Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 18 04. 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

-

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 с-в, в съдебно заседание на 19.03.2012г.   в състав:

                                                 СЪДИЯ: Лилия Илиева

 

при участието на секретаря А.Р., като разгледа гр.д.№ 570/11г., за да се  произнесе, взе предвид:

Предявен е иск за осъждане на ответника реално да изпълни задължението си по договор, а при условията на евентуалност да заплати сумата от 73 194 лв.

Едновременно се иска и солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят обезщетение  в размер на 7 436лв.- частичен иск от общо  дължими 24 000лв.

Ищецът твърди, че на 22.02.2006г. между „Е.Р.С.” АД и „Д.В.Б.” ООД е подписан договор № ДПЕРМ 254 по силата на който стрваните определят правата и задълженията си във връзка с присъединяване на обект „Жилищна сграда на ул.”**” № **, парцел ХХ-1033, кв.**м.”Д.” към Е.разпределителната мрежа.”Д.В.Б.” се задължило  да изгради съоръженията за присъединяване на обекта  в съответствие със становището  на „Е.Р.С.” АД. Последното от своя страна съгласно чл.5 от подписания договор и на основание чл.20,ал.7 от Наредба № 6 се задължило да изкупи  изградените съоръжения след представяне на изискани документи.

С нотариален акт № ***, нот.д.№ 481 от 20.11.2006г. на нотариус с рег.№ 379 в полза на „Е.К.” ООД собствениците на терена учредили право на строеж  срещу задължение за изграждане  на жилищна сграда  и гаражи.

На 30.07.2007г. било подписано тристранно споразумение между  Е.С., Е. К. и Д.В.Б., с което са се съгласили, че Е.  ще замести изцяло Д.В.Б. като страна  по подписания договор от 22.02.2006г.

В изпълнение на задълженията си ищецът  изградил жилищната сграда и всички съоръжения за присъединяване към ел. мрежата.Имало издадено Разрешение за ползване от 12.06.2009г.

На 18.06.2009г. ищецът подал искане до ЧЕЗ за изкупуване на съоръженията за присъединяване на обекта като с молба от 28.01.2011г. било повторно направено същото искане.ЧЕЗ се явявало правоприемник на Е.С..Договор за изкупуване не бил подписан.

От датата на издаване на разрешението за ползване двамата ответници ползвали безвъзмездно  изградените от ищеца съоръжения без да ги изкупят  и биз да заплащат цената за предоставен достъп, за което ищецът счита, че му дължат обезщетение.

Моли за решение, с което исковете да бъдат уважени.

Ответникът „ЧЕЗ Е. Б.” АД е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска за заплащане на обезщетение.

На 05.09.2006г. бил подписан договор  като при преобразуването на Е.С. към ЧЕЗ Е.Б. преминали правата и задълженията за обществено снабдяване с ел.енергия от имуществото на преобразуваното дружество.

Твърди, че собствеността на разпределителната мрежа на обособена територия през процесния период  не била но ЧЕЗ, поради което не бил пасивно легитимиран да отговаря по иска.

На 19.04.2011г. е постъпил писмен отговор от ответника ЧЕЗ Р. България, с който се оспорва основателността на исковете.Твърди, че между страните липсват валидни договорни отношения относно придобиването на изградените съоръжения. Договорните отношения касаели само присъединяването към ел.мрежата.Съгласно чл.12 от договора присъединеното лице дължало цена за присъединяване, която се прихващала еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване.

Този ответник въвежда и твърдение за неизпълнение на задължения относно нормативната уредба , от което ищецът не можел да черпи права.Той не бил представил документите по чл.7 от договора и чл.24 от Наредба № 6 и нарушил процедурата по изкупуване. Дружеството не можело да придобие съоръжения с неизяснени технически показатели..

Ответникът твърди, че не е налице изискуемо и ликвидно вземане на ищеца към настоящия момент.Прави възражение за прихващане с цената на присъединяване в размер на 15 800лв., както и с размера на разходите, които ответното дружество е направило за експлоатация и поддържане на съоръженията без да сочи размер  на това си „вземане”. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора за присъединяване.

В допълнителна искова молба ищецът обсъжда възраженията на ответниците.

Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 22.02.2006г. е подписан Договор № ДПЕРМ 254 между „Е.С.” АД и фирма „Д.В.Б.” ООД- наречен „клиент”.Предмет на договора е определяне на правата и задълженията на страните във връзка с присъединяването на обект „Жилищна сграда на ул.”**” № **, п-л ХХ-1033, кв.2 А, м.”Д.”, район „И.” към Е.разпределителната мрежа на дружеството- чл.1 от договора.-

     „Д.В.Б.” ООД се задължило да изгради съоръженията за присъединяване съгласно технически параметри, посочени в договора и в становището  на Е.Р. от 15.11.2004г.

      Съгласно чл.5 от договора и на основание чл.20,ал.7 от Наредба № 6 „Е.Р.” се задължило  да изкупи изградените съоръжения след представяне на необходимите документи.

      С нотариален акт № 129, нот.д.481 от 20.11.2006г. на нотариус с рег.№ 379 в полза на „Е.К.” ООД собствениците на терена са учредили право на строеж срещу задължение за изграждане на жилища и гаражи. Учреденото право на строеж е за изграждане на Жилищна сграда на ул.”***” № ** п-л ХХ-1033, кв.2А, м.”Д.”, а по нотариален акт НПЗ „Ч.З.”, район „И.”.В тази връзка на 30.08.2007г. е подписано тристранно споразумение между „Е.Р.С.” АД, „Д.В.Б.” ООД и „Е. К.” ООД, с което страните са изразили съгласие „Е.  К.” да замести изцяло „Д.В.Б.” ООД като страна по подписания договор № ДПЕРМ 254 от 22.02.2006г.

      Според раздел V от сключения договор клиентът дължи цена за присъединяване определена съгласно Наредбата за регулиране на цените на ел.енергия. Цената за присъединяване се прихваща еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване при сключване на договор за изкупуването им.

      По делото е безспорно, че между страните няма друг договор.

      В чл.1,ал.2 на подписания договор е записано, че присъединяването ще се извърши чрез изграждане на Е.проводни линии ниско напрежение от трафопост „Улица ** № **”. В трафопоста ще се монтира трансформатор 800 kW .

      От заключението на в.л. инж.А.С.- л.281 от делото, се установява, че за процесния обект е налице разрешение за въвеждане в експлоатация от 12.06.2009г.Установено е, че включването на процесния обект в Е.разпределителната мрежа е осъществено на 13.06.2009г. Трафопостът е съществуващ и от него и захранва и други потребители, освен ищеца, тъй като капацитетът му е 800 kW, а ищецът е присъединен  за 150 kW.

     Въз основа на изложените факти следва да се прецени основателността на главния иск- иска за реално изпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД .

     Според ищеца ответникът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ДПЕРМ, което налага да се обсъди кое е това задължение.. Тази клауза съдържа едно обещание в бъдеще да се сключи договор.Тя има характер на предварителен договор, а предварителният договор  създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от страните по него. Всяка страна има право да иска сключване на окончателен договор.Други действия този договор няма.

     Задължението за изкупуване  няма самостоятелен характер.Между страните липсва уговорка за цена, която е съществен елемент от фактическия състав на покупко-продажбата и следователно такъв договор не е налице.

      Съдът приема, че искът за реално изпълнение е неоснователен.Страните могат да упражняват посочените по-горе права, породени от клаузата, имаща характер на предварителен договор.Такива права с настоящата искова молба не са предявени. Ето защо искът по чл.79 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.В подкрепа на горното ответникът е представил и съдебна практика.

     Отхвърлянето на този иск е процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния- за заплащане от страна на ответника ЧЕЗЕБ на стойността на изградените съоръжения в размер на 73 194 лв.Ищецът претендира сумата на договорно основание- чл.79 от ЗЗД. На това основание искът е неоснователен.Между страните е налице предварителен договор относно закупуване на съоръженията в бъдеще и отношенията между тях следва да се уредят на това основание. Съществуващият между страните единствен договор не създава задължение за ответника да плати цената на изградените съоръжения. Затова и този евентуален иск следва да бъде отхвърлен още повече че ищецът пък дължи цена за присъединяване. Тези отношения между страните следва да се уредят въз основа на предварителния договор за изкупуване .

     Относно иска за осъждане солидарно на ответниците да заплатят обезщетение за ползване на изградените от ищеца съоръжения за сумата от 7 436 лв.- частична претенция от общо 24 000лв.: съдът намира, че той също е неоснователен.Съоръженията се ползват от ответника по настояване на ищеца, за да може той да осъществи своя стопански интерес жилищната сграда да е Е.захранена, за да могат жилищата да се продават.Присъединяването към ЕРМ е извършено от собствен на ЧЕЗРБ трафопост с диспечерско наименование ТП „Улица ***, **”, както е предвидено и в чл.1,ал.2 от ДПЕР

       Освен това изграждането на съоръжения за присъединяване от присъединяваното лице е една възможност за същото, уредена от Наредба № 6, която самото то е поискало да бъде приложена. Присъединяваното лице е изхождало от своя търговски интерес, както вече се посочи. ЧЕЗРБ не е възлагало работи на ищеца.това е избора на самия ищец.Ползването на съоръженията  е по настояване на самия ищец и не може да се приеме, че той се обеднява за сметка обогатяването на ЧЕЗЕБ.При това става въпрос за трансформатор собственост на ЧЕЗ от около над 30 години и ищецът не може да иска той да не се ползва от собственика .Сервитутът създаден от Закона за енергетиката дава основание на Е.разпределителото предприятие за безвъзмездно ползване на имота като ограничава правата на собственика.

      Водим от горното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

    ОТХВЪРЯ предявените от „Е.К.” ООД, ЕИК *********, С., ж.к.”К.С.”,бул.”Г.Д.”, бл.**, вх.”**”, ап.**срещу  Ч.Р. Б.”***, район „И”, ул.”Ц.С.” № ** и ЧЕЗ Е. Б.”АД, ЕИК  *********, С., ул.”Г.С.Р.” № ** искове  за осъждане на ЧЕЗЕБ да изпълни реално задължението си по чл.5 от договор 254 от 22.02.2006г като изкупи  изградените от ищеца съоръжения за присъединяване на обект „Жилищна сграда на ул.”***” № **, п-л ХХ-1033, кв.**, м.”Д.”, а при условията на евентуалност да заплати  сумата от 73 194 лв.стойността на изграденото, както и иска за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят обезщетение за ползване- цена за предоставяне на достъп на изградените съоръжения в същия обект в размер на 7 436 лв- частична претенция от общо 24 000лв.-, ведно със законните лихви върху претендираните главници, като неоснователни.

     ОСЪЖДА „Е. К.” ООД да заплати на Ч.Р. Б.” АД направените по делото разноски в размер на 2050лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000лв., а на ЧЕЗ Е.Б. АД- юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000лв.

     Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                 СЪДИЯ: