Мотиви
към присъда, постановена по ВНОХД № 3054/2017 г. по описа на Софийски градски
съд, Наказателна колегия, 1-ви въззивен състав
С присъда от 27.05.2014 г., постановена
по НОХД № 582/2014 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение
(НО), 23-ти състав, подсъдимият К.Г.Ж. –
ЕГН - **********, е признат за невиновен
в това, че в периода от 05.10.2011 г. до 30.12.2011 г., в гр. София, в
условията на продължавано престъпление, с извършването на седемнадесет деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като длъжностно лице –
помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на Нотариалната камара, с район
на действие Софийски районен съд, в кръга на службата си съставил официални
документи – нотариално удостоверяване на подписи, с които е удостоверил неверни
обстоятелства – че подписите за осигурено лице, положени в заявленията за
промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида
в друг съответен фонд за задължително пенсионно осигуряване, са положени от съответните
лица или същите са потвърдили полагането на подписите си при личното им явяване
пред него, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези
обстоятелства, а именно както следва:
1. На 05.10.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си, съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00035061
oт дата 10.10.2011 г., като удостоверил неверни обстоятелства – че П.С.Я.е
положила подписа си или потвърдила полагането на подписа си лично пред него, с
цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство;
2. На 06.10.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00035109 от дата 10.10.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че К.Г.Г.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
3. На 14.10.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00035765 от дата 17.10.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че Й.О.А.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
4. На 26.10.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00036666 от дата 26.10.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства -– че М.В.М.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
5. На 28.10.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00037442 от дата 31.10.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че А.Л.М.е положил подписа си или потвърдил полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
6. На 30.11.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00042725 от дата 30.11.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че Н.П.Н. е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
7. На 28.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00049871 от дата 28.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че Д.Н.М.е положил подписа си или потвърдил полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
8. На 28.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00049854 от дата 28.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че М.С.М.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
9. На 28.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на службата си съставил официален документ –
нотариално удостоверяване на подпис върху Заявление за промяна на участие и
прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд
за задължително пенсионно осигуряване № U00049852 от дата 28.12.2011 г., като
удостоверил неверни обстоятелства – че А.К.Д.е положил подписа си или потвърдил
полагането на подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ
като доказателство за това обстоятелство;
10. На 28.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00049843 от дата 28.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че М.Т.Д.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като доказателство
за това обстоятелство;
11. На 28.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00049875 от дата 28.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че М.Д.А.е положил или потвърдил подписа си лично пред него, с
цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство;
12. На 28.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00003209 от дата 28.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че Д.Н.М.е положил подписа си или потвърдил полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
13. На 30.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00050741 от дата 30.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че Г.И.Ш.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
14. На 13.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00045414 от дата 13.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че Т.Г.И.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство
15. На 13.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00045426 от дата 13.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че М.Г.Х.е положила подписа си или потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство;
16. На 13.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00045424
от дата 13.12.2011 г., като удостоверил неверни обстоятелства – че А.Г.И.е
положил подписа си или потвърдил полагането на подписа си лично пред него, с
цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство;
17. На 13.12.2011 г., в гр. София, в
качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус при нотариус Е.П., peг. 379 на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в кръга на
службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подпис
върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00045428 от дата 13.12.2011 г., като удостоверил неверни
обстоятелства – че Р.И.Н.е положила подписа си или е потвърдила полагането на
подписа си лично пред него, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за това обстоятелство, поради което и на основание чл. 304 от НПК,
подс. Ж. е оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата и на основание чл. 190, ал.
1 от НПК, съдът е постановил разноските по делото, в размер на 400
(четиристотин) лева, да останат за сметка на държавата.
Срещу така постановения съдебен акт е
депозиран протест от прокурор при СРП. С така депозирания протест се излага, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е
постановена без да са взети предвид всички събрани по делото доказателства.
Сочи се, че не са обсъдени отделните доказателства и тяхната взаимна връзка и
зависимост, както и че не е направен цялостен анализ на събраните по делото
доказателства и връзката им с материалноправните и процесуалноправни норми.
Твърди се, че в хода на съдебното следствие са събрани множество доказателства,
които в своята съвкупност по несъмнен начин доказват, че подс. Ж. е извършил
деянието, за което е предаден на съд. Акцентира се на показанията на
свидетелите, които заявяват, че не са посещавали нотариалната кантора на нот. П.,
както и че помощник нотариусът не е заверявал подписите им. Въз основа на този
анализ на доказателствата се поддържа, че подс. Ж., в качеството си на
длъжностно лице, е съставил официални документи, в които е удостоверил неверни
обстоятелства, че всеки от свидетелите е положил подпис, като в действителност
свидетелите отричат такова нещо. Отправя се искане за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Ж. да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ат НК, както и за налагане на справедливо наказание по отношение на подсъдимото
лице.
В съдебно заседание, представителят на
СГП не поддържа протеста, като счита, че правилно СРС е приел, че подс. Ж. не е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Намира, че
четиринадесет от деянията, включени в обвинението, с изключение на заявлението
на св. Н., са обективно несъставомерни по чл. 311 от НК, тъй като е установено
по категоричен начин, че лицата са подписали заявленията, поради което и
нотариалната заверка удостоверява истинността на подписите им, а деянието с
предмет подписа на св. Н., е субективно несъставомерно по този законов текст,
тъй като подсъдимият не е имал умисъл, че пред него не се е явило лицето, от
чието име изхожда документа.
Защитата на подс. Ж. – адв. Б. – от
САК, моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
съобразена със събраните и обсъдени доказателства. Посочва, че по делото е било
доказано по несъмнен начин, че обсъжданите документи не са с невярно
съдържание, респ. че липсва признак от обективна страна на престъплението по
този законов текст. Сочи, че дори да се приеме, че подписите са положени
неприсъствено, същите са истински, поради което и нотариалното удостоверяване
на същите не е документ с невярно съдържание. Акцентира, че дори да е допуснато
нарушение от подсъдимия, то е основание за носене на дисциплинарна, а не на
наказателна отговорност.
Посочва, че първият съд правилно е
приел, че има вероятност подс. Ж. да е бил заблуден относно самоличността на
св. Н., предвид липсата на специални знания и техническо средство, с което да
установи дали представеният документ за самоличност е истински и дали явилото
се пред него лице отговаря на снимките и данните по него, предвид факта, че
вещото лице, изготвило експертизата, дава заключение, че не е възможно да се
отговори на въпроса дали подписът, положен под конкретното заявление № 42725 от
30.11.2011 г., е положен от св. М., Н. или М., поради вложеното старание при
полагането му. Акцентира, че в общия регистър на нотариалната кантора, в която
работи подс. Ж., е отразена извършената нотариална заверка на подписа на св. Н..
Прави извод, че правилно СРС – НО, 23-ти състав е приел, че не е отстранена по
доказателствен път вероятността подзащитният му да е бил заблуден относно
самоличността на лицето, положило подпис пред него или потвърдило, че положения
подпис е негов.
Подсъдимият Ж., в правото си на лична
защита, моли присъдата да бъде потвърдена. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
СЪДЪТ, като прецени
наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за
установено следното:
За да постанови
присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подс. Ж., снети в о.с.з.
на 25.05.2015 г.; показанията на св. Е.И.П., депозирани в о.с.з. на 23.02.2015
г.; показанията на свидетелите С.Д.М. (л. 56 от досъд. п-во), К.Д.М. (л. 59 от
досъд. п-во), Д.Н.М.(л. 63 – 64 от досъд. п-во), М.Т.Д.(л. 65 от досъд. п-во), А.К.Д.(л.
66 от досъд. п-во), М.С.М.(л. 67 от досъд. п-во), М.Д.А.(л. 68 от досъд. п-во),
В.Б.Б.(л. 77 от досъд. п-во), Н.П.Н. (л.103 от досъд. п-во), Г.М.Г.(л. 107 –
108 от досъд. п-во), А.Л.М.(л. 113 – 114 от досъд. п-во), П.С.Я.(л. 118 от
досъд. п-во), А.И.К.(л. 134 от досъд. п-во), М.В.М.(л. 140 от досъд. п-во), К.Г.Г.(л.
151 – 152 от досъд. п-во), Й.О.А.(л. 153 – 154 от досъд. п-во), М.М.М.(л. 184
от досъд. п-во), М.Ц.Ц.(л. 186 – 187 от досъд. п-во), Г.И.Ш.(л. 204 от досъд.
п-во), Т.Г.И.(л. 205 от досъд. п-во), М.Г.Х.(л. 206 от досъд. п-во), А.Г.И.(л.
207 от досъд. п-во), Р.И.Н.(л. 208 от досъд. п-во) – депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК;
оригинали на заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми
по индивидуалните партиди в друг съответен фонд за допълнително задължително
пенсионно осигуряване (л. 31, л. 74 и л. 172 от досъд. п-во); извлечение от общ
регистър на нот. П. (л. 239 – 444 от досъд. п-во); копие от трудов договор от 31.01.2011
г. (л. 182 от досъд. п-во) и свидетелство за съдимост на подсъдимото лице,
както и заключенията на назначените и изготвени графическа експертиза –
протокол № 54/2012 г. (л. 83 – 89 от досъд. п-во), комплексна графическа и
техническа експертиза (л. 174 – 180 от досъд. п-во) и графическа експертиза (л.
217 – 223 от досъд. п-во) - приобщени към доказателствената съвкупност също по
реда на чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК.
При формиране на
изводите си относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване
по делото, СРС е дал вяра на обясненията на подс. Ж. досежно механизма за
извършване на груповите нотариални удостоверявания на подписи под документи,
като е приел, че същите кореспондират с показанията на св. П. и не са
предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото му обвинение.
Останалите, събрани по
делото гласни доказателствени средства, СРС е кредитирал изцяло, като е
преценил, че са депозирани обективно, безпристрастно и достоверно, и
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници. Съдът
е дал вяра на писмените доказателствени средства, като е приел, че
кореспондират по небудещ съмнение начин с гласните доказателствени средства.
Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и
заключенията на назначените и изготвени експертизи като безпристрастни, обективни
и кореспондиращи с гласните доказателствени средства.
Пред настоящата
инстанция, в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, беше извършен
преразпит на св. Н.Н..
Въз основа на
събраните по делото доказателства, СРС е приел за установено, от фактическа
страна, че св. Е.П. работи като нотариус, с район на действие СРС от 2000 г.,
вписана под № 379 на Нотариалната камара. Подсъдимият сключил трудов договор №
7/31.01.2011 г., по силата на който нот. П. му възложила да изпълнява функциите
„помощник – нотариус“, с код на длъжността 2619-7003 по длъжностна
характеристика.
Съдът, постановил
атакувания съдебен акт, е приел, че св. К. М. от 2010 г. работела като м.продажби
в Пенсионно осигурителна компания „ДСК – Р.“ АД, като част от задълженията й
включвали оказване на помощ на осигурителните посредници – попълване на
заявления и подготвяне на документи. Един от осигурителните посредници към ПОК
„ДСК – Р.“ АД била и св. Б., която извършвала агитация на лица да сменят
пенсионния си фонд, като за целта всяко едно лице следвало да попълни заявление
(в четири екземпляра), да го завери нотариално и да го върне, като след това
същите се отчитали в ПОК. Нотариалната заверка на подписите на осигуреното лице
върху първия екземпляр на заявлението за прехвърляне, било въведено с изменение
на Наредба № 3/24.09.2009 г.
В качеството си на
помощник – нотариус, подсъдимият Ж. удостоверявал подписи върху заявления за
промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуални партиди в
друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като за
една част от заявленията лицата се явявали в кантората на нотариус П., а за
друга част (каквато била практиката при наличие на групови заявления), помощник
– нотариусът извършвал дейността извън нотариалната кантора, където
удостоверявал подписите на осигурени лица.
ПОК „Доверие“ АД
депозирало в СРП сигнал относно получена жалба от св. Н. и извършена от ПОК
проверка, при която се установило, че заявлението, подадено от св. Н., е
заверено от нот. П.; в сигнала се сочело, че в ПОК „Доверие“ АД са налице
значителен брой заявления за прехвърляне на средства от фонд за допълнително
задължително пенсионно осигуряване от ПОК „Доверие“ АД към ПОК „ДСК Р.“ АД,
подадени през четвъртото тримесечие на 2011 г., като нотариалната заверка е
извършена от нот. П..
Въз основа на
заключението на назначената и приета като доказателство по делото графическа
експертиза (л. 84 – 88 от досъдебното производство), съдът е установил, че
подписът за „осигурено лице“ в Заявление за промяна на участие и прехвърляне на
натрупани суми по индивидуални партиди в друг съответен фонд за допълнително
задължително пенсионно осигуряване № 00042725/30.11.2011 г. не е положен от св.
Н.Н.. Приел е, че нотариалната заверка на подписа на св. Н. под заявлението е
отразена в общия регистър на нотариалната кантора под № 9857/30.11.2011 г.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на наличната по делото доказателствена съвкупност,
първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна страна, че с деянието
си, обв. Ж. не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Ето защо е оправдал подсъдимия по така
повдигнатото му обвинение.
Произнесъл се е и по направените по
делото разноски.
Въззивният съдебен
състав, след анализ на всички гласни и писмени доказателствени средства, взети
по отделно и в тяхната съвкупност, счете, че макар да няма основание за ревизия
на изводите на решаващия първоинстанционен съд по фактите, следва да отмени атакуваният
съдебен акт по отношение на пункт 6 от повдигнатото срещу подсъдимото лице
обвинение, тъй като същият е постановен при неправилно приложение на материалния
закон, и поради това се явява незаконосъобразен. Ето защо прие, че същият
следва да бъде отменен и вместо него
да бъде постановен друг, с който подс. Ж. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение в
този пункт.
По отношение на останалите
пунктове от обвинението, присъдата на СРС – НО, 23-ти състав се явява правилна
и законосъобразна, и като такава следва да бъде потвърдена.
За да постанови присъдата си в горния
смисъл, СГС в този си състав възприе изцяло изводите на първостепенния съд,
относими към личността на подс. Ж., предходната му съдимост и заеманата от него
длъжност „помощник – нотариус“ в кантората на нот. П., като прецени, че същите
са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – обясненията
на подс. Ж. и показанията на св. П., които по отношение на съществувалото
помежду им трудовоправно отношение са напълно единни, еднопосочни и
взаимнодопълващи се, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани, и приложените
по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия и копие от трудов договор от
31.01.2011 г., сключен между нот. Е.П. и подс. Ж. (л. 182 от досъд. п-во).
Въз основа на така събраните доказателствени
източници, въззивният съд прие за безспорно установено, че считано от
31.01.2011 г. и към инкриминирания период от време, подс. Ж. е изпълнявал
длъжността „помощник – нотариус“ в нотариалната кантора на нот. П., рег. № 379
в регистъра на Нотариалната камара, което от своя страна обуславя длъжностното
му качество, съобразно критериите, установени за това, в чл. 93, т. 1, б. „б“
от НК.
Въззивната инстанция няма основание да
ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на
установената в кантората на нот. П. практика за присъствени нотариални
удостоверявания на подписи под документи, извършвани както в кантората, така и
извън нея, в случаите на групови нотариални удостоверявания, като съобрази, че
същите са изградени въз основа на анализа на обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Е.П., които по отношение на това обстоятелство са напълно
единни, взаимно допълващи се, вътрешно непротиворечиви, поради което и за съда
не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно.
Въз основа на така събраните гласни
доказателствени източници и отразеното в преписа от общия регистър на нот. П.
за 2011 г., съдът установи и практиката по вписване на удостоверяванията в
общия регистър на нотариуса, както и това, че процесните удостоверявания, в
т.ч. и това на подписа на св. Н. под инкриминираното заявление, са надлежно
вписани в общия регистър на нотариуса.
Обосновани са и изводите на СРС по
отношение на проявената активност от посредниците на ПОК „ДСК – Р.“ АД в насока
набиране на осигурени лица, както и практиката при набиране на такива лица и
оформяне на необходимата документация за това. В тази насока са показанията на
св. М., М. и Б., които са в основни линии единни и взаимно допълващи се.
Противоречия се констатират единствено
измежду показанията на св. М. и Б. по отношение на това, дали св. Б. е подала
данните на св. Н. на св. М.: така последната твърди, че е получила данните на св.
Н. от св. Б., след което е попълнила саморъчно данните на св. Н. в заявлението,
докато св. Б. отрича да познава св. Н. или да е подавала данните й към св. М..
