Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 28,06,2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 6449 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от П.З.М.,
Д.Д.С. и С.Д.С. срещу З. „Б.В.и.г.“ АД, обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от
по 200000,00лв. на всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на Д. С.М.-съпруг и баща на ищците, настъпила по
време на осъществено на 11,08,2013год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на произшествието до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 11,08,2013г., около
16,40часа И. Филчев управлявал лек автомобил, с марка „Мерцедес 200Д“, с peг. № ******по път III-208
с посока на движение от гр.Айтос към гр.Дългопол, когато в гр.Дългопол, на
около 30м. преди отбивката за мотел „Табана“, е нарушил правилата за движение
по пътищата, изгубил контрол над управлението на МПС, излязъл от пътното платно
и се ударил челно в крайпътно дърво и по непредпазливост причинил смъртта на Д.
С.М.-пътник в МПС.
По случая сочи да е образувано досъдебно
производство № 2128/2013год. по описа на УП Дългопол при ОДМВР Варна, пр.пр.3435/2013год. по описа на ОП Варна. С присъда № 64 от
20.09.2018 г. по НОХД №1156/2017 на ОС - гр. Варна, влязла в сила на 25,08,2020
г., И. А.Ф.е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП. Твърди се, че
за ищците са настъпили неимуществени вреди подлежащи на обезщетение. Навеждат
се доводи, че гражданската отговорност на водача на автомобил „Мерцедес“ е
застрахована при ответното дружество, поради което за ищците е възникнало право
да претендират обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Посочва се,
че застрахователят не е изплатил обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът-З.Б.В.И.Г. в указания законоустановен срок за отговор излага становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на осъществено
противоправно деяние от страна на застрахован при ответника водач, с оглед
данните за влязла в сила присъда, както и наличието на възникнало
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че
пострадалият съзнателно е предприел пътуване с водач, за който е знаел да е
употребил алкохол, предоставил е притежавания от него автомобил на лице под
въздействие на алкохол-нарушение на чл. 102 от ЗДВП, пътувал е без поставен
предпазен колан-нарушение на чл.137а от ЗДВП. Излага доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, несъотвестващо на принципа за справедливост. Релевира
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда от 20.09.2018 г. по НОХД №
1156/2017 г. по описа на ОС – гр. Варна /л. 82/, И. А.Ф.е
признат за виновен в това, че на 11,08,2013год. в гр. Дългопол, Област Варна,
на път Ш-208 гр. Айтос – гр. Тервел, при управлението на лек
автомобил марка „Мерцедес“ 200Д с ДК № ******, нарушил правилата за движение –
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; чл. 21 от ЗДвП и чл. 73 от ППЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на Д. С.М., като деянието е извършено в
пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ пр.
1 вр. ал. 1, б. „в“ от НК, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година.
Представен е препис-извлечение от акт за смърт за Д.
С.М., починал на 11,08,2013год. /л. 39/.
Представено е удостоверение за наследници на община
Дългопол /л. 40/, видно от което Д. С.М.е оставил за наследници - П.З.М. – съпруга и Д.Д.С.
и С.Д.С. – дъщери.
На осн. чл. 146 от ГПК, е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на
застрахователното събитие – 11,08,2013год.
От заключението назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва
да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че скоростта
на движение на лек автомобил Мерцедес непосредствено преди настъпването на ПТП
е била около 107 км/ч. Тъй като автомобилът се е ударил с предната си дясна част
в крайпътното дърво, при което са се реализирали деформации в тази зона,
достигнали до предното стъкло, не може да се направи категорично заключение дали
главата на пострадалия е ударила в стъклото и го е счупило. Тялото на
пострадалия е изпаднало от автомобила, като се е установило върху платното за
движение, от което се обосновава извод, че преди настъпването на процесното ПТП
лицето е било без поставен предпазен колан.
От заключението назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт /л. 203/ се установява, че вследствие на
процесното ПТП, пострадалият е получил следните телесни увреждания: Глава -
тежка черепно-мозъчна травма с наличие на 3 фрактури на черепа,
кръвонасядания около гръбначния стълб с размери 5-6 мм, общо 5 на брой, с
кръвонасядане отвътре на гръдната кост; фрактура в крайната част на лявата
лъчева кост и охлузване на дясната подбедрица.
Непосредствената причина за смъртта е тежката
черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота кръвоизливи и потискане
на жизнено важните функции на мозъка. В подробното описание на гръдния кош и
корема, както при външния оглед, така и при самата аутопсия не се откриват
белези характерни за коланната травма.
И трите фрактури на черепа на пострадалия са се
получили по механизма на директния удар в твърд предмет или повърхност и то с
голяма кинетична енергия на удара. Пътувайки на предната дясна седалка, тялото
на пострадалия рязко се е отклонило напред и малко надясно при реализирания
първоначален удар на автомобила с предната си дясна част в дървото с висока
скорост, изчислена от САТЕ на 107 км/ч. Фаталната ЧМТ, от медицинска гледна
точка, се е получила именно при този най-тежък удар, като главата на
пострадалия е имала обхвата да достигне и да се удари със сила в предните
твърди части от интериора на купето. Това може да е било челното стъкло, но
по-скоро е била предната дясна колона. От медицинска гледна точка, тежката ЧМТ,
оказала се фатална за пострадалия, се е получила при рязкото изместване на
главата напред и надясно, като същата е имала голям обхват на движението до
предните твърди повърхности (челно стъкло, дясна колона и табло),
свидетелстващо за непоставен предпазен колан към момента на удара. Самото
изпадане на пострадалия от автомобила навън на пътното платно, говори за същото
- пътуване без поставен колан.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Донка Ненова Симеонова и св. Парашкева Ангелова Станчева, от чиито
показания се установяват търпените от ищците неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр.
чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените пет законови предпоставки,
а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина,
както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на ОС – гр. Варна, настоящия състав намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.).
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди от П.З.М. – съпруга на починалия, следва да бъде обезщетена в размер на 100000.00лв. При определяне на същия съдът съобрази възрастта на починалият - /48 години/ при настъпване на ПТП, който е бил в добро здравословно състояние, обстоятелството, че са живели в общо домакинство, били са в добри и хармонични отношения, възрастта на ищцата, преживяната скръб и обстоятелството, че след смъртта на съпруга си същата преживяла тежко загубата му, както и икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
На ищците Д.Д.С. и С.Д.С. – дъщери на починалия се следва справедливо обезщетение в размер на по 110000,00лв., съдът съобрази родствената връзка с пострадалия/ родител-дете/ фактът, че инцидентът ги е лишил от възможността за в бъдеще да разчитат на подкрепата на баща им, който все още е бил в активна работна възраст. Въпреки, че ищците-низходящи на пострадалият са пълнолетни към датата на събитието, както и с оглед обстоятелството, че ищцата Д.С. е имала собствено семейство и живяла в отделно домакинство, предвид факта, че са били в близки отношения разчитайки един на друг, то тези обстоятелства не следва да бъдат основание за по-нисък размер на обезщетение. Съобразявайки горните обстоятелства и икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение за съпричиняване, а именно, че пострадалото лице е пътувало без поставен предпазен колан. Този извод се обосновава от заключението на вещото лице за липса на „коланна травма“ в коремната и гръдна област на пострадалия, както и от наличието на черепно-мозъчна травма, настъпила след удар в предната част на купето на автомобила, както и обстоятелството, че вследствие на удара тялото му се е установило извън моторното превозно средство. Съгласно заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, именно тежката черепно-мозъчна травма е довело до леталния изход за пострадалия. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание от 05.04.2021г. се сочи, че с оглед установения механизъм на процесното ПТП, предпазният колан би бил ефективен и би предпазил тялото от толкова голямо изместване напред и леко надясно, при което е достигнало до предна дясна колонка на купето в автомобила, довело до тежката черепно-мозъчна травма причинила летален изход. Ето защо настоящият състав намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Така установеното съпричиняване съдът определя на 50% или дължимото обезщетение се следва в размер на 50000,00 лв. за ищцата П.З.М. и в размер на по 55000,00лв. за ищците Д.Д.С. и С.Д.С., а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване, поради това че пострадалият съзнателно е предприел пътуване с повлиян от алкохол водач, респ. че е предоставил притежавано от него МПС на такъв водач. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Действително, в материалите по наказателното дело са налице данни, която индикират за това обстоятелство, но същите не могат да бъдат кредитирани в настоящото производство.
По иска с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -11,08,2013 г. до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн. чл. 84, ал. 3 ЗЗД от датата на деликта, както и по арг. от чл. 226, ал. 2, изр.1 от КЗ(отм.). Релевираното по реда на чл. 120 от ЗЗД възражение за давност по отношение на претенцията за лихва е основателно. С оглед датата на депозиране на исковата молба на 15,05,2018год. приложимата тригодишна давност е изтекла за вземания за периода преди 15,05,2015год, поради което претенцията за периода от 11,08,2013г. до 14,05,2015г. е неоснователна като погасена по давност.
По разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите са в размер на 6400,00 лв. – д.т.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, но разноски не се претендират, поради което не се присъждат.
На осн.чл.38, ал. 2 от ЗА на адвокат В.Н. се дължи адв.хонорар, с оглед уважената част от исковата претенция и определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения. Възражението на ответника за липса на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ е неоснователно, тъй като в тежест на ответника е да докаже, че страните по договора за правна помощ са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по съображения, различни от посочените в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /така Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/. Доказателства в тази насока не са представени от ответника, като наличието на трудови доходи само по себе си не обосновава финансова възможност за заплащане на адвокатски хонорар, включително и с оглед материалния интерес на делото. Предвид изложеното, на процесуалния представител на ищците се дължи заплащане на възнаграждение по чл.38 от Задв., което възлиза в размер на 3517,80лв. от общо 13530,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З. "Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******да заплати на П.З.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 50000,00лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от смъртта на Д. С.М.- настъпила в резултат на
пътнотранспортно произшествие реализирано на 11,08,2013год., ведно със
законната лихва върху тази сума от 15,05,2015год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 50000,00лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв., като неоснователен, както и претенцията за
законна лихва за периода от 11,08,2013год. до 14,05,2015год., като погасена по давност.
ОСЪЖДА „З. "Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******да заплати на Д.Д.С.,
ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл. 86 от ЗЗД, суми от по 55000,00лв./за всеки/, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди от смъртта на Д. С.М.–настъпила в резултат
на пътнотранспортно произшествие
реализирано на 11,08,2013год., ведно със законната лихва върху тези суми от 15,05,2015год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 55000,00лв./ за всеки/ до пълните предявени размери от по 200000,00лв./
за всеки/, като неоснователени,
както и претенциите за законна лихва за периода от 11,08,2013год. до
14,05,2015год., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „З. "Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 6400,00лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА „З. "Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******да заплати на адв.
В.Н. на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв., сумата от 3517,80лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: