Р Е Ш Е Н И
Е № 2360
гр. Пловдив, 12.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 15.06.2017 , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
11247 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр.
София, против С.К.П., ЕГН: **********,*** и Д.М.Д., ЕГН: **********,***, с
която са предявени субективно пасивно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.
135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на
„УниКредит Булбанк“ АД, Договор за цесия от 20.02.2016 г., с който първият
ответник С.К.П. продава на втория ответник Д.М.Д., свое вземане към Банката –
ищец, представляващо присъдени разноски с Решение № 92/10.07.2015 г. по търг.д.
№ 3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик и Решение № 52/12.02.2016 г. по
в.търг.д. № 710/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Ищецът
твърди, че е кредитор на първия ответник С.К.П., по силата на Решение №
92/10.07.2015 г. по търг.д. № 3/2015 г. по описа на ОС - Пазарджик, въз основа
на което е признато за установено, че Банката – ищец има вземане по отношение на
П. (при условията на договорна солидарна отговорност с Д.Г.П.) в размер на
7 390.36 евро (2001.82 евро – главница за периода от 25.02.2012 г. до
30.05.2013 г. и редовна лихва в размер на 5 388.54 евро за периода от
25.02.2012 г. до 28.08.2012 г.), ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.06.2013 г. до
окончателното й изплащане - по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 345/18.09.2008г. и Анекс № 2/21.12.2010 г., за които суми е издадена
Заповед № 1383 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 03.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2126/2013 г. по описа на РС –
Пазарджик, както и сумата в размер на 495 лева – разноски, сторени в
заповедното производство и 328.57 лева – разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от иска. Твърди също, че с Решение № 92/10.07.2015 г. по търг.д. №
3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик, „УниКредит Булбанк“ АД е осъдена да
заплати на ответника С.К.П. сумата от 8 837 лева – разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а с Решение № 52/12.02.2016 г. по в.търг.д. №
710/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, „УниКредит Булбанк“ АД е
осъдена да заплати на ответника П. разноски за въззивното производство в размер
на 7 250 лева. Твърди още, че преди влизане в сила на горепосочените
Решения и снабдяване на Банката – ищец с изпълнителен лист за присъдените й с
Решение № 92/10.07.2015 г. по търг.д. № 3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик,
дължими суми от С.П., на 20.02.2016 г., ответниците по настоящия иск, сключват
Договор за цесия. С този договор С.П. прехвърля на Д.Д. вземането си към
„УниКредит Булбанк“ АД, представляващо присъдени разноски с постановените
решения № 92/10.07.2015 г. по търг.д. № 3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик и
по в.търг.д. № 710/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, за сумата от
8 000 лева – получени в брой от цедента. Излага също, че вземането на
първия ответник към Банката – ищец реално възлиза на обща стойност от
16 087 лева - разноски, от които 8 837 лева – присъдени от ОС –
Пазарджик и 7 250 лева, присъдени от АС – Пловдив. За това вземане, след
сключване на Договора за цесия в полза на С.П. е издаден изпълнителен лист № 69
по търг.д. № 3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик, въз основа на който
цесионерът е образувал изп.дело № *** по
описа на ***. Ищецът сочи, че по това изпълнително дело са извършени действия
по събиране на вземането в пълния му размер, ведно с платени такси и разноски,
както и че към подаване на исковата молба делото е било спряно въз основа на
Обезпечителна заповед от 27.07.2016 г. по ч.гр.д. № 10383/2016 г. по описа на
ПРС.
Предвид
изложеното, ищецът сочи, че по силата на посочените съдебни решения, ищецът и
първия ответник взаимно си дължат плащане на присъдените с тези решения суми.
Счита, че прехвърляйки вземането си към Банката с Договора за цесия от
20.02.2016 г. и то за сума по – малка от присъдената му, С.П. е намалила
имуществото си, като по този начин е лишила Банката от възможността да се
удовлетвори и събере присъдените й суми. Счита, че сделката е извършена с цел
да се увреди Банката и поради обстоятелството, че цесията е извършена преди
влизане в сила на решенията, с които са присъдени разноските, в полза на П.. Посочва се, че въпреки че вземането на
банката възниква с Решение № 92 от 10.07.2015 г., което е преди датата на
подписване на договора за цесия, то това не е необходима предпоставка за
предявяване на настоящия иск, доколкото съгласно съдебната практика за
уважаване на отменителния иск не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо
и ликвидно при извършване на действията, с които той е увреден. Изложени са доводи за характера на Павловия
иск и наличието на предпоставки за предявяването в настоящия случай. Цитира се
съдебна практика.
Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум за постановяване на
съдебно решение, с което извършената между двамата ответници разпоредителна
сделка – договор за цесия, сключен на 20.02.2016 г., да бъде обявена за
относително недействителна спрямо ищеца. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С.П., в който се излагат съображения за неоснователност на иска,
основаващи се на твърдението, че при подписване на Договора за цесия, не е
представяла, нито е запознала цесионера Д.Д. със съдържанието на решенията на
ОС- Пазарджик и на АС– Пловдив, от които произтичат цедираните вземания. Поради
това счита, че липсва задължителната предпоставка от фактическия състав на чл.
135 ЗЗД, а именно знание у цесионера за увреждането на кредитора (ищец)
вследствие извършеното възмездно действие.
Твърди, че има достатъчно имущество да покрие задължението си към
банката и интересът на банката не е увреден с прехвърлянето. С оглед на изложеното, моли да се отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.Д., с
който оспорва предявения иск като
неснователен, като твърди, че към датата на подписване на договора за
цесия не е знаел, че другият ответник – цедент по договора има задължения към
банката – ищец. Посочва, че е заплатил на другия ответник сумата от 9000 лв. по
сключения договор за цесия. Твърди, че се е запознал със съдебните решения, касаещи
задължения на С.П. с връчване на препис от настоящата искова молба, към която
същите са приложени.
С оглед на изложеното, моли да се
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
И от двамата отвеници се прави възражение за
недопустимост на иска, поради липса на правен интерес във вр. с направено от
ищеца изявление за прихващане на сума в общ размер от 16 087 лв., получено
от ответника Д.П., ведно с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост
на договор за кредит.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът поддържа изложените в Определение от 23.03.2017 г. мотиви за
неоснователност на възраженията за недопустимост на предявения иск, поради
прихващане на вземането, обуславящо качеството кредитор на ищеца по делото и
съответно наличие на увреждане. Обстоятелствата
дали разпоредителните действия на длъжника – ответник с имуществото си,
увреждат кредитора или не, са въпрос, свързан с основанието на иска– 135 ЗЗД, а
не с неговата допустимост. Още повече,
че същото се извежда не от твърденията в исковата молба, а от представените към
нея документи. Поради което, съдът намира, че с оглед заявените от ищеца
твърдения в подкрепа на иска обуславят правния му интерес от предявяване на
настоящия иск и същият е допустим. (В
този смисъл е и Определение № 963 от 10.12.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1173/2014 г., I т. о., ТК, в което
е прието, че в случай, че оспорваните от ищеца действия не навеждат, нито установяват, че е налице увреждане на
кредитора, то искът следва да се отхвърли.) Качеството на ищеца на
кредитор на ответника подлежи на доказване, а не е предпоставка за допустимост
на предявения иск.
Правото по чл.
135 от ЗЗД
не е абсолютно,
а относително право.
По своята същност,
то е вид обезпечение за
кредитора спрямо длъжниците.
Упражнява се от
кредитора спрямо длъжниците
и третите лица, с
които те са договаряли.
Обявяват се за
недействителни тези действия на
длъжниците, които увреждат
кредитора. Отменителният иск по
чл. 135 от
ЗЗД е конститутивен
и чрез него
се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което
се цели постигане на правна промяна -
обявяване на дадено правно
действие за относително недействително- спрямо кредитора
ищец. За да
се уважи този
иск, следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда
кредитора със знанието на
длъжника и третото
лице- приобретател за това. За да
бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да
докаже качеството си на
кредитор, както и че длъжникът е извършил действия, които го увреждат. В
хипотезата, когато разпоредителната сделка е извършена възмездно и третото
лице, с което длъжникът е договарял, е извън кръга на лицата, по отношение на
които се прилага презумпцията за знание съгласно ал.2 на чл.135 ЗЗД, в
доказателствената тежест на ищеца се включва и да докаже, както знание у
длъжника, така и знание у лицето, с което длъжника договаря, за увреждане на
кредитора вследствие на извършената разпоредителна сделка.
Ищецът следва да докаже, че има качеството на кредитор преди
разпоредителната сделка, която атакува; че първият ответник е извършил
твърдяното разпоредително действие; че с това действие са увредени интересите
му на кредитор т.е. че същият е увреден; че първият и вторият ответник при извършване
на разпореждането са знаели за увреждането.
Ответниците следва да проведат насрещно доказване във връзка с възраженията
си в отговора, касаещи положителни факти в т.ч. и твърдяното от тях основание
за липса на увреждане – валидно извършено от ищеца изявление за прихващане на
дължимата от ищеца към първия ответник сума със задълженията на първия ответник
към ищеца.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с Решение № 92/10.07.2015 г. по търг.д. №
3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик е
признато за установено, че Банката – ищец има вземане по отношение на ответника
П. (при условията на договорна солидарна отговорност с Д.Г.П.) в размер на
7 390.36 евро (2001.82 евро – главница за периода от 25.02.2012 г. до
30.05.2013 г. и редовна лихва в размер на 5 388.54 евро за периода от
25.02.2012 г. до 28.08.2012 г.), ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.06.2013 г. до
окончателното й изплащане - по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 345/18.09.2008г. и Анекс № 2/21.12.2010 г., за които суми е издадена
Заповед № 1383 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 03.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2126/2013 г. по описа на РС –
Пазарджик, както и сумата в размер на 495 лева – разноски, сторени в
заповедното производство и 328.57 лева – разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от иска. Със същото решение „УниКредит Булбанк“ АД
е осъдена да заплати на ответника С.К.П. сумата от 8 837 лева – разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
С Решение
№ 52/12.02.2016 г. по в.търг.д. № 710/2015 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, „УниКредит Булбанк“ АД е потвърдено с Решение № 92/10.07.2015 г. по
търг.д. № 3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик е осъдена да заплати на
ответника П. разноски за въззивното производство в размер на 7 250 лева.
След
справка в общодостъпната страница на публикуваните съдебни актове - https://legalacts.justice.bg/ съдът
установи, че горните решения са влезли в сила на 29.03.2016 г.
Преди
влизане в сила на горните решение между ответника П. в качеството на цедент и
ответника Д. качеството на цесионер е сключен Договор за цесия от 20.02.2016
г., по силата на който цедентът е прехвърлила на цесионера вземането си към
ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, представляващо присъдени разноски с постановените
решения № 92/10.07.2015 г. по търг.д. № 3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик и
по в.търг.д. № 710/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, за сумата от 9 000
лева – получени в брой от цедента. На 26.04.2016 г. банката – ищец е уведомена
от цедента за извършената цесия.
На
29.03.2016 г. и след влизане в сила на горецитираните съдебни решения, преди
получаване на уведомление за извършената цесия и след подписване на договора за
цесия, банката – ищец представя в кантората на ***, нотариална покана за
връчване на изявление за предсрочна изискуемост и прихващане до ответника П.. С
уведомлението за предсрочна изискуемост банката ищец уведомява ответника П., че
счита вземанията по Договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № 345
от 18.09.2008 г. и Анекси № 1/24.11.2009 г. и Анекс № 2 от 21.12.2010 г. в общ
размер от 164 906,67 евро за предсрочно изискуеми. С нотариалната покана е
направено и изявление от банката ищец до ответника П. на основание чл. 103 и
104 ЗЗД за прихващане на дължимите от банката – ищец разноски в размер от
16 087 лв. със сумите, дължими от ответника П. по горепосочените договор
за кредит и анекси. Отразено е, че сумата от 16 087 лв. е прихваната и от
задължението на кредитополучателя по горепосочените договори Д.Г.П.. Нотариалната покана, съответно изявлението за
предсрочна изискуемост и прихващане, е връчена на ответника П. по реда на чл.
47 ГПК /чрез залепване на уведомление/ на 25.05.2016 г. В Протокола към
нотариалната покана за извършените действия във връзка с връчването нотариусът
е отразил, че е посетил адреса на 31.03.2016 г., но не намерил адресата, нито
данни, от които да се направи извод, че лицето живее там. След справка в НБД
„Население“ било установено, че настоящият адрес на ответника П. е в А. Отново
бил посетен адреса в гр. П., като роднина на ответника П. уведомила нотариуса,
че имотът, на който е регистриран постоянния й адрес е изнесен на публична
продан. На 07.04.2016 г. представител на банката – ищец бил уведомен за
действията по връчване. В периода от
07.04.2016 г. до 10.05.2016 г. адресът в гр. П. бил посетен многократно, като
на 10.05.2016 г. било залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Тъй като никой не се
явил в двуседмичния срок, е прието, че на 25.05.2016 г. нотариалната покана е
връчена на ответника П..
На
01.04.2016 г. е връчено изявление за предсрочна изискуемост и за прихващане и
на Д.П..
На
13.07.2016 г. ответникът П. се снабдява с изпълнителен лист за присъдените и с
горепосочените две решения разноски в общ размер от 16 087 лв. и въз
основа на него е образувано изпълнително дело № *** по описа на *** с взискател
цесионера Д.Д.. Производството по така образуваното изпълнително дело е спряно
въз основа на издадена по ч.гр.д. № 10383/2016 г. по описа на ПРС,
обезпечителна заповед.
Видно от Удостоверение, издадено по
изпълнителното дело № *** по описа на ***, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 03.06.2013 г. от РС- Пазарджик по ч.гр.д. № 2126
по описа за 2013 г. размерът на
задълженията на ответника П. е 18282,37
лв., от които главница в размер на 3 915,22 лв., законна лихва в размер от
1389,08 лв. за периода от 03.06.2013 г. до 29.11. 2016 г., неолихвяеми вземания
– 10539,07 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в полза на взискателя – 2439
лв. Представено е и удостоверение за предприети
изпълнителни действия по отношение на секвестируеми недвижими имоти,
собственост на ответника П. и Д.П..
По делото
са приети доказателства, от които се установява, че ответникът П. е с
регистриран адрес в А. (л. 104 от делото), което съдът счита за основателна
причина за неявяването й в съдебно
заседание, поради и което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 176, ал.
3 ГПК.
От
обясненията на отв. Д. се установява, че същият няма други отношения с
ответника П. и ***, освен сключването на цесията, за която *** Ю. му се обадил.
Тъй като ответникът се занимава с търговия на ценни книжа и инвестиции адв. Ю.
му се обадил и му казал, че има клиент, който спечелил дело против УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК и има нужда от пари, поради което желае да продаде вземането си, което
е в размер на 16 000 лв. за сумата от 9000 лв. Ответникът преценил, че
няма риск за него от финансова гледна точка и сделката е изгодна, поради и
което я сключил. Ответникът твърди, че имал доверие на адв. Ю. и затова се
съгласил, като не знаел за какво е вземането.
От
разпита на свидетеля А. П. – сътрудник при *** се установява, че същият е
изготвил договорите за цесия, като не е попълвал решения, на които се основават
вземанията и сумите по договора за цесия. Ответникът Д. дошъл в кантората,
подписал договора и оставил сумата от 9000 лв. Свидетелят потвърждава
изложеното от ответника Д. по отношение на разговора му с *** Ю. и съответно
липсата на уведомяване за предмета на решенията, на които се основават
вземанията.
От
събраните по делото доказателства и по – конкретно от Удостоверение, издадено
по изпълнителното дело № *** по описа на *** е видно, че ищецът има качеството
на кредитор на ответника П. към датата на депозиране на исковата молба в съда.
Следва да
се прецени дали е налице вторият елемент от фактическия състав на предявения
иск, а именно наличието на увреждане. Предмет на атакуваната сделка – договор
за цесия е вземане на ответника П. към банката ищец, което вземане обаче е погасено
чрез прихващане от банката – ищец по силата на направеното изявление за
прихващане, което се счита достигнало до ответника П. на25.05.2016 г. т.е.
преди датата на предявяване на настоящите искове. Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД предвижда възможността, когато две лица си дължат взаимно пари
или еднородни и заместими вещи, всяко от тях при изискуемост и ликвидност на
своето вземане да го прихване срещу насрещното си задължение като по този начин
да погаси последното. В настоящия случай към датата на отправяне на изявление за прихващане от
страна на банката са налице насрещни ликвидни и изискуеми вземания на банката
ищец и на ответника П..
Съгласно
чл. 103, ал. 3 ЗЗД ако длъжникът се е съгласил с прехвърляне на вземането, той
не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
От така цитираната разпоредба следва, че при липса на изрично съгласие на
банката – ищец за извършеното прехвърляне на вземане, то същата би могла да
прихване своето задължение със задължения на предишния кредитор – ответника П..
Съгласно трайната съдебна практика за да се приложи разпоредбата на чл. 103,
ал. 3 ЗЗД следва да се докаже, че е налице изрично съгласие, материализирано
чрез участие на длъжника в договора за цесия или по друг изричен начин, така че
да бъде недвусмислено установимо. Съществува спор в съдебната практика дали
несъгласието по отношение на договора за цесия следва да бъде изрично или чрез
конклудентни действия (Определение № 389
от 16.06.2017 г. по т.д. № 1783 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК), но по
отношение на изискването за наличие на изрично съгласие с цесията за
приложението на чл. 103, ал. 3 ЗЗД законовата разпоредба е недвусмислена и не
обуславя наличие на противоречива практика. Няма каквото и да било
противоречие в правната теория или съдебната практика по тълкуването на чл. 103, ал. 3 ЗЗД относно това, че
компенсаторния ефект на изявлението се простира и по отношение на приобретателя
на вземането, стига прихващащия (носителят на активното вземане) да не се е
отказал изрично от възражението си. Това е така, поради обстоятелството, че той
не е страна по прехвърлителната сделка (в случая по чл. 99 ЗЗД) и промяната на
кредитора не може да му бъде противопоставена, освен ако не я е приел.
Още повече, че в настоящия случай изявлението
за прихващане е направено преди получаване на уведомление за сключения договор
за цесия и е било връчено на ответника П. след получаване на уведомление по чл.
99, ал. 3 ЗЗД от банката – ищец, което сочи на извършено с конклудентни
действия несъгласие с прехвърляне на вземането.
С оглед
погасяване чрез прихващане на вземането към банката – ищец, то прехвърлянето му чрез договора за цесия не
уврежда банката. Предявеният иск се явява неоснователен поради липса на втората
предпоставка за уважаването му.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед на събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло, като безпротиворечиви и обективни,
не се установява и третата предпоставка за уважаване на иска, а именно: наличие
на увреждане. Именно сочените от процесуалният представител на банката – ищец
близки отношения на отв. Д. с *** Ю.- процесуален представител на ответника П.,
обуславят извода на съда за достоверност на обясненията на ответника Д., че се
е доверил на *** Ю. и не се е запознал със съдържанието на отразените в
договора за цесия решения. Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца
за недостоверност на показанията на свидетеля и обясненията на ответника Д..
Липсват доказателства, които да опровергават изложеното от свидетеля и
страната.
Предвид
изложените съображения и с оглед липсата на втората и третата предпоставка за
уважаване на предявените искове, те следва да се отхвърлят, като неоснователни
и недоказани.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва
да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представени списъци по
чл. 80 ГПК, изразяващи се в заплатени от двамата ответници адвокатски хонорари,
както следва: сумата от 900 лв. в полза на С.П. и сумата от 850 лв. в полза на
ответника Д.Д..
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр. София против С.К.П., ЕГН: **********,*** и Д.М.Д.,
ЕГН: **********,*** субективно пасивно
кумулативно съединени искове за обявяване за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД на
Договор за цесия от 20.02.2016 г., с който първият ответник С.К.П. продава на
втория ответник Д.М.Д., свое вземане към Банката – ищец, представляващо
присъдени разноски с Решение № 92/10.07.2015 г. по търг.д. № 3/2015 г. по описа
на ОС – Пазарджик и Решение № 52/12.02.2016 г. по в.търг.д. № 710/2015 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА С.К.П.,
ЕГН: **********,*** сумата от 900 лв. – разноски по делото, представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.Д., ЕГН: **********,*** сумата от 850
лв. – разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