РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Тутракан, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100468 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3626/28.08.2023 на „А. б. Б.“ ЕООД с ЕИК *** против Н. Х. А. с ЕГН
**********.
Предметът му касае осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство
по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 591/24.07.2023 по ч.гр.д.№
297/2023 на Районен съд Тутракан, с което е отказано издаването на заповед
за изпълнение по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК. Исковата молба е
подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „А. б. Б.“ ЕООД твърди, че на 09.04.2021 г. „А. ф.“ ООД и Н.
А. са сключили договор за кредит „Бяла карта“ № 916530, по силата на който
кредитополучателката получава 200 лева под формата на кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“.
Уговореният фиксиран годишен лихвен процент е 43,2%, а ГПР 45,9%.
Представя доказателство, че картата е предадена на ответницата и твърди, че
кредитния лимит е усвоен, но ответницата не е погасявала задълженията си,
съгласно договора. Начислени и неплатени останали: главницата от 200 лева,
договорната лихва от 14,88 лева за периода 09.04.2021-31.03.2022, законна
лихва за забава върху главницата 36,83 лева за периода 09.04.2021-22.05.2023
и такси от 211,56 лева, начислени по повод процеса на събиране на кредита и
изчислени съгласно тарифата. Вземането е прехвърлено чрез договор за цесия
1
от „А. ф.“ ООД на „А. б. Б.“ ЕООД. Ищецът моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответницата Н. А. не депозира писмен отговор.
В съдебното заседание страните не се явяват, отхвърлено е искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
След преценка на направените искания, събраните доказателства и
закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, във връзка със Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 79, и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
ГПК.
За безспорно е обявено с доклада по делото обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител.
Следователно приложими към казуса са Законът за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, освен това съдът е съобщил на страните,
че ще следи служебно за интересите на ответницата потребител и за
наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Съдът приема, че между страните е сключен на 09.04.2021 г. „Договор
за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят „А. ф.“ ООД се е
задължил да предостави 200 лева под формата на разрешен кредитен лимит
по револивращ заем, подлежащ на усвояване чрез платежна карта, която е
получена от ответницата с куриерска пратка на „Е.“ № 1054139195808 на
09.04.2021 г.
Уговореният годишен лихвен процент по заема е 43,2%, а годишният
процент на разходите е посочен в договора като 45,9%, но нито в него, нито в
приложението са посочени при какви допускания е изчислен ГПР, за да се
прецени дали включват всички предвидими разходи и съобразен ли е ГПР с
изискванията на закона в чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК такава информация е част от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит. Съдът двукратно указа тежест на ищеца, веднъж, с
Разпореждане № 760/31.08.2023 и, втори път, с Определение №
437/01.12.2023 г., да уточни при какви допускания е изчислил ГПР, но без
резултат. Отсъствието на такава информация в договора е основание по чл. 22
от ЗПК той да бъде преценен като недействителен.
Допълнителен аргумент за недействителност е собственото изчисление
на съда по формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съобразено
със спецификите на револвиращия заем, при допускането по т. 3, букви „в“ и
„ж“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, че целият кредитен лимит е
усвоен изцяло и срокът за връщането му е 12 месеца, при което за лихва от
43,2% съответният ГПР, без никакви други разходи, се изчислява на 52,89%.
Към 09.04.2021 г. основният лихвен процент е 0,00%, респ. законната лихва за
забава е 10%, а ограничението по чл. 19, ал. 2 от ГПК е 50% за ГПР. Оттук
следва, че кредитното правоотношение е недействително още със
2
сключването му, тъй като е договорен ОЛП 43,2%, водещ до над 50% ГПР.
И още, чл. 15 от договора въвежда изискване за предоставяне на
обезпечение, чиито условия са трудно постижими от кредитополучателя,
предвид краткия срок и вида на обезпеченията, но по-същественото е, че
неизплнението на това условие влече, съгласно чл. 20 от договора, неустойка
в размер на 10% от усвоената, но непогасена сума, начислявана ежемесечено.
От приетата справка за движение по кредита е видно, че такава „неустойка“
действително е начислявана. Клаузите, които я уреждат, са неравноправни,
тъй като санкцията надхвърля типичните и обезпечителни функции и на
̀
практика с наименованието „неустойка“ се прикрива възнаграждение за
кредитодателя, като целта му е била да не се включва същото в общите
предвидими разходи, оттам и в ГПР. С добавянето на това скрито
възнаграждение към общите разходи по заема, ГПР би бил много над
ограничението по чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Ищецът доказа, че е придобил вземането от кредитодателя чрез цесия
от 31.03.2022, но размерът му не е този, който претендира. След като
договорът за потребителски заем е недействителен, на основание чл. 23 във
вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, кредитополучателят дължи
връщане на чистата стойност, от която се е възползвал, но не дължи лихви
или други разходи.
От справката за движението на сумите по сметката на ответницата във
връзка с отпуснатия заем е видно, че тя неколкократно е теглила пари до
лимита от 200 лева и е връщала пари. Общо усвоените суми по главницата са
400 лева, а общо погасените са 277,46 лева. Разликата между тях от 122,54
лева е дължимото от ответницата по чл. 23 от ЗПК и за тази сума следва да
бъде осъдена в полза на ищеца, както и за законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 297/23 на ТнРС – 13.06.2023 до
изплащане на задължението. За всички останали компоненти на дълга следва
да се постанови отхвърлителен диспозитив, поради невъзникване на
задължението за тях.
Разноските на ищеца в заповедното производство са 25 лева държавна
такса и 50 лева за представителство от юрисконсулт, определено на осн. чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а в исковото – 25 лева
държавна такса и 100 лева за представителство от юрисконсулт, определено
на осн. чл. 26, ал. 1 от Наредбата, или общо 200 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, с оглед уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят 52,90
лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. А. с ЕГН ********** да плати на „А.б. Б.“ ЕООД с ЕИК
3
*** сумата от 122,54 лева главница по недействителен договор за
потребителски кредит „Бяла карта“ № 916530 от 09.04.2021 г., сключен с „А.
ф.“ ООД, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до изплащане на
задължението, и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за разликата над присъдената главница от
122,54 лева до претендирания размер от 200 лева, както и за неплатени такси
по повод процеса на събиране на вземането 211,56 лева, договорна лихва
14,88 лева за периода 09.04.2021-31.03.2022, законна лихва за забава 36,83
лева за периода 09.04.2021-22.05.2023 г. и законна лихва върху отхвърлената
част от главницата от 13.06.2023 г. до изплащане на задължението, за които
суми съдът с Разпореждане № 591/24.07.2023 по ч.гр.д.№ 297/2023 на
Районен съд Тутракан, влязло в сила на 01.08.2023 г., е отказал издаването на
заповед за изпълнение по подадено заявление по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. А. с ЕГН ********** да плати на „А. б. Б.“ ЕООД с
ЕИК *** сумата от 52,90 лева за разноски по гр.д.№ 468/2023 и ч.гр.д.№
297/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4