Решение по дело №10537/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4369
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20221110210537
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4369
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221110210537 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 10537 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДИСКОРДИА“ АД срещу Наказателно постановление №
42-0002243/21.07.2022 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация"-
София, с което, на „ДИСКОРДИА“ АД , Булстат:*********, на основание чл. 100 от Закона
за автомобилните превози, е наложено адм.наказание- имуществена санкция, в размер на 3
000(три хиляди) лева, за нарушение на чл. 100 от ЗАвПр.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Д. от
АК-Пловдив и адв. М. от САК, които пледират за отмяна на НП по съображенията,
изложени в жалбата. В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП като
незаконосъобразно и поради издадено при съществени процесуални нарушения и
неосъществен състав на адм.нарушение от дружеството. Претендира се присъждане на
направените разноски за процесуален представител.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
изпратената преписка е направено възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 2 от
1
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 10.06.2022г. св. И. С.-инспектор в РД "АА"-София извършил тематична проверка
въз основа на известие с рег. № 11-56-00-333018/30.05.22г. и предоставена преписка на
„Дискордиа“АД, превозвач, притажаващ лиценз от Общността за международен превоз на
товари № 4927, валиден до 31.12.2026г., представлявано от Х.Х.. Въз основа на проверката
бил съставен АУАН, в който отразил, че дружеството-превозвач е допуснало да бъде
използвано ППС с рег. № СВ 6079 ММ от кат №3, вписано в лиценза на дружеството като на
дата 10.05.22г. около 11.00ч. в гр. София, бул“Цариградско шосе“, в района на
кв“Горубляне“, за умишлено препречване на свободното движение на останалите
участници, като престоява в активна лента за движение. В акта е отразено, че е съставен въз
основа на Констативен протокол, снимков материал и доклад № 11-56-3330/17.05.22г.
Актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл. 100 от ЗАвПр.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което при идентична фактическа обстановка и правна квалификация, е
наложена имуществена санкция на ж-ля.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на св. И.С., дадени в хода на съдебното следствие; Констативен протокол за
извършена тематична проверка;Справка от информационната система на ИА“АА“; Заповед;
Уведомление до СО; Съгласувалетно писмо; Пълномощни;снимков материал и др.
Съдът възприе като логични, последователни и съответни на събраните по делото
писмени доказателства показанията на св. И. С., който в качеството си на инспектор е
извършил тематичната проверка на дружеството и е констатирал нарушението. Следва да се
отбележи, че той не е възприел лично осъществяването на нарушението като дава данни за
проверка на предоставените му материали, въз основа на които е приел, че дружеството-
превозвач е осъществило нарушението на ЗАВПр. Неговите показания съответстват на
изложеното в съставения АУАН, както и на писмените доказателства по делото. Съдът прие
иизцяло и приобщените по делото писмени доказателства на осн. чл. 283 НПК като
непротиворечиви и спомагащи за изясняване на обективната истина по делото.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът намери за недоказано
по несъмнен начин осъществяването на вмененото адм.нарушение от страна на
жалбоподателя.
Така приетата фактическа обстановка обосновава следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и
срещу подлежащо на обжалване НП.
2
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен
от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Съгласно чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57 от ЗАНН, актът и НП трябва да съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. С АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговорността на дружеството е
ангажирана за нарушение на чл. 100 от ЗАвПр. Съгласно посочената разпоредба:
„Превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено
препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с
имуществена санкция 3000 лв. и с отнемане на лиценза за срок една година.“ Видно от
обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена и в НП е, че дружеството жалбоподател е
санкциониран за това, че като превозвач на 10.05.22г. около 11ч. е допуснало да бъде
използвано ППС с рег. № СВ6079 ММ от категория №3 в гр. София, на бул.“Цариградско
шосе“ в района на кв“Горубляне“ като от обективна страна е въведено следното:“ за
умишлено препречване на свободното движение на останалите участници, като престоява в
активна лента за движение.“ Даденото описание на нарушението съдържа неяснота,
свързана с изпълнителната форма на деянието, вменено на ж-ля за осъществено-допускане
използване на превозното средство, и относно обстоятелствата, при които дружеството-
превозвач посредством използвано ППС е реализирало състава на нарушението. Наред с
това АНО не е събрал доказателства и установил съществени елементи от състава на
нарушението-мястото на умишленото препречване на останалите участници в движението,
не е установена самоличността на лицето, управлявало ППС, не са ангажирани тахографски
данни от използваното ППС.
В тежест на АНО е да докаже твърдяното административно нарушение и
обстоятелства, при които е извършено. АНО има задължения да докаже също така вината на
нарушителя, когато такава се изисква от съответният състав на административно нарушение.
Въз основа на изложеното съдът счита, че в хода на адм.-наказателното производство не бе
доказан по категоричен начин състава на вмененото нарушение. Не беше установено въз
основа на какви доказателства е издаден АУАН, като приложения Констативен протокол от
17.05.22г. е издаден по тематична проверка и снимковият материал към него не обезпечава
доказателствените нужди, доколкото няма данни за датата, място и лицето, което го е
направило и дали е в служебно качество за целите на настоящото производство. В хода на
извършваната тематична проверка не е установен водачът на това превозно
средство и не е снето сведение от него. Съответно-налице е неяснота относно
формулираното твърдение за умишлено препречване на движението. Налага се
3
правният извод, че така формулираното административно обвинение е неясно и не съдържа
съществени признаци от обективната страна на нарушението, както и доказателства, които
да го потвърждават. Пропускът на АНО да индивидуализира нарушението с всичките му
обективни елементи при излагане на мотиви и обсъждане на доказателства, въз основа на
които са направени правните изводи за осъществяване на нарушение по чл. 100 от ЗАвПр от
страна на дружеството-жалбоподател, се явява съществено процесуално нарушение, тъй
като е довел до неяснота на издаденото НП и възпрепятства възможността на жалбоподателя
да разбере вмненото му нарушение и съответно, ограничава правото му на защита.
Следва да се отбележи, че на ж-ля „Дискордиа“АД е наложено адм.наказание съгласно
разпоредба на чл. 100 от ЗАвП, която в санкционната част регламентира налагането на
"имуществена санкция" и кумулативно наказание -"отнемане на лиценза за срок една
година". АНО е наложил единствено предвиденото наказание-имуществена санкция, без
кумулативното наказание и не е изложил аргументи в тази насока, като мотиви не се
съдържат нито в материалите по преписката, нито в самото НП.
Констатираните пропуски при описанието на нарушението и неправилното
санкциониране на дружеството в адм.наказателното производство при издаване на НП
представляват съществени процесуални нарушения, засягащи същностно правото на защита
на нарушителя.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Относно разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Административнонаказващ орган директор на РД“АА“-София,
което е част от структурата на ИА“АА“. С изпращане на пресиктата е направено възражение
за прекомерност от страна на АНО на претендирания адвокатски хонорар. Договореният
между страните размер на адвокатското възнаграждение надвишава определения в нормата
на чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум (440лева), приложима по силата на чл. 18, ал. 2 от същата
наредба. При това, отчитайки, че конкретното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, липсват съществени спорни обстоятелства, проведено е съдебно производство и е
приключило пред настоящия състав в едно съдебно/, то възражението за прекомерност се
явява основателно. Обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение в
конкретният случай следва да бъде в размер на посочения по-горе минимален, а именно 440
лева.

4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002243/21.07.2022 г., издадено от
директора на РД "Автомобилна администрация"-София, с което, на „ДИСКОРДИА“ АД ,
Булстат:*********, на основание чл. 100 от Закона за автомобилните превози, е наложено
адм.наказание- имуществена санкция, в размер на 3 000(три хиляди) лева, за нарушение на
чл. 100 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА ИА "Автомобилна администрация" да заплати на „ДИСКОРДИА“ АД ,
Булстат:********* сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5