РЕШЕНИЕ
№ 260063/ 22.02.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД граждански състав
На двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
Като разгледа докладваното от съдия Ралинова
Гражданско дело №653 по описа за
2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и
евентуален иск по чл.59 от ЗЗД и иск по чл.86 от ЗЗД.
В
депозираната искова молба от Ч.Г.В. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** адв. В.Т. срещу ЕТ „В.З. -
Б.М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В., ул. “Б.“ № 2
чрез Б.И.М., по реда на чл. 240 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през септември
2015 год. В.З. се е свързал с Ч.Г., с
молба за заем в размер на 40 000 лв., която сума му била необходима за бизнеса,
който упражнявал чрез ЕТ „В.З." с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град П., р-н Централен, ул.”С.” 69, ет. 5, ап. 27.
Уговорката била, че ищецът ще преде сумата на
В.З. в срок до 24.09.2015г., а ответникът З. ще върне получения заем до
24.11.2015 г. по банков път.
В изпълнение на тези договорки на 24.09.2015
год. ищецът предоставил в заем на ЕТ „В.З.”, сумата от 40 000 лева, чрез банков
превод.
Сочи се, че сумата, предмет на договора е
била наредена по предоставената от В.З. банкова сметка ***, клон Централен, от
сметката на ищеца в Сосиете Женерал
Експресбанк на същата дата, което било видно от приложеното банково Б.деро, с
основание за плащане - „договор за заем".
Твърди се още, че с ответника З. била
постигната уговорка да плати сумата на точна дата - 24.11.2015г., тъй
като ищецът имал намерение да изтегли парите в брой и трябвало да подаде заявка
за точната дата, доколкото сумата била голяма. В средата на месец ноември 2015
год. ищецът опитал да се свърже със З., за да провери, дали е готов с връщането
на сумата, но не успял да го намери, а на 25.11.2015 год. след справка по
банковата си сметка, установил, че сумата все още не е получена/върната/.
Сочи се, че и към настоящият момент длъжникът
и настоящ ответник не бил върнал получената сума в размер на 40 000 лв.,
въпреки многократните опити за разговор с него.
Ищецът смята, че предвид
постигнатите договорки за плащане на точна дата и връщане на сумата на
конкретна дата, падежът за връщане на сумата е настъпил на 24.11.2015 г. и
вземането е станало изискуемо тогава, тоест, били са налице всички предпоставки
на договора за заем. Твърди още, че след справка в ТР установил, че на 06.06.2018 година, В.З. е
прехвърлил на Б.И.М. търговското си предприятие, чрез договор за продажба на
търговско предприятие, по реда на чл.15 от ТЗ и с ново седалище и адрес на
управление, а именно: град В., ул. „Б.“ № 2.
Във връзка с така изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение,
с което да осъди ЕТ „В.З. - Б.М.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “Б.“ №2, да заплати на ищеца Ч.В.Г., съобразно договор за заем, сумата в размер
на 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано 24.11.2015 година, до
окончателното изплащане.
В условията
на евентуалност, по реда на чл.59 от ЗЗД, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне
сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано 24.11.2015 година,
до окончателното изплащане, като получена без правно основание, при хипотезата
на неоснователно обогатяване.
В срокът по чл.131 от ГПК от ответника Б.ис М.в не е постъпил писмен
отговор.С определение № 260217/29.12.20 г.
съдът е посочил правната квалификация, а именно: предявен главен иск по
реда чл.240 от ЗЗД за предоставяне на
парична сума по договор за заем и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД .
Пазарджишкият Окръжен съд, като взе
предвид,изложеното в исковата молба, и
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, и след съблюдаване на разпоредбата
на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно фактическият състав на договора за заем, регламентиран в чл.240 ал.1 от ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената сума: съгласие на страните
за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. В тежест на ищеца – заемодател е да установи при
условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема.
В
тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, но той не е подал
отговор на исковата молба в законния срок и неговите
евентуални възражения и доказателствени
искания са преклудирани на основание чл.370 ГПК.
В настоящия случай е безспорно между страните предаването на сумата в
размер на 40 000 лева,чрез банков превод
на 24.09.2015 година от ищеца на ответника ЕТ В.Г. З. /видно от
представеното доказателство банково Б.деро от Сосиете Женерал Експресбанк/, не
и спорно основанието за получаването й- договор за заем сключен в устна форма.
Поради което и в тежест на заемополучателя ЕТ „В.З.-Б.ис М.в“ беше да докаже, че
е върнал реално заетата сума.
По делото е разпитан свидетелят Т. М., който установява, че с ищеца
работели заедно, били добри приятели, освен колеги.Установява, че в края на
лятото на 2015 година били останали за 4-5 дни в гр.В. и после трябвало да отпътуват
за гр.В.Установява също, че в края на месец септември 2015 година, станал
свидетел на разговор между ищеца и В., с който по-късно се запознал на една
бензиностанция.Установява, че чул В.да казва, че парите му трябват спешно,
уговорили се за 40 000 лева, които В.казал че до месец-два най-късно ще
върне.Свидетелят установява,че се отклонили от техните задачи за деня, за да
може ищецът да отиде до Банка и извърши превода в полза на ЕТ „В.З.“ –
ответник.
От служебно направената справка в ТР, безспорно се установява, че с
вписване от 18.09.2018 година В.З. е прехвърлил търговското предприятие на Б.ис
М.в и оттогава се наименува ЕТ „В.З.-Б.ис М.в“.
Последователно се приема в съдебната практика и правната
теория, че договорът за заем за потребление се счита сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово определени вещи.
Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият –
няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването, се
удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на заемателя „да
върне”, а не „да даде” нещо. В този смисъл решение № 235/27.09.2016 г.,
постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2016 г. на ВКС, IV г.о.Съдът счита, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
заем.Налице са всички елементи от фактическият състав, установи се и датата на
падежа 24.11.2015 година.Следователно устният договор от 24.09.2015 година е
породил валидна облигационна връзка между ищеца от една страна и ответника от
друга.Изпълнението на поетото от ищеца задължение да предостави паричната сума
е установено.Ответникът не доказа да е върнал сумата на падежа- 24.11.2015
година, поради което искът следва да се уважи.
По исковата претенция по
чл.86 от ЗЗД.
Претендира се законна лихва, считано от 24.11.2021 година до датата на
депозиране на иска – 24.09.2020 година.
Когато е налице неизпълнение на парично задължение,
обезщетението за забава е в размер на законната лихва от деня на забавата -
чл.86 ЗЗД. В конкретния случай денят на изпълнението е определен – 24.11.2015
година и след този ден ответникът е изпаднал в забава. Затова е основателна и
претенцията за обезщетение за забава, което в случая е определимо.
Съобразно чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но
няма данни за неговият размер, съдът може да го определи.В случая е безспорно,
че поради забавата на длъжника след падежа - 24.11.2015 година се дължи лихва,
която според Онлайн калкулатора е в
размер на 20 315.31 лева, до датата на предявяване на иска – 24.09.2020 година.
За този размер следва да бъде уважена оформената претенция по реда на
чл.86 от ЗЗД.
Тъй като ищецът с предявяване на иска не е посочил конкретният размер и
за тази претенция не е събрана държавна такса, следва да бъде осъден да заплати
в полза на окръжен съд сумата от 812.61 лева, държавна такса.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се полагат и сторените от него
разноски, които съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК са 4600 лева,
вкл. 1600 лева събрана държавна такса и 3000 лева адв. хонорар.Към тези
разноски следва да се прибави и допълнителната държавна такса в размер на
812.61 лева или общо разноски – 5412.60
лева, които следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЕТ
„В.З. - Б.М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В., ул.
“Б.“ № 2 чрез Б.И.М., да заплати на Ч.Г.В. с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес *** адв. В.Т., на основание чл.240 от ЗЗД, сумата
от 40 000 лева по договор за заем от 24.09.2015 година,както и на основание
чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху главницата от датата на падежа 24.11.2015
година до датата на предявяване на исковата молба – 24.09.2020 година в размер
на 20 315.31
лева
и разноски в настоящото производство в размер на 5412.60 лева /в
случай, че е заплатена допълнително дължимата държавна такса- 812.61 лева
съобр. мотивите на определението/.
ОСЪЖДА
Ч.Г.В. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** адв. В.Т., да заплати държавна такса/допълнителна/
по сметка на окръжен съд Пазарджик в размер на 812.61 лева и представи платежен документ.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.П., с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването
му, на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: