№ 2228
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110203933 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. И. Я. срещу Наказателно постановление №
22-4332-001193 от 17.02.2022 г., издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна
полиция при СДВР, с което са наложени административни наказания както
следва: „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3,
предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 /десет/
лева на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.
183, ал. 4, т. 12 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. Позовава се на нарушения на
административнопроизводствените правила. В тази връзка посочва, че не
било посочено качеството на свидетеля по акта и съставянето му само в
присъствие на един свидетел. В описанието на нарушението не бил посочен
коректно номера на техническото средство Алкотест Дрегер 7510.
1
Неправилно като нарушение било посочено както отказа за извършване на
проверка с техническото средство, така и неизпълнението на предписанието
за медицинско изследване, два самостоятелни състава на административни
нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Въззиваемата страна не е взела отношение по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 02.02.2022 г. около 17:05 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско
шосе“ локал за 4-ти километър с посока на движение от бул. „Брюксел“ към
пл. на Авиацията жалбоподателят Н. И. Я. управлявал лек автомобил марка и
модел „***“, с рег. номер ***. Свидетелите Г. Х. Т. и А. А. В., служители на
ОПП СДВР, забелязали че автомобилът се движи с висока скорост, поради
което го спрели за проверка на посоченото място. При извършената проверка
полицейските служители установили, че жалбоподателят проявявал признаци
за употреба на алкохол, като го поканили да му бъде извършена проверка с
техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с фабричен номер ARNA 0136, за
установяване употребата на алкохол в кръвта, като жалбоподателят отказал
да даде проба. Бил издаден талон за медицинско изследване № 080307 за
УМБАЛ „Света Анна“, в който било посочено, че лицето отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство или тест.
Въз основа на така установеното свидетелят А. Т. съставил Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 368550/02.02.2022
г., в което посочил, че с описаното поведение жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП. Срещу акта за
установяване на административно нарушение не е постъпвало възражение.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и процесното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя са наложени посочените по-горе административни
наказания.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Х. Т. и
А. А. В., както и писмените доказателства съдържащи се в
2
административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA №
368550/02.02.2022г., Талон за изследване № 080307 за УМБАЛ „Света Анна“
и Справка картон на водача.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. и Т., които са
незаинтересовани от изхода на делото, а дадените от тях показания са
логични, ясни и непротиворечиви, като същите кореспондират помежду си и с
наличния по делото доказателствен материал. Свидетелят Т. е потвърдил
качеството си на актосъставител, а показанията на свидетеля В. са конкретни
и информативни за случая. Същият определя причината за спиране на водача
високата скорост на управлявания от него автомобил. Уточнил е, че се
намирали в движение в служебен автомобил при забелязване на ситуацията,
при която спрели със светлинен сигнал водача. Според свидетеля последният
имал силен мирис, забавен говор и неадекватно движение, което довело до
причината да бъде поканен за проверка за алкохол с техническото средство.
Свидетелят Т. е потвърдил за допуснатата в акта за установяване на
административно нарушение грешка с посочване на погрешен номер на
въпросното техническо средство, след предявяване на съставената от него
докладна записка. Гласните доказателствени средства се допълват и
подкрепят от съставения талон за изследване № 080307 за УМБАЛ „Света
Анна“, в който е отразен отказа на водача да бъде изпробван с техническото
средство Алкотест 7510 Дрегер с фабричен номер ARNA 0138, неправилно
записано в акта и наказателното постановление с номер ARNA 0136.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт по чл. 58д от ЗАНН
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
3
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление счете, че правилата за компетентност са спазени.
Компетентността на актосъставителя на длъжност „младши автоконтрольор“
в ОПП при СДВР се доказва от представената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Наказателното
постановление е издадено от Гергана Владимирова Борисова на длъжност
„Началник група“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, която съгласно Заповед
№8121К-13180/23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и т.
3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения
по ЗДвП, поради което наказателното постановление е издадено в кръга на
компетенциите на административнонаказващия орган.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението.
Ето защо съдът намира, че са спазени всички срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Процесният акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН),
при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН - съдържат описание на нарушенията, мястото и датата на
извършването им, изчерпателно са посочени обстоятелствата, при които
нарушенията са извършени, за да бъде дадена възможност за адекватно
упражняване на правото на защита срещу административнонаказателните
обвинения.
Действително, налице е соченото в жалбата нарушение, свързано с
несъответствие на номера на техническото средство, с което е извършена
проверката, но същото не е от естество да наруши правото на защита. Това е
така, защото с въпросното техническо средство не е установено съдържание
4
на алкохол в издишания въздух, съответно същото не е ползвано с
доказателствена цел, а въпроса за ползване на такъв тип техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 е безпорен. Поради това и с оглед естеството на
нарушението за отказ от изпробване с техническо средство, номера на същото
е страничен и несъществен елемент от фактическата обстановка, невлияещ на
правото на защита, доколкото нарушението би могло да бъде описано
коректно и без посочване на номер на техническото средство. Поради
изложеното обсъжданото нарушение на административно производствените
правила не е съществено за правото на защита.
Съдът не намира за основателни и възраженията за непосочване на
качеството на свидетеля в акта за установяване на административно
нарушение и съставянето му в присъствие само на един свидетел. Това е така,
тъй като в съдебно заседание се установи, че свидетелят В. е очевидец на
деянието, при която хипотеза съдебната практика приема, че съставянето на
акта в присъствие на един свидетел не представлява нарушение на
изискването за публичност на това действие.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
5
Съдът намира, че в случая е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като от показанията на
свидетеля В. и обсъдения талон за изследване се установи по несъмнен начин,
че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта.
Съдът не намира непълното в цифровата правна квалификация на
деянието. В акта за установяване на административно нарушение изрично е
посочено първото предложение на горната разпоредба. Въпреки това при
словесната правна квалификация на нарушението е допуснато нарушение,
като в противоречие с описанието на нарушението е посочено също, че с
деянието си лицето не е изпълнило предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване – обстоятелства,
които не са посочени в обстоятелственото описание на нарушението, нито се
доказва наличието им. Тази словесна квалификация противоречи на
цифровата и съществено нарушава правото на защита, тъй като повдигнатото
административнонаказателно обвинение е неясно, което затруднява
осъществяването на защитата и нарушава основното право на лицето, спрямо
което е повдигнато административнонаказателно обвинение, да научи в какво
административно нарушение е обвинен.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за нарушение на цитираната по-горе разпоредба.
Що се отнася до останалите две нарушения – на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗДвП, съдът намира че не се доказва
извършването им. Не са събрани никакви доказателства в подкрепа на
твърдяното в наказателното постановление за тези две нарушения.
Единствения гласен доказателствен източник – показанията на свидетеля В.,
не са информативни за тези нарушения. Поради изложеното обжалваното
наказателно постановление следва на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1
и 2 от ЗАНН да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-001193 от 17.02.2022
г., издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което
на Н. И. Я. са наложени административни наказания както следва: „глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от Закона за
движението по пътищата за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
глоба в размер на 10 /десет/ лева на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50
/петдесет/ лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 12 от ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 15, ал. 6 т ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7