпечаване на акциза. Задължени да водят (и съответно да разполагат с) такива
документация са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал.
1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях
няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях.
Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави
редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. Единственото
изключение — задължението за плащане на акциз от нерегистрирано лице, е уредено
в чл. 123 от ЗАДС, но посочената норма не е приложима в случая, тъй като няма
спор, че тя не касае документацията относно начисляването и плащането на
акциза, а самото плащане на същия.Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС касае лица,
които макар и редовно регистрирани по закона (като производители или
складодържатели) не изпълняват задължението си да сьставят редовни документи,
които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не
да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или
складодържатели. Лице, което не е регистрирано като производител или
складодържател не може да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да
съставя такива документи. Същото не е задължено лице по чл. 43 и чл. 44 от ЗАДС
и не може да се санкционира за това, че не е изпълнило задължение, което няма.
Това лице може да е задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на
документи, които да установяват такова плащане, защото в случая когато
нерегистрирано лице е задължено за плащането на акциз, същият се сьбира в двоен
размер на основание чл. 123 от ЗАДС, т. е. без да се съставят предвидените
иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този последен
случай обаче (на чл. 123 от ЗАДС) нарушението не е липсата на документи, които
да удостоверяват плащането, а самото неплащане, което, както се посочи, е
различно от липсата на документи.
Всичко
изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление в
частта относно наложената глоба.
Независимо
от допуснатите в хода на административно-наказателното производство нарушения и
неправилната квалификация на деянието, обуславящи незаконосъбразност на
наложената глоба, наличието на въпросните стоки е безспорно установено, при
липса на категорични доказателства за тях да е заплащан дължимият акциз. При
това положение независимо от административно-наказателната отговорност правилно
са отнети в полза на държавата вещите, като предмет на нарушение по ЗАДС.
Неправилно възприетата от АНО правна квалификация, не променя обстоятелството,
че е налице противоправно поведение на физическо лице /което и да е то/, в
чиято фактическа власт са били процесните алкохолни продукти и такова поведение
представлява административно нарушение по чл. 123а ЗАДС, което по смисъла на
чл. 107е, ал. 1 от ЗАДС и чл. 20, ал. 3 от ЗАНН, съставлява основание същите да
се отнемат в полза на държавата/.
Водим
от изложеното и на осн чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 2256/2020 г. от 29.10.2020 г. на Началник отдел „МРР
Д.“ при Главна дирекция „МРР“, издадено срещу К.Л.С. с ЕГН ********** ***, в
частта, с която е наложена глоба за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 2256/2020 г. от 29.10.2020 г. на Началник отдел „МРР
Д.“ при Главна дирекция „МРР“в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ИИ