Определение по дело №130/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал.4 от ГПК и е образувано по частна жалба от Е. М. М. от Г.К., чрез представителя му по пълномощие, против разпореждане № 246 от 25.03.2013 г. по ч.Г.д.№ 480/2013 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Е. М. М. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК срещу С. Б. М. от Г.К., за сумата от 24 000 лева, представляващи парично задължение по нотариално заверен договор за паричен заем в размер на 25 000 лева, подписан на 23.07.2012 г., ведно с лихва, считано от 19.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се в частната жалба, че разпореждането е недопустимо, тъй като преценката на документа от външна страна се изисквала едва при издаване на изпълнителен лист, а за постановяване на разпореждане заявлението следвало да отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК. Само при издаване на изпълнителен лист се проверявало дали документът е редовен от външна страна. Освен това, изводът на районния съд, че задължението не било изискуемо, бил неправилен. Касаело се за договор за заем, изпълнението на който, съгласно чл.3 от същия, е следвало да се осъществява периодично – до пето число на всеки следващ месец. Жалбоподателят счита, че длъжникът М. е изпаднала в забава за 8 месеца, за които не е изпълнила задължението – между 1000 лева и 3 000 лева месечно. В жалбата се сочи също така, че претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение неизпълнение от страна на кредитора е за максималната дължима сума – по 3 000 лева месечно. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата 24 000 лева ида върне делото на същия съд със задължение да издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Въззивният съд, при извършената преценка по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Производството по ч.Г.д.№ 480/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от Е. М. М., чрез негов пълномощник, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Сениха Беяхед М. от Г.К. за сумата в размер на 24 000 лева, въз основа на приложен договор за заем от 23.07.2012 г. с нотариална заверка на подписите. С обжалваното разпореждане № 246 от 25.03.2013 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил заявлението на Е. М. М. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК срещу С. Б. М. от Г. К., за сумата от 24 000 лева, претендирана като парично задължение по нотариално заверен договор за паричен заем в размер на 25 000 лева, подписан на 23.07.2012 г., ведно с лихва, считано от 19.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, районният съд е приел, че представения документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Така постановеното разпореждане е правилно.

От гореизложеното е видно, че частният жалбоподател е поискал пред Кърджалийския районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно – договор за заем с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.418, ал.1 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл.417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, като съгласно алинея втора на посочения член, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В тази връзка, несъстоятелен е довода, поддържан в частната жалба, за недопустимост на обжалваното разпореждане, тъй като преценката на документа от външна страна се изисквала едва при издаване на изпълнителен лист, а не и при постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение. Тук следва да се посочи, че изпълнителния лист се издава именно при постановено незабавно изпълнение, каквото се иска със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, при което съдът проверява наличието на предпоставките на чл.418, ал.2, изр.първо от ГПК, а именно – дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Впрочем, в настоящия случай този довод на частния жалбоподател е и ирелевантен, доколкото съдът е отхвърлил молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради това, че представения документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а не защото документът не е редовен от външна страна.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК договор за заем от 23.07.2012 г. не удос‗оверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в претендирания размер от 24 000 лева. Това е така, тъй като съгласно чл.3 от договора, заемополучателят се е задължил до пето число на всеки следващ месец да връща на части заемната сума, като превежда между 1 000 лева до 3 000 лева, като окончателно следва да върне заетата сума до 31.12.2014 г. Или, изрично страните са договорили краен срок за връщане на заетата сума, а именно – 31.12.2014 г. Ето защо, вземането по договора за заем в размер назаемната сума не е изискуемо, което се потвърждава и от разпоредбата на чл.4 от договора, съгласно която невръщането от страна на заемополучателя на заемната сума в посочения в чл.3 срок, прави изискуемо вземането.

Ирелевантен е в тази връзка довода в частната жалба, че претендираната сума от 24 000 лева представлява частично неизпълнение на договора от страна на заемополучателя, за 8 месеца – или по 3 000 лева на месец, на основание чл.3 от договора, доколкото, макар и с цитираната разпоредба от договора да е уговорено периодично плащане в определен размер, видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК частният жалбоподател не претендира частично неизпълнение на договора за заем за 8 месеца от страна на ответника – заемополучател. Поради изложеното, съдът не обсъжда въпроса налице ли е частично неизпълнение на договора за заем, предвид обстоятелството, че такова не е релевирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Ето защо подадената частна жалба против разпореждане № 246 от 25.03.2013 г. по ч.Г.д.№ 480/2013 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Е. М. М. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК срещу Сениха Беяхед М. от Г.К., за сумата от 24 000 лева, представляващи парично задължение по нотариално заверен договор за паричен заем в размер на 25 000 лева, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. М. М. от Г.К., У.”. К. № 3, В.А, .4, А., с ЕГН *, против разпореждане № 246 от 25.03.2013 г. по ч.Г.д.№ 480/2013 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Е. М. М. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК срещу С. Б. М. от Г. К., за сумата от 24 000 лева, представляващи парично задължение по нотариално заверен договор за паричен заем в размер на 25 000 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.