№ 17
гр. х, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – х, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20234330100006 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл.127а,ал.2 от СК.
Излага се от молителката, с ответника сме родители на непълнолетната ни дъщеря хх И. ,
ЕГН- ********** , но от години живеем разделени с бащата и детето ни живее при мен в дома ми
в х. В края на месец април тази година дъщеря ни ще навърши пълнолетие, но през средата на
м.февруари имаме желание аз и детето ни да отидем на екскурзия в периода от 10 до 15 февруари
2023г. в Република Сърбия. По необясними причини ответникът като родител отказва да даде
писмено съгласие детето ни да пътува с мен на тази екскурзия. Имам правен интерес от
предявяването на настоящия иск с правно основание чл.127,ал.2 от СК, поради което правя
следното искане,да бъде постановено решение, с което да се даде заместващо съгласие, като се
разреши дъщеря им хх И., ЕГН-**********, от х, Ловешка обл., да пътува в периода от
10.02.2023г. до 15.02.2023г. на екскурзия в Република Сърбия, без съгласие на бащата А. А. И.,
придружавана от майка си Д. М. У., ЕГН-х, като на основание чл.127а,ал.4 от СК да се допусне
предварително изпълнение на постановеното съдебно решение.
Ответникът по молбата А. А. И. от град х,Лов.обл.,баща на детето,не се явява в съдебно
заседание,след като е редовно призован/в т.ч. и за двете поредни проведени открити заседания/ и
не изразява становище по молбата.
От Дирекция „Социално подпомагане“-град х е депозирано писмено становище/макар и
представено след приключване на устните състезания/,в което е отразено,че е в интерес на
непълнолетното дете на страните-дъщеря им хх И.,да пътува на екскурзия в Република Сърбия,без
съгласие н бащата ,придружавано само от майката,с оглед неговото интелектуално и социално
развитие,като и в интерес на детето е да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Изслушано в съдебно заседание непълнолетното дете хх И. потвърди желанието си да
пътува,заедно с майка си на екскурзия в Република Сърбия ,както и че с баща си не поддържа
1
никакъв контакт за период от 5 години,откакто са разделени с майка и.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката И.
И. У.,съдът приема за установено следното:
Непълнолетното дете хх И. е родено на 28.04.2005 година,като негови родители са Д.
М. У. и А. А. И.,двамата от град х,Лов.обл.
От около 5 години родителите на детето са разделени,като същото живее и се
отглежда от майката Д. У..
От служебно събраните данни за приключили дела с участие на ответника се
установи,че през 2016г по молба на ищцата Д. У. и по гр.дело №хг по описа на РС-х,са
налагани мерки за защита срещу ответника,по реда на ЗЗДН.Също така с решения по
гр.дело 8х по описа на РС-х е бил осъден ответника да заплаща за непълнолетната си
дъщеря месечна издръжка,а по наказателно дело №хг по описа на РС-х е бил предаден на
съд за престъпление по чл.183 от НК,като не му е било наложено наказание,поради
изпълнение на задължението в хода на съдебното производство.
От завереното копие на покана за резервация за пътуване и показанията на
свидетелката И. У. се установява,че молителката и непълнолетното дете са направили
резервация за пътуване на екскурзия до Република Сърбия,в периода 11-12.02.2023
година,до град х,като бащата не е дал съгласие за пътуване на дъщеря му,придружавана
само от майката,като такова съгласие не е дал и предходна година ,за пътуване до
Турция,при което на екскурзия е отишла само майката,придружавана от по-малко нейно
дете.
При така изложената фактическа обстановка,съдът намира за основателна молбата
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуването на
дете в чужбина и издаването на необходимите за това лични документи са в правомощие на
неговите родители като проявление на правото на последните за съвместно – по общо
съгласие упражняване на родителските права. Целта на посоченото законово разрешение е
да бъде осигурена в пълен обем защитата интересите на детето. При липса на съгласие на
родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда. Към този ред
препраща изрично и разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД, въвеждаща отсъствието на
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от родителите като пречка за
разрешаване напускането на страната на малолетно дете, съответна на процедурата по
подаване на заявление за издаване, респ.ективно за получаване на паспорт или заместващ го
документ на малолетни.
Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е такова на спорна съдебна администрация на
гражданските правоотношения, като постановеното от съда не се ползва със сила на
присъдено нещо и може да бъде променено при изменение на обстоятелствата. В рамките на
същото съдът извършва преценка по целесъобразност, доколкото водещ е интересът на
детето за пътуване в чужбина. Съществуването на последния следва да бъде изяснено във
всеки отделен случай съобразно установените по делото факти. В това производство съдът
2
се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор. Преценката,
която съдът следва да направи изисква да се съберат доказателства относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, относно
мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, като се изследват
и действителните мотиви, поради които другият родител се противопоставя на пътуването
на детето в чужбина, конкретно дали същите са свързани с интересите на детето или
произтичат от отношенията между самите родители.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено, че между ищцата ответника, като родители на непълнолетната
хх И., не може да бъде постигнато съгласие детето да пътува в чужбина, канкретно в
Република Сърбия. Този извод следва от твърденията на майката на детето, показанията на
свидетелката У. и обясненията на самото дете. Заявеното от ищцата съдът кредитира с
достоверност, тъй като същото се подкрепя от показанията на свидетелката, от разказаното
от самото дете, както и от обективните данни, съдържащи се в данните от цитираните
приключили граждански и наказателни дела,с участието на ответника.
Липсата на постигнато съгласие между майката и бащата на детето прави допустимо
процесното искане за заместване волята на единия родител.
Съдът намира за безспорно установени обстоятелствата, сочени от ищцата и
обуславящи интереса на непълнолетната Зорница И. за пътуването извън страната при
очертаните с искането времеви и пространствени предели.
От доказателствата по делото се установи, че майката е тази,която упражнява
родителските права спрямо детето , при която същото да живее, както и че детето не
поддържа контакти с баща си.
Изложеното дотук дава основание за извод, че за непълнолетното дете е налице
интерес от това да пътува извън страната. Към настоящия момент детето е навършило 17
години и 10 месеца,т.е. само след два месеца навършва пълнолетие,трябва да пътува, да
опознава различни държави и култури и по този начин да разширява мирогледа си, да бъде
заедно с хората, които ежедневно се грижат за нея и през време на общите им почивки, да
развива способностите си. В тази връзка съдът намира за необосновано единствено поради
липсата на съгласие от единия родител да се ограничава развитието на
момичето, адекватно на възрастта и възможностите му.
Изискването за съществуване на конкретно защитен интерес на детето при пътуването
му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, така,както е поискано с молбата и предвид целта на пътуването,в определена
държава ,в случая Република Сърбия,еднократно,в предвид зелта на пътуването-
органицзирано екскурзионно пътуване до град х.
Следва да бъде отбелязано,че по отношение на държави извън Европейския
съюз,каквато е Република Сърбия,също Македония, Турция, те или са страна, ратифицирала
Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане
3
на деца, или с тях Република България е сключила договор за правна помощ по граждански
дела (с Република Македония – ратифициран със закон, в сила от 7.04.2002 г.; с
Република Турция – ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г., в сила
от 27.10.1978 г.). Цитираната Хагска конвенция е едно от най –
важните многостранни споразумения в областта на закрилата на децата, предпоставяща, че
решение относно връщането може да бъде постановено от съд на държавата, където детето е
било отведено, като в случай, че един от родителите незаконно прехвърли детето в друга
държава – страна по Хагската конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно
най – бързо до предишното си местопребиваване. В тази връзка обаче следва да се
подчертае, че по делото не се установиха факти, водещи до извод, че майката на детето има
други намерения, противопоставими на интереса на детето
Съдът намира, че заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето
в чужбина, съответно за пребиваването при посоченото пътуване до Сърбия,еднократно,при
очертаните времеви и териториални параметри не би накърнило правото на бащата да се
вижда с дъщеря си, доколкото същото подлежи на принудително изпълнение чрез
предвидения за това процесуален способ, за което другият родител носи отговорност. Наред
с това по делото се установи, че ответникът и дъщеря му не поддържат контакти от 5
години.
По искането за постановяване на предварително изпълнение на решението:
В разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 СК е регламентиран особен случай на допускане на
предварително изпълнение на съдебно решение, който съставлява изключение от общите
хипотези на предварително изпълнение, уредени в разпоредбата на чл. 242, ал. 2 ГПК.
Съгласно посочена разпоредба когато съдът постанови заместващо съгласие на родител за
пътуване на дете в чужбина и за издаването на необходимите за това лични документи, той
може да допусне предварително изпълнение на това решение. Доколкото разпоредбата на
чл. 127а, ал. 4 СК не препраща към критериите за допускане на предварително изпълнение
по чл. 242, ал.2 ГПК, то се налага изводът, че в разглеждания случай допускането на
предварително изпълнение се свързва единствено с преценката за най-добър интерес на
детето, от която съдът се ръководи и при вземане на самото решение за заместващо съгласие
по чл. 127а, ал. 2 СК.
В настоящия случай съдът намира, че искането следва да бъде уважено като бъде
постановено предварително изпълнение на решението с оглед възможността
непълнолетното дете да пътува извън страната, с оглед краткия срок от датата на
организираната екскурзия, преди окончателно и с влязло в сила решение на съда да е
разрешен спора между двамата родители.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА,на основание чл.127а,ал.2 от СК,съгласието на бащата А. А.
4
И.,ЕГН:********** от град х,Лов.обл.,за пътуване на детето му хх И.,ЕГН:**********,извън
територията на Република България,а именно: до Република Сърбия,еднократно,в периода х
година,на организирано екскурзионно пътуване,като детето да бъде придружавано само от
майката и законен представител Д. М. У.,ЕГН:********** от град х,Лов.обл.
ПОСТАНОВЯВА,на основание чл.127а,ал.4 от СК,ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението подлежи на обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните. В частта на допуснатото предварително изпълнение на
решението,същото подлежи на обжалване,с частна жалба,пред Окръжен съд-Ловеч,в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – х: _______________________
5