О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
25.09.2020 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на двадесет и пети септември 2020 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 276 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от С.И.Г. срещу Д.И.А., Т.С.А. и С.Д.С.,***.
Производството е прекратено поради
оттегляне на иска, което на свой ред е направено поради плащане в хода на
делото.
С настоящото определение следва да се
определят държавните такси, които страните да заплатят.
Ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 650 лв. и за държавна такса в размер 50 лв. Ответниците
са поискали да не бъдат осъждани да заплатят разноски, евентуално – да бъдат
намалени разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Съобразно общия принцип на чл. 78 от ГПК
практиката приема, че при оттегляне на иска поради изпълнение в хода на делото се
присъждат разноски в полза не на ответника, както при всяко друго прекратяване
на производството, а на ищеца. Такъв е и настоящият случай и искането на
ответниците да не поемат разноските е неоснователно.
Колкото до искането за намаляване поради
прекомерност, според съда това, че производството не се е развило докрай, не би
трябвало да е съществен довод в полза на намаляването на разноските, тъй като при
предявяването на иска не е можело да се предвиди, че задължението ще бъде
заплатено.
Предявен е обаче иск и срещу Т.А., която
е съпруга на длъжника, без да се твърди, че самата тя е длъжник. Искът срещу
нея би бил недопустим – съобразно ТР 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС „за личен дълг
на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по
реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота“ – само за частта, която
отговаря на правата на съпруга длъжник. Затова разноските за адвокатско
възнаграждение, които се присъждат на ищеца, следва да се намалят наполовина
съразмерно с неоснователната част от исковете. Половината от платените 650 лв.
се равняват на 325 лв. и толкова следва да се присъдят. По отношение на Д.А. и С.С.,
които са задължителни другари, би следвало да се приеме, че е предявен общо
един иск по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така минималното
възнаграждение при такъв иск би било 300 лв., но съдът намира, че разноските не
следва да се намаляват до този минимум, тъй като разлика в размер 25 лв. не
обосновава извод за прекомерност.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Осъжда Д.И.А.,
ЕГН ********** ***, и С.Д.С., ЕГН **********,***,
да заплатят на С.И.Г., ЕГН **********,***, общо сумата 397,38 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси по
делото.
Определението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: