РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Ямбол, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330102017 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба от В. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.***, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие против С. В. В. с ЕГН ********** от
гр.С., кв.***.
С молбата се твърди, че страните са живеели на семейни начала от около 10 години,
като от съвместното им съжителстване било родено детето И. С. В. на *** години. От
м.септември 2024 год. страните били във фактическа раздяла.
На ***год. около 22.00 часа, ответникът посетил дома на молителката в гр.Я., при
което след отказ да бъде пуснат в жилището, същият изтръгнал входната врата с ритници,
нанесъл удари на молителката с шамари и юмруци в областта на лицето, влачел я по пода и
я блъскал в стените, душил я с възглавница и ръце. Молителката изпитала страх, че ще умре.
Заплашвал молителката дори отишъл в кухнята да търси нож. След като се намесили съседи
на молителката и след като успял да избяга, молителката звъннала на тел.112 като на място
дошли полицаи и линейка.
За молителката в съдебно заседание в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. М. А. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е
установено че спрямо молителката е бил извършен акт на домашно насилие и се иска от
съда да уважи молбата като основателна. Претендират се разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
За ответника в съдебно заседание в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.М. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа, че от събраните доказателства действително на ***. е извършен акт на домашно
насилие от неговия подзащитен спрямо молителката и би следвало действително съдът да
наложи ограничителни мерки, но се иска от съда да вземе под внимание, че двамата имат
общо дете, което по време не е участвало и да не бъдат ограничавани контактите на бащата с
детето. Също тока се иска от съда да вземе предвид факта, че ответника има ново семейство
и че един минимален период ще извърши същата превенция и да го ограничи от извършване
на домашно насилие спрямо ищцата.
От фактическа страна:
По делото съдът е изискал и приложил пр.пр. № *** год. по описа на Районна
прокуратура Я., съдържаща преписки с рег.№ *** и *** год. и двете по описа на РУ на МВР
Я.
Видно от материалите съдържащи се по преписката полицейски служители от РУ на
МВР Я. на *** год., около 22.00 часа, са получили сигнал от ОДЧ за домашно насилие на
ул.***. На място разговаряли с подаващата сигнала и живуща на адреса В. И. Т., която
заявила пред полицейските служители, че по-рано, преди тяхното пристигане, бившия и
приятел С. В., с който от около 10 години живеели на семейни начала и имат общо дете И. В.
на *** години, и е звънял по телефона и я заплашил, че ще я убие. Няколко минути след това
се качил на адреса, разбил вратата, влязъл вътре, хванал я за врата, ударил я няколко пъти по
главата с ръка, удрял и шамари и душил с възглавницата. Заявила че причина за действията
на С. В. е че е поискала родителските права върху детето. Дошъл и екип на ЦСМП, който
прегледал В. Т. и констатирал повърхностни наранявания в областта на устата. Т. заявила
още, че детето било при *** си и *** си в с.А. /докладна записка – л.*** от делото/.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане № *** издадено въз
основа акт за раждане № *** год. издадено от ***– Б., видно от което страните по делото са
родители на детето И. С. В. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр.Б.
По делото е приложен фиш за спешна медицинска помощ № *** от *** год. на
ЦСМП Я., видно от който на същата около 22.30 часа е бил извършен преглед на
молителката при който е констатирана повърхностна рана в областта на устата и е било
извършено почистването и.
Видно от представеното по делото СМУ №***год. издадено от д-р Т.Ч., на *** год. на
молителката В. И. Т. е извършен преглед, при който същата съобщила, че бившият и
приятел, който се казвал С., дошъл в жилището и, ритнал врата и я разбил, влязъл и й
нанесъл множество удари с ръце в областта на лицето и главата. Съборил я на пода, след
това на дивана и се опитал да я удуши с възглавницата. Изпитала неистов страх за живота си.
При прегледа и били установени кръвонасядания и болезнен оток на тъканите, както
и охлузвания на кожата в областта на дясната очница и дясната ноздра, както и в областта на
левият ъгъл на устата, кръвонасядания със синкав цвят на двете мишница с болезненост на
2
тъканите, като болките се засилвали при опипване с ръка и при функционална активност.
Освидетелстваното лице получило остра стресова реакция, оплакванията на
освидетелстваната от болки в посочените области на тялото продължавали. Установените
увреждания били получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава самата освидетелствана.
Видно от приложените по делото справки за съдимост страните по делото не са
осъждани.
Видно от приложената по делото медицинска справка издадена от *** отделение по
психиатрия при МБАЛ „***“ гр.Я., страните по делото не се водят на отчет към
психиатричен кабинет на МБАЛ Я.
Представя се и Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели,
лица С. В. П. и Д. Е. П..
Видно от показанията на св.П., на ***. в 10 без 15 часа вечерта гледала телевизия и
чула много голям шум по стълбището. Свидетелката живеела на *** етаж, а В. на *** в един
вход. В началото не обърнал внимание, но след около минута шума станал още по силен и
решила да стане и провери по стълбите. Излязла и тръгнала надолу по стълбището като чула
жена, която много вика и слязла на площадката на ***етаж. В същото време излязла и друга
съседка. Тогава вече разпознала гласа на В., много викала, чувала я как вика „Остави ме
Пусни ме“. Свидетелката започнала да звъни на звънеца на вратата на В. и си позволила да
думка по нея, като няколко пъти извикала „В. В.“. Решила да се качи оре да си вземе
телефона да се обади на бащата на В.. Преди да тръгне на горе да си вземе телефона, още
била на площадката, вратата се отворила и двамата – В. и С. излезли. С. тръгнал надолу по
стълбите. Свидетелката била виждала С., миналата или по-миналата година живеел с В. в
техния вход. С. преди живеел там преди, в този апартамент. Свидетелката била разговаряла с
него два пъти. Свидетелката звъннала на бащата на В.. Дошли и полицаи. В момента не
видяла какво е състоянието на врата, но на другия ден видяла, че била цялата огъната. На
няколко места имала вдлъбнати отвън.
Видно от показанията на св.П., същият като *** посетил сигнал за домашно насилие
на ул.*** в гр.Я., на място констатирали подадения сигнал. Била жена, на *** или на***
етаж. Същата имала кръв по устата, като свидетелят извикал линейка. На място доколкото се
сеща една съседка била видяла бившия и съпруг на госпожата да бяга по стълбите имало и
друга свидетелка, която била чула само шум. Вратата на апартамента била огъната като от
удар, отвън на вътре.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
3
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН, разгледана по
същество искането на молителката се явява основателно, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в
обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.2 и т.3 – тъй като ответника е лице с
което молителката е била във фактическо съжителство, и от което съжителство е родено
детето И С. В..
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която освен друго се подкрепя от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Събраните гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели лицата С. В. П и Д. Е
П., които макар и косвено, доколкото не са преки очевидци, подкрепят изложеното от
молителката в молбата и до съда, а същите на свой ред кореспондират и с материалите
съдържащи се в полицейската преписка образувана по случая.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника,
които съдът намери в настоящото производство за доказани, със законовото определение, за
да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
В случая с оглед събраната по делото доказателстевна съвкупност, съдът намери, че е
безспорно установено по делото посегателство от страна на ответника по отношение
телесния интегритет на молителката причинявайки и телесни повреди чрез нанасяне на
удари с ръце в областта на лицето и главата и отправяне на закани против личността и
живота на молителката съпроводени с действия като душене с възглавница, извършено на
*** год. в дома на молителката, в който ответника проникнал след взломяване на входната
врата на жилището, и в тъмната част от денонощието, около 22.00 часа.
Установените по делото фактически данни обосновават извод, че извършеното от
ответника С. В. В. следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на
закона, поради което и са налице условията за постановяване на мерките, предвидени за
защита от домашно насилие предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на
пострадалото лице – молителката В. И. Т..
По отношение на извършителя на домашно насилие С. В. В., следва да бъдат
наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; по т.3 – забрана за извършителя да приближава
4
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от дванадесет месеца; по т.4
– забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца и по т.5 -
временно определяне местоживеенето на детето И. С. В. при пострадалия родител В. И. Т.,
за срок от дванадесет месеца, при условие на право на режим на лични контакти на бащата
С. В. В. с детето И. С. В..
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, 3, 4 и
5, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт
на домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН. В материалите по пр.пр. №
*** год. по описа на РП Я. се съдържа попълнен въпросник при случаи на домашно насилие,
както и попълнен въпросник за оценка на риска, при което и при зададени степени на риск:
„Променлив риск“, „Повишен риск“, „Висок риск“ и „Екстремно висок риск“, в конкретния
случай е бил констатиран „повишен риск“.
Съдът също извърши оценка на риска като при задени степен на риска по методика
определена в ППЗЗДН, съответно - „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в
конкретния случай съдът установи „среден риск“, т.е. на лице са индикации за наличие на
вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице, както и че пострадалото лице има
активни и относително сигурни ресурси за справяне с насилието.
Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника
насилие, начина и времето на извършване – в тъмната част на денонощието чрез взломяване
входната врата на жилището на пострадалото лице, мястото на извършване – в самото
жилище на пострадалото лице и вероятността от бъдещо посегателство, с оглед агресивния
профил на извършителя установяващ се при извършената оценка на риска, и наред с това
липсата на данни за това на ответника да са били налагани в миналото мерки по ЗЗДН, както
и чистото му съдебно минало, липсата на конкретни данни по делото за извършени от него
противообществени прояви или други действия извън тези предмет на разглеждане в
настоящото производство, съдът намери, че така определени като вид и обем мерки са
достатъчни да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалото лице. В тази връзка,
следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22
ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността за
извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивиране на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие.
На съдът е служебно известно обстоятелството, че между страните няма определен
режим на лични отношения между малолетното дете и неговия баща /ответника в
настоящото производство/, тъй като в ЯРС има висящо производство – гр.дело № *** год.
по описа на ЯРС, образувано по искова молба на майката лично и в качеството и на законен
5
представител на детето срещу бащата с правно основание чл.127, ал.2 СК, което е във фаза
размяна на съдебни книжа, поради което съдът следва да определи такъв с оглед запазване
интересите на детето, а именно запазване родителската връзка баща-дъщеря, като съобрази
възрастта на детето и липсата на установени по делото фактически данни ответника да е
извършил акт на домашно насилие насочен пряко или в присъствието на детето, които да
налагат режимът на лични отношения да се осъществява и занапред както е постановен в
заповедта за незабавна защита в защитена среда и в срока по чл.5, ал.2 ЗЗДН.
Като такъв в периода на изпълнение на мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН съдът намери
за най-подходящ при съобразяване интересите на детето режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00
часа на същия ден.
С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на
действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита № ***
год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е дванадесет месеца
считано от 19.06.2025 год.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
На основание чл.15, ал.9 ЗЗДН, препис от издадената заповед за защита следва да се
изпрати за прилагане по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника и на
основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да
бъде осъден да заплати на молителката сторените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Я,
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на В. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** и на основание
чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА за извършен спрямо нея на *** год. в
гр.Я. акт на домашно насилие срещу С. В. В. с ЕГН ********** от гр.С., кв.***, като налага
следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, С. В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,
кв.***ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо В. И.
Т. с ЕГН ********** от гр.Я.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на С. В. В. с ЕГН ********** ДА
6
ПРИБЛИЖАВА В. И. Т. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ,
МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ
И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от 12 /дванадесет/
месеца, считано от 19.06.2025 год.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, на С. В. В. с ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с В. И. Т. с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
считано от 19.06.2025 год.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, местоживеенето на детето И. С. В. с
ЕГН ********** при неговата майка В. И. Т. с ЕГН ********** на адрес: от гр.Ямбол,
ул.*** ***, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 19.06.2025 год.
ОПРЕДЕЛЯ режим на осъществяване на лични отношения между бащата С. В. В. с
ЕГН ********** и детето И. С. В. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр.Б, в периода на
изпълнение на мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, както следва:
Бащата С. В. В. с ЕГН ********** ИМА ПРАВО да взема при себе си малолетното
дете И.С. В. с ЕГН **********, родена на *** год. в гр.Б., всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 14.00 часа на същия ден.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН С. В. В. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, С. В. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, С. В. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Т. с ЕГН ********** сумата от
400 лева – разноски по делото.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.
КОПИЕ от Решението и Заповедта да се връчат на РУ Ямбол и РУ С., както и на
ДСП Я.
ПРЕПИС от издадената заповед за защита да се изпрати за прилагане по гр.дело №
***год. по описа на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 18.08.2025
год. пред Окръжен съд Я.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
7
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8