РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204477 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по жалба на „ВИКТОРИЯ НУТС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, ж.к. Дружба,
бл.59,вх.7,ап.2, представлявано от управителя Хр. М. В. срещу НП № 03-014242/08.09.2021
год., издадено от директора на Дирекция „ Инспекция по труда" Варна.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се оспорва размера на наложената санкция,
наложена според жалбоподателя без да се съобрази хипотезата за маловажност по смисъла
на чл.415в от КТ. Иска се определяне на санкцията при условията на чл.415в от КТ, респ.
изменение на издадено наказателно постновление.
В съдебно заседание, дружеството-нарушител, редовно призовано се представлява от
адв.Г. М., ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и в хода по
същество моли за преквалификация на нарушението като маловажен случай. Алтернативно
иска изменение на НП и налагане на минималната по размер имуществена санкция,
предвидена за конкретното нарушение. Претендира присъждане на сторените разноски, за
която цел представя списък.
Въззиваемата страна – Директора на Дирекция ИТ Варна, редовно призована се
представлява от юрк О., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. На свой ред
претендира разноски.
Съдът, прие от фактическа страна следното:
Дружеството „ ВИКТОРИЯ НУТС" ЕООД, ЕИК *********, стопанисвало обект –
1
магазин за печене и продажба на ядки, находящ се в хипермаркет Кауфланд, като в
качеството му на работодател не е осигурило непрекъсната междудневна почивка в размер
не по-малко от 12 часа на лицето Ст. В.Г. с ЕГН ********** на длъжност „ продавач-
консултант" в магазин за печене и продажба на ядки, находящ се в гр.Варна, ул. „Петър
Скорчев" № 2,хипермаркет „ Кауфланд", като лицето е полагало труд на 02.07.2021 год. в
работна смяна № 4 от 09.00 часа до 21.00 часа, а на 03.07.2021 год. е полагало труд в работна
смяна № 1 от 08.00 часа до 20.00 часа, видно от отчетна форма за явяване/неявяване на
работа за месец юли 2021 год., както и от правилника за вътрешния трудов ред.
Нарушението е извършено на 03.07.2021 год., в гр.Варна, ул. „Петър Скорчев“ № 2,
хипермаркет „ Кауфланд", магазин за печене и продажба на ядки, към който момент на
лицето е следвало да бъде осигурена междудневна почивка не по-малко от дванадесет часа,
прието от проверяващите инспектори за нарушение на чл.152 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и
възражения не отразило да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.152
от КТ, на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция
в размер на 2000 лв..
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан актосъставителя Р.Б.,
която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че тя и
колегата и по сигнал са извършили проверка в обекта - магазин за печене и продажба на
ядки, находящ се в магазин „ Кауфланд", гр.Варна, ул." Петър Скорчев" №2. По телефона
уведомили регионалния представител на дружеството за откриване на проверката, като по-
късно същия се явил в обекта и присъствал при проверката. На място в обекта и по-късно
при документалната проверка установили, че на работниците в дружеството не се
осигурявала междудневна почивка не по-малко от 12 часа. За установеното по отношение на
Стелияна Георгиева съставила АУАН. Твърди, че същото нарушение било установено и за
колегата на Георгиева, като това не било само за конкретната дата, но и за други дати от
този месец.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Б., като последователни,
логични, кореспондиращи си помежду си, съответстващи изцяло на писмените
доказателства по делото, неоспорени от страните.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото устни и писмени доказателства между които съдът не установи на практика никакви
противоречия, нещо повече същите се явяват неоспорени и от въззивника в хода на
проведеното съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
2
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган - директора на Дирекция Инспекция по труда
Варна, съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителен директор на
„ Главна дирекция Инспекция по труда „. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
При служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството и до отмяна на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя да осигури
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа на Ст. Г.,
наета на длъжност „продавач-консултант" в магазин за печене и продажба на ядки, находящ
се в Кауфлант, гр.Варна, ул." Петър Скорчев" № 2 , стопанисван от „ ВИКТОРИЯ НУТС"
ЕООД, като неосигурената междудневна почивка е в периода между 2.07.-3.07. 2021 год..
Видно от приложените по делото присъствени листи и графици за работа, е че Г. е
работила на 2.07.2021 год. от 09.00 часа до 21.00 часа , а на 3.07.2021 год. е започнала работа
в 08.00 часа - разликата, представляваща междудневна почивка е 11 часа, вместо
изискуемите от закона минимум 12 часа. Графикът за разпределение на работното време е
документ, с който се установява разпределението на работното време, писмени
доказателства установяващи противното, като например заповед на работодателя или
длъжностно лице, с която за определен период работното време се разпределя по друг начин
от посочения в графика за съответния месец не са представени, поради което състава на съда
намира, че нарушението е доказано по безспорен начин.
В случая да се касае за обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице, което е
3
длъжно да спазва в случая изискванията на чл.152 от КТ за междудневна почивка на
работниците му.
Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на
юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в
случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира - на
дружеството или на виновното длъжностно лице.
На дружеството „ ВИКТОРИЯ НУТС "ЕООД на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ
за нарушение на чл.152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв., над минималния предвиден в закона размер.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният размер на наказанието е
незаконосъобразен, тъй като е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се
сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното - нито във
връзка с обществената опасност на деянието, нито във връзка с други нарушения на КТ от
дружеството-жалбоподател, не се твърди поредност на нарушението, определени
неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена
опасност от типичната и т.н.
Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на
съдебното следствие.
Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към
определения от закона минимум от 1500 лева, като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че случаят не е маловажен, тъй като от една страна не са налице
предпоставките по чл.415в от КТ, а от друга - нарушението не е било отстранено. Не са
налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието,
типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.152 от Кодекса на труда.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не
е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „
Инспекция по труда" - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
4
помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от
80 лева. По съразмерност на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 20.00
лв.
Жалбоподателя е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството,
като процесуалния му представител е поискал присъждането им. От приложените фактура и
кредитен превод се установява, че от страна на дружеството е изплатена сумата от 600 лв. за
процесуално представителство по делото.
По съразмерност на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв.
Що се отнася до поисканите разходи за самолетен билет, съдът намира, че пътни разноски на
процесуалния представител не се следват и не следва да се присъждат, още повече, при
положение, че явяването на страната в случая не е задължително.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-014242/08.09.2021 год. на директора на Дирекция „ Инспекция по
труда" Варна, с което на „ВИКТОРИЯ НУТС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Искър, ж.к. Дружба, бл.59,вх.7,ап.2, представлявано от
управителя Хр.М.В. за извършено нарушение на чл.152 от КТ, на осн.чл.416,ал.5, вр.чл.414,
ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА
размера на санкцията на 1500 лв..
ОСЪЖДА „ВИКТОРИЯ НУТС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Искър, ж.к. Дружба, бл.59,вх.7,ап.2, представлявано от
управителя Х. М. В. да заплати на Д ИТ Варна сумата от 20.00 лв. представляваща разноски
по делото за юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д ИТ Варна да заплати на „ВИКТОРИЯ НУТС" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, ж.к. Дружба, бл.59,вх.7,ап.2,
представлявано от управителя Хр.М.В. сумата от 150 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5