Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ………………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 12482 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Б.П.Б.“ АД против Л.Г.Д. и М.В.Г.
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и при условията на евентуалност, осъдителни искове с
правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 19.04.2007г. сключил с ответниците договор за кредит,
съгласно който им предоставил сумата от 20 000 евро за закупуване на недвижим
имот и извършване на ремонт при
договорена годишна лихва от 8.4 %, представляваща сбор от базисния лихвен
процент на банката за жилищни кредити в евро и надбавка 2%, като за първите
шест месеца от усвояването на кредита кредотополучателят дължал годишна лихва в
размер на 2%. Съгласно чл.14, ал.1 от договора, при просрочие на която и да
било месечна вноска, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем ,
върху неиздължените суми се наслявала наказателна лихва в размер на годишния
лихвен процент плюс надбавка в размер на
4%. Срокът за издължаване на кредита бил 300 месеца, като крайната дата за погасяване на кредита следвало да
настъпи на 25.04.2032г. Поради забава в
плащанията на изискуемите вноски, ищецът изпратил до ответниците покани да изпълнят задълженията си,
като ги предупредил, че след изтичане на посочения в поканите срок, ще обяви
целия кредит за предсрочно изискуем. Тъй като ответниците не изпълнили
задълженията си, на 19.09.201Зг. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Задълженията на ответниците към 16.10.201Зг. възлизали на 19 370.88 евро -
главница, 1958.90 евро - възнаградителна лихва за периода 25.07.2012г.-18.09.2013г.,
197.92 евро - наказателна лихва за периода 22.08.2013г.-15.10.2013г., 36лв. -
нотариална такса. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 43341/201 Зг. на СРС, 36 състав, срещу която ответниците възразили,
поради което заповедта не могла да влезе в сила. Предвид изложените доводи,
моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат по процесния договор за кредит 19 370.88 евро - главница, 1958.90 евро - възнаградителна лихва за периода
25.07.2012г.-18.09.2013г., 197.92 евро - наказателна лихва за периода
22.08.2013г.-15.10.2013г., 36лв. - нотариална такса, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.10.201Зг. до окончателното изплащане. В случай,
че съдът не уважи предявените установителни искове, ищецът предявява осъдителни искове срещу ответниците,
като се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита
на 07.05.2016г., когато на ответниците били връчени покани за доброволно
изпълнение по изп.дело № 20168380402568. Твърди, че в поканите се съдържала информация
за кредитора, основанието и размера на дължимите суми. Изявлението на кредитора
за предсрочна изискуемост на задълженията по договора по кредит се съдържало и
в подадената по настоящото дело искова молба. Поради изложените съображения,
ищецът моли съда, в случай, че отхвърли като неоснователни предявените искове
по чл.422, ал.1 от ГПК, да осъди ответниците да заплатят 19 370.88 евро - главница, 1958.90 евро - възнаградителна лихва за периода
25.07.2012г.-18.09.2013г., 197.92 евро - наказателна лихва за периода
22.08.2013г.-15.10.2013г., 36лв. - нотариална такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на осъдителните искове/12.10.2016г./ до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковете, като правят следните възражения: твърдят, че договорът не
съдържал уговорки относно размера и падежа на месечните вноски; между страните
не бил подписан погасителен план, поради което ответниците дължали връщане
единствено на главницата на падежа - 25.04.2032г.; поддържат становището, че част от клаузите по договора - чл.13, ал.1, ал.З и ал.4 били нищожни, на основание чл.146 от
Закона за защита на потребителите, тъй като били неравноправни по смисъла на
чл.143 от същия закон – те накърнявали договорното равноправие, позволявали на банката едностранно да определя лихвения процент по кредита
и значително да завишава възнаградителната лихва; с цитираните клаузи било уговорено банката да
променя лихвения процент и то само в посока увеличение, което водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора; поддържат становището, че, поради нищожността на посочените клаузи, начислената и претендирана от ищеца договорна лихва за процесния
период за разликата над уговорения в договора лихвен процент, била недължима; ответникът М.Г. подписал договора в качеството на поръчител и по
отношение на него бил изтекъл преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД; оспорват да е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита; твърдят, че при липса на уговорка относно плащането на вноските в определен размер и на конкретни дати, не
съществувало основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; оспорват
да са получили покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; оспорват
размера на претендираните вземания, тъй като след 15.10.2013г. извършили частични плащания, както следва: на 08.11.2013г.
