№ 862
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20251000500070 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5656/18.10.2024 г. на СГС, ГО, 1 - 18 с - в, по гр. д. № 4350/2024 г.
Столична община, БУЛСТАТ *********, е осъдена да заплати на Ц. Н. Б., с ЕГН:
**********, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, следните суми: 30 000 лв. -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, от деликт настъпил на 22.12.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от
1 788 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение) от
деликт от 22.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2023г. до
окончателното плащане, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 40 000
лв. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.
Въззивна жалба е подадена от Столична община, срещу решението в частта, в
която исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
са уважени. Сочи, че решението е постановено при нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Отговорността на СО се основава на чл. 31 ЗП, според
който общината отговаря за поддръжката на общинските пътища. Поддържа, че
законът не съдържа уредба на зимното почистване на пътищата, поради което следва
да се приложи нормативния акт от по – ниска степен, а именно Наредба № РД – 02-19
от 12.11.2012 г. От представените данни на СО – район Панчарево се установява, че
участъкът, на който ищцата е претърпяла инцидент, не е включен оперативния план за
зимно почистване 2023 г. - 2024 г. В оперативният план се включват улици с изградена
инфраструктура, като се съобрази натовареността на движението по тях. Участъкът от
1
улицата е с неприложена улична регулация и представлява черен път. За такива
пътища в Наредбата не е предвидено провеждане на снегопочистване и обезледяване.
Излага доводи, че ищцата е паднала в частен имот, за чието почистване отговорност
носят собствениците на имота. Според експертизата, приета пред СРС, падането е
станало във вътрешния двор на къщата, където е отивала ищцата. Сочи, че става
въпрос за черен път, който е покрит с каменен трошляк, който не може да се заледи,
освен ако не е валял силен сняг, превърнал се в лед. В случая, от справка от НИХМ, се
установява, че в този период е валял дъжд и не е имало снежна покривка. Поддържа
още доводи, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, като поне
един от свидетелите е заинтересован от изхода на спора. Счита, че е налице
противоречие в твърденията на ищцата, че първичния преглед е осъществен в
УМБАЛСАМ „Пирогов“ ЕАД, а фактурите за първичен преглед са издадени на
27.12.2023 г. от Университетска болница „Софиямед“, както и че се е прибирала в
дома си, след като е адресно регистрирана в гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, а не в кв.
Симеоново. Счита, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на мястото на
инцидента, както и че той е настъпил по описания начин и при описаното време, а от
там, че следва да се ангажира отговорността на СО. Моли да се отмени решението в
уважената част. Претендира разноски, съгласно списък.
Въззиваемата страна - ищцата Ц. Н. Б. не е подала отговор в срока по чл. 263
ГПК. Преди съдебно заседание е депозирано становище от процесуалния представител
на ищцата, в което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че решението е
законосъобразно и обосновано в обжалваната част, като е съобразено със събраните по
делото писмени и гласни доказателства и материалния закон. Счита, че задължението
на СО произтича от нормата на чл. 31 ЗП, във вр. с пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП, според
които поддържаните на пътя включва и дейностите по удобно движение по пътя
целогодишно, включително през зимния период. Такова изискване е предвидено и в
цитираната от ответника Наредба, която също изисква премахване или ограничаване
влиянието на снега върху условията за движение. СО дори признава в жалбата, че
процесната ул. „Бука“ изобщо не е включена в плана за снегопочистване за сезона.
Оспорва тезата на СО, че неосъществената улична регулация и инфраструктура в
района освобождават общината от отговорност да полага грижа за общинската
собственост. СТЕ е установила, че улицата е публична общинска собственост и е
проектирана за достъп до имотите, а по действащия РП не е предвиден тротоар.
Поради липса на тротоар невярно се твърди, че улицата попада в частен имот, който
следва да се почиства от живущите собственици. Счита, че правилно съдът е приел
като единствена причина за настъпване на инцидента неизпълнение на задълженията
на СО за почистване и поддръжка на улицата. Моли да се потвърди решението в
оспорената част. Прави възражение срещу претендираните от ответника разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Претенцията е насочена към ангажиране отговорността на ответника СО на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи
служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението се оспорва само в частите, в които иска по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45
ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е уважен до размер от
2
30 000 лв., а иска за обезщетение за имуществени вреди е уважен в размер на 1 788 лв.
В частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над размер от
30 000 лв. до 40 000 лв. - решението не се оспорва от ищцата и е влязло в сила.
В рамките на проверката, която извършва, настоящият състав приема, че
решението е валидно и процесуално допустимо в оспорената от ответника част. При
постановяването му не са допуснати нарушения на императивниправни норми. По
отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите,
изложени във въззивната жалба.
Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав
не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно
възможността, предвидена в чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди доказателствата относими
към възраженията на ответника във въззивното производство.
Относно механизма и мястото на инцидента, ищцата е поддържала, че на
22.12.2023 г. около 18. 45 ч. се е намирала в гр. София, в района на ж. к. “Бункера“, ул.
„Бука“ № 9, като при слизане от автомобила си, след затваряне на шофьорската врата,
се е подхлъзнала на непочистен от лед участък от улицата и е паднала на левия си
крак, счупвайки левия си глезен.
След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти след
инцидента, й е поставена диагноза - бималеоларна фрактура с лека медната
дислокация на тибиалната стаена повърхност и суспектно отцепване и на малеолус
терциус. Предвид вида на травмата се е наложило оперативно лечение - кръвна
репозиция под рентгенов контрол с вътрешна фиксация, при което фрактурата е
репонирана чрез игли и винтове.
Относно спорното място на настъпване на инцидента, пред СГС са разпитани
свидетелите на ищцата - С. Х. Г., с когото ищцата живее на съпружески начала и П. Н.
Ц., семеен приятел на ищцата.
От тях се установява, че на 22.12.2023 г. ищцата се е прибирала с автомобила си
към дома си на ул. “***“ № 9 А. Входът за сградата е от към ул. „Бука“, където тя е
паркирала автомобила си. И двамата свидетели са били очевидци на инцидента, като
дават показания, че ищцата се е обадила на мъжа си, че се прибира с покупки да
излязат да я посрещнат. Улицата е първата пряка от главната улица.
Според свидетеля Ц. инцидентът е настъпил между 18 и 19. 30 ч. – по тъмно.
Той е бил в къщата на гости от 17 и 30 ч. Времето е било студено, точно преди Коледа,
не помни дали е имало натрупан сняг, но е имало лед по улицата - ледени коловози.
Свидетелят Ц. дава също показания, че на улицата няма тротоари, няма асфалт, не е
имало и осветление. Тя представлява черен път. Когато ищцата излязла от автомобила
си пред вратата на гаража, тя се подхлъзнала и паднала. Заедно с мъжът й, той е
помогнал да стане. Първо са искали да я откарат в Пирогов, но поради голямо
задръстване на „Цариградско шосе“, за отишли в болница „Софиямед“. Според
свидетеля тази улица никога не е почиствана или опесъчавана през зимата. Той има
преки впечатления, защото често е ходел на гости. Този свидетел е пряк очевидец на
падането на ищцата. По мнение на настоящият състав не са налице основания да не се
кредитират показанията му. Възраженията на ответника по този въпрос в жалбата
съдът намира за неоснователни.
Показанията на свидетеля Ц. се подкрепят от показанията на свидетеля С. Г.,
3
който живее на съпружески начала с ищцата, поради което съдът ги преценява при
съблюдаване нормата на чл. 172 ГПК.Той също съобщава, че ищцата му звъннала да я
посрещне, защото има покупки. При слизане от колата тя се е подхлъзнала и е
паднала, след което са я закарали в „Софиямед“, която е по - близо и има спешно
отделение. Свидетелят сочи, че живее на ул. „Буката“ № 9, над Околовръстното, кв.
Бункера. Зимата улицата не се почиства, а съседите чистят, доколкото могат, хвърлят
препарати, защото се заледява и е усойно. Според неговите показания ищцата е приета
в Софимед и е лежала 4 дни докато я оперират, защото по Коледа не е имало екипи.
След операцията са я изписали и около 40 дни е било много трудно придвижването й,
ходела е с две патерици, не е можела да се каква по стълби в дома си, където спалнята
е на втория етаж на сградата. Майка й е дошла да помага в домакинството (чистела,
готвела) и обслужването, защото ищцата не е можела буквално да стане. Към момента
също изпитва болки и пироните стърчат и не може да си обуе обувките. Свидетелят
съобщава също, че са уговаряли час за нова операция, за да премахнат пироните и
платките в глезена.
Показанията на свидетелите се подкрепят от заключението на приетата пред
СГС без възражения СТЕ, както и от предоставената от НИМХ информация за
метеорологичната обстановка в района по време на инцидента (л. 11 от делото на
СРС). От последните данни се установява, че на датата на инцидента е валял дъжд, с
регистрирана поледица и температури от – 2, 4 градуса.
Според СТЕ мястото, където ищцата е паднала, попада в ПИ с идентификатор
04234.6906.1933 по действащата КККР, одобрена със Заповед № РД-18-51 от
03.11.2011 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, който е общинска
собственост, с начин на трайно ползване - за второстепенна улица.
Вещото лице също е посочило, че в тази част ул. „Бука“ представлява черен
път, изграден с настилка от трошен камък, добре уплътнен, и частично (ивица с
ширина 1, 40 м. до сградата където ищцата живее) е с бетонова настилка. В този
участък улицата е с ширина около 5, 30 м. без неравности, вдлъбнатини и дупки. На
това място няма тротоар и такъв не е предвиден в плана. Според СТЕ улицата е
второстепенна, обслужваща улица VI клас по класификацията съгласно чл. 11, ал. 1, т.
2 от Наредба 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните
системи на урбанизираните територии. Улица „Бука“ е предвидена по действащия
ПУП- ЗРП на гр. София м. “Малинова долина - Терена“, като по нея е предвиден
транспортен достъп до прилежащите й имоти, но уличната регулация не е приложена.
Улицата не е изградена със строителни книжа, а представлява черен път.
Вида и характера на увреждането на ищцата се потвърждават както от
представените пред СГС медицински документи, така и от заключението на приетата
без възражения СМЕ, което настоящият състав също намира за обосновано и
кредитира и което е обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Доколкото в
жалбата не се съдържат оплаквания относно конкретния вид и характер на травмите на
ищцата и търпените от нея болки и страдания в резултат от тези травми, съдът не
намира за необходимо да преповтаря констатациите на СМЕ, която е подробно
обсъдена в мотивите на СГС.
По съществото на спора, като съобрази основното възражение на ответника във
въззивната жалба, в допълнение към изложеното от СГС, настоящият състав намира
следното :
Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е
4
предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на
работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи
отговорност, която има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината
на възложилия работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни
действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите. Вината на
натоварените с работата лица се предполага до доказване на противното, по смисъла
на презумцията на чл. 45 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква ищецът
докаже, пълно и главно, по реда на чл. 154 ГПК и с допустимите от закона
доказателства, претърпени вреди от действия/бездействия на лица - служители на
ответника при или по повод извършване на възложена от ответника работа, наличие на
причинно - следствена връзка между поведението на деликвента и претърпените от
ищеца неимуществени вреди. (в този смисъл - решение № 249 от 16.11.2016 г. по гр. д.
№ 902/2016 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 141 от 08.01.2021 г. по гр. д. №
3052/2019 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 182 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 573/2020
г., г. к., ІІІ ГО на ВКС, решение № 50012 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 1558/2022 г., г. к.,
ІІ ГО на ВКС и т. н.)
При така обсъдените доказателства основателно СГС е направил извод, че в
производството се установява механизма на полученото от ищцата травматично
увреждане, което е в причинна връзка с претърпените от нея вреди.
Не е спорно, че Столична община не е извършвала дейности по поддържане на
мястото, където е настъпил инцидента.
Основният спор, пренесен и във въззивното производство, засяга въпроса дали
това място е улица и дали ответникът СО е имал задължение да го обезопаси и
поддържа в добро състояние, включително в зимния период.
Недоказано и от там неоснователно е останало твърдението на СО във
въззивната жалба, че ищцата е паднала в частен имот, за чието почистване
отговорност носят собствениците на имота. Такива констатации не са направени от
СТЕ. Настоящият състав споделя изводите на СГС, които са подкрепени от
констатациите на СТЕ, че участъкът, където е станал инцидента, попада в ПИ с
идентификатор 04234.6906.1933 по действащата КККР, одобрена със Заповед № РД-
18-51 от 03.11.2011 г., който е публична общинска собственост, с начин на трайно
ползване за второстепенна улица по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-
20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии. По тази улица е предвиден транспортен достъп
до прилежащите имоти, които обслужва.
Мястото и механизма на инцидента се подкрепят и от показанията на двамата
свидетели – очевидци, които съдът не намира основание да не кредитира.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че свидетелите са заинтересовани от изхода на
спора, доколкото показанията на свидетеля Г., който живее на съпружески начала с
ищцата, изцяло кореспондират, с тези на свидетеля Ц., както и на останалите писмени
доказателства по делото.
Въззивният съд споделя и изводите на СГС, че за поддръжката,
обезопасяването, респ. опесъчаването в зимния сезон на второстепенния път по
смисъла на ЗП, носи отговорност Столична община. Съгласно т. 14, пap. 1 от ДР на ЗП,
"поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
5
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата.
Както е посочил и първостепенния съд общинските пътища са собственост на
общината (чл. 8, ал. 3 ЗП), като на основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а"
ППЗП поддържането на пътната настилка в състояние, съответно на предназначението
за безопасно ползване, е задължение на СО чрез нейни служители или чрез трети лица.
В съответствие с установената съдебна практика СГС е приел, че в правната
уредба съществуват преки задължения за общинската администрация във връзка с
управлението, изграждането и стопанисването на общинските пътища и поддръжката
им в рамките на урбанизираните територии. Този въпрос е разрешен в т. 3 от
Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на
ВКС и ВАС, съгласно което „лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно за препятствия по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок, а тези задължения са нормативно уредени в чл. 2 от
Закона за общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30 - 32 от Закона за пътищата,
ППЗП и чл. 3, чл. 167 от ЗДвП“.
Зимното поддържане/ почистване (чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-02-20-19) е
един от видовете поддържане на пътищата и включва комплекс от дейности, свързани
с осигуряване на проходимостта на пътищата при зимни условия и премахване или
ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на
движение, измежду които и обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане: разпръскване
на минерални материали и химични вещества, (чл. 11, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 11, ал. 1 от
Наредбата). Дейностите за зимно поддържане на пътищата се извършват в
съответствие с плановете за зимно поддържане (чл. 12, ал. 1 от Наредбата).
Както се посочи и по – горе не се спори, а се установи и от събраните в
производството доказателства, че това задължение на ответника не е било
изпълнявано. Даже напротив, Столична община изрично е направила изявление,
включително в жалбата, че мястото, където е настъпил инцидента не е включено в
плана за зимно поддържане, респ., че на това място общината не е провеждала
дейности по поддръжка, включително през зимата.
В обобщение следва, че в съответствие с установените по делото обстоятелства
СГС е направил извод, че служителите на ответника не са извършили необходимите
действия за привеждане на настилката на процесната улица в състояние, годно за
безопасно придвижване. Неизпълнението на посочените задължения представлява
противоправно бездействие от страна на служителите на ответника, който не е оборил
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и обосновано СГС е приел, че в случая следва да се
ангажира отговорността на СО.
По отношение конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
присъдено в полза на ищцата в жалбата не са излагат никакви конкретни съображения
от страна на ответника. Доколкото при проверка законосъобразността на решението
съдът е обвързан от доводите в жалбата, настоящият състав не намира основание за
промяна изводите на СГС по размера на присъденото с решението обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Само за пълнота следва да се посочи, че СГС е съобразил нормата на чл. 51 ЗЗД,
според която на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от
съда, по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът е направил задълбочена преценка на обективно
6
съществуващите обстоятелства свързани с вида на увреждането - предприето
оперативно лечение, изразяващо се в открита (кръвна) репозиция на фрагментите и
фиксацията им с импланти - един брой заключваща семитубуларна плака (8 отвора) в
комплект с шест винта и два отделни интерфрагментарни винта с цяла резба за
фрактурата на фибуларния (външен) малеол и един малеоларен винт с прекъсната
резба и една Киршнерова игла за фрактурата на медиалния (вътрешен) малеол,
интензитета на отрицателните негативни изживявания за ищцата от инцидента - болки,
стрес и безпокойство довели до трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник на Ц. Б. за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата,
ограниченията в клякането при ищцата до 35° в коленните стави, поради
невъзможност за дорзифлексия в левия глезен, двата останали белега от операцията -
единият с дължина от 3, 0 см, а другият с дължина от 12, см., разположен от външната
страна на глезена, ясно забележим и загрозява външния й вид, периодът, в който е
търпяла болки и страдания, като се съобрази, че инцидента е настъпил точно преди
Коледа и Нова година, когато ищцата е била в болница, възрастта й, продължителност
на възстановителния период, степента на възстановяване от травмата, описани в
обсъдената от СГС СМЕ (мускулната сила на левия долен крайник е леко отслабена
спрямо контралатералния здрав десен крак, поради хипотрофия на мускулатурата на
подбедрицата, като е твърде вероятно пострадалата да продължава да търпи и за в
бъдеще болки при физическо натоварване на засегнатия крайник и при промяна в
климатичните условия, което се дължи на вътреставния характер на самата травма),
социално -икономическите условия към същия момент и към настоящия момент и т. н.
При съвкупната преценка на установените обстоятелства въззивният състав
споделя крайният извод на СГС, че размер на обезщетението от 30 000 лв. съответства
на описаните по - горе болки, физически и психически страдания и неудобства,
преживени от ищцата в резултат от процесния инцидент, както и на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение обезщетението за имуществени вреди във въззивната жалба също
не са изложени никакви конкретни съображения от ответника, поради което
настоящият състав не намира основание за промяна в изводите на СГС и по този
въпрос. Освен това не е спорно и от СМЕ се установява, че разходите от 1 788 лв., за
които са издадени фактурите (л. 12-13 от делото на СГС), са в причинно-следствена
връзка с получената от ищцата фрактура в областта на левия глезен по време на
процесния инцидент от дата 22.12.2023 г. и са били абсолютно необходими за
провеждането на правилно и адекватно лечение на пострадалата. Основателно искът е
уважен за посочената сума.
Поради съвпадане на решаващите изводи на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди, в оспорените от
ответника части, в които иска по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размер от 30 000 лв., а иска за
обезщетение за имуществени вреди, е уважен в размер на 1 788 лв.
При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в
частта по присъдените на ответника разноски.
Решението е влязло в сила в останалата част, в която искът по чл. 49 ЗЗД, вр. с
чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над размер от 30 000 лв. до претендираните 40 000 лв.
По разноските пред САС :
С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ищеца, но доколкото той не
7
претендира разноски за настоящото производство, такиве на се присъждатв негова
полза.
Така мотивиран СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5656/18.10.2024 г. на СГС, ГО, 1 - 18 с - в, по гр.
д. № 4350/2024 г., в частта, в която Столична община, БУЛСТАТ *********, е осъдена
да заплати на Ц. Н. Б., с ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД,
следните суми : 30 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от деликт
настъпил на 22.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1 788 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди (разходи за лечение) от деликт от 22.12.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.12.2023г. до окончателното плащане и разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаването на съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8