Решение по дело №1999/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ............./……………………………………,гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 Председател: Елена Янакиева

 Членове: 1. Кремена Данаилова

 2.М. Иванова-Даскалова

Секретар: Ангелина Г.

Прокурор: Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова КАНД №1999 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. с 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Варна против Решение №381/20.07.2021г. по НАХД №1467/2021г. на РС - Варна, с което е отменено НП №544087-F574080/06.01.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ на Е.Й.Б. *** е наложено административно наказание “глоба” от 21 800лв. за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.„в“ от ЗДДФЛ.

С касационната жалба се претендира отмяна на Решението на ВРС като постановено в нарушение на закона и на процесуалните правила. Изтъква се, че в жалбата си до РС-Варна Е.Б. е заявил, че АУАН № F574080/07.10.2020г. му е връчен 08.10.2020г., което отговаряло на действителността. В проведеното пред ВРС открито съдебно заседание по делото на 01.06.2021г. нямало твърдения и възражения от процесуалния представител на Б. по това заявено в жалбата обстоятелство и не са събирани писмени и гласни доказателства, които да опровергават безспорно възприетото между страните, че АУАН въз основа на който е издадено НП №544087-F574080/06.01.2021г. е връчен лично на Е.Б. на 08.10.2020г. Поради това неправилен и в противоречие с доказателствата бил извода в Решението на РС-Варна, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е било нарушено правото на защита на Б., защото не му е бил връчен съставения за нарушението АУАН. Изтъкват, че в електронния регистър на НАП - „Административнонаказателни преписки“ липсва функционална възможност да се изготви проект и да се издаде наказателно постановление, ако не е въведена датата на която е връчен АУАН. Именно такава разпечатка на АУАН от ел. регистър с отразена дата на връчването му на 08.10.2020г. на Б. била приета по делото с преписката. В подкрепа на посоченото от него пред ВРС, че на 08.10.2020г. е получил АУАН, представят с касационната жалба копие на екземпляра на АУАН разпечата от ел. регистър и на оригинала, на който Б. е попълнил в разписката датата на получаването му - 08.10.2020г. с данните и подписа си. Поради това с касационната жалба се претендира отмяна на решението въззивния съд, с което макар правилно да са отхвърлени като неоснователни оплакванията в жалбата срещу НП, то е отменено поради неправилната преценка на РС, че Б. не е получил АУАН и не е могъл да се запознае с обвинението и да организира защитата си чрез представяне на възражения и доказателства преди да му бъде издадено НП. С оглед на изложеното молят да се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Потвърждават се изцяло останалите мотиви в акта на РС, че за нарушението не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, за правилно описано и квалифицирано деянието и законосъобразно определен размера на наказанието. В съдебно заседание явилият се процесуален представител поддържа жалбата. Моли да Бъде уважена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение на прекомерност на адвокатския хонорар претендиран от насрещната страна.

Ответникът Е.Й.Б., чрез процесуален представител, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че има съществено разминаване в представения в хода на административното производство АУАН и представения с касационната жалба. Твърди, че съставения на 07.10.2020г. АУАН, който му бил връчен на 08.10.2020г. е съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като липсвали данни да е канен за съставянето му. Поддържат се развитите и пред РС доводи, че органите по приходите са знаели за нарушението преди 14.08.2020г. и той като извършител е бил открит още на 11.06.2020г., когато Е.Б. представил документи и писмени обяснения, съдържащи информация за получените от него заеми. Счита, че останала неясна датата на откриване на нарушителя и е налице съществено процесуално нарушение. В заключение намира за неправилно приложена и административно-наказателната норма, тъй като Б. вече бил декларирал информацията. С оглед, на това моли жалбата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна счита касационната жалба за основателна. В случая било доказано по делото, че АУАН е връчен на наказаното лице на 08.10.2020 година. Предлага жалбата да бъде уважена.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, възражения, становища и доводи на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалбата е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, при спазване изискванията на АПК, от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като по силата на чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи служебно. С касационната жалба се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

НАХД №1467/2021г. е образувано в Районен съд-Варна по повод подадена от Е.Й.Б. *** жалба против НП №554087-F574080/06.01.2021г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което му е наложено административно наказание “глоба” от 21800лв. на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ за нарушение на чл.50, ал.1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ. При проверката касационният състав не установи допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от РС. Страните са призовани редовно за откритото съдебно заседание с възможност представителите им да изразят становище по жалбата, по доказателствата и да направят искания. В съответствие с процесуалните правила РС приел представените от страните доказателства, на основание чл.283 от НПК приобщил материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка и като отчел изявленията на представителите, че нямат други доказателствени искания и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните доказателства дал ход на съдебните прения.

Постановеното решение №381/20.07.2021г. на ВРС е валидно и допустимо. То е мотивирано. Направена е преценка на доказателствата, изложено е установеното от тях за деянието и за отговорното за него лице, както и по спорните факти и обстоятелства, формирани са изводи по оплакванията в жалбата и във връзка със служебната проверка на законосъобразността на производството и на НП.

В решението въззивния съд изложил установяванията си за фактите свързани с нарушението и извършителя, които направил въз основа на доказателствата. РС установил, че на 14.08.2020г. старши инспектор при ТД на НАП е извършил проверка за спазване на данъчното законодателство по отношение на Е.Й.Б., за която съставил протокол; че е установено, че през 2018г. Б. е получил по договори за заем парични средства от „Бриз Резидънс“ ЕООД - заем в размер на 58 000лв. и от „Фавола Италия“ ЕООД - заем в размер на 160 000лв., които не е декларирал в подадената годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.5, б. „в“ от ЗДДФЛ. РС установил, че заемите в общ размер 218 000лв. са декларирани след връчена покана в коригиращата ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. В Решението е установено, че за това нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б. „в“ от ЗДДФЛ извършено на 01.05.2019г. в гр.Варна срещу Б. е съставен АУАН на 07.10.2020г., срещу който не е подадено възражение и въз основа на акта на 06.01.2021г. е издадено НП № 554087-F574080 от директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 21 800лв.

ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН и формирал изводите си. Той заключил, че административно наказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка; че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете, регламентирани в ЗАНН, че в тях нарушението, каквото е доказано, че Б. е извършил е правилно описано и квалифицирано. Правилно РС преценил, че случая не е маловажен и за него чл.28 от ЗАНН не е приложим, каквато мотивирана преценка е направена в обстоятелствената част на НП от издателя му. Правилно е прието за доказано от РС, че Е.Б. не е подал декларация за непогасената част от получените през 2018г. заеми в размер на 218 000лв. в законоустановения срок до 30.04.2019г. както изисква чл.50, ал.1, т.5, б.„в“ от ЗДДФЛ, която разпоредба е нарушил с бездействието си в срока, с което на 01.05.2019г. в гр.Варна е осъществил състава на административно нарушение, за което в чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ е предвидено налагане на административно наказание - глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми.

Настоящата инстанция намира за правилен и извода на РС, че Е.Б. е извършил нарушението умишлено, тъй като е знаел, че е получил парични заеми в описания по-горе размер, които не са били върнати към края на 2018г. и следва да декларира, но въпреки това не ги е посочил в годишната си декларация. Той е подал коригираща декларация едва след като е бил поканен от органите по приходите, което свидетелства за липсата на намерение и инициатива у Б. да изпълни това свое законово задължение.

Изцяло се споделя и извода в решението на въззивния съд за неоснователност на оплакването в жалбата срещу НП за липса на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Този извод на РС изцяло кореспондира с обстоятелствената част на АУАН и на НП.

 Правилно и законосъобразно РС отхвърлил като недоказани доводите в жалбата за изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН. От доказателствата в преписка и събраните в съдебното следствие не се установява на по-ранна дата от посочената в АУАН дата - 14.08.2020г. компетентен орган по приходите да състави акт за такова нарушение да е констатирал деянието. Не е налице неправилно приложение на сроковете в чл.34 от ЗАНН от РС към тези установени от доказателствата факти за датата на установяване на нарушението от лицето, компетентно да състави АУАН за конкретното нарушение. Тези мотиви във въззивното решение кореспондират с възприетото в практиката на касационните състави за определяне на момента, от който започва срока за съставяне на АУАН.

При правилно приложение на закона са формираните изводите в решението за неоснователност на доводите във въззивната жалба за неправилно приложение на административно-наказателната разпоредба на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ за деянието. Правилно съдът постановил, че Е.Б. не е изпълнил задължението си да декларира заемите в законоустановения срок, което съставлява цялостно неизпълнение на вмененото му от законодателя задължение за декларирането им. Б. не е оспорвал, че през 2018г. е взел в заем парични средства в брой от посочените дружества в общ размер 218 000лв., от които към 31.12.2018г. непогасени са останали много над 10 000лв., които е следвало да декларира в подадената в законоустановения срок до 30.04.2019г. своя ГДД, което той не е направил. Правилно това негово бездействие е квалифицирано като нарушение на чл.50, ал.1 т.5, б.“в“ от ЗДДФЛ, който въвежда задължението за местните физически лица да подадат годишна данъчна декларация по образец, в която да декларират получените парични заеми, като посочат непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че е неправилен единствения извод в Решението на ВРС, въз основа на който е постановена отмяна на НП, че е било възпрепятствано правото на защита на нарушителя, тъй като не бил запознат с обвинението в АУАН съставен на 07.10.2020г. и нямал възможност да организира защитата си. Верността на този извод се опровергава от отразеното в приетите по делото доказателства, че съставения на 07.10.2020г. АУАН за нарушението е връчен на Е.Б. лично срещу подпис на 08.10.2020г., което той е заявил в жалбата си срещу НП и е отразено на АУАН разпечатан от ел. регистър, който е представен от наказващия орган с преписката и е приет от ВРС. Основателни са доводите в касационната жалба на ТД на НАП, че не е било спорно по делото пред ВРС отразеното в АУАН, че е връчен на 08.10.2020г. на Б.. Видно от протокола за проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на Б. не е имал възражения по това отбелязване в акта, а тъй като не е имало спор между страните, че АУАН е връчен на 08.10.2020г. на нарушителя с указания за възможността да депозира срещу него възражения, не се е налагало събиране на допълнителни доказателства и няма по делото доказателства, които да оборват отразеното в АУАН въз основа на който е издадено НП №544087-F574080/06.01.2021г., че е връчен лично на Е.Б. на 08.10.2020г. Основателно и в съответствие с доказателствата и изявленията на страните пред въззивния съд са доводите в касационната жалба, с които се претендира отмяна на Решението на РС-Варна, с което е отменено НП поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по връчване на АУАН, каквото нарушение не се установява от доказателствата да е допуснато. Представеното с касационната жалба копие на оригинала на АУАН, на който е отразена датата 08.10.2020г. от Е. Б. за дата на получаването му, което той е удостоверил лично с подписа си, изцяло кореспондира със заявеното от него във въззивната жалба и с отразената дата на приетия от РС акт с преписката.

В АУАН е посочено, че е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, съгласно който когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая са спазени разпоредбите на чл.43, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН за подписване на акта и връчване на екземпляр от него на нарушителя. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В чл.43, ал.4 от ЗАНН е предвидено когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН в редакцията действала през октомври 2020г. когато е съставен и връчен процесния АУАН – при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Видно от АУАН приет от ВРС и от представения акт с касационната жалба, както и от изявлението на Е.Б. в жалбата до ВРС, съставения срещу него АУАН на 07.10.2020г. в гр.Силистра от ст. инспектор по приходите в ТАП при ТД-Варна, офис Силистра му е връчен за запознаване на 08.10.2020г. в град Варна, за което той се подписал, не вписал възражения в графата за такива, посочил адреса си в град Варна за кореспонденция, попълнил датата – 08.10.2020г. с данните си и се подписал в разписката под акта за това, че му е връчен екземпляр от него и е уведомен за възможността да депозира писмени възражения срещу него в 3-дневен срок. Същото е посочено от процесуалният представител на Б. и в депозираната пред настоящата инстанция писмена молба. Поради това РС-Варна е приложил неправилно цитираните разпоредби на ЗАНН при формиране на извода, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила поради лишаване на привлеченото към отговорност лице от възможността да се запознае със АУАН и да организира защитата си срещу обвинението в него. Изцяло основателно и доказано се явява твърдението в касационната жалба, че за конкретния АУАН е попълнена датата 08.10.2020г. на връчването му на нарушителя, съобразно функционалните особености на ел. система на НАП, за да може да се изготви проект и да се издаде НП за нарушението.

Съществено е само онова нарушение на процесуалните правила, което ако не е било допуснато, щяха да се направят други установявания за деянието и дееца, при които административно-наказващият орган би направил друг извод и не би издал НП или би го издал, но с друго съдържание. В случая пред въззивния съд не са ангажирани такива доказателства, които да оборват верността на фактическите установявания за нарушението и извършителя му, нито да водят до извод за неправилна квалификация на нарушението. Поради това след като е установил, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, с необходимата форма и в сроковете в ЗАНН, за нарушение, което е доказано, че е извършено от обективна и субективна страна от лицето, на което е наложено предвиденото в чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ административно наказание глоба в размера, разписан в санкционната част на тази административно-наказателна разпоредба, тъй като не са налице обстоятелства, които да обосновават извод за маловажност на деянието и дееца по чл.28 от ЗАНН и случая не се отличава с явно незначителна обществена опасност, както е преценил издателя на НП, ВРС е следвало да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП.

Касационният състав намира НП за правилно и законосъобразно, постановено в производство проведено при спазване на правилата в ЗАНН, с осигурена възможност на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред, а наложеното с него административно наказание глоба за определено съобразно предвидения от законодателя размер възлизащ на 10% от непогасената част на недекларираните непогасени задължения, които в случая са 218 000лв. от парични заеми, получените през данъчната 2018г. от Е.Б.. Така определения размер глобата от 21800лв. в случая се явява фиксирана от законодателя като съответна на обществената опасност на нарушението и извършителя му и достатъчна за постигане на целите за които се налага - индивидуална и генерална превенция, поради което за въззивния, респ. за касационният съд не е налице правна възможност за промяна на размера и за изменение на НП в тази част.

Предвид гореизложеното касационната жалба следва да бъде уважена и на основание чл. 348, ал.1, т.1 от НПК следва да бъде отменено Решението на въззивния съд като постановено при неправилно приложение на закона и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено.

При този изход на спора своевременно направеното искане пред въззивния съд за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ТД на НАП-Варна е основателно и следва да бъде уважено. Своевременно и основателно е искането направено от представителя на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ТД на НАП-Варна и за касационната инстанция. Поради това Е.Й.Б. следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 160лева, представляваща 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за производство пред РС-Варна и 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

 Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК във вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №381/20.07.2021г. по НАХД №1467/2021г. на Районен съд-Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №544087-F574080/ 06.01.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ за нарушение на чл.50, ал.1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ на Е.Й.Б. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 21800лева.

ОСЪЖДА Е.Й.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП– Варна сумата от 160лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща 80лв. - юрисконсултско възнаграждение за производство пред РС-Варна и 80лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.