Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Иванка Велчева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 373 по описа за 2019 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.195б от
Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл.166 от Данъчно осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „В.и к.- Ш.“ ООД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ........, представлявано от управителя ......, срещу Акт
№79/24.06.2019г. за установяване
на публично държавно вземане, издаден
от Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски
район“ с център гр.Плевен. В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт, като се
твърди, че месечните вноски на дружеството по погасителните планове са
съобразени с финансовото състояние на дружеството. Твърди се, че това състояние
е влошено, поради продължаващите и през 2019г. проблеми с ликвидността на „В и
К – Шумен“ ООД, обусловени от трудната икономическа обстановка в страната. Сочи
се също, че отрицателни последици за ликвидността има увеличението на цената на
горивата, материалите за производствени нужди, използваните услуги и особено
честото увеличение на цената на електроенергията, чийто относителен дел в разходите
на дружеството възлиза на около 35%. Навеждат се и аргументи за затруднена
събираемост на вземанията от клиенти в размер на 88%, водещо до ограничаване
паричните ресурси на „В и К – Шумен“ ООД. Излагат се и доводи, че въпреки
трудностите, са предприети действия за постигане на ефективно управление и
избягване на негативни последици от възникване на финансови рискове. Твърди се
също, че административният орган не е приложил убедителни доказателства за
отнетите водни количества и на съответстващата на тези количества дължима
парична сума. С оглед изложените съображения е отправено искане
за отмяна на процесния акт, като незаконосъобразен. В съдебно заседание оспорващото
дружество се представлява от гл.юрисконсулт Д.К....., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответната страна - Директор на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) с център гр.Плевен, представляван в
съдебно заседание от пълномощник и процесуален представител Ц.З.Х.– директор Дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ в БДДР, правоспособен юрист,
оспорва жалбата. Счита, че наведените доводи за влошеното икономическо
състояние на дружеството и неговата невъзможност за плащане на дължимите такси
не обосновава незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи, че таксите са
правилно и законосъобразно установени въз основа на подадени от „В и К – Шумен“
ООД декларации за водовземане и справки за добити / иззети водни количества.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и в
съответствие с материалния закон. Въз основа на изложените аргументи моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
„В.и К.- Ш.” ООД е титуляр на разрешителни за водовземане от подземни води
с №№ 0468/31.07.2001г.; 11511118/10.11.2016г.; 21510116/02.11.2009г.;
21510117/02.11.2009г.; 11510535/16.07.2010г.; 11510537/16.07.2010г.;
11510538/16.07.2010г.; 11510539/16.07.2010г.; 11510540/16.07.2010г.;
11510827/25.01.2013г.; 11510828/25.01.2013г.; 11510829/01.02.2013г.;
11510910/06.12.2013г.; 11511054/28.01.2016г.; 11511059/09.03.2016г.;
11511060/09.03.2016г.; 11511065/22.03.2016г.; 11511067/25.03.2016г.;
11511182/10.10.2017г.
С писмо вх. №КД-07-992/31.01.2019г. дружеството представило в БДДР 22 броя Декларации
по чл.194б от ЗВ за водовземане от
подземни води, придружени със справки – информация за помесечните водни
количества за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г.
Видно от същите, дружеството декларирало отнетото
водно количество и размерът на дължима такса за водовземане, както следва:
- в качеството си на титуляр по разрешително № 0468/31.07.2001г. за водовземане от
подземни води – 13238,84 лева за отнет годишен воден обем 661942 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510535/16.07.2010г. за водовземане
от подземни води – 1221,38 лева за отнет
годишен воден обем 61069 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510536/16.07.2010г. за водовземане от подземни води
– 0 лева;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510537/16.07.2010г. за водовземане
от подземни води – 4378,80 лева за отнет годишен воден обем 218940 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510538/16.07.2010г. за водовземане
от подземни води – 880,00 лева за отнет годишен воден обем 44000 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510539/16.07.2010г. за водовземане
от подземни води – 2377,70 лева за отнет годишен воден обем 118885 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510540/16.07.2010г. за водовземане
от подземни води – 1721,00 лева за отнет годишен воден обем 86050 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510827/25.01.2013г. за водовземане
от подземни води – 5442,80 лева за отнет годишен воден обем 272140 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510828/25.01.2013г. за водовземане
от подземни води – 632,70 лева за отнет годишен воден обем 31635 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510829/01.02.2013г. за водовземане
от подземни води – 1221,80 лева за отнет
годишен воден обем 61090 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510901/19.11.2013г. за водовземане
от подземни води – 0 лева;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11510910/06.12.2013г. за водовземане
от подземни води – 732,10 лева за отнет годишен воден обем 36605 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11511054/28.01.2016г. за водовземане
от подземни води – 3559,68 лева за отнет годишен воден обем 177984 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11511059/09.03.2016г. за водовземане
от подземни води – 2322,16 лева за отнет годишен воден обем 116108 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11511060/09.03.2016г. за водовземане
от подземни води – 13,10 лева за отнет
годишен воден обем 655 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11511065/22.03.2016г. за водовземане
от подземни води – 1200,50 лева за отнет
годишен воден обем 60025 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11511067/25.03.2016г. за водовземане
от подземни води – 1339,62 лева за отнет
годишен воден обем 66981 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 21510116/02.11.2009г.
за водовземане от подземни води – 4313,54 лева за отнет годишен воден обем
215677 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 21510117/02.11.2009г.
за водовземане от подземни води – 6249,74 лева за отнет годишен воден обем
312487 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11511118/10.11.2016г. за водовземане
от подземни води – 6410,34 лева за отнет годишен воден обем 320517 м3;
- в качеството си на титуляр по разрешително № 11511182/10.10.2017г. за водовземане
от подземни води – 173,52 лева за отнет годишен воден обем 8676 м3.
С писмо изх.№ КД-04-22/23.05.2019г. директорът на БДДР изпратил до
дружеството Покана за доброволно изпълнение съгласно чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ и
чл.182, ал.2, т.1, предл.първо от ДОПК. Видно от обстоятелствената част на
посочения акт, контролният орган констатирал, че дружеството не е заплатило
дължимата такса за водовземане от подземни води в размер на 57429,32 лева,
платима до 15.02.2019г., изискуема от 16.02.2019г.
Едновремено с поканата до „В и К – Шумен“ ООД е изпратено уведомление за
започване на административно производство по издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане за дължими такси по Закона за водите за правото на
водовземане от подземни води за 2018г., с указание, че актът ще бъде издаден в
7-дневен срок от изтичане на срока, посочен в поканата за доброволно
изпълнение.
Поканата и уведомлението са изпратени по пощата и получени от техния
адресат на 27.05.2019г.
На 11.06.2019г. длъжностни лица от дирекция „Контрол“ при БДДР (определени
със заповед № 154/29.05.2019г. на директора на БДДР) извършили проверка по
налични документи относно установяване на платени и дължими такси, при която
установили, че срокът, указан в поканата за доброволно изпълнение е изтекъл на
10.06.2019г., като няма извършени плащания на такси по ЗВ. За резултатите от
проверката е съставен Констативен протокол от 11.06.2019г.
Предвид направените констатации относно липса на заплащане на дължимите
такси, Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ издал оспорения в настоящото производство Акт
№79/24.06.2019г. за установяване на публично държавно вземане, с който установил,
че дължимите такси от „В и К – Шумен“ ООД на основание чл.194, ал.1, т.1 от
Закона за водите – за осъществено водовземане от подземни води и параграф 9 от
ПЗР на ЗВ и декларации по чл.194б от ЗВ за 2018г. и чл.11, ал.1; чл.12, ал.2 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383 от 29.11.2016г., обн. ДВ бр.2 от 06.01.2017г., в сила от
01.01.2017г.), във връзка с посочените по-горе разрешителни и след изпращане на
ПДИ и КП от извършена проверка, към 24.06.2019г. за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. са в размер на главница 57429,32 лева, платима до 15.02.2019г.,
изискуема от 16.02.2019г. Лихвата е дължима до пълното погасяване на
главницата.
АУПДВ е изпратен по пощата и получен от дружеството на 27.06.2019г., видно
от извествие за доставяне – л.8.
В хода на съдебното производство от ответната страна са представени
писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване
на оспорвания АУПДВ.
По указание на съда с писмо рег.№ ДА-01-2527/02.09.2019г. ответната страна представя
доказателства за материалната и териториалната компетентност на издателя на
оспорвания акт, както и разрешителните, цитирани в АУПДВ.
От фактическа страна съдът констатира, че размерът на дължимата такса,
посочен в обжалвания акт, съответства на сбора от размера на таксите, определен
от оспорващото дружество в подадените от него декларации по чл.194б, ал.2 от ЗВ,
съответно общият размер на водните количества иззети / добити през периода
01.01.2018г. – 31.12.2018г. по приложените разрешителни, приет от
административният орган, а именно - 2871466 м3, представлява сбор от посочените от оспорващия данни в декларациите.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните
и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспореното решение. Същата по същество не се оспорва
от жалбоподателя. При така установените факти от правна страна съдът съобрази
следното:
Предмет на оспорване е Акт №79/24.06.2019г. за установяване на публично държавно
вземане, издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център гр.Плевен.
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи
на оспорване, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок, от адресат
на оспорения административен акт, за когото същият създава задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения контрол за валидност на оспорения АУПДВ съдът приема, че
същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и
материалноправна компетентност. Предмет на производството е неплатено държавно
вземане с публичен характер, досежно такса за водовземане от подземни води по
чл.194, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗВ, установена по размер с процесния АУПДВ,
издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“.
В тази връзка съдът съобрази нормата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която
вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 от ЗВ такси (между които и
процесната) се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
този директор на Басейнова дирекция, в чиято водосборна област на съответните
реки попада водният обект, за който е издадено разрешителното. Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.2 и ал.3 от ЗВ границите на районите минават по
вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница, а
в случаите когато подземните реки не следват конкретен речен басейн, те се
идентифицират и със заповед на министъра на околната среда и водите се
присъединяват към най-близкия и най-подходящия район с басейново управление. От
представените по делото Заповед № РД-27/17.01.2002г. на МОСВ; Заповед №
РД-634/18.09.2009г. на МОСВ и Заповед № РД-200/26.03.2015г. на МОСВ,
съпоставени със съответните водни обекти, се установява, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган, по което по същество по делото няма спор.
АУПДВ е издаден в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити в чл.59 от АПК, включително фактически и правни
основания за неговото издаване. Посочено е количеството иззети от дружеството
води, начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказателства.
Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за
нейната дължимост.
При издаване на акта са спазени регламентираните административно производствени
правила по АПК и по специалния закон. Според чл.195б, ал.2 от ЗВ, актът се
съставя въз основа на писмени доказателства – извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Дружеството-жалбоподател
е било уведомено за започване на производството по съставяне на акта, за което
е получило нарочно за целта уведомление. С него му е дадена възможност да
представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват
липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за
представени такива. Обжалваният акт е издаден въз основа на съставен
констативен протокол за извършен контрол за изпълнение на задължението по
чл.194 от ЗВ и след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията.
При извършената проверка за съответствието на АУПДВ № 79/24.06.2019г. с
материалния закон, съдът приема следното:
По делото е безспорно, че „В и К - Шумен“ ООД е титуляр на разрешителни на
водовземане от подземни води, цитирани в оспорвания акт. Този факт се
установява и от приобщените по делото писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1, т.1, б. „б“ от Закона за водите, за
правото на използване на водите, се заплаща такса за водовземане от подземни
води. Според чл.194, ал.2 от ЗВ таксата се определя на базата на отнетия обем
вода и съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл.117а
от с.з. В настоящия случай използваното водно количество е определено въз
основа на представените от жалбоподателя справки за иззето водно количество по
посочените разрешителни и е в общ размер на 2871466 м3.
Разпоредбата на чл.194, ал.6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от вида
на процесната, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определя
с тарифа на Министерския съвет. Такава е Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г.,
обн., ДВ, бр.2 от 6.01.2017г., в сила от 01.01.2017г. Съгласно чл.3, ал.1 от
Тарифата, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят
на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми
за водопотребление съгласно наредбата по чл.117а от ЗВ. Съгласно чл.11, ал.1 от
Тарифата таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от
повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел електропроизводство от
водноелектрическа централа, се определя по следната формула: Т = Е х W, където Т
е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата
в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно
таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем –
за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден
обем – за минерални води, в куб. м. Доколкото в случая се касае за водовземане
от подземни води, приложимата е разпоредбата на чл.12, ал.2 от Тарифата,
съгласно която единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за
обществено питейно-битово В.е в размер на 0,02 лв./куб. м. С прилагането на
този алгоритъм дължимата такса се получава от произведението на единичния
размер на таксата - лв. /куб.м. и размера на ползвания през годината воден
обем, която в случая се изчислява на 57429,32лв. (0,02лв. х 2871466 м3),
колкото е приел и административният орган с оспорения акт. По делото не се
твърди и доказва дружеството - жалбоподател да е платило така определената
такса за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. При така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че директорът на БДДР правилно и законосъобразно
е определил размерът на дължимата от „В и К – Шумен“ ООД – гр.Шумен такса за
водовземане от подземни води.
В съответствие с материалния закон е определен и началният момент, от който
върху претендираната главница се дължи законната лихва за забава. Съгласно чл.195б
от ЗВ, вземанията за неизплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с
акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови
дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК. Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК,
публичните задължения, неплатени в законоустановените срокове се дължат ведно
със законната лихва.
Съгласно чл.194б ал.1 и ал.2 от
Закона за водите ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят
и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на
Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно
тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. Задължението
по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се
внася в срок до 15 февруари. Това означава, че задължението за такса за отнет
воден обем за 2018г. е следвало да бъде платено до 15.02.2019г., респективно
като не е сторено в този срок, считано от 16.02.2019г. върху неплатената
главница се дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва, до
окончателното изплащане на претендираната сума.
Съдът
намира за неоснователно възражението на оспорващото дружество за
незаконосъобразност на акта, аргументирано с твърдението, че административният
орган не е приложил убедителни доказателства за отнетите водни количества и
съответстващата на тези количества дължима парична сума. В тази връзка следва
да се отбележи, че количеството на извършеното водовземане от подземни води за
периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. е определено въз основа на данните,
съдържащи се в подадените от жалбоподателя декларации по чл.194б от ЗВ. Видно
от същите, дружеството е отразило, че отнетият годишен воден обем е определен с
измервателно устройство, индивидуализирано с посочване на неговия номер.
Съгласно
чл.194а, ал.1 от ЗВ отнетият при водовземането обем вода или обемът на
отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства. В ал.3 е предвидено, че в случаите на повреда на устройствата по ал.1
титулярят на разрешително за водовземане е длъжен незабавно да уведоми
контролиращия орган и да отстрани повредата в срок до един месец, а съгласно
ал.4 - при техническа невъзможност за
монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и
подземни водоизточници, установена в двустранен протокол между органа, издаващ
разрешителното, и ползвателя, се допуска монтажът им да се извърши на
хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при
директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място.
От
приложените към делото декларации по чл.194б от ЗВ се установява, че отнетият
от дружеството воден обем е определян на база измервателни устройства. Според
условията за разрешаване на водовземането, поставени в разрешителните за
водовземане, титулярът на разрешителното поддържа в изправност водомерните
устройства за целия срок на действие на разрешителното; при неизправност на
измервателните устройства, таксата за водовземане се заплаща на база заявен от
дружеството и разрешен с месечния график воден обем, в границите на разрешения
лимит по разрешителното. От цитираните текстове става ясно, че контролът върху
изправността на водомерните устройства е вменен на „В и К – Шумен“ ООД като
титуляр на съответното разрешително за водовземане, респективно в случай, че
последното не е изпълнявало тези свои задължения, не може да черпи права от
своето бездействие.
Що се
отнася до наведените с жалбата възражения за
затруднено финансово състояние на оспорващото дружество, следва да се отбележи,
че същите са ирелевантни за преценка законосъобразността на оспорения АУПДВ,
тъй като не променят факта, че през 2018г. дружеството е отнело водно
количество в описания в акта размер, за което по силата на посочените в акта
фактически и правни основания дължи такса за водоползване в общ размер на
57429,32 лева, която сума не е платена към момента на издаването му.
В обобщение на изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона
форма. Същият съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в
хода на административното производство не са допуснати нарушения на
производствените правила. Актът е издаден при съблюдаване на материалния закон
и неговата цел, поради което жалбата на „В.и к.– Ш.“ ООД - *** като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.и к.- Ш.“ ООД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ........, представлявано от управителя ......, срещу
Акт №79/24.06.2019г. за
установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ с център гр.Плевен, с който е установен дължими такси от „Водоснабдяване и к.– Ш.“ ООД - *** за
осъществено водовземане от подземни води за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
в общ размер на 57429,32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.02.2019г., до пълното погасяване на главницата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: