№ 2029
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100505880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Л. ХР. АНДР.
срещу отказ на ЧСИ Г.Д. по изп.дело N 20227810400038 да намали разноските за адвокатско
възнаграждение. Според жалбоподателя отказът на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен, защото страните по изпълнението са били съделители в делбеното
производство, поради което всеки следва да понесе направените от него разноски. Поддържа
се, че жалбоподателят няма качеството на длъжник в изпълнението, поради което не следва
да понася направените от другия съделител разноски за адвокатско възнаграждение. Освен
това е налице прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Иска се от
жалбоподателя да се отмени отказът на съдебния изпълнител.
Ответницата по жалбата Т.Х.Т. е подала становище, с което оспорва жалбата с довода, че
е направила разноски за адвокатско възнаграждение, които са необходими за извършването
на делбата чрез публична продан. Сочи се, че в поканата за доброволно изпълнение е
обективиран акт на съдебния изпълнител за разноски, но жалбоподателят е пропуснал срока
за оспорване.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които се сочи, че жалбата е неоснователна,
защото жалбоподателят на 08.02.2022 г. е уведомен за разноските, а жалбата е подадена на
16.05.2022 г.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
– чл.435 ал.2, т.7 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
1
Изп.дело N 20227810400038 на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на Т.Х.Т. въз основа на
изп.лист от 11.01.2022 г. на СРС, 160 с-в, по гр.дело N 21297/17 г., с който е изнесен на
публична продан апартамент N 136, находящ се в гр.София, ж.к.“Овча купел“ 1, IV-ти
микрорайон, ****, със застроена площ от 70,73 кв.м. – идентификатор
68134.4333.1204.1.136.
С призовка за принудително изпълнение N 011141/31.01.2022 г. съдебният изпълнител е
постановил, че Л. ХР. АНДР. дължи разноски в за адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лв. – връчена е на 09.02.2022 г. на процесуалния представител на страната.
С молба от 04.05.2022 г. Л. ХР. АНДР. е направила възражение срещу приетите от
съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане от 10.05.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да намали
размера на адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба по чл.435 ал.2, т.7 ГПК срещу разноските
по изпълнението.
Според съда жалбата е неоснователна. Това е така, защото искането до съдебния
изпълнител за намаляване на адвокатското възнаграждение, възложено в тежест на
жалбоподателя, е направено към момент, когато процесуалното право на оспорване на
разноските по изпълнението е погасено.
В случая актът на органа по изпълнението, с който са определени дължимите по
изпълнението разноски и с който те са възложени в тежест на жалбоподателя, е обективиран
в призовката за принудително изпълнение N 011141/31.01.2022 г. Този акт на съдебния
изпълнител има качеството на пряко изпълнително основание по отношение на сумата от
1200 лв. – адвокатско възнаграждение, възложена в тежест на жалбоподателя. В тази си част
призовката за принудително изпълнение обективира произнасянето на съдебния изпълнител
по отношение на размера на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз
основа на него изпълнителен лист. Именно това произнасяне на съдебния изпълнител,
обективирано в призовката за принудително изпълнение, представлява годен акт, който
може да бъде оспорен в срока по чл.436 ГПК чрез жалба по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК, респ. чрез
искане до съдебния изпълнител за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.
Призовката за принудително изпълнение, обективираща произнасянето на съдебния
изпълнител по отношение на разноските в изпълнението, е връчена на процесуалния
представител на жалбоподателя на 09.02.2022 г. Следователно от 09.02.2022 г. е започнал да
2
тече двуседмичният срок по чл.436 ГПК за подаване на жалба срещу разноските, респ. за
подаване на искане до съдебния изпълнител за намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Двуседмичният преклузивен срок изтича на 23.02.2022 г.,
поради което след тази дата процесуалното право да се оспорят разноските по изпълнението
е погасено.
Жалбоподателят е подал на 04.05.2022 г. молба, с която е направил искане за намаляване
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, по което правилно и
законосъобразно е постановен отказ от съдебния изпълнител. Това е така, защото към
04.05.2022 г. е било погасено процесуалното право на жалбоподателя да оспори разноските.
При евентуалното подаване до съда на жалба срещу разноските на 04.05.2022 г., съдът би
следвало да остави жалбата без разглеждане като просрочена поради изтичане на срока по
чл.436 ГПК, а няма основание в настоящето производство да се приеме, че към подаване до
съдебния изпълнител на искането за намаляване срокът по чл.436 ГПК не е бил изтекъл.
След като срокът по чл.436 ГПК за оспорване на разноските е бил изтекъл към подаване на
искането за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдебният
изпълнител следва да постанови отказ, както е сторил в случая. С подаване на молбата на
04.05.2022 г., с която е направено искането за намаляване на адвокатското възнаграждение,
не се възстановява срокът по чл.436 ГПК, който е изтекъл на 23.02.2022 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. ХР. АНДР. срещу отказа на ЧСИ Г.Д. по
изп.дело N 20227810400038 да намали размера на адвокатското възнаграждение,
обективиран в разпореждане от 10.05.2022 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3