Решение по дело №9523/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260916
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20191100509523
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.03.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през двехиляди и двадесета година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                   СИМОНА УГЛЯРОВА

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско дело № 9523 по описа за 2019  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И.Г.А. срещу решение от 06.12.2018г. по гр. дело № 14408/2018г. на Софийски районен съд, 51 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1317. 92 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.10.2014г. – м.04.2017г. за топлоснабден имот, представляващ ап. 95, находящ се в гр. София, ж.к. Света троица, бл. ******, аб. № 157724, ведно със законната лихва върху сумата от 26.10.2017г. до окончателното изплащане; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 4. 09 лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2017г. – 16.10.2017г., сумата 38. 73 лв. – възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.10.2014г. – м.04.2017г., ведно със законната лихва от 26.10.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 76092/2017г. на СРС, 51 с-в.

 С решението исковете са отхвърлени до пълните предявени размери и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

 Въззивникът  – ответник  обжалва решението в частта за уважаване на исковете с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди, че по делото не е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, респ. качеството му на потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, че за имота, описан в представения нотариален акт, е открита партида за процесния абонатен номер 157724. Сочи, че по делото не е доказана доставката и размера на реално потребена топлинна енергия, за която е предявен иска. Излага доводи, че не следва да се кредитират заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. Твърди, че неправилно е присъдена мораторна лихва въз основа на Общите условия на топлофикационното дружество, без да са представени доказателства за влизането им в сила. Твърди, че е недоказано точното количество доставена в сградата топлинна енергия, тъй като общият топломер не е преминал метрологична проверка в срок. Оспорва изводите на първоинстанционния съд в частта относно основанието на иска за услугата дялово разпределение. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.  

Въззиваемият – ответник „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

            Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 76092/2017 г. по описа на СРС, 51състав.

СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по отношение на исковете за главници за топлинна енергия и дялово разпределение е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ и е уважил частично възражение за давност, а по отношение на иска за лихва за забава е приел наличие на забава за част от претендирания период, съобразно приложимите Общи условия от 2016г., а по отношение на останалата част от периода е приел, че не е налице доказана забава на длъжника.

            Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Не е спорно по делото и установено от представения нот. акт № 58/98г., издаден по реда на ЗТСУ /отм/, че ответникът е собственик на процесния имот. Отделно по делото е представено и заявление – декларация вх. № 2194/05.09.2007г. от ответника, с което е поискано отриване на партида за процесния имот , като е декларирано 4 - членно домакинство.

            Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се  установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на  „Т.с.“ ЕООД с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание, представен по делото.

             Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за процесния период в имота е начислявана ТЕ за отопление за 1 брой щранг – лира, за сградна инсталация и за БГВ, въз основа на отчет на един брой водомер, като общо дължимата сума за процесния период е в размер на 1496. 65 лв.  

             От изложеното следва изводът, че ответникът има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 153 вр. чл. 155 от ЗЕ и дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия за сградна инсталация, за претендирания период. Оплакването в тази връзка в жалбата е изцяло неоснователно.

            Неоснователен е довода в жалбата за липса на доказателства за идентичност между процесния топлоснабден имот и абонатен № 157724, тъй като от представеното заявление – декларация за откриване на партида посоченото обстоятелство е безспорно установено.

             Неоснователни са доводите в жалбата досежно заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, тъй като същите са мотивирани и изчерпателни, не са оспорени при приемането им и липсват основания да не бъдат кредитирани.

            Неоснователно е и оплакването досежно разгледаното възражение за давност, тъй като същото е направено при условията на евентуалност и при приетите изводи за основателност на иска, съдът е бил длъжен да го разгледа, като по същество същото е уважено частично при приложима 3 годишна давност за вземанията преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

          Неоснователно е оплакването досежно липсата на доказателства за влизането в сила на Общите условия, тъй като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без изрично приемане от страна на клиентите – чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

          Неоснователен и недоказан е и довода за липса на доказано точно количество топлинна енергия до сградата, поради липса на извършена метрологична проверка на общия топломер. Съгласно констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ, общият топломер на абонатната станция е преминал първоначална и последващи метереологични проверки съобразно изискванията на ЗИзм, като са проверени и посочени съответни свидетелства за метрологични проверки.

            Предвид изложеното, искът за главницата за топлинна енергия е основателен и доказан до уважения размер.

            Неоснователно е оплакването досежно липса на основание за начисляване на такса дялово разпределение. Мотивите на СРС за приложение на чл. 22, ал. 2 от ОУ от 2014г., респ. чл. 36 от ОУ от 2016г. са правилни и законосъобразни и въззивният съд изцяло препраща към тях.

           По отношение на уважената акцесорна претенция за мораторна лихва за сумата 4. 09 лв. решението също е правилно и обосновано, съобразно приложимите чл. 33, ал. 2 и 3 от Общите условия от 2016г., съгласно които е налице доказана забава на ответника за периода 15.09.2017г. – 16.10.2017г. върху сумата 459. 17 лв. за отчетен период м.05.2016г. – м. април 20017г., считано от изтичане на 45 - дневния срок от фактурата от 31.07.2017г.

            Предвид изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно фактическата и правна сложност на делото.

По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските:

Частният жалбоподател И.Г.А. поддържа, че дължимите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение за СРС, съобразно отхвърлената част на исковете, са в размер на сумата 78. 73 лв., при адвокатско възнаграждение в общ размер на 100 лв., вместо присъдените с решение разноски за адвокатско възнаграждение от 21. 27 лв. Отделно в частната жалба се поддържат доводи за неправилно определен размер на присъдените в полза на ищеца разноски, поради неправилно изчисляване на дължимата държавна такса в съответствие с чл. 72 ГПК и липса на приспадане на заплатената в заповедното производство държавна такса.

Ответното дружество и третото лице - помагач не заявяват становище по частната жалба.

По отношение оспорването размера на присъденото за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение:

Съдът констатира, че предмет на молбата по чл. 248 ГПК до СРС са били само присъдените в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение, при определен общ размер от 150 лв., оспорен от молителя като прекомерен. В молбата по чл. 248 ГПК, която определя предмета на това производство, не са релевирани доводи досежно присъдените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника съобразно отхвърлената част на иска и СРС не е обсъждал присъдените в тази част разноски от 21.27 лв. Поради изложеното, въззивният  съд не може да се произнесе за първи път по молбата по чл. 248 ГПК в посочената част, депозирана за първи път с частната жалба извън преклузивния срок. По отношение на присъденото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, в частната жалба не се излагат доводи и такива не следва да бъдат разглеждани.

По отношение разноските за дължимата държавна такса за първоинстанционното производство, частната жалба е основателна. С обжалваното определение СРС е отказал изменение на решението в частта за разноските за държавна такса за първоинстанционното производство, присъдени в полза на ищеца, определени в общ размер на сумата 175. 30 лв., като е приел, че съобразно приложимата редакция на чл. 72, ал. 1 ГПК, в случая се защитават четири отделни интереса за четири отделни вземания, поради което се дължи държавна такса по всеки иск.

Настоящият състав споделя практиката, обективирана в определение № 467/20.09.2011г. по ч.гр.д. № 506/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, постановена при предходната редакция на чл. 72, ал. 1 ГПК, като същият принцип е въведен и в нормата на чл. 72, ал. 1 ГПК с изм. ДВ, бр. 86/2017г. Съобразно цитираната практика, критерият дали е налице един материален интерес е дали по делото се претендира едно благо, независимо от основанията, от които това благо се извежда и от броя на лицата, които го претендират или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанията. В същия смисъл е определение № 60349/14.10.2021г. по ч.гр.д. № 2543/2021г. на ВКС, ІІІ ГО. Предвид изложеното, дължимата държавна такса за първоинстанционното производство следва да бъде определена в размер на сумата 69. 13 лв. върху целия материален интерес от 1 728. 30 лв., а след приспадане на правилно определената в заповедното производство такса, за СРС същата възлиза на сумата 34. 56 лв. Ето защо общо дължимите разноски в полза на ищеца възлизат на сумата 420.87 лв. и за разликата над този размер решението следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК.

По изложените съображения частната жалба  следва да бъде частично уважена съобразно горните мотиви, а в останалата част следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за настоящата инстанция.

Разноски на частния жалбоподател не следва да бъдат присъдени, тъй като в производството по чл. 248 ГПК такива не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд       

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.12.2018г. по гр. дело № 14408/2018г. на Софийски районен съд, 51 състав в обжалваната част  за уважаване на исковете.

           ОСЪЖДА И.Г.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕГН *********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. – разноски за въззивното производство.

           Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

           ОТМЕНЯ определение от 16.05.2019г. по гр.д. № 14408/2018г. на СРС, 51 с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата на И.Г.А. по чл. 248 ГПК в частта досежно присъдените разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД за СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК, решение от 06.12.2018г. по гр. дело № 14408/2018г. на Софийски районен съд, 51 състав, в ЧАСТТА, с която е осъден И.Г.А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на сумата 531. 68 лв., като ОТМЕНЯ решението в частта за присъдените разноски за разликата над сумата 420. 87 до пълния присъден размер от 531. 68 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.Г.А. срещу определение от 16.05.2019г. по гр.д. № 14408/2018г. на СРС, 51 с-в в останалата част.

Решението е постановено при участие на третото лице „Т.с.” ЕООД – помагач на въззивника - ищец „Т.С.” ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.  

                                                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.