Присъда по дело №164/2023 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 21 от 30.05.2023г. , постановена по ВНЧХД № 164 /2023г. по
описа на Окръжен съд – Хасково
Производството е въззивно, по реда на чл.313 и сл. от гл. ХХІ от НПК.
С Присъда № 2/12.01.2023г., постановена по НЧХД № 836/2022г. по описа на Районен съд –
Хасково, подсъдимия В. И. Д. с ЕГН ********** с адрес в гр.С., е признат за виновен в
това, че на 23.07.2022г. в гр.Х., причинил на М. И. М. с ЕГН ********** от гр.Х., болка и
страдание без разстройство на здравето, а именно контузия на дясната китка и длан,
представляващи лека телесна повреда, поради което и на осн. чл.130 ал.2 и чл.78а ал.1 от
НК, е освободен от наказателна отговорност, чрез налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на тъжителката
сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени
вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до
окончателното изплащане, разноски в размер на 962 лв, а по сметка на съда сумата от 50 лв.
държавна такса върху уважения размер на гражданският иск. Последният за разликата до
пълния предявен размер от 2 000 лв., като неоснователен е отхвърлен.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия, който чрез защитникът си адв. Б. от АК –
Перник я обжалва в срок, както в наказателната, така и в гражданската част. В жалбата се
релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
присъдата. Сочи се, че същата е постановена при превратно тълкуване на доказателствата от
първата инстанция и при липса на мотиви. С жалбата се иска отмяна на присъдата,
оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. Претендират се и разноски.
Възражение против жалбата, не е направено.
Пред настоящата инстанция, не са допускани и събирани нови доказателства.
В съдебно заседание частната тъжителка се явява лично и с повереникът си адв. С., който
намира жалбата за неоснователна, а присъдата счита за правилна, обоснована и
законосъобразна и иска да бъде потвърдена. Претендира разноски. Тъжителката се
присъединява към доводите на своя повереник.
Подсъдимият се явява лично и със защитникът си адв.Б., който в пледоарията си излага
съображения идентични с тези в жалбата, като иска оправдаване на подсъдимия и
отхвърляне на гражданския иск. Претендира разноски за двете инстанции. Подсъдимия в
личната си защита, се придържа към доводите на защитникът си, в последната си дума иска
да бъде оправдан.
Хасковския окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и изцяло служебно,
намери, че жалбата е основателна.
Съдебното производство пред РС- Хасково, е образувано по подадена на 15.09.2022г. частна
тъжба от тъжителката М. М., против подсъдимия В. Д.. В тъжбата са изложени фактически
твърдения, че на 23.07.2022г. вечерта, гости на съседката й П. Н. сред които и подсъдимия,
нарушавали нощната тишина като говорели на висок тон и слушали силно музика на двора,
за което към 02 часа след полунощ тъжителката подала сигнал на тел. 112. При пристигането
на полицейските служители, подсъдимия започнал да я обижда и заплашва, както и лицето с
което живеела на семейни начала - Д. Ц., като посегнал да удари последния но поради
намесата на полицейските служители, не успял. Според тъжбата, малко след това
подсъдимия пак връхлетял на Ц., тъжителката се опитала да спре удара при което
подсъдимия хванал и извил силно дясната й ръка, от което тъжителката изпитала силна
болка. След това посетила СО на МБАЛ – Хасково, където й била оказана помощ и издаден
лист за преглед. За случилото се сезирала РУ - Х., била прегледана и от съдебен лекар. С
1

тъжбата е поискано предаване на подсъдимия на съд, за престъплението по чл.130 от НК -
причиняване на лека телесна повреда на тъжителката , изразяваща се в контузия на дясната
китка и длан, твърдяно като извършено на 23.07.2022г. Предявен е против подсъдимия и
граждански иск за сумата от 2000 лв., претендирана като обезщетение за причинените на
тъжителката от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Претендирани са разноски. Към тъжбата са
приложени медицински документи, направено е доказателствено искане за изискване на
преписка № 4025/22г. на РП – Хасково, допускане на гласни доказателства и е приложен
документ за платена държавна такса.
След внасяне на тъжбата, е образувано НЧХД № 836/22 г. по описа на РС – Хасково, по
което с Определение № 302/10.09.2022г. постановено по реда на чл.252 ал.4 от НПК /вместо
с разпореждане/ на съдията докладчик, подсъдимия е предаден на съд за престъплението по
чл.130 ал.2 от НК посочено в тъжбата, за което е признат за виновен с обжалваната присъда.
В проведеното на 03.11.2022г. съдебно заседание е даден ход на делото, приет е за
съвместно разглеждане предявеният с тъжбата граждански иск против подсъдимия, като
тъжителката е конституирана и като граждански ищец.
От събраните доказателства е установено, че на 22.07.2022 г. вечерта, подсъдимия със св.П.
Б. с която живеел на семейни начала и с децата й, отишли на гости в дома на св.П. Н. – втора
братовчедка на подсъдимия, намиращ се в гр. Х. на ул. „Б.“ № ***. Там бил и св.В. Б. –
също братовчед на подсъдимия, като всички се настанили на двора и си говорели. Около
00.30 часа, вече на 23.07.2022 г. тъжителката, която била съседка на св.Н., подала сигнал на
тел.112 за лай от кучета и нарушаване на нощната тишина от шумна компания и на место на
адреса на св. Н. бил изпратен полицейски екип, състоящ се от свидетелите П. П. и В. Д. -
полицейски служители при РУ - Х.. Последните при пристигането си на адреса установили
единствено лай на куче, както и събраните хора в двора на св. Н., сред които и подсъдимия.
След това лицата излезли на улицата за да разговарят с полицейските служители. В този
момент дошли тъжителката и лицето с което живеела на семейни начала и между тях от
една страна, а от друга св. Н. и подсъдимия, възникнал спор при който си разменили
реплики, а лицето с което тъжителката живеела на семейни начала обидил подсъдимия,
който му отвърнал. За да не ескалира напрежението, полицейските служители - св.П. и св.Д.
застанали между спорещите. След като обстановката се поуспокоила, полицейските
служители започнали да пишат на спорещите разпореждания / приложени към
прокурорската преписка/. В този момента тъжителката влязла в домът си като казала, че ще
нагледа детето си, след малко излязла и заявила, че китката й е надута и, че подсъдимия я
хванал за китката, като св.Д. забелязал, че китката на ръката на тъжителката била зачервена.
Никой от свидетелите обаче не видял, подсъдимия да хваща тъжителката за китката, или да я
дърпа. След това тъжителката посетила СО при МБАЛ – Хасково, където била прегледана и
издаден ЛПП № 11203/23.07.2022г. След два дни била прегледана и от съдебен лекар и
издадено СМУ № 278/22 г., а на 29.07.2022 г. издаден и амбулаторен лист № 844 според
който й била поставена диагноза посттравматично стресово разстройство по повод
случилото се, установено от снетата й анамнеза. По повод случилото се, тъжителката,
лицето с което живеела на семейни начала, подсъдимия и св. Н. подали заявления до РУ - Х.
. Заявленията били обединени и образувана преписка № 4025/22г. на РП – Хасково,
приключила с постановление от 07.09.2022. С последното е отказано образуване на
досъдебно производство, като е прието, че телесните увреждания на тъжителката, се
преследват по реда на частното обвинение. Първата инстанция е назначила и изслушала
съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 296/22г. , изготвена от вещото лице д-
р Е. въз основа на издаденото от същия съдебен лекар СМУ № 278/22 г. и ЛПП № 11203/
23.07.22г. на СО – МБАЛ – Хасково, издаден при прегледа на тъжителката. Според
отразеното в обстоятелствената част на заключението, при прегледът на тъжителката от
съдебния лекар на 25.07.2022г. когато било издадено СМУ №278/22г. последната заявила, че
2

на инкриминираната дата била стисната в областта на дясната китка, издърпана и ударена с
лакът в корема от непознат мъж, а съгласно ЛПП имала контузия на дясната ръка, болка в
областа на ръката и зачервяване на кожата. Според заключението, на тъжителката били
причинена контузия на дясната китка и длан, проявени с чувство на болка, изтръпване,
зачервяване на кожата, с което й било причинено страдание без разстройство на здравето -
т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Посоченото увреждане било
причинено от действие на твърд тъп предмет и могло да се получи при стискане от ръка по
начина и обстоятелствата описани в делото.
Описаната фактическа обстановка е установена от събраните пред първата инстанция
доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели П. Н., В. Т., П. Б., П. П., В. Д.,
изисканата прокурорска преписка, от заключението по съдебно медицинската експертиза.
Безспорно е, че от съдебно медицинската експертиза, издадена въз основа на ЛПП на
тъжителката в СО на МБАЛ – Хасково и прегледът й от вещото лице, е установена контузия
на дясната й китка и длан с чувство на болка и зачервяване на кожата, с което й е причинено
страдание без разстройство на здравето. Това е и обективния критерий на леката телесна
повреда по чл.130 ал.2 от НК. Същевременно от доказателствата не е установено това
телесно увреждане на тъжителката, да е причинено от подсъдимия. В тази насока
показанията на свидетелите, които са очевидци, са взаимносвързани, непротиворечиви и
категорични. Макар първите трима свидетели да са близки на подсъдимия / Н. и Т. са му
братовчеди, а Б. фактическа съпруга / изложеното от тях, че подсъдимия при случилото се,
не е причинил твърдяното в тъжбата телесно увреждане на тъжителката, изцяло
кореспондира с показанията на двамата полицейски служители – свидетелите П. и Д.,
поради което съдът кредитира показанията на първите трима свидетели. Кредитират се
показанията и на последните двама свидетели - полицейските служители, които не са
заинтересовани от изхода на делото и също не сочат подсъдимия да е причинявал телесното
увреждане на тъжителката, твърдяно в тъжбата. Действително в показанията си св.Д.
заявява, че при ситуацията подсъдимия бутнал с ръка тъжителката, която явно искала да го
удари, но както тези двама свидетели, така и останалите, не твърдят да са видели,
подсъдимия да е хванал тъжителката за китката на дясната ръка и така да й е причинил
твърдяното с тъжбата, телесно увреждане. Вместо да се съобрази с установената от
непротиворечивата доказателствена съвкупност фактология, първоинстанционния съд в
мотивите си преписал твърденията в тъжбата, като не извършил абсолютно никакъв анализ
на събраните доказателства, а единствено декларативно приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по чл.130 ал.2 от НК за което
е предаден на съд, с тъжбата. Подобен подход при мотивировката на съдебен акт е
неприемлив защото освен, че е довел до необоснованост на присъдата и неправилно
приложение на закона, но представлява и липса на мотив от страна на първата инстанция,
поради невъзможност да се установи от кои доказателства първоинстанционния съд, е
обективирал волята си. Последното е винаги съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК. Доколкото настоящата инстанция е втора по същество
обаче и от доказателствата не се установява подсъдимият да е автор на деянието предмет на
тъжбата, това нарушение бе отстранено, чрез оправдаването му. Осъдителната присъда, не
може да почива на предположения , а авторството на деянието е съществен елемент от
състава на всяко престъпление защото наказателната отговорност е лична. Тежестта за
доказване на обвинението по делата от частен характер съгласно чл.103 ал.1 от НПК, е
върху частния тъжител, като подсъдимия не е длъжен да доказва невинността си и в негова
полза е презупмцията за невиновност - до установяване на противното с влязла в сила
присъда, се счита за невинен / чл.16 от НПК/. По изложените съображения, след като не е
установено безспорно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, съдът намери
жалбата му за основателна, поради което на осн. чл.336 ал.1 т.3, вр.чл. 334 т.2 от НПК
отмени изцяло обжалваната присъда и постанови нова, с която призна подсъдимия В. И. Д.,
3

с ЕГН ********** за невинен в това, че на 23.07.2022г. в гр.Х., причинил на М. И. М. с ЕГН
********** от гр.Х., болка и страдание без разстройство на здравето, а именно контузия на
дясната китка и длан, представляващи лека телесна повреда, поради което по предявеното
му с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 НК, на осн.чл.304 от НПК, го
оправда. Следва да се отбележи, че в тъжбата според фактическото й описание, случилото
се, се развило на 24.07.2022г., а не на действителната дата, която правилно е посочена в
определението за предаване на подсъдимия на съд и в обжалваната присъда. Това също е
довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия защото той се защитава по фактите
в тъжбата. Доколкото обаче съдът го оправда, това нарушение вече не може да се приеме за
съществено. След като не се установи по несъмнен и безспорен начин, авторството на
деянието в лицето на подсъдимия, то предявеният с тъжбата граждански иск против същия,
почиващ на деликтното основание по чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен, поради което
съдът го отхвърли изцяло. Предвид изхода на делото, съдът на осн. чл.190 ал.1 от НПК,
осъди тъжителката да заплати на подсъдимия направените разноски за адвокат пред двете
инстанции, в размер на 1400 лв., а разноските направени от самата частна тъжителка,
остават за нейна сметка.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си

Председател : Членове : 1. 2.

4

Номер на акта:	21
Дата:	30 май 2023 г. (в сила от 30 май 2023 г.)
Съдия:	Филип Желязков Филипов

Дело:	20235600600164
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	6 март 2023 г.

Присъда по дело №164/2023 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите