№ 2656
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502814 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Изи
финанс „ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение № 10 816 от 10.10.2022 г., пост. по
гр.д. № 13 251/2022 г. на РС – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на
основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е върната депозираната от дружеството искова молба и
производството по делото е прекратено.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на обжалваното
определение и връщане делото на районния съд за даване по нататъшен ход на
производството.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 129 ал. 3, предложение последно от ГПК
процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и ще се разгледа по
същество.
С исковата молба частния жалбоподател – ищец е предявил частичен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, за осъждането на Б. Л. Ч., ЕГН – ********** да му заплати сумата
93,10 лв. - формирана от сумите 70 лв. главница и 23,10 лв. възнаградителна лихва,
произтичаща от сключен между страните Договор за кредит № 380813 от 05.04.2022 г., като
сумата 23,10 лв. е дължимата се по кредита възнаградителна лихва за период 05.04.2022 г. –
05.05.2022 г., а сумата 70 лв. – част от падежиралата на 05.05.2022 г. главница, цялата в
размер на 700 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че договора за
кредит между страните е валидно сключен на 05.04.2022 г. по реда на ЗПФУР, заемните
средства в размер на 700 лв. са предоставени на ответника, срокът за връщането им е 30 дни
– 05.05.2022 г., общото дължимата сума е 723, 10 лв. / 700 лв. главница и 23,10 лв.
възнаградителна лихва/ - при фиксиран за целия срок на договора годишен лихвен процент
от 40,15% и при годишен процент на разходите – 48,30%, цялото задължение на ответника е
1
падежирало на 05.05.2022 г., на падежа и понастоящем същият не е престирал плащания,
погасяващи изцяло или отчасти вземанията на ищеца по договора.
В подкрепа на твърденията са представени доказателства, сред които Договора за
кредит № 380813/05.04.2022 г. - по силата на който на ответника са предоставени кредитни
средства в размер на 700 лв., със срок на връщане - 30 дни / т.е. краен падеж 05.05.2022 г. /,
обща дължима сума на падежа - 723,10 лв. – при договорен годишен лихвен процент от
40,15% - фиксиран за срока на договора, и при годишен процент на разходите – 48,30%;
Общите условия към договорите за кредит, предоставяни от ищцовото дружество; Преводно
нареждане за преведени на основание договора кредитни средства в размер на 700 лв. по
банковата сметка на ответника на дата 05.04.2022 година.
Заявено е искане за назначаване на счетоводна експертиза по поставени въпроси,
сред които и въпросът престирани ли са ответника плащания по договора.
В исковата молба още се твърди предявеният осъдителен иск да е насрещен, тъй като
ответникът Б. Ч. е завел установителен иск за несъществуване на вземанията на „ Изи
Финанс „ ЕООД, произтичащи от процесния договор за кредит, който иск - според
ищцовото дружество, е с правно основание чл. 124 ал. 3 от ГПК и така е налице връзка
между делата и възможност за прихващане „ между двете производства „, което обуславяло
правния му интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
С Разпореждане № 21 384 от 16.09.2022 г. районният съд е оставил исковата молба
без движение с указания ищецът да отстрани следните нередовности: Да довнесе ДТ в
размер на 50 лв., да посочи извършвани ли са от кредитополучателя плащания по договора и
ако да – в какъв размер и на кои дати; За погасяване на кои вземания по договора ищецът е
отнасял тези плащания и Да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
В срок е изпълнено единствено указанието за довнасяне на ДТ, поради което с
Определението № 10 816 от 10.10.2022 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, на
основание чл. 129 ал. 3 от ГПК исковата молба е върната и образуваното въз основа на нея
производство по делото е прекратено.
Определението е неправилно.
Ищецът е твърдял погашения по договора да не са престирани от страна на ответника
– кредитополучател, поради което указанието на съда да сочи извършвани ли са плащания
от него и ако да – да ги посочи по размeри и дати на плащане е неправилно, такава
нередовност не е налице.
Действително разпоредбата на чл. 127 ал. 4 от ГПК изисква по предявен осъдителен
иск за парично вземане ищецът да посочи в исковата си молба банкова сметка или друг
начин на плащане. Същевременно обаче чл. 129 ал. 2 от ГПК предвижда исковата молба да
се явява нередовна само ако същата не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от
ГПК. Следователно непосочването от ищеца на банкова сметка, по която да се извърши
плащането, респ. друг начин на плащане във връзка с евентуалното уважаване на
предявения иск не е основание за връщане на исковата молба.
Следователно частната жалба е основателна. Обжалваното определение се отменя и
делото се връща на същия съд и състав за даване ход на исковата молба.
За пълнота и тъй като и в частната си жалба ищецът „ Изи Финанс „ ЕООД, настоява
на твърдението си в исковата молба, че така предявеният от него иск е насрещен, следва да
се посочи че това му твърдение е неоснователно.Предявеният осъдителен иск, предмет на
първоинстанционното дело не е насрещен – производството пред районния съд е образувано
само по депозираната от дружеството срещу Б. Ч. искова молба, но не и по първоначален
иск на Ч. срещу дружеството. Дали е бил предявен в образувано от Ч. исково производство
и отделен на основание чл. 211 ал. 2 от ГПК е без значение, няма и такива данни. В
2
образуваното първоинстанционно производство не е налице хипотеза на последващо
обективно съединяване на искове, предмет на съвместно разглеждане. Без значение е и дали
занапред ще се осъществи хипотеза на чл. 213 от ГПК. Доколкото предявеният иск е
осъдителен, не е необходимо обосноваване на правен интерес от иска.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 10 816 от 10.10.2022 г., постановено по гр.д. № 13 251/2022
г. на Районен Съд – Пловдив, с което поради неотстранени нередовности и на основание чл.
129 ал. 3 от ГПК е върната исковата молба вх. № 72 800 / 15.09.2022 г. на „ Изи Финанс „
ЕООД, ЕИК ********* и производството по делото е прекратено.
Връща делото на същия съд и състав за даване ход на исковата молба вх. № 72 800 /
15.09.2022 г. на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК *********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3