№ 11085
гр. С., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110101883 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Д. Ф. Ф. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника
ФИРМА, по силата на което е заемала длъжността „системен оператор”. Със Заповед
№ 5364з-3227 от 30.11.2022г. на директора на дирекция .........., трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е
налице реално съкращаване на щата, нито е извършен подбор, съобразно критериите
на чл. 329 КТ. Поддържа, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т. 1 КТ като майка
на дете до 3-годишна възраст. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и
отменено, да бъде възстановена на заеманата от нея преди прекратяването на трудовия
договор длъжност „системен оператор”, както и да бъде изплатено обезщетение за
оставане без работа, поради незаконно прекратяване на трудовия договор за периода от
01.12.2022г. до 01.06.2023г. в размер на 7 098 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 12.01.2023г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като твърди уволнението да е
законосъобразно извършено. Налице е реално съкращаване на щата. Извършен е
подбор съобразно критериите на чл.329 КТ. Не оспорва обстоятелството, че към датата
на прекратяване на правоотношението ищецът е майка на дете до 3-годишна възраст,
но излага доводи, че е изискано предварително съгласие от Инспекцията по труда, но
до издаване на прекратителната заповед отговор не е постъпил. Моли съда да отхвърли
1
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на
работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното
основание, а именно – че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
/връчване на уволнителната заповед/ е налице реално съкращение на щата, касаещо
заеманата от ищеца длъжност, както и че е извършен подбор съобразно изискванията
на чл. 329 КТ или че такъв не е бил задължителен /за съкратената длъжност не са били
налице повече от една щатни бройки или всички щатни бройки са били съкратени/,
както и спазване на чл. 333 КТ.
Безспорно между страните по делото е, че са били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността ............... при
ответника, както и че същото е прекратено със Заповед № 5364з-3227/30.11.2022 г. на
основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ.
За законосъобразното упражняване на правото на работодателя едностранно да
прекрати трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
законодателят е поставил изискване за предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай за изрично посочените в чл. 333, ал. 1 КТ групи
работници и служители. На основание чл.344, ал. 3 КТ в случаите, когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по
труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било
дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само
на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. В настоящия случай
между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е майка на дете под 3-годишна
възраст, поради което попада в обхвата на закрилата по чл. 333, ал.1, т. 1 КТ.
С писмо рег. № 536400-48004/09.11.2022 г. до ............. – гр.С. /л.23-24 от делото/,
дирекция .......... е поискала предварително писмено разрешение за прекратяване на
процесното трудово правоотношение, като са изложени фактическите обстоятелства
относно конкретния казус, а именно това, че служителят е майка на дете до 3-годишна
възраст, заеманата от която щатна бройка на длъжност ............... се съкращава, считано
от 01.12.2022 г. В тази връзка в писмото е отбелязана необходимостта от произнасяне
по възможност до 25.11.2022 г., с оглед спазване на указания срок за влизане в сила на
издадения акт на министъра на външните работи, с който процесната длъжност е
закрита.
С отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелството, че към
момента на неговото депозиране не е получен отговор от инспекцията по повод
2
изисканото предварително писмено разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, с което по същество признава неизгоден за себе си факт–че
не е спазил предвидената по чл.333, ал.1, т.1 КТ процедура.
Предварителното разрешение за уволнение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ означава
даване на изрично съгласие от Инспекцията по труда за извършване на уволнението в
момент предхождащ осъществяването на последващите действия по връчване на
предизвестие, респективно на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ако такова разрешение не е поискано от работодателя или след като е било поискано,
изобщо не е дадено или не е било дадено преди уволнението, то извършеното
уволнение е незаконно само на това основание. В този смисъл ирелевантно е
обстоятелството, че ответникът в действителност е предприел действия по снабдяване
с изискуемото по закон предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, тъй като, предвид безусловното предписание на цитираната
разпоредба, единствено с отправяне на подобно искане работодателят не е изчерпал
нейния фактически състав. Същият е трябвало да изчака произнасянето на
инспекцията по труда и едва след получаване на нейното съгласие да издаде
процесната заповед.
Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ закрилата се отнася към момента на връчването на
заповедта за уволнение – в настоящия случай към 01.12.2022 г. съобразно изричното
отбелязване в процесната заповед, към която дата, видно от Удостоверение за раждане
№ 0537/28.09.2020 г. /л. 5 от делото/, детето има навършени 2 години, тоест ищецът все
още се е ползвал от особената закрила.
На основание чл. 344, ал. 3 КТ не следва да се обсъждат останалите наведени от
ищеца доводи за незаконност на уволнението, доколкото същото само по изложените
по-горе мотиви се явява незаконосъобразно, поради което искът е основателен и следва
да се уважи.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед №
5364з-3227 от 30.11.2022 г., е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството,
че Д. Ф. Ф. е полагала труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, което обстоятелство е
отделено като безспорно между страните с доклада по делото, съдът приема, че са
налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият служител следва да бъде възстановен на
заеманата преди прекратяването длъжност – ................
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
3
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Последното обстоятелство се доказа от извършения от съда оглед
на оригинал на трудовата книжка на ищеца № 14, серия З № 087804 в о.с.з. на
25.04.2023 г., от който се установи, че липсва отбелязване за започване на друга работа
по трудово правоотношение при същия или друг работодател.
Безспорно между страните по делото е, че последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец е през месец ноември 2022 г. и е в
размер на 1 194,28 лв. Същото се установява от приетата в последното по делото о.с.з.
справка за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск рег. № 5364р-27504/1 от
12.12.2022г. /л. 106/, срещу която ответникът не е възразил. Предвид претенцията на
ищеца за периода от 01.12.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на 7 098 лв., предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът в размер на 1 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено от ищеца на адв. Е. Й., видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 044326 /л. 96-гръб/, представляващ разписка
за получената сума. Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на
делото, неговата правна и фактическа сложност, материалния му интерес, както и
събраните по делото доказателства, съдът намира направеното възражение за
неоснователно. При преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси по
предявените искове, които съдът определя общо в размер на 443,92 лв., следва да бъдат
възложени на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Д. Ф. Ф., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 5364з-3227 от 30.11.2022 г. на директора на ФИРМА, на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ, и го ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. Ф. Ф., ЕГН **********,
на длъжността ............... в сектор .................... при ФИРМА.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ФИРМА, да
4
заплати на Д. Ф. Ф., ЕГН **********, сумата от 7 098 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от
01.12.2022 г. до 01.06.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
12.01.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ФИРМА, да заплати на Д. Ф. Ф., ЕГН
**********, сумата от 1200 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ФИРМА, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 443,92 лв. държавна такса по уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от 27.06.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5