заплатили 510.46 евро и на 02.12.2013г. – 2 730 евро, които ищецът не взел
предвид. Молят съда да отхвърли
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна следното:
По предявените искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ:
За да бъдат уважени тези искове, трябва да е доказан
следният ФС: 1/между страните да е сключен договор за банков кредит; 2/да е
настъпила изискуемост на вземанията; 3/размерът на задълженията да е определен,
съгласно условията на договора.
Видно от договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1354/R/2007-19.04.2007г.,
сключен между ищеца и ответниците, страните са се споразумели ищецът в в
качеството на кредитор да предостави на Л.Г.Д. в качеството на кредитополучател
банков кредит в размер на 20 000 евро за закупуване на недвижим имот и ремонт
със срок на издължаване от 300 месеца. Договорът е подписан от М.В.Г. с
отбелязване, че е солидарен длъжник. Съгласно чл.12, ал.1 от договора,
солидарният длъжник остава задължен до погасяването на всички задължения на
кредитополучателя по договора. Според чл.12, ал.2 продължаването на срока на
договора по отношение на кредитополучателя има действие и за солидарния
длъжник. Договорът е сключен при следните параметри на кредитното задължение:
цел на кредита – да служи за покупка на
недвижим имот и ремонт; вид на кредита: банков кредит; срок за усвояване – до
31.05.2007г.; краен срок за издължаване на кредита – 300 месеца от датата на
първото по ред усвояване; начин на погасяване на кредита –месечни погасителни
вноски, включващи част от главница и лихва, съгласно погасителен план,
представляващ приложение № 1 към договора; годишен лихвен процент - 8.4 %, представляващ сбор от базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в евро плюс надбавка 2 %, като за първите
шест месеца от усвояването на кредита кредитополучателят дължи годиша лихва от
2%; базовият лихвен процент на банката се определя от 3 - месечния ЕURIBOR, но не по-малко от 2.5 % плюс надбавка от 3.9%.; условия, при които е
възможно да бъде променяна лихвата – уредени са в чл.13, ал.4 от договора,
който предвижда, че банката може едностранно да промени размера на приложимата
лихва в случай, че месечният ЕURIBOR
достигне нива с 0.25 процентни пункта по-високи от посочените в договора в
рамките на един месец. Промяната на лихвения процент влиза в сила за страните от
деня на приемането от банката, за което банката уведомява кредитополучателя чрез
съобщения в банковия салон и на интернет страницата; наказателна лихва –
начислява се при просрочие от страна на кредитопололучателя/солидарния длъжник
на която и да е вноска по главницата на кредита, както и при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем върху
неиздължените суми по главницата за времето на забава, като лихвеният процент
представлява сбор от от годишния лихвен процент и наказателна надбавка от 4%/чл. 14, ал. 3, вр. чл.
13, ал. 1 от договора.; такси – уговорени са в чл.15 и
16, съответно: 1.25% по обслужването на кредита; 0.5 % за всяка година; 2 % при предсрочно погасяване; 5% при рефинансиране преди края на петата година
от усвояване на кредита; 2 % - при рефинансиране след петата година от
усвояване на кредита; обезпечения по договора - ипотека в полза на банката върху недвижимия
имот, за закупуването на който е отпуснат кредитът, и сключване на застраховки
„Живот“ и „Имущество“ от кредитополучателя.
Представен е погасителен план приложение № 1 към
договора, в който са посочени падежите и размера на всяка от вноските,
включваща главница и договорна лихва, както и лихвеният процент. Според
погасителния план вноските са общо 300, предвиден е гратисен период от 6
месеца, през който се заплаща годишна лихва от 2 %, а след това годишният
лихвен процент е 8.4 %, крайната дата за
издължаване на кредита е 25.04.2032 г. В погасителния план е отразено, че е
подписан от кредитополучателя Л.Д. и поръчител. Срещу поръчител е поставен подписът на ответника М.В.Г..
По делото са представени нотариални покани от
31.07.2013г. до ответниците за обявяване на договора за предсрочно изскуем, на
гърба на които е отразено, че длъжниците не са открити на посочените адреси, тъй
като са ги напуснали преди две години. Помощник – нотариус е приел, че следва
да се приложи чл.47 от ГПК.
По искане на банката на 20.11.2013г. по чгр.д. № 43341/2013г.
на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, е издадена заповед по чл.417 от ГПК, с
която е разпоредено длъжниците Л.Г.Д. и М.В.Г. солидарно да заплатят на „Б.П.Б.“
АД сумата от 19 370.88 евро /неплатени и
предсрочно изскуеми вноски по договор за кредит от 19.04.2007г./, 1958.90
евро/възнаградителна лихва за периода 25.07.2012г.-18.09.2013г./, 197.92 евро /наказателна
лихва за периода 22.08.2013г.-15.10.2013г./, 36лв. – такса, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.10.2013г. до окончателното изплащане и
разноски в размер на 1 442.81 лв.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение в срок е
подадено възражение по чл.414 от ГПК от Л.Г.Д. и М.В.Г. по
пощата на 19.05.2016г.
От
заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, което съдът приема, се
установява, че отпуснатият кредит от
20 000 евро е преведен по сметка с титуляр Л.Д. и е изцяло
усвоен от кредитополучателката
в периода 25.04.2017г. - 26.04.2017г. По договора за кредит са извършвани
плащания през периода 26.04.2007г. – 22.08.2013г. в размер общо на 18 512.49
евро, както и на 08.11.2013г. в размер на 510.46 евро и на 02.12.2013г.- 2730
евро. Към 16.10.2013г./датата, на която ищецът твърди, че е настъпила
предсрочна изискуемост/ задълженията на ответниците са 19 370.88 евро
/главница/, 1958.90 евро/договорна лихва с падеж 25.08.2012г. – 18.09.2013г./ и
197.92 евро /наказателна лихва за периода 22.08.2013г.-15.10.2013г./. Според
вариант втори от заключението при настъпила предсрочна изискуемост на 07.05.2016г.
задълженията на ответниците са: 18 440.77 евро/главница/, 4 383.88 евро/договорна
лихва за периода 25.11.2013г.-07.05.2016г./, 172.55 евро/наказателна лихва за
периода 16.10.2013г.-07.05.2016г./ и 267.25 евро – годишни такси по кредита. Съгласно договора, ответниците ползват 6
месечен гратисен период за главницата, през който заплащат единствено 2 %
договорна лихва, след което годишният лихвен процент/ГЛП/ е определен на 8.4 %,
като сбор от базовия лихвен процент/БЛП/ + 2 %, а БЛП е сбор от 3 месечен
Юрибор +3.9 % надбавка, но при минимална приемлива стойност на 3М Юрибор от
2.5%. При забава е договорена наказателна лихва, равна на ГЛП + 4 %. Вещото
лице сочи в заключението, че ответниците са ползвали 6-месечния гратисен период
за главницата, през който са заплащали единствено 2 % договорна лихва през
периода 25.04.2007г-24.10.2007г. След приключване на гратисния период по
кредита е прилаган ГЛП, както следва: от 25.10.2007г. до 16.10.2008г. ГЛП от
8.9 % = БЛП 6.90 % + 2 % надбавка; от 17.10.2008г.-15.10.2013г. – годишен
лихвен процент 9.65 % = БЛП 7.65 % + 2 % надбавка. Размерът на тримесечния
Юрибор към датите на падежа на всяка вноска е посочен в заключението/констативна
част – таблица към въпрос втори от въпросите на ответниците – л.198 - 200/, като
през периода 26.01.2009г. до
26.08.2013г. тримесечният Юрибор към датата на падежа на вноските е под 2.5 %.
