Номер 249302.10.2020 г.Град Б.
Окръжен съд – Б.III въззивен граждански състав
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20202100502151 по описа за 2020 година
Постъпила е частна жалба с вх.№ 261623/25.08.2020г. на БРС от Н. В. Ц.
, ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул.“Т.“ № .., против разпореждане № 13391/
28.07.2020г. по гр.д. № 5310/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което
е разпоредено връщане на депозираната от частния жалбоподател ч.жалба с вх.
№ 22821/22.06.2020г. на БРС против разпореждане № 6551/13.04.2020г. по
с.гр.д.БРС за връщена на депозираната от Ц. частна жалба. Твърди, че не е
правилно и моли да бъде зачетено правото му да бъде освободен от д.т.
С частната жалба Ц. е отправил искане да бъде освободен от заплащане
на държавна такса за производството по частната жалба.
Към жалбата не е представена декларация за материално и гражданско
състояние, нито каквито и да е доказателства за доходите му.
При разглеждане на частната жалба и за да се произнесе по нея, без да се
стига до безкрайно обжалване на разпореждания за нейното връщане, поради
невнасяне на държавна такса, каквато явно Ц. не заплаща, настоящият състав
приема, че за това производство той следва да бъде освободен от заплащането
й и при това положение БОС да се произнесе по въведените от него
оплаквания.
Производството по гр.д.№ 5310/2019г. по описа на БРС е образувано по
искова молба от Н. В. Ц. против „ВиК“ ЕАД–Бургас, ЕИК:********** със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3,
1
ет.4, представлявано от изпълнителния директор, с иск за заплащане на
посочената по исковата молба сума, счетена от частния жалбоподател за
недължимо платена. Към молбата е приложена декларация, в която Ц. заявява,
че на основание решение на ТЕЛК е освободен от заплащане на държавна
такса.
С депозиране на исковата молба, БРС я е оставил без движение, като е
дал указания на ищеца да изправи ред неизправности. Също така, за да
постанови освобождаване от държавна такса, е разпоредил да приложи
декларация в тази връзка.
Въпреки редовното уведомяване, декларация не е приложена. На това
основание БРС неколкократно е оставял исковата молба без движение, с
указания да се представи исканата от закона декларация, но без резултат.
Ето защо с определение № 29/02.01.2020г. по гр.д.№ 5310/19г. БРС е
отказано освобождаване от д.такса.
Определението е обжалвано с ч.жалба вх.№ 2495/16.01.20г. БРС, жалбата
е оставена без движение с ново указание за внасяне на държавна така и за
прилагане на декларация по чл.83 ГПК, последвана от разпореждане за
връщане на частната жалба, отново обжалвано от Ц., също нередовно и т.н.,
докато се е стигнало до настоящата частна жалба.
Частната жалба не е основателна и обжалваното разпореждане на БРС
следва да бъде потвърдено.
За да възприеме горния извод, съдът съобрази следното:
Безспорно е, че Ц. е инвалид, с трайно намалена работоспособност, като
в приложеното по делото решение на ТЕЛК, за срок на инвалидност до
01.12.2020г. е записано, че лицето е военен инвалид, не работи и няма трудов
стаж.
Въпреки това, цитираната от Ц. разпоредба на чл.5, б.“о“ ЗДТ не
постановява безусловно освобождаване на инвалидите от заплащане на
държавни такси и в конкретния случай тази разпоредба въобще не е
приложима.
2
На Ц. неколкократно е указвано, че следва да приложи декларация,
която да съдържа информация за: 1. доходите му; 2 имущественото му
състояние; 3. семейно положение; 4. здравословно състояние; 5. трудова
заетост; 6. възраст и 7. други обстоятелства, които сметне, че са от значение за
становището на съда.
От цялата преписка настоящият състав заключава, че за частният
жалбоподател това не е станало ясно, като счита, че представянето на
решението на ТЕЛК е напълно достатъчно, за да обоснове освобождаване от
държавна такса.
Това не е така, защото е възможно едно лице, макар и да е трайно
неработоспособно и да е инвалидизирано, да има други доходи – например от
ренти, от отдаване на имущество под наем, да е семеен и другият съпруг да
има доходи и прочее. В настоящия случай това вероятно не е така, но за да
възприеме за доказано наличието на обстоятелства, обосноваващи
освобождаване от д.такса, съдът следва да се позове на документи, защото
съдебните актове не може да почиват на вероятности. От друга страна
непредставянето на декларация сочи на демонстративно неизпълнение на
указанията на съда, който, освен всичко друго, му е указал и възможността да
ползва правна помощ, но отново без резултат.
При така изложеното настоящият състав приема, че не са налице
доказателства, обосноваващи освобождаването на Ц. от заплащане на д.такса и
разпореждането на БРС се явява правилно и съобразено със закона.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Н. В. Ц. , ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Т.“ № .., от заплащане на държавна такса за производството пред БОС по
частно гражданско дело № 2151/2020г. БОС.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13391/ 28.07.2020г. по гр.д. №
5310/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което е разпоредено връщане
на депозираната от частния жалбоподател ч.жалба с вх.№ 22821/22.06.2020г.
3
на БРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4