Предвид противоречието между така събраната доказателствена съвкупност и
липсата на възможност да бъде извършена проверка на показанията на тези
свидетелки посредством други доказателствени способи, съдът съобрази, че същите
не позволяват на инстанциите по същество да формират еднозначни изводи по
фактите, поради което и прецени начина на получаване на данните на св. Н. от
страна на св. М., за недоказан. Същевременно, по делото е безспорно, че именно
последната е попълнила ръкописния текст в инкриминираното Заявление за промяна
на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг
съответен фонд за задължително пенсионно осигуряване № U00042725 от дата
30.11.2011 г., на което било придаден вид, че изхожда от св. Н.. В този смисъл
е заключението на назначената и приета като доказателство по делото графическа
експертиза № 54/2012 г., която настоящата инстанция съобрази за обективно,
компетентно, пълно и точно.
Фактите и обстоятелствата, касателно
авторството на св. Д.М., М.Д., А.Д., М.М., М.А., А.М., П.Я., А.К., М.М., К.Г., Й.Х.,
Г.Ш., Р.Н., А.И., М.Х.и Т.И.в графи „осигурено лице“ под инкриминираните
заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуални
партиди в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, СГС прецени като се довери изцяло на заключението на назначената и
изготвена графическа експертиза (л. 218 – 222 от досъд. п-во), като прецени, че
същото е обективно, компетентно, ясно, пълно и точно, отговаря на поставените
му задачи по безпротиворечив начин и е относимо към предмета на доказване.
Действително, св. П.Я. и св. Р.Н. дават показания, че не помнят да са
подписвали документи за смяна на пенсионния си фонд, а св. М.А. и А.И. отричат
да са попълвали такива документи. Противоречието между така събраните гласни
доказателствени източници и заключението на вещото лице, изготвило СГЕ, е
обсъдено и от решаващия първоинстанционен съд, който е достигнал до правилни и
обосновани изводи, че причината за констатираното противоречие се свежда до
това, че свидетелите не са били добре информирани относно естеството на
подписаните от тях документи. По отношение на авторството на същите, съдът
безспорно се доверява на заключението на СГЕ.
По делото е установено по нужния
несъмнен и категоричен начин, че св. Н.Н. не е положила подписа си в графа
„осигурено лице“ под Заявление за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за
задължително пенсионно осигуряване № U00042725 от дата 30.11.2011 г. В този
смисъл са както показанията на св. Н., дадени в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и
тези, депозирани пред настоящия съдебен състав, така и категоричното и
еднозначно заключение на назначената и изготвена графическа експертиза –
протокол № 54/2012 г., което въззивният съд вече имаше повод да посочи, че
кредитира изцяло като обективно, компетентно, пълно, ясно и точно.
Иначе, за съда не възникна съмнение, че
подписите за „нотариус“, положени на гърба на процесните заявления, са положени
от подс. Ж., а отпечатъците от правоъгълен щемпел и кръгъл печат на нот. П., са
положени с правоъгълния щемпел и кръгъл печат, ползван в нотариалната кантора
на нот. П.. Безспорно е и обстоятелството, че отпечатъците от правоъгълен
щемпел със съдържание „помощник – нотариус“, са положени от личния щемпел на
пом.-нотариус Ж.. В този смисъл е заключението на назначената и изготвена
комплексна графическа и техническа експертиза, която следва да бъде кредитирана
изцяло с доверие.
По отношение на тази категория факти и
обстоятелства, по делото са събрани достатъчен по обем и категоричност
доказателствени източници, които в своята съвкупност позволяват на въззивната
съдебна инстанция да формира еднозначни изводи по фактите. Така събраните
доказателствени средства са единни, взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Между същите не се наблюдават съществени противоречия, което да налага
подробното им обсъждане по реда на чл. 305, ал. 3 НПК. Обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност, в нейната последователност и взаимовръзка,
настоящата съдебна инстанция намери за достатъчна, за да обоснове по
необходимия несъмнен и категоричен начин изводите относно авторството на
подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.
При това въззивният съд възприе изцяло
и изводите на първостепенния съд, относими към мястото, авторството и механизма
на извършване на инкриминираните деяния и предмета на същите, като прецени, че
същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, и намират
категорична опора в доказателствената съвкупност.
За инстанциите по същество, обаче,
остава недоказано конкретното време и място на извършване на нотариално
удостоверяване на подписите на заявителите и на св. Н. под процесните
седемнадесет броя заявления. Безспорно е, че нотариалната заверка на подписите
на осигурените лица, е извършвана извън нотариалната кантора на нот. П., тъй
като всички разпитани лица (с изключение на св. К.), отричат да са посещавали
нотариалната кантора на нот. П.. Въпреки това, по делото не е установено
точното място, където свидетелите са положили подписите си, както и дали то
съвпада с мястото, на което пом.-нот. Ж. е удостоверил нотариално същите.
Недоказано остана и обстоятелството,
дали инкриминираните нотариални удостоверявания са извършени присъствено;
отрицателен отговор на този въпрос може да се даде с категоричност единствено
по отношение на удостоверяването на подписа на св. Н. под инкриминирания
документ. Действително, подс. Ж. в обясненията си сочи, че винаги е извършвал
заверките присъствено, но твърденията му в този смисъл не могат да бъдат
безусловно приети с доверие, предвид обстоятелството, че нито един от
свидетелите, подписали инкриминираните заявления, не сочи да е възприел негови
действия по удостоверяване на подписите им под заявленията. При това
обясненията му, като неподкрепени от доказателствената съвкупност, не могат да
служат като сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на съда по фактите.
В обобщение следва да се посочи, че при
изграждане на изводите си по фактите, първоинстанционният съд не е допуснал
превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност, в
какъвто смисъл са възраженията, залегнали в протеста. Напротив, установената в
мотивната част на постановения съдебен акт фактическа обстановка се извежда по
несъмнен и категоричен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност,
която е обсъдена задълбочено от съда.
При правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
несъставомерността на деянията, осъществени от подс. Ж. и инкриминирани по
пунктове 1 – 5 и 7 – 17 от обвинителния акт, по чл. 311, ал. 1 от НК.
За съставомерността на деянието от
обективна страна по този законов текст, е необходимо престъпният деец, действащ
в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си да състави официален
документ, в който да удостовери неверни обстоятелства или изявления. Необходимо
е деянието да е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла
на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – деецът да съзнава обществената опасност на
деянието, да предвижда обществено-опасните му последици и пряко да цели
настъпването им, както и да действа със специалната съставомерна цел – така
съставеният документ да бъде използван като доказателство за съответните
обстоятелства или изявления.
В конкретния по делото случай безспорно
се установява, че лицата, посочени като автори на инкриминираните документи –
св. Я., Г., А., М., М., М., М., Д., Д., А., Ш., И., Х., И.и Н., действително са
положили подписи под инкриминираните заявления за промяна на участие и
прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд
за задължително пенсионно осигуряване, с посочените от обвинението номера и
дати и в този смисъл съставените от подс. Ж. официални документи – нотариално
удостоверявания на подписите на лицата под съответните заявления, не са с
невярно съдържание.
В този смисъл е и константната практика
на ВКС и в частност, решение № 114 от 26.06.2017 г., постановено по н. д. №
425/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., в което се сочи, че „Когато документът
отразява верни факти и е с вярно съдържание, той не може да бъде предмет на
престъплението по чл. 311 НК“. В конкретното производство обсъжданите
шестнадесет документа (извън този, с който е удостоверен подписа на
свидетелката Н.), не са с невярно съдържание, респективно липсва един от
обективните признаци на престъплението по чл. 311 НК.
Що се касае до евентуално допуснатото
от подс. Ж. нарушение на реда за нотариално удостоверяване подписите на лицата
под заявленията – данни за което се съдържат в показанията на същите тези
свидетели, в частта им, в която отричат да са възприели нотариус или помощник –
нотариус да удостоверява подписите им под заявленията, настоящият състав
споделя доводите на ВКС, в смисъл, че „При неприсъствено нотариално
удостоверяване на подпис на лице се осъществява грубо нарушение на разпоредбата
на чл. 589, ал. 2 ГПК, но това нарушение не променя характеристиките на
официалния удостоверителен документ, какъвто е обсъжданата нотариална заверка.
Когато подписа е истински, няма как този документ да бъде преценен като такъв с
невярно съдържание, респективно да е предмет на лъжливо документиране по чл.
311 НК. Допуснатото нарушение може да бъде основание за носене на дисциплинарна
отговорност, но не и наказателна отговорност.“
При този анализ на доказателствената
съвкупност, СГС в този си състав намери, че с деянията си, инкриминирани по
пунктове 1 – 5 и 7 – 17 от обвинителния акт, подс. Ж. не е осъществил от
обективна страна всички признаци на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК.
Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства
пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление,
взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на
който и да е от признаците от състава – в случая предмета на посегателство,
означава, че не е извършено престъпление по този законов текст.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция изцяло споделя като правилни и обосновани, изводите на СРС, от правна
страна, че с деянието си подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК
досежно инкриминираните и посочени по-горе пунктове. Въззивния протест, подаден
от прокурор при СРП в противния смисъл, настоящата инстанция намира за
неоснователен.
Ето защо и настоящата инстанция
прецени, че присъдата на СРС – НО, 23-ти състав в посочената част, следва да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Същевременно, така приетата от
инстанциите по същество фактическа обстановка, според въззивната инстанция,
обуславя различен правен извод от направения от първия съд, касателно деянието,
инкриминирано по пункт 6 от обвинителния акт, извършено на 30.11.2011 г., в гр.
София, с предмет официален документ – нотариално удостоверяване на подпис върху
Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по
индивидуалната партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно
осигуряване № U00042725 от дата 30.11.2011 г., на което е придаден вид, че
изхожда от св. Н.П.Н..
При така наличната и обсъдена по-горе
доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав формира еднозначния
извод, от правна страна, че с деянието си, инкриминирано по пункт 6 от
обвинителния акт, подсъдимият Ж. е осъществил всички признаци от обективна
страна на престъпния състав по чл. 311, ал. 1 НК.
В конкретния по делото случай
безпротиворечиво се установява, че към 30.11.2011 г., подс. Ж. е притежавал
длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. Същият е бил помощник
– нотариус в кантората на нот. Е.П., вписана под № 379 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, назначен по
силата на трудов договор № 7/31.01.2011 г.
Безспорно се установява, че полагайки
подписа си в графа „нотариус“ в отпечатъка от щемпел, поставен на гърба на Заявление
за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно осигуряване № U00042725
от дата 30.11.2011 г., като удостоверил, че св. Н.П.Н. е положила подписа си
или потвърдила полагането на подписа си лично пред него, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за това обстоятелство, подс. Ж. е
съставил официален документ, по смисъла на чл. 93, т. 5 НК.
Така съставеният документ притежава
всички признаци на официалния документ, тъй като е издаден по установения ред и
форма – чл. 589, ал. 2 от ГПК – „При удостоверяване на подписа върху частен
документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят
лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа, или да потвърдят вече
сложени подписи“, от длъжностно лице в кръга на службата му – чл. 40, ал. 1 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност – „Помощник – нотариусът може да
извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от негова
компетентност“.
Така съставеният официален документ е с
невярно съдържание, тъй като в него подс. Ж. е отразил неверни факти – че осигуреното
лице Н. се е явило пред него и е подписало документа пред него, или е потвърдило
вече положен подпис под Заявлението, докато в действителност лицето, посочено
като заявител, не е подписвало Заявление за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за
задължително пенсионно осигуряване № U00042725 от дата 30.11.2011 г., не се е явявало
в кантората на нот. П. и не е потвърждавало положения под заявлението подпис.
Полагайки подписа си в графа „нотариус“
под инкриминирания документ, подс. Ж. е довършил изпълнителното деяние на
престъплението, като е съставил процесния официален документ с невярно
съдържание, а с това е довършил и престъплението, което е уредено като формално
или още на просто извършване.
С това, подс. Ж. е осъществил всички
признаци от обективна страна на престъплението с горепосочената правна
квалификация.
Подсъдимият Ж. е действал виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като
умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни
признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация.
Извод относно умисълът на дееца по
отношение на инкриминираното деяние и неговите обществено-опасни последици,
съдът формира, като взе предвид, от една страна, че нотариалната заверка на
подписа на св. Н. под процесния документ, е направена неприсъствено
(свидетелката никога не се е явявала в кантората на нот. П. или на друго място,
на което се е извършвало групово или индивидуално удостоверяване на подписа й
под заявлението, нито е потвърждавала по телефон или по друг начин положен от
нея подпис под същото), а от друга – че при извършване на нотариалното
удостоверяване помощник – нотариусът Ж. не е разполагал с личната карта на
свидетелката, тъй като тя никога не я е губила, както и не я е предоставяла на
трето лице, и в този смисъл не е възможно да е бил заблуден относно
самоличността на явилото се пред него и положило подпис, или потвърдило вече
положен подпис лице. Копието от личната карта на св. Н., представено от
защитата пред въззивната инстанция и прието като писмено доказателство по
делото, лесно се обяснява със заявеното от свидетелката, че е клиент на банка
„ДСК“ от дълги години и е предоставила данните си на тази банка. Общоизвестен
факт е практиката на всички банкови институции в страната, при сключване на
договори, да изисква винаги копия от личните документи на лицата, с които
договаря, с цел установяване на тяхната идентичност и действителност на
документите. В тази връзка е логично обяснимо снабдяването на подс. Ж.,
действащ като пом.-нотариус, с копие от личната кърта на св. Н.. Така събраната
доказателствена съвкупност позволява еднозначния извод, че подс. Ж. е извършил
нотариалната заверка на подписа на свидетелката Н. в нарушение на чл. 589, ал.
2 от ГПК, без което и да било лице да положи подписа си пред него или да
потвърди вече положен подпис, и в този смисъл същият е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите обществено-опасни последици.
Подсъдимият е действал и със
специалната съставомерна цел, визирана в престъпния състав, а именно – така
съставения документ (Заявление за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за
задължително пенсионно осигуряване № U00042725 от дата 30.11.2011 г.), да бъде
използван като доказателство за съответните обстоятелства (за това, че св. Н. е
заявила промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната
партида в друг съответен фонд за задължително пенсионно осигуряване).
Предвид изложеното настоящия състав
намира, че с деянието си по този пункт от обвинителния акт, подсъдимият Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението
по чл. 311, ал. 1 от НК. Депозираният въззивен протест в тази му част, е
основателен.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът отмени присъдата на СРС, НО, 23-ти
състав, постановена по НОХД № 582/2014 г. по описа на същия съд, в частта, с която подс. К.Г.Ж. е
признат за невиновен относно описаното в пункт 6 от присъдата престъпление,
извършено на 30.11.2011 г. и е оправдан за това престъпление, и вместо нея постанови
нова, с която призна подсъдимия Ж. за виновен
в това, че на 30.11.2011 г., в гр. София, в качеството си длъжностно лице – помощник-нотариус
при нотариус Е.П., peг. 379 на Нотариалната камара, с район на действие
Софийски районен съд, в кръга на службата си съставил официален документ – нотариално
удостоверяване на подпис върху Заявление за промяна на участие и прехвърляне на
натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за
задължително пенсионно осигуряване № U00042725 от дата 30.11.2011 г., като
удостоверил неверни обстоятелства – че Н.П.Н. е положила подписа си или
потвърдила полагането на подписа си лично пред него, с цел да бъде използван
този документ като доказателство за това обстоятелство – престъпление по чл.
311, ал. 1 от НК.
Като причини за извършване на деянието,
съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимият и незачитането на установения
правов ред за изготвяне на официални документи.
За да прецени конкретното по вид и
размер наказание, което следва да се наложи на подс. Ж. за осъществения от него
състав на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства – неговата млада възраст към датата на
извършване на деянието, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични
данни, трудовата му заетост, както и изминалия продължителен период от време
между датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на постановяване на
окончателния съдебен акт на тази инстанция. Съдът не отчете отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства.
Предвид изложеното досежно конкретно
проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител,
настоящият съдебен състав прецени, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, при което и най-лекото наказание, предвидено в
закона – в чл. 311, ал. 1 от НК, се явява несъразмерно тежко. При това СГС
прецени, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за
осъщественото от него престъпление с горепосочената правна квалификация, следва
да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК – при замяна на
предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 311, ал. 1 от НК
наказание “лишаване от свобода” със специален максимум, с „Пробация“, и при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Ето защо и определи на подс. Ж.
наказание “Пробация”, като му наложи да изтърпи заедно следните пробационни
мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца,
2 пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 6 (шест) месеца.
Така наложеното наказание, съдът
прецени че е едновременно необходимо, заслужено и съобразено с оглед целите на
специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Ж. да заплати сумата от 240 (двеста и
четиридесет) лева – разноски по водене на делото в полза на Държавата и по
сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложеното и като взе предвид,
че при цялостната служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивният
съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, което да
налага нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане, по
съображенията си, изложени по-горе, и на основание чл. 334, т. 2 НПК, въззивният
Съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.