МОТИВИ ПО НОХД № 598
по описа на СГС за
2015 год., 26 състав
СГП е внесла обвинителен акт
против К.А.П. за това,че на 22.10.2013 год.,около 20.30 ч., в гр.************”,при
управление на МПС-л.а. „Фолксваген пасат” с рег.№ ********,като се движел по
бул.”Ломско шосе” и при извършване на маневра десен завой по ул.”******** ****”,
нарушил правилата за движение по пътищата,установени от ЗДвП,както следва:
-чл.5,ал.2:”Водачът
на пътно превозно средство е длъжен:1.да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.”
-чл.25,ал.1:”Водач
на ППС,който ще предприеме каквато и да е маневра,като например да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,да се отклони
надясно или наляво по платното за движение,в частност за да премине в друга
пътна лента,да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот,преди да започне маневрата,трябва да се убеди,че няма да създаде
опасност за участниците в движението,които се движат след него,преди него или
минават покрай него,и да извърши маневрата,като се съобразява с тяхното
положение,посока и скорост на движение”.
-чл.35,ал.2:”Когато
радиусът на завИ.е на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на
завоя,завИ.ето може да започне и от друга част на платното за движение,но
водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства,преминаващи от дясната му страна.”,
като участва
в ПТП с попътно движещият се отдясно на него мотоциклет ,марка „Ямаха” с рег.№ *****
и по непредпазливост причинил смъртта на водача му К. К. И. с ЕГН ********** -престъпление
по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Като
частни обвинители по делото са конституирани Ц.С.Ц. и К. Т. И..
Представителят
на СГП моли съдът да приеме така повдигнатото обвинение за безспорно и
категорично доказано и да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението ,за което е предаден на съд.
Посочва,че
по делото са били разпитани множество свидетели,чийто показания по категоричен
начин изясняват обстоятелствата,свързани с настъпване на ПТП,а именно:начина на движение на автомобила и мотоциклета,
участвали в това ПТП, конкретните действия, извършени от подсъдимия по
предприемане на маневра завой на дясно по смисъла на ЗДвП. Според него свидетелите установяват и момента, и мястото на настъпване на ПТП, както
и относими към предмета на доказване обстоятелства непосредствено след
настъпването на ПТП. Тези свидетелски показания, вкл. и на свидетел, управлявал
друг автомобил, движещ се след подсъдимия, ведно с наличните по делото протокол за оглед, скица за местопроизшествие и
останалите писмени доказателства са дали достатъчно основание на ангажираните
по делото вещи лица да дадат заключение, в рамките на което, установявайки
конкретното място на удара, скоростта на движение на моторните превозни
средства, участници в ПТП, опасната зона за спиране на тези ППС, възможността им за видимост спрямо останалите
участници в движението, установявайки всички тези относими обстоятелства,
вещите лица са достигнали до извод за наличието на обективна възможност у
подсъдимия от техническа гледна точка да предотврати удара в случай обаче, че
изпълни вменените му от закона задължения за осигуряване на безопасност при
предприемане и осъществяване на маневра, в конкретния случай десен завой.
Приема за безспорно установено, че вземайки решение да предприеме маневрата,
подсъдимият е имал обективна възможност да осмисли
последващите си действия и да съобрази движението на останалите участници в
движението, използвайки наличната видимост през стъклата на автомобила и да се
въздържи от извършването на тази маневра докато не се убеди, че това може да
стане безопасно.Посочва,че
не само в този момент, но и с оглед изявлението на вещите лица в
съдебно заседание ,непосредствено след започването на тази
маневра подсъдимият е имал възможност да види пострадалия и да преустанови
нейното извършване, но това е могло да стане само ако той е бил съобразил
нормативно вменените му задължения да се огледа по начините, по които това е
възможно при водачите на МПС.
Според прокурора, заявеното от вещите лица, че в момента на
започване на маневрата подсъдимият не е имал видимост в дясното си огледало, не
го освобождава от задължението му, след като е взел решение да предприеме тази
маневра, да осигури безопасното й извършване. Не приема, че в случай на липса на видимост, единственият правилен и
законосъобразен начин на действие, въпреки липсата му, на сляпо да се извърши
такъв завой.Твърди,че
именно това е укоримо в случая- че той не се е убедил и не е осигурил безопасност при
наличието на задължения от негова страна в този смисъл.Поддържа в този смисъл,че неизпълнявайки задълженията си подсъдимият е
станал причина за възникналото ПТП, в следствие на което, е настъпила смъртта
на пострадалия К.И..
С оглед на това моли съда да приеме, че всички доказателства по делото
еднозначно водят до заключението, че именно поведението на подсъдимия е довело
до настъпилия общественоопА.резултат и неговото поведение е било виновно по
смисъла чл.11, ал. 3 от НК.
С оглед на тези аргументи моли да се признае подсъдимия за
виновен, като следва да се отчетат в негова полза наличието на смекчаващи
обстоятелства, а именно: необремененото му
съдебно минало, ведно с това, отчитайки характера на извършеното от него
нарушение на ЗДвП, да се определи наказание в
рамките на минимално предвидения от закона размер „Лишаване от свобода“ и
„Лишаване от права“ също съответно на срока, за който
ще се постанови лишаването от свобода.
Повереникът на частния обвинител К.И.
в лицето на адв.К. моли да бъде постановен
справедлив съдебен акт, като се осъди подсъдимия по
повдигнато му обвинение.
Излага щрихите на фактическата обстановка по следния начин: подсъдимият е управлявал лекия автомобил
„Фолксваген пасат“ с рег. № ******** по бул. „******** октомври 2013 година ,около 20.30 часа. По същото време пострадалият К.И. се
е придвижвал с мотопед по велоалеята. След автомобила на подсъдимия се е движил
автомобил, управляван от свидетеля К.И., а на предната седалка на същия
автомобиль отдясно ,е
пътувал свидетелят В.Т..*** с ул. „******** ****“ подсъдимият е предприел
маневра завой надясно. В същото време пострадалият К.И. е пресичал
кръстовището. Подсъдимият, като водач на автомобила, е ударил мотопедиста И. с предната част на автомобила
си в задната част на мотопеда. В резултат на удара и
нанесените травми настъпва трагичния резултат.
Спира се на скоростта на мотопедиста, с която се е
придвижвал. Поддържа,че
очевидец на движението на
автомобила на подсъдимия и на мотопеда е свидетелят В.Т., както и на трагичния
пътен инцидент. Според
този свидетел скоростта
на автомобила, в който е пътувал, е била около 50 км/ч и с тази скорост се
е движил и мотора. Той сочи, че с тази скорост се е движил и когато в едни
по-предходен момент са изпреварили мотопедиста, от което би могло да се направи
извод, че скоростта на мотопедиста е била и под тази скорост от 50 км/ч.
Цитира св. П.Д.,според която той е карал съвсем бавно и още,че мотористът се е движил много бавно, а колите били
спрели на светофара.Посочва,че свидетелката е работела в отсрещно заведение и в този момент е била пред заведението, което й
е дало възможност да възприеме придвижващия се мотопедист от един по-отдалечен
момент.
Цитира и заявеното от св. В.Т., според който моторът също се е движел бавно ,с около
40 - 50км/ч., а колата е ударила мотора в задната част.Акцентира и върху посоченото от този свидетел,че водачът, който е ударил мотора, не е дал светлинен сигнал или няма спомен да
е дал такъв.Припомня
и посоченото от него, че
колата, с която е пътувал той, е изпреварила мотора и в този момент той е карал бавно. Обобщава още веднъж заявеното от този свидетел ,че
тяхната кола се е движела с около 50 км/ч., колата, с която се е движил подсъдимия е била пред
колата на свидетелите В.Т. и К. и се е движела от порядъка на същата скорост по
бул. „Ломско шосе“.
Намира за установено от
показанията на всички
свидетели - очевидци на фактите по ПТП, че при предприетата от подсъдимия
маневра завой на дясно, той не е завил плътно вдясно, а с маневрата си се е
оказал в лентата за насрещно движение по ул. „******** ****“. Подкрепя се с казаното от св. Т.,според който моторът почти е бил минал вече, а автомобилът е ударил мотора с предната част в неговата задна
част, колата се е изнесла, моторът е минавал и тогава го е
ударил и
тогава се завъртял.Според този свидетел моторът е бил с пуснат фар.
Спира се подробно на на приетите по делото експертизи. Моли при обсъждането на няколкото комплексни АВТЕ да бъде отчетено направеното от тях оспорване на две от тях. Не се спира на първата оспорена от тях експертиза, тъй като вещите лица сами не поддържат
заключението по нея, а в съдебно заседание са представили ново заключение, с което са солидарни и за което
смятат, че посочва в действителност фактите
такива, каквито са настъпили.
Спира се на повторната АВТЕ с вещи лица И.Т. и инж. Г.Д.,
която са оспорили и на
която молят съда да не кредитира изводите.
Според нея изводът на тези вещи лица, че пострадалото
момче се е движело със скорост 59
км/ч не отговаря на действителността,тъй като на въпроса каква е била скоростта на
мотоциклета в района на произшествието не е даден точен отговор. Посочва,че както е установено от отговора на самите вещи лица в съдебно
заседание от 22 май тази година, вещите лица са дали заключение в област, в
която не разполагат със специални знания за определяне на скоростта чрез
видоекамери. Дейността на вещите лица е строго регламентирана дейност. Твърди,че те трябва да отговарят на редица условия,
които законовите и подзаконовите нормативни актове поставят за експертите по
АВТЕ и моли състава
на съда да не зачитате
изводите им, направени, без да притежават надлежно призната компетентност,а специалността
им не позволява да правят изводи относно работата на апаратурата, с която е
извършен записа от камерите. Подкрепя се ,че тези вещи
лица са посочили какъв момент от движението на мотоциклетиста показва кадъра,
който е посочен на фиг. 2 и фиг. 3 в тяхното заключение,като смята, че използваните в заключението термини
„непосредствено“ и „до“ не са инженерни,тъй като
не фиксират точното положение на мотоциклета, за да може да се даде цифров
израз на изминатото разстояние,а във формулата те го приемат с точност до една десета след запетаята. Продължава,че след това вещите лица никъде не са отчели и
отбелязали на тези два кадъра, на тях мотоциклетът дори е прикрит от рекламното
табло и те се позовават на светлината, излъчена от неговия фар, къде точно е
бил мотоциклета,като не посочват и не са отчели
обстоятелството, че камерата е заснела всички обекти на кадрите под съответен
ъгъл, не са отчели перспективата на снимане, а са определили
разстояния с точност. Приели са, че по дължината на пътното платно ударът с
автомобила е на 1.5 м.
след линията на ориентира, а в посочената от тях формула, където „S“ е изминало разстояние от мотоциклета
равно на широчината на пресечката на ул. „******** ****“ 6.5 метра.Счита за неизяснено след удара скоростта на мотоциклета
променя ли се.Анализира,че
от посоченото във формулата
скоростта е постоянна за тези 6.5
метра, а може би това е само за първите 1.5 метра до удара,но независимо от това тя е изчислена на 16.25 метра в секунда,
което прави на 58.5 км/ч.,които изчисления смята за неточни.Счита,че вещите лица, макар и правилно да сочат, че следата от
задирането по тротоара е на 12
метра, а това са материали, взети от протокола за оглед, след ориентира и ако мястото на
удара, посочено от тях, е на 1.5
метра след ориентира, то от него до следата са 10.5 метра, а не точно 11 метра, поради което
оспорва и тези изчисления.
Оспорва също и друг техен извод. Според вещите лица ,от
началото на следата до установяването на мотоциклета, масовият му център, е
изминал 25 метра.
Ако човек направи сравнение с протокола за оглед и
скицата, направена от разследващия полицай незабавно след настъпилото ПТП, ще
види, че от ориентира до мястото, където е намерен мотоциклета, разстоянието е 23.5 метра. Твърди,че това е неточно пресметнато, защото
най-отдалечената част на мотоциклета от ориентира е 23.5 метра от огледния протокол и на скицата на полицая, а следата от
задиране, това е приплъзването, започва след 12 метра. Следователно
масовият център на мотоциклета е на 22 метра от ориентира. При плъзгането на тротоарна
площ мотоциклетът е оставил следа от задиране с
дължина 8.2 метра.
Във формулата вещите лица са използвали 15
метра. Записали са „S“ с
малък индекс българско „с“ е равно на 15 метра, разстояние, в което мотоциклетът се е
плъзгал странично, при което са получили по-високата скорост на движение. Реално това задиране
е 8.2 метра
и като се замести във формулата се получава съвсем различна скорост. А грешката
между двете скорости, които сочат вещите лица, тази която те са посочили и
тази, която би се направила, ако правилно се замести в тези изчисления, е цели 37 %. Вещите лица са завишили тази скорост,
обяснявайки, че първият метод за изчисляване на скоростта въз основа на
видеозаписа, е по-точен, поради което приемат скоростта 59 км/ч.Теоретично допуска, че ако изчисленията
за скорост от 59 км/ч
е вярна, то при такава скорост и ефективно спиране с двете колела и максимално
спирачно закъснение от 6
метра в секунда на квадрат, само спирачният път на
мотоциклета е 22.39
метра.Посочва,че от снимките се
вижда дървото без короната и металното стълбче без осветителното тяло пред
магазина, пред който е станал удара. Ако се направят и най-елементарни
изчисления е видно, че реално мотоциклетът или както вещите лица го наричат
„неговият масов център“, се е установил от мястото на удара на 22 метра от линията на
ориентира.
Най-далечната част от мотоциклета е на 23.5 метра.
Разстоянието, изминато от мотоциклета от мястото на удара до установяването му,
е почти еднакво, дори малко по-късо от спирачния път при максимално спиране 22.39 метра. От гледна
точка на физиката и механиката не би могло да се отговори как за същото
разстояние, но при по-слаба спирачна ефективност, е погА.а тази скорост от 59 км/ч.Ето защо приема за очевидно,че скоростта не е тази, която вещите лица
сочат. Ако цифрово се разгледа пътя на мотоциклета след удара, според повереникът се получава
следното: от определеното
място на удара до стъблото на дървото са 9.7 метра, от това дърво
до следата на задиране са 2.3
метра, дължината на следата от задиране е 8.2 метра, от края на
следата до средата на мотоциклета са 2 метра. При сумирането на всички тези
разстояния се получава сбор от 22.2 метра и в този смисъл посочва,че не са необходими специални знания, за да се установи, че
при така приетата от вещите лица скорост на мотоциклета от 59 км/ч, той може да спре
едва след 22.39 метра
само при максимално спиране, при използване на спирачки, максимално спиране на
двете колела. Реално след удара с автомобила до окончателното установяване на
мотоциклета е изминал почти същото разстояние - 22.2 метра, като
скоростта за привеждане в покой е без всякакво натискане на спирачки, без
всякакво спиране, а само от приплъзването, от удара с автомобила в стъблото на
дървото без короната, по тротоара задирането и удара в металната стойка с
осветителното тяло пред магазина.Приема,че от тези изчисления се доказва,че скоростта на мотоциклета е различна и значително по-малка от приетата
от тези вещи лица 59 км/ч.
Дори след като се отчете преминаването на мотоциклета през дръвчето и
отрязването на короната му, а това е станало със сигурност от веригата на мотоциклета и ударът
в металното стълбче с осветително тяло до магазина, скоростта му ще бъде
по-ниска от 50 км/ч,
а не твърдяната от 59 км/ч.
За скоростта на автомобила, с който се е
движил подсъдимия,не
оспорва,че е около 20 км/ч.
Моли да не се кредитират изводите на тази експертиза досежно
скоростта на мотоциклета,тъй като има и други
неточности в тази експертиза.
Поддържа,че изготвената от тях скица е неточна и непълна,като от нея не може да се прецени и да се даде точен отговор
за мястото на удара и скоростта на мотоциклетиста. Не е изчислена и не е
обоснована траекторията за движение на всяко от двете превозни средства както
преди, така и към момента на удара. Неизползването на нормативните документи за
определяне видимостта в огледалата за обратно виждане за подсъдимия и според
скоростта на мотоциклетиста да се прецени от кой момент е могъл да възприеме
мотоциклетиста преди предприетата от него маневра завой на дясно. Не са
използвани всички материали от ДП, обективните находки по терена и по двете
МПС-та, не са използвани показанията на свидетели - очевидци в цялост, както и
допълнително приобщения снимков материал за обосноваване на един правилен
механизъм на ПТП, така че да бъде най-близък до действителния, а посочените
неточности водят до неточно определяне на действията на двамата водачи.
Пледира да бъде кредитирана повторната
АВТЕ в състав д-р А.М., Н.Х., П.Д., С.А. и А. Ч., която въз основа на
специалните си знания и компетентност е представила компетентни отговори в своето заключение на всички
въпроси, максимално обективни и доближаващи се до действителната фактическа
обстановка.Поддържа,че
съгласно тази експертиза скоростта
на мотоциклетиста е била около 50
км/ч.,който извод на вещите
лица съответства на разпитаните по делото свидетели - очевидци на случилата се
трагедия, най-вече на очевидеца В.Т., възприел моториста още докато са се
движили по булеварда, а така също и автомобила,управляван от подсъдимия.Заявява,че в този смисъл е и експертизата на д-р М., Ц.В. и П..
Продължава,че макар и да има известни разлики в тези две
заключения, изводите им са най-близки до действителната фактическа обстановка,според
която К.И. се е движил по велоалеята със скорост, непревишаваща допустимата за
градски условия,видно
и от заявеното от св.Д.,според която мотористът
е карал
спокойно и много бавно.
Спира се и на видимостта в огледалата за обратно виждане
и другите огледала в автомобила на подсъдимия и дали е могъл да види
мотоциклета.
Най-напред посочва,
че към водачите в България има изисквания към огледалата и те са регламентирани
от нормативни документи с Директива 2003/97/ЕО и Директива 2007/38/ЕО на
Европейската общност. Съгласно тези директиви при правилно регулиране на
дясното огледало за обратно виждане трябва да се обезпечава на седящия водач да
вижда надясно от десния габарит ивица с широчина 3.5 метра на 30 метра зад линията на очите
му. Тази ивица се стеснява и на 4
метра зад линията на очите на водача е с широчина 0.6 в
дясно от десния габарит, в който сектор той не може да възприема предмети на
пътното платно. Лявото огледало при правилно регулиране трябва да осигурява на
седящия водач възможност да наблюдава с ивица с широчина 2.5 метра вляво от левия
габарит и 10 метра
зад линията на очите. При правилно регулиране на вътрешното огледало, което е
изцяло индивидуално за всеки водач, то трябва да му осигурява възможност да
вижда на 60 метра
зад себе си пътното платно, като ивицата е от порядъка на 20 метра.Горното означава, че вътрешното огледало осигурява възможност
за възприемане на един триъгълен сектор с основа 20 метра, височина на
триъгълника 60 метра
и върхът на този триъгълник да започва от самото огледало.Подкрепя се със заявеното от
вещото лице В., в
последната приета по делото експертиза,че
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да възприеме движещия се моторист в
огледалото си, но единствено поради субективни причини, неговите задължения по
ЗДвП да се огледа и да бъде внимателен и неизпълнението им, са довели, а така
също и това, че стъклата са му били затъмнени и са намалили видимостта през
самите огледала, са довели до трагичния резултат.
Прави правни изводи в следния
смисъл:
Приема за установено по делото по категоричен начин, че
подсъдимият е нарушил чл. 25 от ЗДвП и че при предприетата от него маневра
завой на дясно не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници
в движението, а именно: минаващия покрай него
мотоциклет. Нарушил е и чл. 35, ал. 2 от ЗДвП. При реализиране на предприетата
маневра подсъдимият е навлязъл в лентата за насрещно движение на ул. „******** ****“
и не е пропуснал преминаващия му отдясно мотоциклет. Нарушил е и чл. 5, а. 2 от ЗДвП, а именно: водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
С категоричност счита,че причината за настъпването на ПТП е поведението
на подсъдимия П.,който е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на вредните последици от предприетата маневра десен завой и ако е бил внимателен водач и е
възприел в огледалото за обратно виждане мотоциклетиста, ако не му са били затъмнени стъклата на автомобила, ако е бил
внимателен и предпазлив с уязвимите участници в движението този ден, ако е предприел маневрата завой на дясно, след като се е
убедил, че няма да създаде опасност за преминаващия в този момент мотоциклетист
и ако не е бил навлязъл в лентата за насрещно движение на
ул. „******** ****“, тогава е нямало да настъпи и фаталния за К.И. удар и той би бил между нас, а неговите родители и близки нямаше да са
потънали в нестихваща скръб.
Посочва,че от представената по делото характеристика е
видно, че братът на подсъдимия е загинал и е жертва на автомобилна катастрофа. И в този смисъл поддържа,че водач, който е изживял целия ужас на нелепа
и преждевременна смърт на близък човек, ако е отговорен пред себе си, пред
семейството, пред паметта на починалия брат, пред обществото, не би следвало да шофира в нетрезво състояние, да
преминава на червен светофар, каквито са данните от постъпилите по делото
документи от МВР - КАТ. Посочва,че от този
документ, неговия личен картон, е видно, че той нееднократно е санкциониран за
неспазване на ЗДвП- през 2009 година е
санкциониран с „Лишаване от правоуправление на МПС“ за 10 месеца и „Глоба“ за
шофиране в пияно състояние,като е наказван още за минаване на червен сигнал на
кръстовище, за неспазване на пътна маркировка и др., като са му отнети 18
точки.
Моли да бъде осъден подсъдимия с оглед всички събрани по
делото доказателства, като не се кредитират оспорените,
но да се оценят високата степен на обществена опасност
както на деянието, така и на подсъдимия с оглед неговата личност и неговото
поведение и да му се
наложи справедливо наказание.
Моли да бъдат присъдени и
направените от доверителя й разноски в качеството му
на частен обвинител по делото.
Повереникът на частната
обвинителка Ц.Ц. на първо
място счита, че повдигнатото обвинение на
подсъдимия изцяло е доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като приема, че единствената
причина за настъпване на процесното ПТП и последващия вредоносен резултат, е поведението
на подсъдимия, който при управление на лекия си автомобил не е изпълнил
задълженията си, вменени му от ЗДвП. Посочва,че видно от разпита му на ДП, същият е знаел изначално, че движейки се по
бул. „Ломско шосе“ следва да извърши десен завой при достигане с пресечката с
ул. „******** ****“, т.е. той е имал достатъчно време и възможности при
движението си по булеварда и наближавайки тази улица, да се огледа, да се
убеди, че няма други участници в движението, които може да застраши и едва
тогава да извърши тази маневра.
От обясненията му,според които не е видял други участници в движението
независимо дали в страничните огледала или в задното огледало, при положение,
че е безспорно наличието на друг автомобил, който е бил съвсем близко до него и
който се е движил продължително време, следва извода, че подсъдимият въобще не
си е направил труда да погледне в огледалата и да се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението.
Споделя тезата на колегите си, че ако същият е извършил маневрата десен завой, така че да не навлезе
в лентата за насрещно движение на ул. „******** ****“, удар между двете МПС-та е нямало да настъпи и К.И. щеше да е жив. Тоест, тук има още едно нарушение - безпричинно
навлизане и използване на по-голям радиус на завоя може би с цел облекчаване
или нещо друго.
Присъединява се към
казаното от страна на представителя на частния обвинител относно
характеристичните данни на подсъдимия, поради което счита, че на същия следва
да бъде наложено наказание около средния размер, предвиден от закона, което да
бъде изтърпяно ефективно.
Мотивите му
за това искане са, че независимо от усилията, които полага държавата и
обществото за предотвратяване и намаляване на броя на ПТП, за съжаление в
последно време се наблюдава обратна тенденция, а именно, за увеличаване както
на броя, така и на тежестта на извършените нарушения, т.е. следва държавата да
прилага една по-строга наказателна политика, която да изпълни своите цели,
поради което моли за присъда в тази посока.
Защитникът на подсъдимия е силно
впечатлен, че в последното съдебно заседание се говори за мотопед, а не за мотоциклет,
какъвто е процесният мотоциклет. Аргументира се с констативния протокол, който е приобщен по делото,според който водачът на този мотоциклет е притежавал
единствено категория „Б“ и допуска,че може би в
тази насока се твърди, че той е мотопед, а не мотоциклет. Мотоциклетът е с
приблизителен обем на двигателя около 1000 кубика и той в тази връзка счита, че се касае не за мотопед, а за
мотоциклет, изискващ категорията „А“, за да бъде управляван същия. Вмъква го,
тъй като се наблегнало единствено, че се касае
в конкретния случай за мотопед.
Заявява,че според поверениците следва да бъде кредитирана изслушаната
експертиза на
експертите М., В. и П.,но на фазата на ДП същите вещи лица са дали заключение,
което не поддържат в съдебно заседание. Моли да се обърне внимание, че
тази експертиза е изготвена на 15.02.2014 година, т.е. в момент, в който вече
видоезаписите, приобщени по настоящото производство, са били предадени от
свидетеля И. М.,а
видно от неговия разпит,че именно на 22.10.2013 година той е предал тези
записи.Допуска,че
може би тези записи се
появяват по делото, тъй като експертизата изцяло оневинява подзащитния му и в тази връзка, за да бъде стигнато до друго
заключение, същите се появяват по делото.Сочи,че това са негови лични изводи, които
си прави, но в конкретния случай от всичките
експертизи, които са изслушани, става ясно, че подзащитният му няма каквато и да е вина за настъпилото ПТП,
поведението му не е свързано с настъпване на ПТП.
Счита,че сведенията,дадени от свидетелите В.В.Т. и К.К. И., които са преки свидетели - очевидци на
настъпилото ПТП следва да бъдат обсъдени точно в насока, в която те изясняват
механизма на настъпване на ПТП, но от тях може единствено да се извлече и да се
направи правен извод, че мотоциклетистът не е бил видим до момента на
настъпване на ПТП. Зад управлявания от подзащитния му автомобил свидетелят И. е управлявал друг лек
автомобил и същият категорично е твърдял, че е сигурен,
че пред него не е имало кола, защото си казал, че: „Ако не беше той, щях да
бъда аз може би“. Тоест свидетелят твърди, че ако не е бил подзащитния му, може би той е щял да блъсне мотоциклета.
Намира за обективно установени две пътни ленти за движение в
посоката на подзащитния му, като в дясно от тях
съществува обособено платно за движение за велосипедисти, което измерено на 2.20 метра. Единствено
гласни доказателства могат да бъдат събрани за местоположението преди
настъпване ПТП на мотоциклетиста върху велоалеята и по-скоро в коя лента на
велоалеята от свидетелските показания на свидетеля В.Т.. Според този свидетел ударът е настъпил във велоалеята, тя е
била разделена на две ленти и ударът е настъпил в дясната лента, т.е. това напълно съответства с приетата от вещите лица по изготвената на фазата на ДП повторна АВТЕ от Т. и
Д., а именно: ударът е на половин метър вляво от десния бордюр на пътното платно на
бул. „Ломско шосе“. Тоест, в конкретния случай няма обективни
данни и находки, от които може да се
направи извод по време на движението след светофара кой от автомобилите на
какво разстояние се е намирал от мотоциклета и дали същият е бил във видимата
част на огледалата за обратно виждане. Единствено може по технически път и на
базата на обективните доказателства, събрани по настоящото дело, да бъде
установено дали мотоциклетистът е бил видим в огледалата за обратно виждане в
момента на предприемане на маневрата десен завой. Както е станало ясно от всички вещи
лица, мотоциклетистът не е бил видим в огледалата за обратно виждане.
Единствено посочената от частното обвинение комплексна Медикоавтотехнческа
експертиза на М., С., Д., А. и Ч. твърди, че той е бил видим, но те приемат, че
мотоциклетистът преди настъпване на удара се е движил по велоалеята на 1 метър в ляво от десния
бордюр на бул. „Ломско шосе“, което е било
отхвърлено по категоричен начин от свидетелските показания, събрани в хода на съдебното
следствие. Мотоциклетистът не е бил
видим в огледалата за обратно виждане за подзащитния му в момента, в който същият е предприемал маневрата
десен завой. В нито един момент в процесната вечер мотоциклетистът не е бил
забелязан от К.К.И.. Същият твърди, че го е забелязал едва в момента на
настъпване на удара.
Акцентира,че св. Т., който не е бил водач на МПС, може и да е забелязал преди това мотоциклетиста,но не казва къде и как го е забелязал и освен това същият не е бил ангажиран с постоянно
наблюдение напред и управление на автомобил.
Поддържа,че според всички вещи лица, освен
вещите лица, разпитани в хода на съдебното следствие ,на които се позовава обвинението, твърдят, че от момента на предприемане на
маневрата ударът за подзащитния му е бил
непредотвратим.Счита,че
не следва да бъде кредитирано заключението на вещите лица М., В. и П.,тъй като е станало ясно, че същите са се опитали да
защитят една експертиза, в която да твърдят, че е мотоциклетистът е бил видим в
огледалата за обратно виждане, пък после си сменили
заключението в съдебно заседание след конкретизиращи въпроси.Счита, че същите в хода на съдебното следствие в съдебното
заседание не са
могли правилно да изчислят, че
ударът за подзащитния му е непредотвратим.
В тази връзка счита, че не може да бъде прието,
че подзащитният му е нарушил чл. 5, ал. 2 от ЗДвП,тъй като в нито един момент същият не е могъл да
възприеме мотоциклетиста и съответно да има по-специално поведение към него и
да бъде по-внимателен спрямо движението на мотоциклетиста. Той го е възприел
едва в момента на удара. Моли да се кредитират неговите обяснения, тъй като същите са
последователни, описват механизма така, както е настъпил и описаният от него
механизъм на произшествието се потвърждава и от сочените свидетели - очевидци.
Счита, че не е имал техническа възможност
да възприеме в нито един момент мотоциклетиста, поведението на който също следва да бъде изследвано във връзка с крайния
извод за приемане на причините за настъпване на процесното ПТП.
Посочва,че в конкретния случай има изрична забрана същият
да се движи във велоалеята,тъй като в ППЗДвП- чл. 51, ал.1 е посочено, че обозначения с пътни знаци
път от пътното платно е за движение само за велосипедисти.
Същият не е следвало да се движи по
велоалеята, още повече,че по делото съществуват доказателства, че същият
се е движил и с една несъобразена скорост за мястото за настъпване на ПТП. Приема за правилни изводите на вещите лица, че същият се е
движил със скорост от 59
км/ч. В тази връзка аз счита, че същият не е съобразил
поведението си съобразно разпоредбите на чл. 6 и чл. 41 от ЗДвП, не е следвало
да изпреварва автомобила от дясната му страна и е бил длъжен да съобрази своето
поведение със светлинния сигнал, който подзащитният му е подал при извършване на маневрата си.
Позовава се и на експертизата, от която е станало ясно, че на камерата е заснет светлинния сигнал,
който е подал подзащитния му, а именно, десен мигач
за извършваната от него правомерна маневра завой на дясно. В тази връзка счита, че подзащитният му не е
нарушил и чл. 25, ал. 1от ЗДвП, не е имало каквато и да е възможност да
възприеме мотоциклетиста. Не е имал и възможност да предотврати настъпване на
ПТП.
Що се отнася до вмененото му нарушение на
чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, счита, че същото не е доказано в хода на съдебното
следствие. Непосредствено след ПТП подзащитният му
е установил на място автомобила.
Впоследствие са
събрани гласни доказателства, че съшият е изместван и не може обективно,
изключвайки свидетелските показания, да бъде установено, че същият е навлязъл в
лентата за насрещно движение.
Приема,че единствено от гласните доказателства става
ясно, че той не е навлизал в лентата за насрещно движение, а отделно от това счита, че липсва причинно-следствена връзка между нарушаването на тази
разпоредба и настъпване на ПТП. В тази връзка твърди, че не е нарушил разпоредбата, тъй като няма обективи находки същият
да е навлизал в лентата за насрещно движение.
Моли да се приеме, че ударът за подзащитния му е бил непредотвратим, същият не е имал фактическата
възможност да възприеме мотоциклетиста в момента на предприемане на маневрата
десен завой и не е допуснал нарушение на разпоредбите, които са му вменени.
Счита, че същия е невиновен и моли да
бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. В тази връзка моли да бъде постановен един справедлив съдебен акт.
Подсъдимият дава обяснения по
обвинението.
Заявява,че на 22 октомври, около 20.30
часа,е карал по бул. „Ломско шосе“ с посока център и на пресечката с ул. „******** ****“, когато е тръгнал да завива, в началото на завоя се е получил удар с
мотоциклет, който го
е ударил в предната част и прехвърчал пред него. Веднага след удара
стопирал колата и излязъл. Човекът бил
паднал на 15 метра,
моторът се бил ударил в кафето „Релакс“, което е там,като това е всичко,което си
спомня.
В отговор на поставените му
въпроси поддържа,че това се е случило около 20.30 часа. За маневра десен завой е дал сигнал, като предварително се е огледал в огледалата. В самото начало се е движел със скорост не повече от
40 км/ч,
а след това е намалил
скоростта може би до 10 - 15
км/ч. при завоя. При извършване на завоя може би малко
влязъл в лентата за насрещно движение на ул. „********
****“. Ударът настъпил в самото начало ,щом влязъл в
самата алеята около 50 - 60 см.
до метър, не може да
прецени точно. Преди да направи маневрата се огледал,
не видял мотоциклетиста.
В момента, в който предприел маневрата, се огледал.
Дори когато се движил по тази алея, гледал странично, защото знаел,
че там се движат и хора, огледал се на 100 %.
Докато се движел по бул. „Ломско шосе“, в страничните огледала и в
огледалото за задно виждане наблюдавал
движението на пътните превозни средства зад себе си.
В огледалото за задно виждане и в дясното му
огледало също гледал. Тогава било привечер, доколкото си спомня и когато се огледал в огледалото преценил, че няма движещи се транспортни
средства и преминал. В колата пътувал сам. Признава за затъмнени стъкла в неговия автомобил – зад шофьорските врати, които са на задните врати и задните прозорци на автомобила.
Твърди,че не е истина, че мотористът го е ударил някъде към края, когато е отминавал.
Преди да извърши маневрата навлязъл в лентата за насрещно движение на
ул. „******** ****“. В посока център бул. „Ломско шосе“ има две ленти за
движение.Поддържа,че преди да навлезе в лентата за насрещно движение на ул. „******** ****“
се уверил, че няма други автомобили зад него или велосипеди във велоалеята. Установил, че може да предприеме завой
надясно, след като се уверил, че няма движещи се пътно транспортни средства,
които да препятства.
Посочва,че пътните ленти, които са в неговата посока, са две, а не в насрещното движение. Отрича да е навлизал в платното за насрещно движение на бул.
„Ломско шосе“.
Обяснява,че след като станал
удара, след като излязъл от автомобила, колата
стърчала още в платното за движение и след това я преместил точно до магазин „Пума“. Преместил я след настъпване на удара. Когато извършвал маневрата десен завой,
преди да настъпи удара, в лентата за насрещно
движение мисли, че не е навлизал.
В последната си дума изразява
съжаление за случилото се,но се счита за невинен
Съдът
като взе предвид доводите и възраженията на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подс.К.А.П.
е роден на **** год. в гр.С.,българин,български гражданин,със средно
образование,неженен,неосъждан,ЕГН **********,правоспособен водач на
МПС,притежаващ свидетелство за
правоуправление №******,категория „В”,валидно до 14.04.2016 год.,с
положителни характеристични данни,дадени от М.Т.
