№ 11938
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110150979 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център
Интерпред Цар Борис положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ срещу ответника Ж. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: *****, за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2790,86 лв.
незаплатено задължение за доставена и потребена вода за периода 30.04.2022 г. –
18.05.2023 г. до имот с адрес: *****, за който е открита партида с клиентски № ***,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.11.2023 г. до окончателното й погасяване, и за
сумата 108,05 лв. обезщетение за забава за периода от 30.06.2022 г. до 18.06.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
65590/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Софийска вода” АД твърди, че е била в облигационно отношение с
ответника Ж. Л. М. по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия за имот с местонахождение в *****, за който е открита партида
с клиентски № *** и договорна сметка ****. Счита, че ответникът има качеството
потребител, в качеството си на наемател на процесния имот. Посочва, че за периода
30.04.2022 г. – 18.05.2023 г. е предоставил на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) на стойност 2790,86 лева,
които ответникът не е заплатил, породи което ги претендира, както и законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2023 г. до
окончателното й погасяване. Претендира също така обезщетение за забава в размер на
108,05 лв. за периода от 30.06.2022 г. до 18.06.2023 г., както и присъждане на разноски
в исковото и заповедното производства.
Ответникът Ж. Л. М., в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения й особен представител, с който оспорва предявения иск при
доводи за недопустимост и неговата неоснователност. Оспорва наличието на
договорни правоотношения с ищеца по повод доставката на питейна вода, доколкото
1
представената настанителна заповед от 01.02.2001 г. е за срок от 1 година и наемното
правоотношение не е продължено и тя не е живяла в имота през процесния период.
Счита, че за задълженията за водоснабдяване е отговорен наемодателят. Оспорва да е
доставено претендираното количество вода в имота, като релевира възражение за
изтекла кратка погасителна давност в негова полза. Излага доводи, че не е получавала
фактури и покана за плащане от страна на ищцовото дружество, поради което не е
изпаднала в забава и не дължи претендираните лихви.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № ЖН-04-08 от 01.02.2001 г. на кмета на Столична община – район
„Красна поляна“, на основание чл. 43 от Закон за общинската собственост, ответникът
Ж. Л. М. е настанена заедно със седем членното й домакинство в двустаен апартамент,
находящ се на адрес: ****. Изрично е посочено в заповедта са включени и съпругът на
ищеца – ***, и децата им **, ****, ***, *** и ***.
По делото е прието писмо от Столична община – район „Красна поляна“, чрез
кмета на района от дата 21.08.2024, в което е посочено, че в общинско жилище,
находящо се на адрес: ****, са настанени ответникът Ж. Л. М. и към този момент
продължава да живее в имота заедно със семейството си.
Представена е и квитанция към приходен ордер № *** г. за платен наем за
периода м. 1 – м. 08. 2024 г.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно, професионално и обективно.
Вещото лице е заключило, че имотът е водоснабден, доставяните до имота ВиК услуги
в процесния период са начислявани на „база“ за 7 живущи. Установило е, че обемът на
доставените за периода 30.04.2022 г. – 18.05.2023 г. ВиК услуги е 950,83 куб.м., от
които 441,86 куб. м. в имота, а 508,97 куб.м. за общи нужди. Вещото лице е
установило, че предоставените за исковия период ВиК услуги е определена в
съответствие с доставените количества питейна вода и стойността на предоставените
услуги, съобразно утвърдените от КЕВР цени за доставка, отвеждане и пречистване е в
размер на 2898,91 лева. Липсват данни за монтиран водомер в имота, по който да се
отчита потребената вода.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема изцяло като компетентно, професионално и обективно, се установява, че за
процесния период са издадени общо 13 фактури, обхващащи периода от 30.05.2022 г.
до 19.05.2023 г. на обща стойност 2790,86 лв. Липсват данни за извършвани плащания
от страна на ответника. Вещото лице и изчислило обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху всяка главница за периода от датата на падежа на всяка фактура
до датата, посочена в исковата молба, или за периода 30.06.2022 г. – 18.06.2023 г –
148,89 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 пр.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Според § 1, ал.
2
1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
Възможността за възникване на облигационно правоотношение по договор за В
и К услуги между ищцовото дружество и лице, което не е собственик на имота, не е
изключено, тъй като изброяването по § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за регулиране на
водоснабдителните услуги не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД, предвиждащ
свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено създаването на
облигационна връзка с конкретно съдържание. Аргументи в подкрепа на изложеното
могат да се изведат и от разясненията дадени по т. 1 от Тълкувателно решение №
2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. За доказване наличието на такова
правоотношение важат общите правила, като установяването на това обстоятелство
може да стане например посредством представяне на декларация за откриване на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за В и К услуги
са представени Заповед № ЖН-04-08 от 01.02.2001 г. на кмета на Столична община –
район „Красна поляна“, съгласно която ответникът Ж. Л. М. заедно със седем
членното й домакинство е настанена в процесното жилище. Същевременно са налице
данни (квитанция към приходен ордер), от което може да се обоснове извод, че
наемното правоотношение между Столична община и ответника е съществувало през
процесния период. Представено е също така и писмо от Столична община, с което се
потвърждава, че ответникът продължава да обитава имота и през 2024 г.
Същевременно съдът съобрази, че в общите условия на ищцовото дружество е
предвидена възможност потребител да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота се е съгласил с
това.
Въз основа на изложеното и предвид събраните в хода на делото доказателства
може да се направи обоснован извод, че ответникът е имал качеството „потребител“ в
процесния имот за имота, за който се претендира цената за доставена питейна вода, в
качеството му на наемател на общинско жилище.
От неоспорените заключения по СТЕ и ССчЕ се установи, че имотът е
3
водоснабден и за процесния период потребената вода е начислявана служебно „на база
7 живущи“, като за периода 30.04.2022 г. – 18.05.2023 г. ответното дружество е
начислило ВиК услуги е 950,83 куб.м., от които 441,86 куб. м. в имота, а 508,97 куб.м.
за общи нужди.
В чл. 39 от приложимата в отношенията между страните Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи са регламентирани начините за
определяне на изразходваните количества вода. Принципът е, че изразходваните
количества вода се определят въз основа отчетените количества вода, преминали през
общия водомер (водомерът на водопроводното отклонение) и въз основа показанията
на индивидуалните водомери. Според една от хипотезите - по чл. 39, ал. 3 от
Наредбата, по изключение в случаите, когато сградната водопроводна инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на
отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на
жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на индивидуални водомери и
броя на обитателите на всеки обект се съставя протокол, подписан от оператора и от
упълномощения представител на етажната собственост.
Според друга хипотеза – тази на чл. 39, ал. 4 от Наредбата, в обекти с повече от
един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите,
изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение
се разпределя, както следва: 1. отчитат се преминалите количества вода през общия
водомер; 2. отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери;
отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1; 3. за потребителите без
индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6; 4.
разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се
разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3; 5.
определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се
начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5. Съгласно чл.
39, ал. 5 от Наредбата, по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както
следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Т. е. видно е от цитираните разпоредби,
че за липсата на индивидуален водомер, когато това се дължи на техническа
невъзможност, следва да се състави съответният протокол, какъвто по делото липсва.
Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 се налага
извод, че за да са налице предпоставките за такова служебно начисляване на
количества вода е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – липса на
монтиран водомер на водопроводното отклонение /общ водомер по см. на чл. 11, ал. 2,
изр 2 от Наредбата/ и липса на индивидуален водомер. Ищецът не е твърдял и по
делото не са представени доказателства кое от изключенията е налице – дали се касае
за техническа невъзможност за поставяне на индивидуален водомер, което следва да е
удостоверено с нарочно съставен протокол между оператора и представител на
етажната собственост, какъвто по делото липсва, дали се касае до липса както на общ
водомер, така и на индивидуални, или до бездействие на потребителя да постави
индивидуален водомер.
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредбата, при сгради - етажна собственост, и
водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя
индивидуални водомери. Според ал. 5 доставката, монтажът, проверката,
4
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. Съгласно чл. 34а, ал. 4 операторите са длъжни да осигуряват
комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на
индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и
пломбиране. Видно е, че поставянето на индивидуален водомер е както задължение на
потребителя и е за негова сметка, така е задължение и на оператора. По делото не се
установи каква е причината за начисляване за апартамента на ответника количества
вода по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредбата, поради което за съда е невъзможно да
прецени кой фактически състав подлежи на проверка, респ. – да направи обоснован
извод, че изразходваните от ответника количества вода са начислени съобразно
действащите нормативни изисквания.
При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца да е доставил
ВиК услуги в претендираните количества и стойност и съответстващи на служебно
изчислените суми, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не е направил
искане за присъждане на разноски, а и липсват данни за сторени такива, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3,
Бизнес център Интерпред Цар Борис положителен установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ срещу ответника Ж. Л.
М., ЕГН **********, с адрес: *****, за установяване на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2790,86 лв.
незаплатено задължение за доставена и потребена вода за периода 30.04.2022 г. –
18.05.2023 г. до имот с адрес: *****, за който е открита партида с клиентски № ***,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.11.2023 г. до окончателното й погасяване, и за
сумата 108,05 лв. обезщетение за забава за периода от 30.06.2022 г. до 18.06.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
65590/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5