РЕШЕНИЕ
№ 7233
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20221110118192
по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Т. Д.
Н., М. П. К., Л. В. Г., С. В. Р., П. А. Ц., П. С. Х., И. Н. Д. и З. Н. Д., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна
отговорност, сумата в общ размер на 1272,43 лв., от които 983,54 лв.– главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 288,85 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., както и 0,04 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г.
до 22.03.2022 г., при следните квоти:
Т. Д. Н. – 24/48 част, а именно: сумата от 491,77 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 144,42 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., както и сумата от 0,02
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;
М. П. К. – 4/48 част, а именно: сумата от 81,96 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
и сумата от 24,07 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;
Л. В. Г. - 2/48 част, а именно: сумата от 40,98 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
и сумата от 12,03 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
1
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;
С. В. Р. - 2/48 част, а именно: сумата от 40,98 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
и сумата от 12,03 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;
П. А. Ц. - 4/48 част, а именно: сумата от 81,96 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
и сумата от 24,07 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;
П. С. Х. - 6/48 част, а именно: сумата от 122,94 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
и сумата от 36,10 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;
И. Н. Д. - 3/48 част, а именно: сумата от 61,47 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
и сумата от 18,05 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.;
З. Н. Д.: - 3/48 част, а именно: сумата от 61,47 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
и сумата от 18,05 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на наследници на М.
М. Н., е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, общ.
„***“, ж.к. „***“ бл.***, вх.***, абонатен номер № ***, като ответниците имат качеството
на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна
страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за
релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради
което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено
изпълнение. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми.
Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. А. Ц.,
чрез адв. Й., с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е пасивно
легитимираната да отговаря по предявените искове, тъй като е направила отказ от
наследството на А. П. Ц., като същият е вписан под № ***/*** г. в особената книга на СРС.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да прекрати делото
спрямо нея. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът С. В. Р., с подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор, оспорва
предявените искове по основание. Изрично посочва, че не оспорва да са извършвани
плащания на суми за топлинна енергия от ответника, валидността на отразените в
2
информационните системи на „***“ ЕАД изравнителни сметки, размера на приспаднатите
суми от въведени изравнителни сметки за ТЕ и размер на законната лихва върху главницата,
поради което моли съдът да не назначава съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва
наличието на облигационна връзка между ответницата и топлопреносното дружество.
Твърди, че ответницата няма качеството на собственик или вещен ползвател на процесния
недвижим имот. Оспорва процесният недвижим имот да е топлоснабден. Посочва, че няма
представени строителни книжа за изградена сградна инсталация (щрангове, отоплителни
тела, тяхната проектна мощност и кубатура), оспорва ищецът да притежава одобрени
строителни книжа за абонатна станция и отопление и водоснабдяване, посочва, че няма
данни за мощността на отоплителните тела. Оспорва претенцията за законна лихва за забава,
с твърдения, че клаузите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия са нищожни като
неравноправни клаузи. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово
разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковите претенции присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът М. П. К. сочи, че е направила отказ от наследството на М. Н., поради
което моли производството спрямо нея да бъде прекратено.
Ответникът Л. В. Г., чрез назначения особен представител оспорва предявените
искове. Оспорва, че наследодателят на ответницата - М. Н., е бил собственик на процесния
имот, както и че същият е потребител на топлинна енергия. Оспорва реално да е ползвала
имота. Твърди, че ответницата не е приела наследството. Оспорва размера на
наследствените квоти, като посочва, че не става ясно дали процесният топлоснабден имот е
бил в режим на съпружеска имуществена общност, колко време е продължим брака между
наследодателя и неговата съпруга, от което пряко зависи размерът на наследствените квоти
на всеки един наследник. Посочва, че не са представени доказателства, че е открита
индивидуална партида на наследниците. Оспорва, че за процесния имот е извършена
услугата дялово разпределение. Оспорва дължимостта на лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия, с доводи, че фактурите не са били публикувани, съответно
не е изпаднала в забава в плащането на сумите по тях. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
П. С. Х., И. Н. Д. и З. Н. Д..
На 21.10.2022 г. е постъпило „заявление“ от ответника Т. Д. Н., с която същата
заявява, че е платила изцяло претендираната от ищеца сума и моли производството по
делото да бъде прекратено. Прилага платежно нареждане за сума в размер на 1272,43 лв.
С молба, вх. № 72757/16.03.2023 г. ищецът потвърждава, че от страна на ответницата
е постъпило плащане в общ размер на 1272,43 лв., но твърди, че с него са погасени част от
вземанията на дружеството, като остава непогасено задължение в общ размер на 514,37 лв.,
от което 114,37 лв. – главница и 400 лв. съдебни разноски.
На 21.11.2023 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че към 21.11.2023 г.
остатъкът от задължението възлиза на сумата от 114,37 лв. – главница за топлинна енергия,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените по делото разноски.
В о.с.з. на 06.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. И., заявява, че
не поддържа молбата от 21.11.2023 г. Посочва, че с извършеното от ответницата плащане в
размер на 1272,43 лв. са погасени изцяло задълженията на ответниците към „***“ ЕАД за
главница и мораторна лихва, като остават дължими единствено законната лихва в размер на
54,37 лв., дължима за периода от 05.04.2022 г. до 21.10.2022 г. и съдебни разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
3
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадане на длъжниците в забава.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
В случая с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 1272,43 лв. от
ответницата Т. Д. Н., което по своето естество представлява признание относно наличието
на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от
фактическия състав на процесното вземане са безспорни между ищеца и ответницата Т. Н..
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Видно от представените по делото доказателства за плащане – преводно нареждане
от 20.10.2022 г. за сумата от 1272,43 лв., както и съобразно изричното признание на
процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 06.02.2024 г., след завеждане на исковата
молба в съда, ответницата Т. Н. изцяло е погасила претендираните по отношение на нея
суми, в т.ч. и дължимата законната лихва.
Ответницата Т. Н. е обикновен другар на останалите ответници по делото, поради
което направеното от нея признание на фактическите обстоятелства обвързват единствено
нея. С оглед изложеното и предвид изричното оспорване на останалите ответници по делото
за наличие на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, съдът дължи
произнасяне по направените възражения.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез
които пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинни услуги между страните по делото. Не са представени доказателства
кому принадлежи правото на собственост, респективно ограниченото вещно право на
ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор /напр. молба-декларация за открИ.е на партида/ между страните.
С определение № 30335/30.08.2023 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е
разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал
на ищеца, че негова е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия
период на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на
адреса на процесния имот. Със същото е уважил доказателственото искане на ищеца по реда
на чл. 192 ГПК да бъде задължено трето лице – СО, Дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“ да представи договор за продажба на процесния недвижим имот. С писмо,
изх. № 72384/31.08.2023 г. на СО, е посочено, че в архива на дирекцията не се съхранява
досие на блок ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ и не разполагат с информация за мястото
на съхранение на документа, поради което такъв не може да бъде представен. От страна на
ищеца не са направени други доказателствени искания и не са ангажирани други
доказателства, които да установяват наличието на договорно правоотношение с останалите
ответниците в качеството им на собственици на процесния имот. Ето защо съдът следва да
приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. Щом не е доказано наличие на
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди между
ищеца и ответниците по смисъла на посочените по - горе разяснения, предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В допълнение на горното, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че от
приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ответницата М. П. К. е
направила отказ от наследството на наследодателя М. М. Н., който отказ е вписан в
особената книга на СРС под № ***/***/***г., а ответницата П. А. Ц. – отказ от наследството
на наследодателя А. П. Ц., вписан в особената книга на съда под № ***/*** г., поради което
и на това основание ответниците М. П. К. и П. А. Ц. не са процесуално легитимирани да
отговарят по предявените искове.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и претенциите за
присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава върху главниците в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството ищецът е
направил разноски в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 200
лв. – депозит за особен представител , и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Ответницата Т. Д. Н. с поведението си
е дала повод за завеждане на делото, поради което и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК следва да
5
понесе разноските в производството съобразно квотата си в съсобствеността, макар и
исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса погасяване. Предвид
изложеното и на основание чл.78, ал. 1 ГПК ответницата Т. Д. Н. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 75 лв., представляваща държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлената претенция по отношение на
ответницата Л. В. Г., направените от ищеца разноски за депозит за особен представител
следва да останат в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата П. А. Ц. с оглед изцяло отхвърлената по
отношение на нея искова претенция има право на направените в производството разноски.
Същата претендира и доказва такива в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.08.2022 г. Размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на
което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на
ответницата С. В. Р. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2
ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който
страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че
ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Предвид изложеното в
полза на процесуалния представител на ответника – адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв. (изчислено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й към момента на сключване на договор за
правна защита и съдействие). Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с
минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което и възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците М. П. К., П. С. Х., И. Н. Д. и З. Н. Д.
имат право на разноски по делото, но до приключване на устните състезания, същата не е
ангажирала доказателства такива да са били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Т. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 491,77 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 144,42 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., както и сумата от 0,02 лв.
– мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу М. П. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
6
„***“, бл. ***,вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 81,96 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, и сумата от 24,07 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Л. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 40,98 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, и сумата от 12,03 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу С. В. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 40,98 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, и сумата от 12,03 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу П. А. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на сумата от 81,96 лв. – главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва
от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 24,07 лв. –
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу П. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 122,94 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, и сумата от 36,10 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 61,47 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, и сумата от 18,05 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу З. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 61,47 лв. – главница, представляваща
7
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законна лихва от 05.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от
18,05 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. - разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на П. А. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на адв. К. И. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответницата С. В. Р. в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8