Наказван
е по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата,изразяващи се непоставяне на предпазен колан,не носене на
документи,управление след употреба на алкохол,преминаване на червен сигнал на
светофара и неспазване на пътни знаци/маркировка.
На
22.10.2013 год. ,около 20.30 ч.,подс.П. управлявал л.а. „Фолксваген пасат” с
рег. № ********,като се движел в гр.С.,бул.”Ломско шосе” с посока на движение
от ул.”**********Пътното платно било с широчина 17.30 м.,с две пътни ленти
с широчина по 3.20 м.,предназначени
за движение от ул.”Бели Дунав” към надлез „Надежда”,разделени помежду си с
прекъсната разделителна линия-М3,две пътни ленти,предназначени за движение в
обратна посока,като дясната за тази посока е била с широчина 5.5 м.,а лявата-3.2 м.,разделени помежду си с
прекъсната разделителна линия М3.Двете посоки за движение били разделени с
двойна непрекъсната разделителна линия М2.Подс.П. се движел в дясната лента,а
вдясно от неговата лента за движение била обособена велосипедна алея с ширина 2.2 м.,отделена от лентите за
движение с разделителен остров с пластмасови конуси.Пътната настилка била
асфалтова,без неравности и без наклони,суха.Било тъмната част на денонощието,но
пътният участък бил добре осветен с улично осветление и имало добра
видимост,като движението на автомобилите се осъществявало на къси светлини.
Същевременно,по
велосипедната алея,в същата посока за движение се движел пострадалия К.И.,който
управлявал мотоциклет „Ямаха” с рег.№ ***** с около 50 км/ч.Носел каска на
главата. Достигайки до кръстовището на бул.”Ломско шосе” с ул.”******** ****” П. предприел маневра завой надясно по ул.”********
****”,като за целта подал светлинен сигнал.Движейки се със скорост от около 21 км/ч блъснал с предния
десен калник преминаващият в този момент мотоциклетист от лявата му страна,като
го ударил в задната му част.От удара последният, ведно с мотоциклета, полетели
във въздуха,като мотоциклетът преминал през бордюра,ударил се в дърво,чиято
корона отсякъл,след което паднал на лявата си страна и се плъзнал по
тротоарната площ,а мотоциклетистът се ударил с дясната част на гърба си в
планка и болт на намиращ се в близост метален стълб,след което паднал на
земята.Подсъдимият спрял,а на мястото на произшествието се оказали св.К.И. и
св.Т.,които се движели с автомобил
непосредствено след този на подсъдимия.Св.Т. се обадил на тел.112,след което
пристигнала линейка и откарала пострадалия в „Пирогов”,където той починал.На
мястото били и св.Й.Ф. и Д.С.,които също позвънили на тел.112.
Мястото
на удара е лоализирано на около 1
м.вляво от десния бордюр на бул.”Ломско шосе” по
посоката на движение на мотоциклета,а по дължина на около 1.5 м. след линията на
ориентира /ъгъла,сключен от мисленото продължение на десния бордюр на
бул.”Ломско шосе” и първия бордюр на ул.”******** ****” вдясно/,считано по
посоката на движение на мотоциклета.
От
автотехническата експертиза на в.л. Д. се установява,че преди произшествието
мотоциклетът е бил технически изправен.В този смисъл е и заключението на в.л.Т.,от
което още е видно,че и автомобилът,управляван от подсъдимия непосредствено
преди настъпване на произшествието също е бил технически изправен.
От
СМЕ на трупа на К.И. № 94/13 год.е видно,че
при настъпилото ПТП на пострадалия е била причинена съчетана травма:открита
черепно-мозъчна травма,закрита гръдна травма и закрита коремна травма,която
съчетана травма е причина за смъртта
му,а травматичните увреждания се дължат на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия и могат да бъдат получени при ПТП.Според експерта смъртта е в
пряка и непрекъсната причинна връзка с травмата.
В
съдебно заседание в.л.М. заявява,че по кожата в областта на главата,по външната
повърхност не са установени никакви травматични увреждания,което мотивира
становището,че в момента на удара мотоциклетистът е бил с каска.
От петорната
комплексна медико-автотехническа експертиза,изготвена от в.л.М.,Х.,Д.,А. и Ч.
съдът приема за установено следното:
В
медицинската си част в.л. М. поддържа становището си досежно причинените
телесни увреждания на пострадалия в резултат на произшествието и тяхната
причинна връзка с настъпилата смърт,а по отношение на автотехническата част
експертите установяват следното:
-мястото
на удара по широчина на пълтоно платно е на около 1 м.вляво от десния бордюр на
бул.”Ломско шосе” по посока на движение на мотоциклета,а по дължина на около 1.5 м. след линията на
ориентира,считано по посоката на движение на мотоциклета.
-скоростта
на лекия автомобил при извършване на маневрата „десен завой” преди удара е била
в границите 18-25 км/ч
–средно 21 км/ч,а
скоростта на мотоциклета е била около 50 км/ч.,но не по-ниска,а опасната зона за
спиране на същия при тази скорост е 30 м.,която е по-голяма от отстоянието на
мотоциклета до мястото на удара-12
м.,което от техническа гледна точка означава,че за
водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране.
-скоростта
на мотоциклета,при която не би настъпил удар с автомобила е около 25 км/ч,т.е. при движение с
такава скорост мотоциклетистът е имал обективна възможност да спре преди
мястото на удара.
-намиращият
се на 12 м.вдясно
и зад автомобила във велоялеята мотоциклет е бил видим в дясното странично
огледало на автомобила,управляван от подсъдимия,който е имал възможност преди
да предприеме маневрата да възприеме в дясното външно огледало движещият се по
велоалеята мотоциклет.
-от
техническа и професионална гледна точка причина за произшествието е
следната:водачът на автомобила е предприел маневра „десен завой” без да се
убеди,че няма да застраши или затрудни останалите участници в движението и
вредоносният резултат не би настъпил ако е пропуснал мотоциклета и едва след това
е продължил безконфликтно.Вещите лица отбелязват,че от техническа и
професионална гледна точка движението на мотоциклетиста по велоалеята е
неправилно,тъй като движението на МПС по велоалеята е забранено.
В
съдебно заседание заявяват,че от момента на предприемане на маневрата „завой
надясно” до момента на удара водачът на лекия автомобил не би могъл да
предотврати удара,тъй като разстоянието е около 5 метра и при определената
скорост на автомобила в момента на завоя той е изминал около 5.8 м. за секунда,което
означава,че е могъл само да реагира,без да може да спре.
От
изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда видеотехническа експертиза на
3 бр.оптични дискове,съдържащи видеозаписи от охранителни камери,наблюдаващи
бул.”Ломско шосе” с кръстовището с ул.”******** ****” е видно,че на тях са
запечатани в далечен план в края на уличното платно преминаващ мотоциклет от
дясната страна на лек автомобил ,като и двете превозни средства са с включени
светлини,но е невъзможно да се определи марката,модела,цвета и регистрационния
им номер.Самото ПТП не е заснето,но една
от камерите е заснела паднал върху лявата си страна на тротоара червен на цвят
мотоциклет без водач.
В хода на съдебното следствие са поставени
допълнителни задачи на тези експерти и от допълнителното им заключение се
установява,че според датата и часа,отразени на камерата на 22.10.2013 год. В
20:24:02 ч.в далечен план на кадъра в края на уличното платно се наблюдава
преминаващ мотоциклет от дясната страна на лек автомобил,който продължавайки да
се движи,излиза извън зрителното поле на заснемащото устройство,а МПС се
движи,като се наблюдава,че е с пуснати светлини и пуснат преден десен
пътепоказател.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
За да приеме горната фактическа
обстановка съдът взе предвид обясненията на подсъдимия,дадени в хода на
съдебното следствие,показанията на св.Л. и Б.,дадени в хода на съдебното
следствие и тези на досъдебното производство /л.40 и 41,т.1/,приобщени
посредством процесуалната техника на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК,тези на св.В.Т.,дадени пред съда и на досъдебното производство /л.43,т.1/,приобщени
на основание чл.281,ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,Й.Ф.,Г.Г.,Д.А.,Ц.Ц.,К.И.,дадени
пред съда,Д.С.,дадени пред съда и тези от досъдебното производство /л.106,т.1/,прочетени
на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,К.И.,дадени пред съда и на
досъдебното производство /л.13,т.2/,приобщени по реда на чл.281,ал.5 във вр. с
ал.1,т.1 от НПК,П.Д.,дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство ,прочетени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.,т.2 от НПК,И.Т.,дадени
пред съда и пред органа на разследването /л.75,т.2/,прочетени на основание
чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,И.М.,дадени пред съда и на досъдебното
производство /л.89,т.1/,приобщени по реда на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,характеристика за подсъдимия /л.183 от съдебното дело/, констативен протокол /л.5,т.1 от ДП/,протокол
за оглед на местопроизшествие,скица и фотоалбум/л.6 и сл. от ДП/,протокол за
оглед на веществени доказателства /л.17-19,т.1/,протокол от 23.10.2013 год.
/л.23 и сл.,т.1/,протоколи за доброволно предаване /л.29-30,т.1/,протоколи за
химическа и медицински експертизи на К.И. /л.36-37,т.1/,удостоверение за
наследници /л.49,т.1 от ДП/,АТЕ на в.л. Д. /л.53 и сл.,т.1/,справка от
Национална система „Спешна помощ” /л.58,т.1/,опис на МПС /л.61,т.1/,справка за
съдимост /л.68,т.1/,свидетелство за регистрация на мотоциклета
/л.73,т.1/,протокол за доброволно предаване на оптични дискове /л.107 и
сл.,т.1/,предварителен договор за продажба на МПС /л.109,т.1/,договор за
покупко-продажба на МПС /л.59 от съдебното дело/,СМЕ на труп № 94/13 год. /л.117
и сл. ,т.1от ДП/,КМАТЕ на в.л.М.,В. и П.
/л.127 и сл.,т.1/ и нова такава /л.160 и сл. от съдебното дело/,справка за
съставени актове на подс.П. /л.147,т.1/,повторна АТЕ на в.л. Т. и Д. /л.15 и
сл. от т.2 на ДП/,АТЕ на в.л. Т. /л.26 и сл.,т.2/,видеотехническа експертиза на
в.л.В. и Л. /л.68 и сл.,т.2 / и допълнение към нея /л.134 и сл. от съдебното
дело/,КМАТЕ на в.л. М. ,Х.Д.,А.,Ч. /л.78 и сл.,т.2/
Показанията на св.Л. и Б.,участвали
като поемни лица при извършване на огледа на мотоциклета и вземане на
биологични следи от него съдът цени,тъй като и двамата пресъздават
добросъвестно пред съда действията на органа по разследването в тази насока,а
самите протоколи са съставени в съответствие с изискванията на НПК ,поради
което и представляват годно доказателствено средство относно закрепените с тях
факти и обстоятелства.Деформациите по мотоциклета впоследствие са установени и
от автотехническата експертиза,дала своето становище и за техническата годност
на превозното предство.
Съдът приема с доверие и
показанията на св.Т. ,който се е возил на предна дясна седалка в автомобила,управляван
от св.К.И.,движещ се непосредствено след този на подсъдимия и който
възпроизвежда пред съда спомените си относно случилото се.Така същият
заявява,че са се движели по бул.”Ломско шосе” ,а пред тях се е движел
подсъдимия с автомобила си,когато е възприел движещият се от дясно на тях,със
скорост от около 40-50 км/ч
,по велоялеята,мотоциклетист.Видял,че водачът на автомобила пред тях предприел маневра завой надясно и блъснал в
дясната лента на велоалеята задната част
на мотора,в резултат на което мотоциклета се завъртял,а мотоциклетистът
изхвърчал,след което водачът на автомобила спрял.Спрели и те,а самият той се
обадил на тел.112,като линейката дошла бързо.Според този свидетел подс.П. се
движел бавно,не подал обаче сигнал за десен завой,а за да направи завоя
навлязъл в лентата за насрещно движение на ул.”******** ****”,въпреки че било
възможно такъв завой да се извърши и без навлизане в насрещното
движение.Установява,че пострадалият е бил с каска.Водачът на автомобила в
лицето на К.И. не е възприел удара,като видял моториста едва когато лежал на
пътното платно.Според него П. е направил завоя в своята пътна лента,без да
преминава в насрещната,като подал светлинен сигнал за маневрата.
Показанията на св.Й.Ф. допринасят
за изясняване на делото от фактическа страна дотолкова доколкото е чула удара
от сблъсъка,след което е възприела плъзгащият се мотор и пострадалия на земята и
се обадила на тел.112.Звукът от сблъсъка бил възприет и от св.Д.С. и И.Т.,като
първата от тях се обърнала и видяла как в близост до пътното платно и тротоара
във въздуха се премятали мотоциклетист и мотоциклет и веднага набрала тел.112 .
Св.П.Д. си спомня,че е видяла
движещият се бавно по велоялеята моторист,но също не е възприела самият удар
между него и автомобила,а само чула звука и видяла как пострадалият изхвърчал
от мотора и паднал на велоалеята.Отишла до него и се обадила на Спешна
помощ.Възприела,че моторът и каската на пострадалия били на разстояние от него.
Показанията на св.Г. изясняват
собствеността върху мотоциклета,като от тях се установява,че го е продал на К.Г.
с предварителен договор,а впоследствие и с договор за покупко-продажба,в който
смисъл са налице и писмени доказателства.
Св.А. заявява,че към
инкриминирания момент е работела в магазин на фирма „Джъмпер” ,в който е имало
поставени камери,записите от които предали на разследващите.
Родителите на пострадалия Ц.Ц. и К.И.
свидетелстват,че след като разбрали за случилото се,се отправили към
„Пирогов”,където синът им починал.Св.И. заявява още,че е виждал
автомобила,ударил синът му,като твърди,че страничните и задното му стъкла са
били затъмнени.Същият получил от св.И. М. записите от камерите на обекта на
последния –автомивка „Релакс”,която се намирала в близост до мястото на
произшествието.
Анализът на тези показания
/дадени както в хода на съдебното следствие,така и на досъдебното
производство,прочетени по реда на НПК,приобщаването на които е било
продиктувано от известни непълноти и несъответствия,обясними с оглед на
изминалото време/ ,които съдът възприема
като добросъвестни,обсъдени в съвкупност с констатациите,съдържащи се в
протокола за оглед на местопроизшествие,скицата на местопроизшествието и
приетите от съда експертизи налага
извода,че по отношение на времето , мястото и механизма на настъпване на ПТП се
установява фактическата обстановка такава,каквато е описана по-горе.
Свидетелите са възприели
обстоятелства от значение по делото относно движението на автомобила и
мотоциклета преди сблъсъка,скоростта,с които са се движели,мястото на удара и
последиците от него.Освен че взаимно се допълват,то заявеното от всеки един от
свидетелите намира опора в констатациите ,съдържащи се в протокола за оглед на
местопроизшествие и писмените доказателства по делото,както и в изготвените
експертизи.
Единствено св.Т. твърди,че подс.П.
при извършване на маневрата не е подал светлинен сигнал за това,което обаче се
опровергава от заключението на видеотехническата експертиза,според която от
записа е установено,че той е подал такъв,като в
тази насока са и показанията на св.К.И..Пак този свидетел единствен
твърди,че П. е навлязъл в лентата за насрещно движение при извършване на десния
завой,което твърдение обаче се явява напълно изолирано с оглед заявеното също от К.И. и обстоятелството,че радиусът на
завоя не е налагал преминаване в насрещното движение.
В
основата на изводите си фактите съдът постави и заключението на петорната
КМАТЕ,изготвена от в.л. М.,Х.,Д.,А. и Ч. и съображенията за това са следните:
В хода
на досъдебното производство е изготвена комплексна медико-автотехническа
експертиза с участието на в.л.М.,В. и П.,според която причината за смъртта е
гореописаната травма,мястото на удара по широчина на пътното платно е на 0.5 -1.5 м. вляво от десния
бордюр на бул.”Ломско шосе”,считано в посока на огледа,а по дължина е на 0.5-1.5 м. след линията на
ориентира,считано в посока на огледа,средната скорост на лекия автомобил при
извършване на маневрата „десен завой” и към момента на удара е била от порядъка
на 15 км/ч,а
скоростта на мотоциклета в района на произшествието и към момента на удара е
била от порядъка и не по-малка от 86 км/ч.Опасната зона за спиране на мотоциклета
при конкретните пътни условия и посочената скорост е от порядъка на 76 м.,а при разрешената в
населено място скорост от 50
км/ч е от порядъка на 33 м.Според експертите
мотоциклетисът,движейки се със скорост от 86 км/ч или с разрешената
от 50 км/ч
непосредствено преди произшествието,от момента,в който е имал обективна
възможност да възприеме предприетата маневра и навлизане на автомобила в
алеята,по която се движи,не е имал техническа възможност да приведе мотоциклета
към ефективно спиране,т.е. да предотврати удара,тъй като изминаването на тези
разстояния и при двете скорости са във времето за реакция на мотоциклетиста и
такъв удар с автомобила не би настъпил,ако от момента на възприемането му при
осъществяване на маневрата и навлизане в алеята скоростта му е била до 43 км/ч.Вещите лица
поддържат в писменото си заключение,че намиращият се на 23.69 м.вдясно и зад
автомобила във велоалеята мотоциклетист е бил видим в дясното странично
огледано на л.а. „Фолксваген”,т.е. подс.П. е имал обективната възможност преди
да предприеме маневрата „десен завой” да възприеме мотоциклетиста в това
огледало.Според вещите лица от техническа и професионална гледна точка причина
за произшествието е,че водачът на автомобила е предприел маневра „десен
завой”без да се убеди,че няма да застраши или затрудни останалите участници в
движението и вредоносният резултат не би настъпил ако е пропуснал мотоциклета и
едва след това е продължил безконфликтно.
В
съдебно заседание в.л. М. поддържа заключението изцяло в неговата медицинска
част,докато в нейната автотехническа част в.л. В. и П. заявяват,че не поддържат
изводите си и представят ново заключение.Поясняват,че след неговото изготвяне
са постъпили допълнителни материали /обективни находки,че ударът не е върху
предно дясно колело на автомобила,а е страничен,приплъзващ,в предния десен ъгъл
на лекия автомобил/ ,които са наложили
промяна в следния смисъл:
-по
отношение на скоростта на мотоциклета в района на произшествието и към момента
на удара поддържат ,че е била от порядъка и не по-малка от 44 км/ч,а не 86 км/ч.,от което следва,че
опасната зона за спиране на мотоциклета е била 27 метра,а не 76 м.
-мотоциклетистът
,движейки се със скорост от 44
км/ч непосредствено преди произшествието,от момента,в
който е имал обективна възможност да възприеме предприетата маневра и навлизане
на автомобила в алеята,по която се движи,не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара,тъй като отстоянието е по-малко от необходимото му
/14.65 м./,за да приведе мотоциклета към ефективно спиране-дори не е имал
възможност да намали скоростта си.
-скоростта,при
която не би настъпил удар с автомобила,от момента на възприемането му при
осъществяване на маневрата и навлизането му в алеята,е до 24 км/ч.
-разстоянието
на мотоциклета до дясното външно огледало на автомобила към момента на
предприетата маневра е 10 м.,а
не 23.69 м.
както е по първоначалното заключение.
Поддържат
в новото си заключение,че намиращият се на 10 метра вдясно и зад
автомобила във велоалеята мотоциклетист е бил видим в дясно странично огледало
на автомобила,управляван от подсъдимия,т.е. последният е имал обективната
възможност преди да предприеме маневрата да възприеме мотоциклета в това
огледало.В съдебно заседание променят становището си в тази част,като
поддържат,че водачът на автомобила не е имал обективна възможност да възприеме
мотоциклетиста в това огледало,но през стъклата на автомобила е имал видимост.
Отчитат
обстоятелството,че произшествието е станало при нощни условия,но при осветен
булевард и мотоциклетист с включен фар,движещ се по велоалеята, е могло да бъде
възприет от водача на автомобила и директно през стъклата на автомобила.
Заявяват,че
след като вече е навлязъл в десния завой водачът на автомобила вече не е имал
видимост в дясното огледало,но със сигурност е могъл директно да го възприеме
през стъклата на автомобила и да преустанови маневрата.
Поддържат,че
в момента на предприемане на маневра „десен завой” от
автомобила,мотоциклетистът се е намирал на разстояние около 14-15 метра от мястото на
удара,а не на около 29
метра.
Няма
промяна в изводите им относно невъзможността на мотоциклетиста да предотврати
удара чрез спиране ,както и относно причините за настъпване на произшествието.
Категорични
са експертите в съдебно заседание ,че опасността е възникнала не от това,че
мотоциклетистът се е движел по велоалеята,а от предприетия завой от страна на
водача на автомобила,който за да предприеме тази маневра,е имал време да я
осмисли,както и време и възможност да се съобрази с евентуално движещите се от
дясната му страна велосипедисти,в случая мотоциклетистът,т.е. той е имал
възможност да предотврати произшествието,като не предприема маневрата.
В хода
на досъдебното производство е била допусната и повторна автотехническа
експертиза,изготвена от експертите И. Т. и Г.Д.,според която мястото на удара
по широчина на платното за движение на бул.”Ломско шосе” е на около 0.50 м вляво от десния
бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за
движение на около 1.50 м.
след линията на ориентира по посока на движението на автомобила,като ударът е
настъпил изцяло в дясната половина на велоялеята,по която се е движел
мотоциклетът,чиято скорост непосредствено преди настъпване на ПТП и в момента
на удара е била около 59
км/ч,а тази на автомобила непордствено преди
произшествието и в момента на удара е била около 15 км/ч.Опасната зона за
спиране на мотоциклета при тази скорост
на движение е била 38.78 м.,а
при скорост от 50 км/ч
е била от порядъка на 29.97
м.,т.е. ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим
при тази скорост на движение,тъй като отстоянието на мотоциклета от мястото на
удара е по-малко от опасната зона.Продължават,че тъй като отстоянието на
мотоциклета от мястото на удара 11.8
м. е по-малко от опасната зона,то ударът за
мотоциклетиста е бил непредотвратим и при скорост от 50 км/ч. ,като същият би
бил предотвратим със скорост не по-висока от 26.39 км/ч.
Според
тези вещи лица водачът на автомобила не е имал техническата възможност да
възприеме мотоциклета в дясното странично огледало преди да предприеме
маневрата завИ.е надясно,а когато е започвал да извършва десния завой,водачът
му е могъл да вижда мотоциклета през страничните десни стъкла на автомобила и
да преустанови маневрата.
Експертите
поддържат,че техническите причини за произшествието са субективните действия на
водача на лекия автомобил,който е предприел завИ.е надясно по ул.”******** ****”
без да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които
се движат след него,преди него или минават покрай него и да извърши маневрата
като се съобразява с тяхното положение,посока и скорост на движение,както и в
субективните действия на мотоциклетиста,който е управлявал мотоциклета с
по-висока скорост от разрешената за населено място,движил се е по велоялея,която
е предназначена само за движение на велосипедисти.Считат,че произшествието не
би възникнало ,ако водачът на лекия автомобил е предприел завИ.е надясно след
като се убеди,че няма да създаде опасност за останалите участници в движението
и мотоциклетистът не се е движел по велоялеята,която е забранена за ползване от
останалите участници в движението или се е движел със скорост не по-висока от 26 км/ч.
В
съдебно заседание в.л.Т. и Д. защитават заключението си,като разясняват,че са
ползвали и заснетото от видеокамерите,без да имат специални знания за това,но
са работили в синхрон с експертите,изготвили видео-техническата
експертиза.Заявяват,че в дясното огледало водачът на автомобила има възможност
да вижда мотоциклетиста в период,преди да предприеме завоя надясно,а точно
когато е започнал да прави завоя,той вече е трябвало до този момент да се е
огледал.Ако е погледнал точно в този момент не е могъл да го види в нито едно
от огледалата за обратно виждане,но преди да започне да прави маневрата е могъл
да го види с дясното огледало.По отношение възможността на водача на автомобила
да спре,вещите лица поддържат,че ако вече е бил потеглил с автомобила и в този
момент е забелязал мотоциклета дори не през огледалото,а през дясното
стъкло,той не би могъл да спре,тъй като времето му за реакция не е
достатъчно,за да може да спре автомобила до мястото на удара.Отново
подчертават,че в момента,в който водачът на автомобила е започнал маневрата,
мотоциклетът не е бил видим в дясно странично огледало,но преди да започне
маневрата е имал възможност,тъй като тогава мотоциклетът е бил във видимата
зона на дясното огледало и би трябвало да го забележи и съответно да не
предприема завоя.
Допусната
е и петорна комплексна медико-автотепническа експертиза,изготвена от в.л.М.,Х.,Д.,А.
и Ч..
В
медицинската си част различие в изводите няма,а по отношение на
автотехническата част експертите са дали следното заключение:
-мястото
на удара по широчина на пътното платно е на около 1 м.вляво от десния бордюр на
бул.”Ломско шосе” по посока на движение на мотоциклета,а по дължина на около 1.5 м. след линията на
ориентира,считано по посоката на движение на мотоциклета.
-скоростта
на лекия автомобил при извършване на маневрата „десен завой” преди удара е била
в границите 18-25 км/ч
–средно 21 км/ч,а
скоростта на мотоциклета е била около 50 км/ч.,но не по-ниска,а опасната зона за
спиране на същия при тази скорост е 30 м.,която е по-голяма от отстоянието на
мотоциклета до мястото на удара-12
м.,което от техническа гледна точка означава,че за
водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране.
-скоростта
на мотоциклета,при която не би настъпил удар с автомобила е около 25 км/ч,т.е. при движение с
такава скорост мотоциклетистът е имал обективна възможност да спре преди
мястото на удара.
-намиращият
се на 12 м.вдясно
и зад автомобила във велоялеята мотоциклет е бил видим в дясното странично
огледало на автомобила,управляван от подсъдимия,който е имал възможност преди
да предприеме маневрата да възприеме в дясното външно огледало движещият се по
велоалеята мотоциклет.
-от
техническа и професионална гледна точка причина за произшествието е
следната:водачът на автомобила е предприел маневра „десен завой” без да се
убеди,че няма да застраши или затрудни останалите участници в движението и
вредоносният резултат не би настъпил ако е пропуснал мотоциклета и едва след
това е продължил безконфликтно.Вещите лица отбелязват,че от техническа и
професионална гледна точка движението на мотоциклетиста по велоалеята е неправилно,тъй
като движението на МПС по велоалеята е забранено.
В
съдебно заседание заявяват,че от момента на предприемане на маневрата „завой
надясно” до момента на удара водачът на лекия автомобил не би могъл да
предотврати удара,тъй като разстоянието е около 5 метра и при определената
скорост на автомобила в момента на завоя той е изминал около 5.8 м. за секунда,което
означава,че е могъл само да реагира,без да може да спре.
Анализът на всички изготвени по
делото заключения налага следните изводи:
По отношение на травматичните
увреждания на пострадалия К.И.,механизмът на получаването им и причината за
смъртта, съдът се довери както на СМЕ на труп,изготвена от в.л. М.,така и на
изводите му в петорната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза,в която част съдът намира заключението за правилно,тъй като е
съобразено с наличните писмени доказателства.
В основата на изводите си за
мястото на удара,скоростите на движение на двете пътни превозни
средства,опасната зона за спиране на мотоциклета и на лекия
автомобил,предотвратимостта на удара,механизма на произшествието и техническите
причини за настъпването му, съдът
постави заключението на автотехническата
експертиза,изготвена от в.л. М.,Х.,Д.,А. и Ч.,като за да се довери именно на
последната съдът взе предвид,че тази експертиза е изготвена въз основа на целия
възможен обем от доказателства.Тази експертиза е защитена от петимата експерти
в съдебно заседание,по време на което те обосновават отговорите си по един
недвусмислен,разбираем и еднопосочен начин,изхождайки от цялата доказателствена
маса,преценена на плоскостта на специалните познания,които всеки един от тях
притежава.
За да възприеме изводите именно на петорната
експертиза,а не на предходните -на вещите лица М.,В. и П. и на експертите Т. и Д.,съдът
следва да подчертае,че между първоначалното заключение на първите трима в
неговата автотехническа част,депозирано на досъдебното производство и това в
хода на съдебното следствие, е налице съществено различие в изводите относно
механизма на произшествието и скоростта на превозните средства и произтичащата
от тях промяна и в останалата част,което различие вещите лица обясняват с
постъпването на допълнителни материали,без да сочат кои именно.Като се има
предвид,че от момента на изготвяне на първоначалното заключение до
представянето на фактически новото такова в хода на съдебното следствие не са
били събрани нови доказателства от значение за формиране на изводите им,то
възникват съмнения в обосноваността на заключението им.Тук следва да се
отбележи,че действително след изготвяне на първоначалното заключение през
м.февруари 2014 год. в хода на разследването е била допусната и приобщена
видеотехническа експертиза,която обаче не е била взета предвид от тях,видно от
изявлението на в.л. В. в съдебно заседание на 24.06.2015 год.,когато е заявил
пред съда,че с инж.П. не са изчислявали скоростите на превозните средства въз
основа на записа от охранителните камери.
Съдът не се доверява и на заключението
на вещите лица Т. и Д. ,тъй като при неговото изготвяне експертите са
използвали записите от видеокамерите,показващи удара между автомобила и
мотоциклета и движението на мотоциклета след удара,въз основа на които са
определили и скоростта на движение на мотоциклета,без обаче да притежават
специални знания в тази насока,видно от изявлението на в.л.Т. в с.з. на
22.05.2015 год.,което поставя под съмнение правилността на изводите им.
Съдът
приема за достоверни обясненията на подсъдимият,в който смисъл ги цени като
доказателствено средство,а не като средство за защита,с оглед на това,че те като
цяло кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели и с
изводите на ценената от съда експертиза,според която той е управлявал със
средна скорост от 21 км/ч.Ето защо при
изграждане на изводите си по фактите съдът взе предвид и обясненията на
подсъдимия.
Съдът кредитира изготвените по
делото експертизи,посочени по-горе,тъй като същите са обективни ,обосновани и
от специалисти с необходимата компетентност,както и протоколите за извършени
процесуално-следствени действия,които са в съответствие с изискванията на НПК
,поради което и са годно доказателствено средство за закрепените в тях факти и
обстоятелства.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
съдът прие, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК,като от
обективна страна на 22.10.2013 год.,около 20.30 ч., в гр.************”,при
управление на МПС-л.а. „Фолксваген пасат” с рег.№ ********,като се движел по
бул.”Ломско шосе” и при извършване на маневра десен завой по ул.”******** ****”,
нарушил правилата за движение по пътищата,установени от чл.5,ал.2 от ЗДвП:”Водачът
на пътно превозно средство е длъжен:1.да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства” и чл.25,ал.1 от с.з.:”Водач на ППС,който ще
предприеме каквато и да е маневра,като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях,да се отклони надясно или
наляво по платното за движение,в частност за да премине в друга пътна лента,да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,преди да
започне маневрата,трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците
в движението,които се движат след него,преди него или минават покрай него,и да
извърши маневрата,като се съобразява с тяхното положение,посока и скорост на
движение” и по непредпазливост причинил смъртта на К. К. И. с ЕГН ************,който
се движел попътно отдясно на него с мотоциклет ,марка „Ямаха” с рег.№ *****.
Преди
да предприеме извършването на десен завой, намиращият се на 12 м.вдясно и зад автомобила
във велоялеята мотоциклет е бил видим в дясното странично огледало на
автомобила,управляван от подсъдимия и като е предприел маневрата без да се
убеди,че няма да застраши или затрудни останалите участници в движението,не е
изпълнил задължението си да пропусне мотоциклетиста,с което е извършил
нарушение на правилото на чл.25,ал.1 от ЗДвП.
Налице
е и нарушение на общото правило на чл.5,ал.2 от ЗДвП,тъй като подс.П. не е
изпълнил и задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението,какъвто несъмнено е бил водача на мотоциклета.
Вследствие
на удара и в пряка причинна връзка с него са били причинени на пострадалия И.
тежки телесни увреждания,които са довели до неговата смърт.Налице е пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимият,причинените
на пострадалия телесни увреждания и настъпилата смърт,като началото на
причинния процес е поставено от деянието на подс.П.,а резултата е настъпил
независимо от усилията на различни лица за отстраняване на последиците от
увреждането на пострадалия мотоциклетист.
Съдът
не намери да е извършено нарушение от страна на П. на нормата на чл.35,ал.2 от ЗДвП /”Когато радиусът на завИ.е на пътното превозно средство е по-голям от
радиуса на завоя,завИ.ето може да започне и от друга част на платното за
движение,но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства,преминаващи от дясната му страна”/,тъй като в хода на
наказателното производство не се събраха безспорни доказателства при извършване
на маневрата подс.П. да е навлязъл в лентата за насрещно движение.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,като
подс.П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е могъл
и е бил длъжен да ги предвиди.Същият е имал възможност да види попътно
движещият се от дясната му страна мотоциклетист и да му осигури предимство.
Нарушенията
на визираните по-горе правила за движение по пътищата са довели до настъпване
на произшествието и причинения резултат.Вследствие на удара и в пряка причинна
връзка с него на И. са били причинени тежки увреждания,които са довели до
неговата смърт.
Съдът не
споделя доводите на защитата,че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК с оглед установеното от експертите,че ударът е бил непредотвратим.Следва
да се отбележи в отговор на това,че оценката
на фактите от наказателно-правна гледна точка води на извода,че подсъдимият е
създал предпоставки за настъпилото тежко ПТП,като е допуснал нарушение на
цитираните по-горе правила,според които пострадалия е имал предимство на
пътя,каквото той не му е осигурил.Именно това нарушение на правилата за
движение,довело до удара с мотоциклетиста ,е в пряка причинно-следствена връзка
с причинения резултат,което изключва приложението на чл.15 от НК.
Следва да се подчертае обаче,че за настъпване
на произшествието значително е допринесъл и пострадалия мотоциклетист,който
също е управлявал в нарушение на правилата за движение по пътищата,установени
от ЗДвП и ППЗДвП,според които движението на МПС по велоалеята е
забранено.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подс.П.
престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години.
С оглед високата степен на
обществена опасност на деянието на фона на зачестилите пътно-транспортни произшествия
с тежък резултат,смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито са чистото му съдебно минало и положителните
характеристични данни,а като отегчаващо такова – допуснати други нарушения на
правилата за движение по пътищата ,значителното съпричиняване от страна на
пострадалия,който е управлявал по велоалея,движението по която е било забранено,
съдът намира,че за постигане целите на наказанието,визирани в чл.36 и най-вече
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер- три
години.
На основание чл.66,ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет
години,като за да приложи института на условното осъждане прецени,че са налице
всички предпоставки за това-подсъдимият е неосъждан,наложеното му наказание е три
години и за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо изолирането му
от обществото.
На основание
чл.343г от НК съдът наложи на подс.П. и
лишаване от правоуправление за срок от три години,считано от влизане на
присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подс. П. разноските направени по делото в размер на 2366.22
лв.,както и 5 лв. ДТ за служебното издаване на изпълнителен лист.
В негова
тежест се възложиха и разноските,направени от частните обвинители Ц.Ц. и К.И. в
размер на 1100 лв.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: