Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 60
Гр.
Кубрат, 21.04.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на
двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство с правно основание чл.49, ал.1 СК и чл.53 СК, чл.59, чл.143 и чл.149 от СК.
Ищцата Х.Н.И., ЕГН ********** *** установявайки, че е в
граждански брак с ответника И.И.И., от който имат родени две деца ненавършили
пълнолетие – Ч. И.И., ЕГН ********** и Ч. И.И., ЕГН **********, твърди, че в
началото семейното съжителство протичало нормално – живеели в сговор и
разбирателство, полагали съвместно грижи за отглеждането на децата и издръжката
на домакинството. Заявява, че разрив в отношенията им започнал преди година,
когато се установили да живеят и работят в РТурция. Конфликтите и скандалите
станали ежедневие, поради което и двамата решили да прекратят брачното
съжителство и да се разделят. Твърди, че от една година с ответника са във
фактическа раздяла, като тя останала да живее в РТурция заедно с децата при
своите родители, а съпругът се върнал в гр.Завет. С оглед изложеното и факта,
че е невъзможно да бъде възстановена брачната връзка и бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, на основание чл.49, ал.1 от СК ищцата моли за
прекратяването му с развод без да се произнася съда по въпроса за вината, като
след прекратяването на брачния съюз тя да възстанови предбрачното си фамилно
име – О.; да предостави упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца на майката, а на бащата се определи подходящ режим на лични
отношения, както и да го осъди да плаща месечна издръжка на по-голямото дете в
размер на 120.00 лева и 100.00 лева – за по-малкото дете, считано от 01.03.2016
год.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител ищцата заявява, че желае прекратяването на брака с развод и
пледира за уважаване на исковата молба.
Ответникът И.И.И., ЕГН **********,*** депозира писмен
отговор, с който заявява, че така предявеният иск за развод е допустим и
основателен. Твърди, че с ищцата са във фактическа раздяла от месец декември
2016 год., поради което счита неоснователна претенцията за заплащане на
издръжка за минало време считано от 1.03.2016 год. Заявява, че е в състояние да
плаща издръжка за всяко от децата на минимума, предвиден в закона.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Кубратският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са съпрузи,
сключили граждански брак – първи за двамата, на 31.01.2011
год. с Акт № 006/31.01.2011 год. на Община – Завет, обл. Разград. От брачното
си съжителство имат родени две
деца, ненавършили пълнолетие – Ч. И.И., ЕГН ********** и Ч. И.И., ЕГН **********,
видно от съдържанието на представените удостоверения за раждане, издадени въз
основа на Акт за раждане № 0035/23.02.2009 год. издаден от Община Кубрат и Акт
за раждане № 0142/25.03.2015 год. издаден от Община Разград.
След като сключили граждански брак, съпрузите заживели в град
Завет в дома на ответника. Семейните им отношения в началото се развивали
нормално, полагали взаимно грижи за отглеждането на децата си, ползвайки и
помощта на родителите си. Впоследствие с оглед влошеното икономическо положение
в страната и невъзможността да намерят работа, съпругът бил принуден често да
напуска България и да търси препитание в чужбина с оглед осигуряване на
средства за издръжката на семейството си. С течение на времето отношенията
помежду им се променили, а при едно от идването си в страната, ответникът
изгонил съпругата и децата си от семейното жилище. За кратко ищцата и
малолетните заживяли в дома на св.Нежля Бекир, а през месец декември 2015 год.
се установили да живеят в Р Турция в дома на родителите й, където пребивават и
по настоящем. От тогава датира и фактическата раздяла между страните, като
всеки от тях продължил своя собствен живот – ищцата и децата в Р Турция, а
ответникът в чужбина или в град Завет.Тази фактическа обстановка съдът установи
от събраните по делото гласни доказателства – показания на св.Нежля Бекир,
които кредитира изцяло, като относими към предмета на делото и отразяващи
факти, които свидетелят е възприел лично, както и от писмените такива.
От събраните по делото доказателства се установява, че
към момента Ч. е записан като ученик в първи клас, ищцата не работи, а живее в
дома на родителите си, като полага грижи за по-малкото дете, а ответникът
работи в чужбина.
Изслушана по реда на чл.59, ал.6 от СК, ищцата заявява
желание и готовност да продължи са се грижи за малолетните си деца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Изложените обстоятелства налагат извода, че брачните отношения между съпрузите
са дълбоко и непоправимо разстроени. В резултат на фактическата раздяла на
страните, бракът им е изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята
социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването
на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност.
По изложените съображения бракът им следва да бъде
прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК, без произнасяне по въпроса за
вината, с оглед направеното изрично искане в тази насока.
Ищцата е депозирала искане за възстановяване на предбрачното
си фамилно име, поради което следва след прекратяването на брака да носи
фамилно име О..
По отношение упражняването на родителските права над
родените от брака деца: Съдът прецени, че упражняването на родителските права
по отношение на малолетните следва да се предостави на майката. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че към
момента те живеят при своята майка, която полага непосредствени грижи за
тяхното възпитание и отглеждане.
Изследвайки и съобразявайки всички факти и обстоятелства
от значение за интереса на децата - пол; възраст; привързаност към и лични
грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества, морал и
авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и обкръжението им,
съдът счита, че на майката следва да се възложи упражняването на родителските
права, включващо и представителна власт, по отношение на децата. В този смисъл
е и желанието на ищцата, неоспорено от ответната страна.
На
бащата следва да се определи режим за поддържане на лични контакти с децата,
като ги вижда и взема при себе си бащата И.И.И. да ги вижда и взема при себе си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на нейните
родители от 10:00 часа в съботния ден до 15:00 часа в неделния, както и 30 дни
през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Съдът
намира, че така определеният режим на лични отношения е в интерес на децата, за да не прекъсне
връзката им и с другия родител.
Относно дължимата за децата издръжка: Родителите дължат
такава на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Безспорно е, че
детето Ч. е навършило 8 години, а детето Ч. – 2 годишна възраст.
От събраните по
делото доказателства се установява, че майката не работи, а отглежда по-малкото
дете. За бащата са налице данни, че работи в чужбина. Съдът съобразявайки
нуждите на децата от храна, съобразена с възрастта им като вид и качество;
облекло – дрехи, обувки и пр., учебни и занимателни пособия, както и средства
за осъществяване на социални контакти, приема, че необходимата и достатъчна
ежемесечно сума за издръжката на по-голямото дете е в размер на не по-малко от
240.00 лева, а на по-малкото – не по-малко от 230.00 лева, която родителите
следва да поемат по равно, т. е. всеки от тях съответно по 120.00 лева за Ч. и
по 115.00 лева за Ч.. Размерът на издръжката е съобразен с разпоредбата на
чл.142, ал.2 СК, тъй като с ПМС № 22/26.01.2017 год. минималната работна
заплата в страната е 460.00 лева. Възможностите на родителите да осигуряват
издръжка са обективно равни – и ищцата, и ответникът са работоспособни, а
размерът на издръжката е определен на законовия минимум. В този смисъл искането
на ищцата ответникът да плаща издръжка в размер на 100.00 лева за по-малкото
дете се явява под законовия минимум и не следва да се уважава, тъй като този
размер не е съобразен с нормативните изисквания и не отговаря на интересите на
детето. Така определената издръжка за бъдеще време следва да се присъди,
считано от подаване на исковата молба в съда – 16.01.2017г.
Претенциите за заплащане на издръжка за минало време – от
1.03.2016 год. до 16.01.2017 год. съдът намира неоснователни по следните
съображения: Установи се, че през процесния период и до сега непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на децата е полагала ищцата. През този период
от време бащата макар да не се е виждал с тях, е участвал в тяхната издръжка като
е изпращал различни суми, т. е. не се е дезинтересирал от тяхното емоционално и
физическо развитие. Ето защо претенцията
по чл. 149 от СК за плащане издръжка за минало време следва да се отхвърли като
неоснователна.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК,
разноските следва да се поемат от страните съобразно вината относно
разстройството на брачната връзка. С оглед на обстоятелството, че страните не
желаят съда да се произнася по въпроса за вината, разноските следва да се
поемат по равно. Като се отчете, че ищцата е заплатила държавна такса при
образуване на делото в размер на 25.00 лева, то ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат окончателна държавна
такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 лева, както и държавна такса
върху присъдената в негова тежест издръжка в размер на 338.40 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод, сключения между Х.Н.И., ЕГН **********,***, и И.И.И.,
ЕГН **********,***, с Акт № 006/31.01.2011 год. на Община – Завет, обл. Разград,
граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права, по отношение на малолетните деца Ч. И.И.,
ЕГН ********** и Ч. И.И., ЕГН **********, на майката – Х.Н.И., като дава право
на бащата И.И.И. да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с преспиване в дома на нейните родители от 10:00 часа в
съботния ден до 15:00 часа в неделния, както и 30 дни през лятната ваканция,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 143, ал. 2 от СК, И.И.И.
да заплаща за малолетното си дете Ч. И.И., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител – Х.Н.И. ежемесечна издръжка в размер на 120.00 (сто и
двадесет) лева, считано от дата на завеждане на иска - 16.01.2017 год. до
изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 143, ал. 2 от СК, И.И.И.
да заплаща за малолетното си дете Ч. И.И., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител – Х.Н.И. ежемесечна издръжка в размер на 115.00 (сто и петнадесет)
лева, считано от дата на завеждане на иска - 16.01.2017 год. до изменение на
обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от влизане на решението в сила.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна претенцията за осъждането на ответника И.И.И. да заплаща, на
основание чл. 149 от СК, издръжка за минало време на детето Ч. И.И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Х.Н.И. в размер на 100.00 лева считано
от 01.03.2016 г. до 16.01.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна претенцията за осъждането на ответника И.И.И. да заплаща, на
основание чл. 149 от СК, издръжка за минало време на детето Ч. И.И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Х.Н.И. в размер на 100.00 лева считано
от 01.03.2016 г. до 16.01.2017 год.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл. 53 от СК, след прекратяването на брака Х.Н.И. да възстанови
предбрачното си фамилно име – О..
ОСЪЖДА
И.И.И. да заплати по сметка на РС - Кубрат окончателна държавна такса по
бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, както и държавна
такса по присъдената в негова тежест издръжка в размер на 338.40 (триста тридесет
и осем лева, четиридесет стот.) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.
Председател:
/П/ Ал. Великова