При спазване на първоначалния погасителен план, изчислен при ГЛП от 8.4 %
размерът на възнаградителната лихва за периода 25.07.2012г.- 18.09.2013г. е
1813.84 лв. Размерът на наказателнта лихва за периода
22.08.2013г.-15.10.2013г., изчислен при ГЛП от 8.4 % + 4 % наказателна надбавка
е 179.80 евро. Според трети ваирант на заключението, при настъпила предсрочна
изискуемост на 12.10.2016г., задълженията на ответницте са: 18 034.52
евро/незаплатена главница/, 3565.17 евро/договорна лихва за периода
25.06.2014г.-11.10.2016г./, 4 140 евро /наказателна лихва за периода
25.06.2014г.-11.10.2016г./, 174.80 евро – неплатени годишни такси.
Прието е допълнително заключение
на счетоводната експертиза, от което се установява, че ответникът е направил
разходи за нотариални такси за връчване на нотариални покани в размер на 36 лв.
При така събраните доказателства
съдът приема, че страните са обвързани от процесния договора за кредит, по
който отпуснатата сума от 20 000 евро изцяло е усвоена от кредитополучателя Л.Д.. Последното плащане по договора
за кредит е извършено на 02.12.2013г./забележка № 2 към отговор на въпрос втори
от въпросите на ищеца/, като счетоводната експертиза в различните й варианти
установява неизпълнени задължения от ответниците за заплащане на погасителни
вноски.
Спорни
въпроси по делото са: дали договорът за кредит
съдържа уговорки относно
размера на погасителните вноски и падежа на плащане на отделните вноски, дали ответникът М.В.Г. е поръчител или съдлъжник, респ дали по отношение на
него е приложим чл.147, ал.1 от ЗЗД, дали част от клаузите на договора са
нищожни, какъв е размерът на непогасените задължения по договора при
неприлагане на нищожните клаузи, настъпила ли е предсрочна изискуемост на
кредита.
По първия спорен въпрос дали
договорът за кредит съдържа уговорки относно размера на вноските и падежа на
плащане на всяка вноска:
Ответниците поддържат
становището, че страните не са договорили размера на отделните вноски, нито
техния падеж, поради което дължали връщане на кредита на крайната дата,
посочена в договора - 25.04.2032 г.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.23, ал.1 от договора, неразделна част от него е погасителният план,
в който са посочени месечните вноски, техният размер и падеж за плащане на
всяка от вноските. По делото е представен погасителният план, от който се
установяват размера на всяка от вноските и датата на плращане. Самите ответници
не са имали съмнения преди образуването на делото относно размера на отделните
вноски и техните падежи, поради което са извършвали месечни плащания на датите,
посочени в погасителния план, което се установява от счетоводната експертиза.
По спорния въпрос дали ответникът
М.В.Г.
е подписал договора за кредит в качеството на съдлъжник или на поръчител:
Съдът приема, че ответникът е
подписал договора като поръчител, поради следните съображения:
Видно от процесния договор
кредитът е отпуснат на Л.Г.Д.. Никъде в неговите клаузи не е посочено, че М.В.Г. е встъпил по реда на чл.101 от ЗЗД в
задълженията на кредитополучателя, а единствено, че е „солидарен длъжник“,
какъвто е и поръчителят. Погасителният план е
неразделна част от договора, а в него е отразено, че ответникът М.Г. е поръчител, като погасителният
план е изготвен от самата банка и подписан от страните по него.
Спорен въпрос по делото е дали
клаузите на чл.13, ал.1, 3 и 4 от договора са нищожни на основание чл.146 от
ЗЗП, вр чл.143 от ЗЗП.
Процесният
договор за кредит попада в
приложното поле на потребителската защита, тъй като кредитополучателят е
физическо лице по кредит, който не е предназначен за търговска или
професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т.
нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б. "/, според която националният съдия
трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите, дори те
да нямат директен ефект /в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p.
1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени
с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на
проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав
по чл.143 ЗЗП.
Съгласно чл.13, ал.1 от договора,
за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен
процент в размер на 8.4 %, равен на базовия лихвен процент/БЛП/ на банката за
жилищни кредити в евро плюс надбавка 2 %, като за първите шест месеца от
усвояването на кредита кредитополучателят дължи годишна лихва от 2 %.
Съгласно чл.13, ал.3, БЛП на
банката се определя от тримесечния Юрибор плюс надбавка от 3.9 %. За
изчисляваването на лихвата по този договор за тримесечен Юрибор е приета
стойност от 2.5 %
Съгласно чл.13, ал.4, минималната
приемлива за банката стойност на тримесечния Юрибор е 2.5 %. Банката има право
по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата
лихва, в случай, че 3 месечният Юрибор достигне нива с 0.25 процентни пункта
по-високи от посочените в договора рамките на един месец. Промяната на лихвения
процент влиза в сила за страните от деня на приемането й от банката, за което уведомяването на кредитополучателя
се извършва чрез съобщения в банковия салон и на интернет страницата на банката.
Общата
потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне.
При позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда,
търговецът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза,
като само обстоятелството, че договорът или споразумението е подписано е
ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. В този смисъл решение №
98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г. на І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Индивидуално договорена е клаузата, върху чието съдържание потребителят е
можел да окаже влияние в процеса на преговорите, чрез участие в обсъждането и
формулиране на редакциите на клаузите на договора.
Тъй като търговецът е по-силната
икономически страна, законодателят е уредил презумпция, че не е налице
индивидуално договаряне на клаузи, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност в преговорния процес да участва в
изготвянето на съответните текстове, особено в случаите на договор при общи
условия.
По делото не са ангажирани доказателства
от ищеца, чрез които да обори презумпцията по чл.146, ал.4 от ЗЗП, поради което
съдът приема, че клаузите не са индивидуално уговорени.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената.
При уговорка за едностранна
промяна на лихвения процент следва ясно да бъде указано кога/при какви условия/
и как /по какъв метод/ ще бъде променена лихвата. Методът за изчисляване на лихвата,
респ. БЛП, се явява съществен елемент
от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде
едностранно променян от банката след сключване на кредитния договор, независимо
дали се касае до фиксиран или
променлив лихвен процент. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация относно това как /по
каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен начин,
съобразно своите интереси, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор,
като нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може
да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Видно от цитираните оспорени клаузи на процесния договор
е предвидено, че банката може едностранно да променя БЛП при
посочените в чл.13, ал.4
предпоставки, но не е уредена конкретна
формула, при която
банката – кредитор ще определи надбавката по чл.13, ал.3 от договора.
От заключението на счетоводната
експертиза се установява, че банката е променила базовия лихвен процент през
периода 25.10.2007г.-16.10.2008г. на 6.90 % и през периода 17.10.2008г.-
15.10.2013г. на 7.65 %, като и двата пъти базовият лихвен процент е увеличен,
но не е ясно по каква формула е извършена промяната.
Така кредитополучателят и
поръчителят са поставени в неравностойно положение спрямо
банката, тъй като не са
предварително информирани относно съществен елемент от договора, който определя
размера на тяхното задължение. В този смисъл е и практиката на
ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
3-то г.о.
Тъй
като клаузата на чл. 13, ал.4 от договора, която предоставя възможност на
банката едностранно да променя базовия лихвен процент е неравноправна, същата
се явява нищожна и не следва да бъде прилагана в отношенията между страните,
респ. едностранното увличение на лихвата не обвързва ответниците. Техните
задължения следва да бъдат определени по първоначалния погасителен план.
Спорен въпрос е дали е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
От заключението на счетоводната
експертиза се установи, че към 22.08.2013г. не е заплатена главница с падежи
25.10.2010 г до 26.08.2013 г., т.е към 22.08.2013г. са били налице
предпоставките на чл. 14, ал.3 от
договора банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
С нотариални
покана от 31.07.2013г. банката е заявила, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, но тези покани не са връчени на ответниците. На гърба на поканите е
отразено, че адресатите не са открити, защото преди две години са напуснали
адреса. Тъй като волеизявлението на банката не е достигнало до ответниците
съдът приема, че към посочената от ищеца в ИМ дата - 19.09.2013
г. не е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно
ТР №8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г.
ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради
предсрочна изискуемост, да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. От заключението на счетоводната
експертиза се установява, че при прилагане на първоначалния погасителн
план и съобразяване на всички плащания, извършени от длъжниците, погасени са главниците с падежи 26.11.2007г.
– 25.05.2014г. вкл., договорните лихви с
падежи от 28.05.2007г.-25.05.2014г. и част от договорна лихва с падеж
25.06.2014г., както и са погасени годишните такси по кредита. Неизплатени са
задълженията за месечни вноски за главница с падежи 25.06.2014г. – 25.09.2016г.
в размер на 997.75 евро. и договорна лихва с падежи 25.06.2014г.-25.09.2016 г.
Не са извършвани плащания след последното плащане на 02.12.2013г./заключителна
част на счетоводната експертиза – забележка № 2 към отговора по т.2 от въпросите на ищеца/.
Към
датата на приключване на устните състезания по делото /10.10.2018г./ е настъпил
падежът за вноските по главницата и за периода 25.09.2016г.- 25.09.2018г. с общ
размер от 1036.67 евро, което се установява от погасителния план.
Така
общият размер на неизплатените вноски, формирани само от главниците по вноските
за периода 25.06.2014г.- 25.09.2018г., е
2034.42 евро /997.75 евро + 1036.67 евро/, до който размер искът е основателен,
а в останалата част, до пълния предявен размер от 19 370.88 евро, следва да
бъде оставен без уважение.
При
определяне размера на вноските съдът съобрази указанията в мотивите към ТР № 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г.
ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното
тълкувателно решение, присъждайки вноските с настъпил падеж
в хода на производството, съдът следва да съобрази дали възнаградителната лихва,
съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и
период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата
главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но
възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора
настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството
по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж
в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща
главница, съгласно
погасителния план.
По
установителния иск за възнаградителна лихва: Тъй
като съдът прие, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и от заключението на вещото
лице се установи, че задълженията за възнаградителна лихва са погасени за
периода 28.05.2007г.- 25.05.2014г., който включва и процесния период
25.07.2012г.-18.09.2013г., предявеният иск следва да бъде оставен без уважение./отговор
по т.5 от задачата на ответниците/.
По
установителния иск за наказателна лихва:
От
заключението на счетоводната експертиза се установи, че задължението за
наказателна лихва възлиза на 179.80 евро за периода 22.08.2013г.-15.10.2013г. и
е изплатено./отговор на въпрос 4 по въпросите на ответниците/. По първоначалния
погасителен план е останала неизплатена наказателна лихва за последващ период
25.06.2014г.-11.10.2016г. - 140 евро/ отговор по т.4 и т.5.2 от въпросите на
ответниците/, но не и за процесния период 22.08.2013г.-15.10.2013г., поради което този иск също следва да бъде оставен
без уважение.
По
установителния иск за нотариални такси:
От
заключението на допълнителната счетоводна експертиза се установи, че ищецът е
направил разноски за нотариални такси за връчване на нотариални покани на
ответниците в размер на 36 лв., като разноските са заплатени на 14.08.2013г.
Според основното заключение ответниците са извършили плащания в общ размер на
13 566.93 евро/ отговор по пункт 5 от въпросите на ответниците/. С извършените
от ответниците плащания е погасена главница с падежи 25.11.2007г. - 25.05.2014г.
– 1965.48 евро, договорни лихви с падежи 28.05.2007г. - 25.05.2014г. и част от договорна лихва с падеж
25.06.2014г. – 10 930.76 евро, както и годишни такси по кредита, дължими към
25.05.2014г. – 667.27 евро./отговор по
пункт пети от задачата на ответниците и таблица към този въпрос/. Съгласно
чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Съдът приема, че с оглед на
извършените от ищците плащания в размер общо на 13 566.93 евро, по реда на
чл.76, ал.2 от ЗЗД разноските за нотариални такси в размер на 36 лв. следва да
се считат изплатени, поради което този иск също следва да бъде отхвърлен.
По
възражението на поръчителя М.В.Г., че спрямо него е изтекъл преклузивният срок по чл.147,
ал.1 от ЗЗД. Съдът
намира възражението за неоснователно, поради следните съображения:
С оглед на мотивите, изложени
по-голе в решението М.Г. е
поръчител по процесния договор. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в
случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на
главното задължение.
Тъй
като по делото не бе установено да е настъпила предсрочна изискуемост преди
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, не е настъпил падежът на целия
дълг, респ. срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е започнал да тече спрямо
поръчителя. Кредитът е единно и неделимо задължение, което се изплаща на
отделни вноски, поради което срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД не тече от падежите
на отделните вноски, а от датата, на която главното задължение е станало изискуемо изцяло.
По
евентуалните осъдителни искове:
Ищецът
е поискал разглеждането им в случай, че
съдът не уважи исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, като се
позовава на предсрочна изискуемост, настъпила на 07.05.2016г. – датата на връчване на покани
за доброволно изпълнение по изп.дело № 20168380402568, както и на настъпила предсрочна
изискуемост на 12.10.2016г. – датата на подаване на осъдителните искове.
Тъй като
съдът прие за частично основателен предявения установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за главницата, не дължи произнасяне по
осъдителния иск за главницата.
По
предявените осъдителни искове за присъждане договорна лихва за периода 25.07.2012г.-18.09.2013г.
в размер на 1958.90 евро и наказателна лихва за периода
22.08.2013г.-15.10.2013г. в размер на 197.92 евро, както и осъдителен иск за нотариални такси в
размер на 36 лв., заплатени на 14.08.2013г. – тези искове са недопустими, тъй
като за посочените задължения е издадена заповед по чл.417 от ГПК, поради което
е недопустимо да се предявяват осъдителни искове. С оглед на посочените
периоди, за които се претендират и вид на задълженията, те не биха могли да
бъдат търсени като задължения, породени при настъпила предсрочна изискуемост на
07.05.2016 г. или на 12.10.2016 г.,
поради което производството по тях следва да бъде прекратено.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер на 218.67 лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
2897.85 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на Л.Г.Д., ЕГН **********, и М.В.Г., ЕГН **********,***, че
дължат на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Е, сумата
от 2034.42 евро /месечни погасителни вноски,
формирани само от главниците по вноските, за периода 25.06.2014г.-25.09.2018г.,
дължими по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1354/R/2007-19.04.2007г./, за което задължение е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 43341/2013г.
на СРС, ГО, 36 състав, като иска в останалата част, до пълния предявен размер
от 19 370.88 евро, като неоснователен ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „Б.П.Б.“ АД против Л.Г.Д., ЕГН **********, и М.В.Г., ЕГН **********,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Л.Г.Д. и М.В.Г.
дължат на „Б.П.Б.“
АД сумата от 1958.90
евро/възнаградителна лихва за периода 25.07.2012г.-18.09.2013г. по договор за кредит, обезпечен с
ипотека № 1354/R/2007-19.04.2007г./ и 197.92 евро/наказателна лихва за периода
22.08.2013г.-15.10.2013г. по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1354/R/2007-19.04.2007г./, 36лв. – разноски за нотариални такси, за които
суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 43341/2013г. на СРС,
ГО, 36 състав.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК,
производството по делото по предявените евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 430, ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1958.90 евро/възнаградителна лихва за периода
25.07.2012г.-18.09.2013г. по договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 1354/R/2007-19.04.2007г./,197.92 евро/наказателна
лихва за периода 22.08.2013г.-15.10.2013г. по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1354/R/2007-19.04.2007г./, 36лв. – разноски за нотариални такси.
ОСЪЖДА Л.Г.Д.
и М.В.Г. да заплатят на „Б.П.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 218.67
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД
да заплати на Л.Г.Д. и М.В.Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 2897.85 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: