Присъда по дело №265/2015 на Районен съд - Димитровград

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

ПРИСЪДА

№  ……/ 09.02.2016 год., гр.Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградски районен съд в публичното си заседание на 09 февруари  през 2016 г. в състав

Председател: ПЕТЪР ПЕТРОВ

В присъствието на съдебен секретар С. Д. и участието на прокурора В. Радева- Ранчева,

Като разгледа докладваното от председателят съдия  П. Петров НОХД № 265 по описа за 2015 г. на РС- Димитровград,

П          Р          И          С          Ъ          Д          И :

            ПРИЗНАВА Г.Г.Г., род. на *** ***, б.гр., средно образование, женен, ЕГН **********, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.09.2012 г. в землището на с. Ч., общ. Димитровград, поради  неговата  народност и етническа принадлежност употребил срещу А.Й.А. физическо насилие, като му нанесъл побой, а след това и психическо насилие, като нанесъл удари с бухалка по лек автомобил „Опел Астра“, ДК№ ***, докато неговия малолетен син И.А.Й. бил в превозното средство и се е наложило да го изостави сам, за да потърси помощ; и психическо насилие срещу И.А.Й., като пред него  нанесъл побой на баща му А.Й.А., а след това и удари с бухалка по лек автомобил„Опел Астра“, ДК№ ***, докато малолетният бил в превозното средство  - престъпление по чл. 162, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ПРИЗНАВА Г.Г.Г.,снета по делото самоличност за НЕВИНОВЕН в това,  че на 25.09.2012 г. в землището на с. Ч., общ. Димитровград повредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил „Опел Астра“, ДК№ *** на стойност от 1.500,00(хиляда и петстотин лева) лв., собствена на А.Й.А. и М.Б.А., като стойността на повредата възлиза на 255,00(двеста петдесет и пет лева) лв.- престъпление по чл. 216, ал.1 от НК поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение

ПРИЗНАВА Г.Г.Г.,снета по делото самоличност за НЕВИНОВЕН в това,   че на 25.09.2012 г. в землището на с. Ч., общ. Димитровград, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл побой над А.Й.А. пред неговия малолетен син И.А.Й. и нанесъл удари с бухалка по лек автомобил„Опел Астра“ ДК№ ***, докато И.А.Й. бил в превозното средство, а в последствие отказал да го върна на М.А. и близките `и, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост- престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Й.А., ЕГН **********,*** иск,  да бъде осъден Г.Г.Г. да му заплати сумата в размер на 2.000,00(две хиляди лева)лв., представляваща обезщетение за твърдени неимуществени вреди , претърпени от деянията като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Й.А., действащ като законен представител на малолетният И.А.Й., ЕГН **********, род. На *** *** иск,  да бъде осъден Г.Г.Г. да му заплати в това качество, сумата в размер на 2.000,00(две хиляди лева)лв., представляваща обезщетение за твърдени неимуществени вреди , претърпени от деянията като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Б. А., ЕГН **********,*** иск,  да бъде осъден Г.Г.Г. да `и заплати сумата в размер на 255,00(двеста петдесет и пет лева)лв., представляваща обезщетение за твърдени имуществени вреди, изразени в стойността на повредите на лек автомобил „Опел Астра“, ДК№ ***, претърпени от деянията като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от постановяването `и пред ХОС.

            Съдия:

           

 

Мотиви към  присъда № 9/ 08.02.2016 г., постановена по НОХД№ 265/ 2015 г. по описа на РС- Димитровград.

1.      Против Г.Г.Г., род. на *** ***, б.гр., средно образование, женен, ЕГН **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт,  с който е обвинен в това, че на 25.09.2012 г. в землището на с. Ч., общ. Димитровград, поради  неговата  народност и етническа принадлежност употребил срещу А.Й.А. физическо насилие, като му нанесъл побой, а след това и психическо насилие, като нанесъл удари с бухалка по лек автомобил „О.а.“, ДК№ ***, докато неговия малолетен син И.А.Й. бил в превозното средство и се е наложило да го изостави сам, за да потърси помощ; и психическо насилие срещу И.А.Й., като пред него  нанесъл побой на баща му А.Й.А., а след това и удари с бухалка по лек автомобил„О.а.“, ДК№ ***, докато малолетният бил в превозното средство  - престъпление по чл. 162, ал.2 от НК; и в това, че на 25.09.2012 г. в землището на с. Ч., общ. Димитровград повредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил „О.а.“, ДК№ *** на стойност от 1.500,00(хиляда и петстотин лева) лв., собствена на А.Й.А. и М.Б.А., като стойността на повредата възлиза на 255,00(двеста петдесет и пет лева) лв.- престъпление по чл. 216, ал.1 от НК; и в това, че на 25.09.2012 г. в землището на с. Ч., общ. Димитровград, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл побой над А.Й.А. пред неговия малолетен син И.А.Й. и нанесъл удари с бухалка по лек автомобил„О.а.“ ДК№ ***, докато И.А.Й. бил в превозното средство, а в последствие отказал да го върна на М.А. и близките `и, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост- престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК.

2.      По делото се конституираха като частни обвинители А.Й.А.; А.Й.А., действащ като законен представител на малолетният И.А.Й. и М.Б.А..

3.      Съдът прие да разгледа в този процес и граждански искове както следва:

3.1. от А.Й.А., ЕГН **********,*** иск,  да бъде осъден Г.Г.Г. да му заплати сумата в размер на 2.000,00(две хиляди лева)лв., представляваща обезщетение за твърдени неимуществени вреди , претърпени от деянията;

3.2. от А.Й.А., действащ като законен представител на малолетният И.А.Й., ЕГН **********, род. На *** *** иск,  да бъде осъден Г.Г.Г. да му заплати в това качество, сумата в размер на 2.000,00(две хиляди лева)лв., представляваща обезщетение за твърдени неимуществени вреди;

3.3. от М.Б.А., ЕГН **********,*** иск,  да бъде осъден Г.Г.Г. да `и заплати сумата в размер на 255,00(двеста петдесет и пет лева)лв., представляваща обезщетение за твърдени имуществени вреди, изразени в стойността на повредите на лек автомобил „О.а.“, ДК№ ***, претърпени от деянията

4.      ПРОКУРОРЪТ- г- н В. Радева- Ранчева пледира виновен по всички обвинения. Излага подробни аргументи, в подкрепа на своето виждане. Предлага и съответните наказания, взима становище за основателност на предявените граждански искове.

5.      ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ, те и ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ- А.Й.А.; А.Й.А., действащ като законен представител на малолетният И.А.Й. и М.Б.А., в наказателната част се придържат към Държавното обвинение, по отношение на гражданските искове молят да бъдат уважени.

6.      ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Д. К. при ХАК намира обвинението за недоказано и моли за оправдаване на подсъдимият. Изнася пространни доводи в тази посока.

7.      ПОДСЪДИМИЯТ- Г.Г.Г. в последната си дума пледира невиновен и моли за оправдаването си напълно.

Нормативна основа на обвинението:

8.      НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.

Чл. 162,(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Факти по делото.

9.       Г- н А. е от ромски произход, но се отличава видимо от типичните белези на този етнос- синеок, не толкова мургав, владее и употребява ромски и български език. Той бил съвестен при изпълнение на възложена му работа, можело да му се има доверие и се ползвал от такова, в частност такова било становището на св. Г.- бивш негов работодател. Употребявал алкохол в нормални и приемливи граници ,не бил познат в обществото като свадлив или пък пристрастен към употребата на спиртни напитки. Г- н А. е баща на И., последният към есента на 2012 г. бил на възраст навършени 8 години. Живеели заедно със съпругата си – г- жа А. в с. Р., на място компактно заселено от представители на този етнос.

10. На 24.09.12 г. г- н А. *** св. А. И. А., с когото били в близки отношения, с цел последният да посети язовир, находящ се в землището на с. Р. и да лови риба. Самият язовир е известна дестинация на привържениците на спортният риболов, за които били отделени специално номерирани места, където можели срещу заплащане да упражняват хобито си. Това сторил и св. А. И. А., г- н А. го оставил на место №20, в отреденият за спортен риболов сектор от язовира. Подходът към този сектор бил от лош, „черен“ път, хубав път – асфалтов имало само до стената на язовира , а в непосредствена близост до место №20 риболовът бил забранен, забранено било навлизането изобщо на граждани и автомобили, което било сигнализирано с ясно видими табели. След зоната за спортен риболов започвал специален канал, свързан с възможността за източване на язовира, като това била една от причините за недопускане на странични лица. Язовирът се стопанисвал от фирма „Н.“- Димитровград, мястото било охранявано от нарочна и униформена жива охрана, като св. Т. бил част от нея. Последният много добре познавал терена, тъй като към 2012 г. имал приблизително 17- 18 години работа там. Част от задълженията на св. Т. били свързани с контрол против бракониери, друга- с недопускане на трети лица в означената като забранена зона. За изпълнение на служебните си задължения използвал служебен автомобил „Лада нива“, бяла на цвят, носеща обозначения на охрана, също така докато бил на работа използвал униформено облекло, бил въоръжен. В тази му дейност му помагали подсъдимият- г-н Г. и св. К.. Г- н Г. имал регистрирана търговска фирма „Т...“, но последната официално не била наета да извършва охранителна дейност, въпреки това Г. и К. били в помощ на охраната на язовира, с физическото си присъствие осъществявали контрол на спортният риболов, свързан най- вече със събиране на такси от риболовците. Те използвали зелена „Лада нива“, без обозначения по нея,  нямали униформа, имало съдействие при нужда между тях и униформената охрана на язовира. В частност св. Т. и г- н Г. се познавали от 2006 г., имали си взаимно уважение.

11. Въпросната дата 24.09.12 г., г- н А. откарвайки св. А. И. А. на место с лекият си автомобил „О.а.“, ДК№ *** останал известно време с него, тъй като св. А. И. А. щял да пренощува, г- н А. решил да се прибере в дома си. Качил се на автомобила и потеглил, около 21.00 часа колата била възприета от св. Т., който бил със служебният си автомобил. Г-н А. спрял до свидетеля и на висок глас изразил недоволството си от лошото качество на подхода към язовира, негодувал, че трябвало да се плаща за риболов, но собствениците не инвестирали в подобряване на условията. Св. Т. не приел това поведение за нормално, подразнил се от тона на г- н А., възникнало пререкание и взаимна неприязън между тях на тази база, изразено в разговор на висок тон, с разменени остри реплики. След това г- н А. продължил и се прибрал в дома си.

12. На 25.09.12 г. следобед св. А. И. А. се обадил по телефона на г-  А., помолил го да му донесе нещо за ядене на место. Г- н А. се съгласил, взел сина си И. и потеглил отново с колата си „О.а.“, ДК№ *** към язовира. Там се присъединили към св. А. И. А., в същото време употребил обичайно за него количество алкохол- около 100- 150 гр. ракия, което не му повлияло сериозно. Привечер на стъмняване решил заедно със сина си да се прибира в селото.И. седнал на предна пътническа седалка в леката кола, а г- н А. управлявал автомобила. Тъй като не искал да минава по лошият път, решил да продължи през друг изход, също черен път, който обаче преминавал през означената зона, в която не се допускали външни лица, с идеята да премине през асфалтов път по стената на язовира. Включил фаровете и потегли в набелязаното направление. Светлините привлекли вниманието на св. Т.,  възприел движението в забранена за преминаване зона, което навело свидетелят към предположението, че става въпрос за бракониерство. В изпълнение на служебните си задължения , използвайки автомобила „Лада нива“, означен като такъв, успял да застигне „Опел“- а управляван от  г- н А. и подал светлинен сигнал, с цел да бъде спрян за проверка. Г- н А. първоначално не установил колата на место, продължил напред, но самият път не позволявал бързо предвижване, така колата спряла. Т. заобиколил с „Лада“- та колата на г- н А., спрял на около 4- 5 метра от него. Времето било около 21.00- 22.00 часа, вече тъмно. След като спрял колата,  Т. разпознал г- н А. от предходната вечер, попитал го, какво прави тук в забранената зона, при което получил отговор от г- н А., че поради лошите пътища решил да използва асфалтовият път през стената. Между двамата отново започнали на висок глас пререкания, като всеки от тях изразил сравнително по- агресивно своето мнение. В хода на разговора, г- н А. обърнал автомобила и го насочил по пътя, от който дошъл. Тъй като не успял да извърши проверка на автомобила, а Т. считал, че това трябвало да бъде сторено, поради съмнение за бракониерство, свидетелят се опитал да потегли след колата на г- н А., но не успял да запали двигателя. Решил да поиска помощ от г- н Г. и св.К., за които знаел, че се намирали пред г- н А., в тази посока и затова се обадил по телефона, с молба за съдействие. Св. К. възприел разговора, в който му било съобщено, че някакъв човек направил проблем на св. Т. при опит да бъде проверен и след това избягал в тяхна посока. Т. му казал още, че този човек се е саморазправял, опитал се да го смачка, поискал да го пресрещнат. К. и г- н Г. се качили на автомобила си и се насочили съобразно и указанията в посока към автомобила, управляван от г- н А..

13. След известно време, К. и г- н Г. възприели движещият се срещу тях автомобил, спрели около 10 метра пред автомобила на г- н А. и така не му дали възможност да продължи, тъй като терена не давала такава възможност. Колата им, както и тази на г- н А. били със запалени фарове. Възприемайки спрялата срещу него кола, г- н А. отворил вратата и излезнал, в близост до нея. Св. К. поискал от г- н А. да се идентифицира по име и от къде е. Г- н А. извикал  срещу спрелият автомобил на г- н Г. и К., които възприели виковете му като обидни реплики. Това, както и подаденият сигнал провокирал г- н Г., който решил да излезе също от колата и да провери какво всъщност става, в частност- кой е г- н А. и какво е сторил. Насочил се след слизането към г- н А., последният се уплашил и побягнал. След кратко разстояние от г- н Г. и К., г- н А. възприел звук на счупени стъкла,  спрял се и започнал отново да вика против тях, това било сторено и от първите двама. Г- н А. настоявал двамата да се отдръпнат от автомобила, защото детето му било вътре, но г- н Г. му отговорил- да се върне, за да се разберат. В тази ситуация г- н А. останал с впечатление, че именно г- н Г. с бухалка чупел стъклата,  през това време пристигнали  св. Т. със служебният си автомобил, който спрял зад колата на г- н А.. Това дало на г- н А. основание да приеме, че тримата заедно ще го нападнат, поради което уплашен побягнал окончателно от мястото на действие през находящата се наоколо пресечена местност.

14. Когато г- н А. окончателно побягнал, г- н Г., К. и  Т. възприели седящият в автомобила малолетен И.. Решили Т. да закара детето у дома му, което и било сторено- свидетелят качил детето на служебният автомобил и се отправил към с. Р.. Т. научил от И., къде живеели , но отказал да откара детето точно до дома му, затова го оставил в близост и се отправил обратно към язовира. През това време г- н Г. и К. се качили на служебният автомобил, като преди това г- н Г. взел ключовете на „Опел“-а. Установили се на разпъната тяхна шатра, находяща се на около 50- 60 метра от спрялата кола на г- н А. и изчаквали връщането на Т..

15. И. се прибрал в къщи разплакани разказал на майка си- св. А. , че някакви хора набили баща му и счупили колата. Св. А. се притеснила сериозно, защото детето се е появило само,  с парченца стъкла в косата, без баща си и без кола късно вечерта. Отправила се към личността с най- голямо влияние в общността- св.В. В. заедно с И.. През това време се опитвала неуспешно да се свърже с г- н А., но не успяла, защото телефона останал на место в колата. Това още повече разтревожило св. А., която помолила св. В. В. да отидат на место и да разберат какво точно се е случило, да помогнат евентуално на съпруга `и да вземат колата.

16. В този период от време, г- н А. *** посока с. Р., но много уплашен решил да не се прибира у дома си, а да потърси помощ от човека,  на който му имал най- голямо доверие- св. Г.. Пристигнал в дома, а последният го възприел, възприел и състоянието на г- н А.- бос, плачел, уплашен, не бил под влияние на алкохол. А. съобщил, че имало инцидент на язовира, при което св. Г. подал сигнал до тел. 112, описал им възприетото от г- н А.. След това заедно двамата се отправили към центъра на селото, за да изчакат полицията.

17. На подаденият сигнал се отзовали св. Б. и С.-***. С патрулна кола се установили до единственото осветено место- язовирна стена и къща на охранители, подали светлинен сигнал, с цел да бъдат възприети, но не видели никой да се приближава към тях. На место престояли близо половин час, преценили, че пътят е лош и затова не тръгнали към шатрата на охраната.  Поискали допълнителна информация от централата, а операторът им посочил адрес. Отишли на адреса, където възприели св. А. заедно с плачещото си дете И., заедно с компактна и многобройна тълпа роднини. От там получили допълнителна информация за пресъздаденото от страна на детето на всички останали. Тъй като липсвала колата и г- н А., полицаите преценили, че следва отново да се върнат до язовира. Пътуването им отнело около 10 минути, където възприели св. Т.. Последният им обяснил своята версия за случилото се.  Поискали допълнителна информация от оператора, който влизайки в контакт с подалият сигнал св. Г., насочил полицаите към мястото, където Г. и г- н А. ги чакали- центъра на Р.. Б. и С. се упътили на там и възприели чакащите ги лица. Състоянието на г- н А. не било добро- с разкъсани дрехи, бос, ожулени колена, не възприели кръв или белези по лицето му. От проведеният разговор също така приели, че е налице извършен побой спрямо г- н А., който му посочил като извършител подсъдимият г- н Г.. Полицаите му предложили медицинска помощ, но г- н А. отказал такава.

18. През този интервал от време, св. В. заедно със св. А., С., С.Х. и неустановени други 1- 2 лица се отправили с един автомобил към язовира, за да разберат станалото. В това време св. Т. се присъединил  към г- н Г. и св. К., които преценили, че трябва да се провери, къде преди това е бил г- н А.. Св. Т. отишъл а място №20, където възприел нищо неподозиращият св. А. А., взел го със себе си. А. обяснил на г- н Г. и св. К. за пребиваването на г- н А. при него, че не е бил пиян, след това показал документ за платен риболов. Възприел, че колата, управлявана от г- н А. е със счупен заден панорамен и два странични прозореца. След този разговор се отстранил от групата.

19. Междувременно на место дошли групата лица,  предвождана от св. В.. Г- н Г. влезнал в контакт със св. В., определяйки го правилно като лидер на групата роми с цел избягване на сблъсък с последните. В нормално проведен разговор, г- н Г.  първо поискал г- н А. лично да си вземе автомобила, но в последствие предал контактните ключове на колата на В.. Близките на г- н А. възприели счупените стъкла на колата, която подкарали към с. Р..

20. Полицаите Б. и С. завършили разговора с г- н А. и отишли отново наместо до дома му. Там възприели върналата се група лица,  ведно с лекият автомобил. Те констатирали счупени 1 бр. задно панорамно стъкло, 2 бр. странични задни стъкла и 1 бр. огледало за странично виждане. Пазарната стойност на „О.а.“, ДК№ *** към този момент възлизала на 1.500,00 лева, а стойността на повредите- 255,00 лева.

21. Г- н А. на 27.09.2012 г., в 11.43 часа посетил съдебният лекар д- р Е., който го прегледал. При прегледа се установили охлузвания по гърба и двете колена.В областта на лявата лопатка- отвесно разположена драскотина с червена надигната коричка и дължина 8 см. По предната повърхност на дясното коляно охлузена кожа с надигната червена коричка и диаметър 4 см. Същото охлузване с диаметър 9 см. и по предна повърхност на лявото коляно.

22. Към момента на деянието, г- н Г. не е бил осъждан.

23. Горните факти бяха установени от съда чрез анализ на гласните доказателствени средства, подкрепени с писмените доказателства, отчитайки съвпаденията и противоположните данни, в комплекс с обективните находки, по начин, обсъден по- долу.

По някои процесуални въпроси.

24. ОС- Хасково е дал задължителни указания на този съд с определение № 495/ 23.07.15 г. по ВЧНД№ 481/ 15 г. С тях се описва съставомерността на чл. 162, ал.2 от НК, посочват се указания за дефиниране на понятието „дискриминация на расова основа“, насочва се първостепенният съд да упражнява процесуалните си правомощия правилно, в посока допустимост на предявеното обвинение като правна квалификация и се помага на съда да отстрани друга своя грешка- незаконен състав. Тези указания не могат да се коментират от настоящата инстанция, те трябва да се спазват безусловно, това и бе направено по делото. При тези указания, съдът не изнася мотиви по допустимост на така предявените обвинения, оформление на диспозитив, отношение на евентуално поглъщане между твърдени  състави и пр., защото намира това за незаконосъобразно, а правилното поведение е изпълнение на задължителните указания на ХОС до толкова, до колкото са дадени. Извън това е въпросът с формиране на вътрешното убеждение на съда по същество на обвинението.

25. Съобразно задължителните указания на ХОС, по отношение на чл. 162, ал.2 от НК става въпрос за едно престъпление, като текста на състава не ограничава броя на лицата, които могат да са пострадали от престъплението, а определя елементите от обективна страна- неговия предмет. Непосредственият обект на престъплението обаче е не конкретното физическо лице, а обществените отношения, в рамките на които се равенството на хората, без оглед на тяхната принадлежност към определена раса, религия, етнос, народност. Допълнително ХОС приема диспозитива на обвинителният акт за правилен. Така за настоящият съд не е възможно и би било неправилно да разсъждава за процесуалните рамки на обвинението. Анализа на правото обаче не е ограничен, то е предмет на вътрешно убеждение, съобразно фактите и обстоятелствата и прочита на закона, затова и несъобазяване с материалният закон не е основание за отмяна и връщане със задължителни указания от въззивния съд на съдебен акт(аргумент от чл. 345, ал.3, вр. чл.335, ал.1 от НПК).

26. Настоящият съд, благодарение указанията на ХОС намира, че съставът на чл. 162, ал.2,пр.І-во от НК не поглъща състав на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Това е освен всичко друго и затова, че липсва възведено обвинение за повреждане по расистки подбуди.

27. За съвкупността, този съд съобразно мотивите на ХОС отчита, че  е право на прокуратурата да прецени как да повдига обвинението, което следва до извода,  че висшата инстанция допуска идеална съвкупност между расово престъпление и хулиганство. По тези указания не може да се спори, този съд стриктно се придържа към тях, още повече, че те кореспондират на задължителна практика на ВС[1].

28. Указанията на ХОС, дадени с определение № 15/ 10.01.2014 г. по ВЧНД№1/ 14 г., също задължителни за съда са, че в наказателно- правен аспект чия е собствеността върху автомобила е без значение, важното е колата да е  „чужда“ за деецът.

29. При постановяване на присъдата този съд е допуснал техническа грешка- посочен е гражданският ищец М.Б.А., като М.Б. А.. Става въпрос за едно и също лице, то е посочено с верните имена в настоящите мотиви.

30. По подобен начин и причини, в протокол от с.з. на 08.12.2015 г. св.  Д.А.К. е записан с имената Д.В.Х.. Става въпрос за едно и също лице, разпитано пред друг състав на съда а и по досъдебното производство. Това е и становището на страните по делото, изразено изрично в с.з. на 09.02.2016 г. и записано в протокола. В настоящите мотиви свидетелят е записан с действителната фамилия К..

31. Има доказателства, събрани с доказателствени средства според този съд в нарушение на НПК, поради което не могат да се ценят. В частност става въпрос за показанията на св. И.Й., разпитан пред друг състав на съда, без присъствието на педагог или психолог- нарушение на чл. 140, ал.1 от НПК. Те не се използваха от този съд при постановяване на присъдата, макар и  да бяха прочетени в с.з.

32.  Настоящото производство е било водено с различни предходни работни и окончателни обвинения, за които прокурора е събирал необходимите доказателства. При настоящото обвинение голяма част от тях са излишни и ненужни- в частност това са всички писмени доказателства, находящи се в т. ІІ и ІІІ от досъдебното производство, те не се ценят от съда като неотносими.

33. Принципно е допустима характеристична справка в качеството `и на писмено доказателство(т.І, л. 97). Като съдържание тя не дава допустими данни обаче за „криминалното минало“ на г-н Г.. Това, че полицията е счела за необходимо да работи по сигнали, свързани с неговата персона е ирелевантно за съда. Свидетелството за съдимост посочва „неосъждан“, съмнения и други подобни твърдения, насочване с прякори не се харесват на този съд, не се приема за нормален и правилен този подход, той е без значение и е недопустим.

34. Проблем представляват доказателства, приети по време на т. нар. предварителна проверка по случая, в частност става въпрос за 3 бр. снимки(т.І, л.31). Чисто формално, става въпрос за веществени доказателства, за които не се знае как са събрани, което поставя въпроса за тяхната допустимост. Този съд е на мнение, че това веществено доказателство се намира в корите на делото и следва да се приеме за допустимо, то е приобщено в съдебната фаза и не се спори от страните по делото. Въпроса с достоверността му е друг.

35. Свидетелството, издадено от д- р Е. като писмено доказателство също трябва да се приеме за допустимо по посочените съображения. Изобщо становището на този съд е, че наказателният процес, макари формален не е пречка едно веществено доказателство да се приобщи към делото като процесуално допустимо, особено когато по него не се спори.В крайна сметка добре е съдът да „види“ обективните данни, което е възможно единствено чрез приобщаване на веществени доказателства(снимки, аудио запис, видеозапис и пр.). Въпроса със съдържанието е друг, но в този процес той не бе предмет на спор.

36. По общо правило, съдът не цени разпитите на свидетелите пред друг състав на съда и тези на досъдебното производство, които не са изрично приобщени чрез прочитане в с.з.

Преценка за достоверност на доказателствни средства.

37. Настоящото производство протече при заявена предварително фактическа сложност, свързана с множеството свидетели, които бяха поискани от обвинението, респективно- разпитани, с прочетени предходни показания. Това предуславя по- различен подход при изнасяне на мотивите към присъдата. Съдът намира за по- правилно да изложи доводите си защо приема или не приема и в каква част, събраните и преценявани по делото доказателства, което е рационално и прегледно.

38. По делото има като цяло две конфронтиращи се групи доказателства, събрани с доказателствените средства по НПК, както и една допълнителна група доказателствени средства, която се явява по- скоро неутрална.  В първата група влизат свидетели, подкрепящи обвинението, свързани родствено или по друг начин с г- н А.. Това са самият А., съпругата му А., детето- И.(всички те страни по делото), св. А. И. А., св. В., св. М. С., св. С.Х., св. С.Х.. Като контрапункт на тях са групата свидетели, приближени по един или друг начин с г- н Г.- св. Т. и св. К.. При оценката на двете групи свидетели съдът взе предвид ангажираността им към различните страни в процеса, съответно отчете и отговорността им като свидетели и евентуалната им причастност към деянието( за втората група свидетели).

39.  Третата група доказателствени средства е особено важна, защото е индикатор за достоверността на горните две. Това са по предположение неангажирани с позициите на страните по делото лица- полицаите Б. и С.. В тази група попада и св. Г., който макар и да е имал отношение с г- н А. не е в родствена връзка с него, отношенията им не могат да бъдат обяснени с особена обвързаност. 

40. В тази група доказателствени средства и доказателства попадат някои особено важни за съда. На първо място това е заключението на д- р Е. и устен доклад. Неговата тежест в този процес се обосновава от това, че тук са установените обективни находки по тялото на г-н А. и те могат и следва да бъдат оценяни като фактически истински. Чрез заключението/ устен доклад е възможно и да бъде направена косвена проверка на показанията на очевидците на инцидента от двете първи групи  свидетели, която да оцени достоверността на изнесеното, а за това значение имат различни фактори- дали има твърдени от пострадалият наранявания, как са нанесени, кога е извършен прегледа и т.н.

41. В групата на обективните и доверени от съда доказателствени средства е и експертизите на в.л. Б., даващ оценка на щетите по автомобила и неговата стойност. Те не се спорят по делото.

42. В тази група, макар и без съществено значение е и справката за съдимост на г- н Г..

43.  При анализа поотделно и в цялост на трите условно разделени от съда групи доказателствени средства, при отчитане на съвпадението и по правилата на логиката,  този съд направи следните изводи.

44. Показанията на св. Т. и  К., като очевидци на случилото се прецениха критично от съда и не бяха доверени, досежно твърдяното от тях като възприето в този етап от време. Тези свидетели не само се явяват позитивно предубедени към г- н Г.(първият – предвид дълго познанство и сътрудничество; вторият ведно с тези обстоятелства , факта че е  негов служител), но и поставят под съмнение пред този съд възможността да не са дали показания в светлината на чл. 121, ал.1 от НПК. Това е така, защото явно на досъдебното производство са събирани данни за тях, поради преценка,  дали да бъдат обвинени- например изискване на справки за съдимост и характеристични справки. По- нататък, г- н А. например неотклонно твърди, че и тези лица имат причастност към престъпления, извършени против него. Трето, тези свидетели пред друг състав са били предупредени допълнително от представителя на Държавата за отговорността, която носят по реда на чл. 290 от НПК(отразено в протоколите от с.з.), което ги е поставило, а и очевидно- все още ги оставя в особено психологично състояние, клонящо към позиция за самосъхранение. Не на последно място, очевидно тези двама свидетели са негативно настроени към г- н А., като това видимо най- вече за св. Т., който не отрича, а и от показанията на г-н А. се потвърди, че в предходната вечер е започнал конфликт между тях двамата. Следва да се отбележи, че законът за съжаление не изисква от свидетелят изрично да съобщи на съда, че прикрива истина, която би го уличила в престъпление, позовавайки се на правата си по чл. 121, ал .1 от НПК.

45. Особено критично съдът подходи към показанията на тези двама свидетели по отношение на очевидно невярното твърдение- че не знаят и не виждат как и кога са счупени стъклата на автомобила, факт който няма как да бъде достоверен- те са били там, колата не е била със счупени стъкла преди да бъде спряна, възприета е непосредствено след инцидента от св. А. И.А. вече повредена.

46. Не може обаче да бъдат елиминирани показанията на тези двама свидетели, отнасящи се за периодите от време, предхождащи или последващи инцидента. На общо основание те бяха съпоставени с другите две групи доказателствени средства, т.е. ценени и в някои сегменти- доверени от съда.

47. Очевидецът, той и пострадал- г- н А. дава еднопосочни показания. Те са централни за обвинителната теза. Той твърди, че св. Т. се е обърнал към него с термина „циганин“, след което е потърсил по телефона помощта на К. и Г.. След това изнася, че г- н Г. се е обърнал към него с репликата : „С вас ли ще се занимавам бе цигани мръсни“, след което г- н А. е излезнал от колата и Г. е започнал да го бие. А. паднал , след което „го вдигнали“, после успял да избяга, а Г. казал „Хванете тоя циганин да го хвърлим в язовира“. А. се спрял след около 20- 30 метра и помолил да не чупят колата, защото вътре било детето му. На това Г. му казал „ела като си много бабаит, ела да си вземеш детето“. Наложило се да избяга, защото тръгнали да го преследват с фенер.   Твърди, че всички са го били , но най- много Г., който го ударил с юмрук „в тялото , по лицето“ , от който паднал, след което започнали да го ритат(показания пред настоящият състав). В досъдебното производство(т.І, л.54- 55) няма съществени разлики. Допълнението е, че още при слизане от колата, св. К. също се обърнал към него с „циганин“. Тук картината, която описва е и по – пълна. Докато бягал чул чупене на стъкла и видял, че „Гошо“ е изкарал бухалка и той е чупел стъклата. Тогава двамата други с прожектори започнали да го осветяват.

48. Еднопосочността на тези показания, сама по себе си сочи към категоричност на възприятията на г-н А. и опирайки се на тях, прокуратурата е извела вътрешното си убеждение за извършено престъпление(- я). При анализа на тези показания, съвместно с установеното по делото от последната група доказателствени средства, както и по пътя на логиката, съдът прецени достоверността им критично.

49. Вещото лице д- р Е. със своето заключение оборва един важен момент- побоят, а показанията на св. Б. и С. изцяло обосновават изводът на съда- удари не е имало.

50. Полицаите не са възприели кръв, хематоми, изобщо следи от травми  по лицето на А., час- два след като е станал инцидента. Те са му предложили откарване в болница, на което А. е отказал. Кръв по лицето не възприемат и неговите роднини.

51. А. отива на преглед всъщност не веднага, а след ден и половина- видно от заключението на д- р Е.. При този преглед са констатирани обективни находки, нито една от които не сочи към травма по лицето. В устният си доклад, доктор Е. е категоричен : „силен удар от юмрук в областта на лицето, който би довел до падане на терен и последващи ритани я с крака(множествени), по логика би следвало да оставят някакви травматични следи във вид на кръвонасядания, ожулвания, възможно по – тежки наранявания…. Би следвало да се материализират тези твърдения със съответната находка. Минали са два дни все пак. Ако са възникнали тогава кръвонасядания логично е да бъдат установени. За това време не могат да изчезнат“(л. 144 от настоящото дело).  Такива находки при прегледа не са констатирани. Съдът възприе подсъдимият визуално, това бе сторено и от д- р Е. по време на устният му доклад. Наистина твърденията на А. са необективни. Трябва да се посочи , че предпазване с ръка А. не твърди при първият удар. Той е категоричен- удар с юмрук в лицето, който го поваля на земята. Наранявания няма, няма предпазване, Г. е добре сложен зрял мъж,  при удар с такъв интензитет липсата на травми по лицето е невъзможна. Изводът е – няма удар. Показанията тук са недостоверни.

52.  По – нататък, обективно при прегледа са установени следните наранявания: „в областта на лявата лопатка- отвесно разположена драскотина с червена надигната коричка и дължина 8 см. По предната повърхност на дясното коляно охлузена кожа с надигната червена коричка и диаметър 4 см. Същото охлузване с диаметър 9 см. и по предна повърхност на лявото коляно“. Нито следа от синини по краката и корпуса, зачервявания, натъртвания и пр.- обичайни травми при ритане на паднал човек и то от трима души. Теорията за „колективният бой“ изнесена от д- р Е. се споделя от този съд, действително често пъти , такава  е и практиката, нараняванията са по- ниски като интензитет, но изобщо пък да липсват- това е житейски необяснимо.

53. По- нататък съдът констатира едно също важно обстоятелство, по – скоро липсата му- липсват каквито и да е било т. нар. „защитни“ наранявания, следи по ръцете, сочещи, че г- н А. се е отбранявал пасивно(свил се на кълбо, поставил е ръцете над главата или над други части на тялото с цел да ги предпази, при което част от ударите/ ритниците попадат върху ръцете). Защитната реакция на всеки човек е несъзнателна и обикновено при описаната ситуация от А. пасивна защита съществува. Както се посочи обаче, следи от такива наранявания липсват, което води до извода, че А. не се е отбранявал пасивно(което той и не твърди) или до житейски и логично оправдания извод- не е ритан и удрян, докато е бил на земята.

54. Обвинението придава специално отношение на обективно откритите наранявания, със становището, че тъй като са предизвикани в различни равнини, не могат да бъдат причинени от един удар, така става въпрос за наранявания при побой. По делото се установи без съмнение , че г-н А. е преминал бягайки или поне- ходейки бързо едно сравнително дълго разстояние от  мястото на инцидента до селото- дома на св. Г.. Това е станало през пресечена местност, обрасла с дървета и храсти , терена е неравен, времето вече е било тъмно(показания на св. Г. за времето на пристигане). Логично и житейски оправдано е, един бос човек, уплашен и поставен при такива условия да се спъне, да се одраска и пр. По тялото има драскотина на гърба от 8 см., разположена вертикално. Вероятността да е причинена от остър предмет е явна, не и от предмет с широка ударна повърхност. Охлузванията по колената са типична травма, получена при контакт с твърда повърхност. Наистина може ожулванията да са получени от ритници, но по- вероятно , в контекста на гореизложеното е, да са получени при спъване и падане върху неравният терен. За съдът е без значение,  дали  Т. и К. са видели А. да пада, всъщност логиката е достатъчно ясна- неравен терен, тъмно време , бързо предвижване с боси крака, храсти , дървета- всичко това ясно пресъздава причината за тези обективни находки по тялото на А.- получени са по време на бягството му.

55. Съдът не приема за правилно, че от ударите, които твърди че е получил А. е имало зачервявания, които поради мургавият оттенък на кожата на А., с оглед и физическото и психическо напрежение  са се „слели“ и са останали невидими за всички останали лица, затова не били възприети от полицаите, Г. и роднините на А.. Първо, прекалено много лица не са ги възприели, т.е. всички, по – логично е, че такива находки по лицето или тялото на А. е нямало. Второ, нищо не обяснява как и вещото лице не ги възприема при професионалния си оглед, а с оглед твърдения интензитет, те е трябвало да съществуват. Все пак удар с юмрук от едър мъж по лицето не може да причини от само себе си падане на А., също едър мъж. Трето, както и самият А. изложи в залата, а и съдът възприе, той не притежава типичните за ромският етнос специфични белези, в частност прекомерно тъмна пигментация на лицето.

56. Горните изводи на съда водят до единственият възможен извод- показанията на А. са недостоверни в частта за побоят, следите по тялото му са причинени от бягството му от инцидента.

57. Много интересно обстоятелство е, как при положение, че А. не познава и не е виждал г- н Г. преди този случай, последният е посочен и то по име и прякор пред полицаите като извършител. Св. Б. твърди : „ След още 30 минути  ни съобщиха, че господинът ни чака на центъра на селото. Той беше там с възрастния господин, който беше свидетел/сочи св. И.Г./. Жена му не беше с него. Той не се е прибрал до вкъщи. Сигурен съм, че ни каза, че Парчето(прякорът на г-н Г.) го е бил“. За този съд е странно, как при положение че не познава г- н Г., без да е влизал в контакт с други лица А. го посочва по прякор.

58. Това дава отражение  и върху преценката при разпознаването от страна на г- н А.(л.80 – 82) , осъществено в хода на досъдебното производство. То е извършено по снимков материал, само на лице. Как в тази описано от А. драматична картина, в тъмно време,  без да възприеме силуетите на разпознаваемите лица избира точно г- н Г. е под съмнение.Създадено е едно съмнение , че г- н А. се е фиксирал към личността на Г., или пък го е познавал визуално преди инцидента. По- нататък, не става ясно , защо не е извършено разпознаване и на другите лица , които той твърди , че дейно участват в конфликта- Т.и  К..

59. Съдът не довери показанията на св. А., подкрепящи белези по тялото на съпруга `и. Те са пристрастни и неверни, опровергани изцяло от изложеният и описан по- горе друг доказателствен материал.

60. Съдът няма как да довери показанията на малолетният И. и причините за това са множество. Както се посочи, част от тях не се ползваха при постановяване на присъдата, така обект на анализ тук са показанията, дадени пред настоящият състав и на досъдебното производство.

61. Несъмнено по делото се установи, че детето е в колата. Спор тук няма. Счупени са задни стъкла на колата, докато детето е вътре. Спор също няма.

62. Проблемите с оценката на показанията на детето започват след това. Детето твърди, че е на задната седалка(т.І, л. 58). Пред съда потвърждава това (л. 148 по делото). А. твърди, че детето е на предната седалка, същото се потвърждава и от показанията на Т. и К.. Това обстоятелство е важно, защото дава посока, дали обективно детето е било във възможност да възприеме станалото, най- вече по отношение кое лице е счупило стъклата на колата. Очевидно е, че ако детето е отзад, то има възможност по- лесно да го стори, обратно, ако детето е на предната седалка, възможностите му са значително ограничени.

63. Трябва да се отбележи, че А. твърди, че е предупредил Г., К. и Т., че има дете в колата, едва след твърдения от него побой и по време на чупене на колата. Съдът приема това за реално случило се(тук има съвпадения и с показанията на Т. и  К.), предвид и факта, че повредите са нанесени в задната част на колата, т.е. от лице, вероятно стоящо отзад автомобила. По- нататък, вероятността това лице да възприеме седящо на задната седалка макар и ниско, малко дете е значително по- голяма отколкото, ако то е било на предната седалка. Това не е станало. За съдът вярното е, че И. е бил отпред, такива са насрещните показания на останалите трима свидетели.

64. От тук обаче не става ясно, как е било възможно И. да види кой е нанасял удари по стъклата, с какво и дали е бил сам. Веднъж се твърди, че това е Г., но пък от друга страна- че детето не е видяло какво правят другите двама. Самото дете съвсем логично твърди пък, че е прикрило с ръце главата си и е било уплашено. Как е възприело разбиващият стъклата при тези обстоятелства също не е съвсем ясно. Показанията му на това основание се поставят под съмнение.

65. Показанията на И. : „После извадиха баща ми от колата и почнаха да го дърпат. Събориха го долу, коляното му беше наранено..“(л. 148 от съдебното дело) сравнени с тези дадени на досъдебното производство са значително по- кратки. По време на разпита тогава, И. детайлно обяснява за нанесеният спрямо баща му побой от тримата едновременно , с нанасяне на удари с ръка в лицето и крака, очевидно със съзнанието , че е възприел изцяло боя(т.І, л. 60- 61 от д.п.).

66. За съдът е ясно, че е  налице объркване на малолетният свидетел и това объркване е обяснимо. Става въпрос за невръстно дете, което е било поставено несъмнено в една травмираща среда- конфликт между неговият родители  три непознати лица. По време на този конфликт, в непосредствена близост до детето се чупят стъкла, всичко това се развива нощем, баща му е принуден да избяга , т.е. оставя детето на место. Шокът за това дете е несъмнено голям- логично и житейски оправдано , подкрепено и от показанията на първата група свидетели , които тук няма как да не бъдат доверени от съда.

67. Самата обстановка и ситуация предполага изкривяване спомените на детето на тази невръстна възраст, страхът и всички останали негативни емоции несъмнено променят възприетото. Това е ноторно обстоятелство и при зрелите хора , още по- обосновано е същото да е относимо и за 8 годишни деца.

68. Факторът на сближаване на позицията на детето с тази на своите родители също е житейски оправдан и познат на този съд. В преразказите на детето към родители , в последствие – съпоставяне на казаното от него и от тях самите, в представите на детето е възможно да се формира „наложена“ му от тях картина, която не е съответна на  конкретно възприетото от него. По това дело това се е случило и не са необходими специални познания( в частност- експертиза, която да установи е ли е детето способно да възприема случилото се по смисъла на чл. 144, ал.2, т.5 от НПК) за да се достигне до този съд,  съпоставяйки обективните и косвени данни в тази връзка, в комплекс с известни фактически положения.

69. На първо место, детайлните показания на детето са взети за първи път близо 4 месеца след случилото се – на 14.01.2013 г. Време само по себе си достатъчно, за да може детето да е повлияно от настроенията в семейството, в посока – съвместяване на показанията му с техните, защото „така се говори“ в семейството. Разбира се това би било само предположение,  ако не бяха налице и другите по- долу изложени обстоятелства.

70. Второ, прегледани, тези показания твърде много приличат на показанията на г- н А., в частност- по отношение на детайлите изнесени в тях(за спиране на колата , отправени реплики , начина на извършване на побоя и пр.). По правило, това би означавало, че показанията се подкрепят, т.е. свидетеля говори истината, съпоставено с възрастта на свидетеля , изказните му средства , възприети непосредствено от съда 3 години след този разпит,  прави впечатление, че сега И. използва значително по- беден речник, не и термините, използвани на досъдебното производство. Те пък почти съвпадат с използваната терминология на бащата. Имаки предвид предположението за добросъвестност на разследващите органи, този съд отдава това съвпадение между показанията на И. и неговия баща именно поради влиянието на последният над детето си.

71. Много същественият довод на съда е, че побой по делото няма реално установен, на основание мотивите по- горе. Няма как съвместните показания на г- н А. и И. да оборят изнесеното от д- р Е. и описаното в експертизата. Това е още един довод, който е основен за този съд да не довери показанията на И. като очевидец. Детето несъмнено е повлияно при даване на показанията си.

72. Чисто житейски, за този съд е под съмнение дали детето е било във възможност да възприеме случилото се фактически. Както това дете твърди, което пак следва да се повтори е логично и житейски оправдано- при започване на твърденият побой детето започнало да вика помощ, да скрива главата си, намира се на седалката в колата , трудно би могло да възприеме падналият на земята г- н А. и как точно е бит, каквито са и твърденията му.

73. Разликата в показанията на И. от тези пред съда, с дадените на досъдебното производство може действително да се обясни и с изминалото време. Времето е съществен фактор, то е относимо обаче и към обстоятелството , че детето не е веднага разпитано , а е било поставено при фактори , които обективно биха довели до неистинност на изнесеното от него. Чисто психологически преживеният шок сам по себе е способен да корумпира в съзнанието му възпиретото, да създаде нови спомени и пр.

74. Най- общо разпитите на детето, макар и водени съобразно изискванията на НПК не са проведени в щадяща за него среда. Детето – жертва заслужава гарантирана защита при провеждане на разпитите и се предполага, че има специфични нужди от защита поради уязвимостта им към вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение[2]. Така щадящата за детето  среда, след индивидуална оценка трябва да включи извършване на разпитите на жертвата в помещения, предназначени или адаптирани за тази цел; извършване на всички разпити на жертвата от едни и същи лица, освен ако това не противоречи на доброто правораздаване; мерки, с които се гарантира, че жертвата може да бъде изслушана без физически да присъства в съдебната зала, по-специално чрез използването на подходящи комуникационни технологии[3]; Макар и тези мерки да не са транспонирани като задължителни все още, то няма как да се отрече, че непредприемането им поставя в допълнителен стрес малолетният свидетел, което само по себе си би изкривило отново изнесеното от него[4]. Подобни са опасенията на психолога Дойкова, изнесени преди разпита на детето от съда.

75. В частност, опит да се проведе разпит да се проведе такъв разпит направи съда, но поради обективни пречки това се извърши в отделен кабинет, без тоги от съда и страните. Стандарта не е покрит, още по- малко той е покрит при разпита на детето в полицията. Там стреса е още по- голям, детето е и по- малко , липсват родителите му( на разпита присъства леля му), не е проведен от лице, за което може да се удостовери , че е специално обучено за това и т.н. Тези съображения на съда са не за недопустимост на показанията на И., а в посока за оценката им по същество.

76. Кумулиране на всички тези факти водят до вътрешното убеждение на този съд,  че показанията на детето по отношение на самият инцидент не са достоверни и следва да не бъдат кредитирани с доверие. Те противоречат на обективите находки, удостоверяващи липса на побой, в някои части изцяло противоречат на изнесеното съвпадащо се обстоятелство от показанията на другите лица( по отношение на местоположението на И.),  повлияни са от емоционалното и душевно състояние на детето, снети са в среда, която поставя под съмнение  и психическото му състояние към момент е на даване на тези показания.

77. С още по – голяма сила, горното има отношение към разпознаването от И. (л. 76- 78 от д.п.). Трудно може да се приеме, че по снимков албум и то само на лицето на Г., ведно с тъмното време на инцидента и всичко останало, малолетният И. го разпознава като извършител.

78. Общият извод на съда, по отношение на доказателствените средства, касаещи възведената от обвинението теза за побой и счупване на стъкла на колата са: 1) липсват достоверни показания на очевидци на инцидента; 2) налице са обективни находки по тялото на г- н А., които изцяло оборват твърдението за нанесен му побой; 3) несъмнено задно панорамно, странични стъкла и огледало са счупени и то по време на този инцидент. От тук е възможно да се направят и изводи за съставомерността на самото обвинение.

Правни изводи по въпросите в чл. 301от НПК.

За престъплението по чл. 162, ал.2 от НК.

79. Държавата намира, че е извършено престъпление на расова основа, като от една страна г- н Г. осъществява веднъж физическо насилие- побой над г- н А., втори път- психическо насилие- нанасяйки удари с бухалка по автомобила, докато детето на г- н А. е било вътре; същевременно с това г- н Г. нанася и психическо насилие срещу  И., изразено в това, че бие баща му пред детето и втори път- удряйки с бухалка лекият автомобил, докато И. е в колата. Всичко това е извършил г-н Г. „поради  неговата  народност и етническа принадлежност“. Това е правното твърдение и върху него е съсредоточено разследването на съда.

80. Хипотезиса на чл. 162, ал.2 от НК съдържа два форми на изпълнително деяние, компилирани в една норма: 1) употреба на насилие; 2) повреждане на имот. ВКС не дава за сега тълкувателна практика, поради което е обосновано да се погледне доктрината. Употребата на насилие се изразява във физическо въздействие върху пострадалия, с цел той да бъде мотивиран към определено поведение или пък да бъде увреден физически[5]. При насилието е достатъчен фактът на употребено физическо въздействие, за а е довършено престъпление в тази му форма[6]. Тук въздействието се изчерпва с оказване на тормоз, само че не психически, а физически[7]. Ако от насилието са настъпили обаче и други последици, ще е налице идеална съвкупност със съответното престъпление[8]. Така според доктрината, насилието има единствено формата на физическо въздействие , не и на психическо, тормозът и вербална агресия като изпълнително деяние е изключен от състава на престъплението. Изобщо в доктрината разбирането за насилие в наказателно правен аспект не е променяно-  то винаги е изразено във физическо въздействие, а когато законът има предвид психическо въздействие, той го конкретизира – като принуда, като заплаха и пр.[9]

81. Разширяването на правната норма в наказателният закон, посредством тълкуване по аналогия например със Закон за закрила от домашно насилие, където психическото насилие е съставомерно, е недопустимо. Ако се приеме, че нормата на чл. 162, ал.2, пр.І- во от НК включва като изпълнително деяние и психическо насилие, то това ще разшири незаконосъобразно нейният обхват, така е налице нарушение на принципа на законоустановеност по чл.  5, ал.4 от Конституцията на РБългария. Изобщо когато дадена разпоредба се тълкува разширително, се стига до извода, че законодателят е искал да обхване по- широк кръг от случаи, от колкото това е изразено в нормата. То може да се прилага в наказателното право само когато това води до намаляване на използваната репресия, например при разширяване на приложното поле на привелигирован състав. Аналогията е недопустима в наказателното право[10].

82. Изводът е, че обвинителният акт по отношение на формата- психическо насилие, изначално не съдържа съставомерно деяние. Така дори и психическо насилие да е установено по делото, то не е годно да предизвика наличие на расистко престъпление, във формата на чл. 162, ал.2 от НК.

83. Физическо насилие по делото не се установи. Съдът не доверява показанията на очевидците, а от обективните доказателства, става ясно че видими следи от удари по тялото на г- н А..

84. Действително за да е налице насилие, не е необходимо да има белези, достатъчно и физическо съприкосновение. Такова по делото не се установи по изискуемият се и несъмнен начин. Следва да се допълнят мотивите на съда по отношение на гласните доказателствени средства. Не е допустимо, не е правилно и не отговора на целта на процеса- установяване на обективната истина, ако съдът кредитира едната група пред другата, без да са налице точни и ясни причини за това . И двете групи показания на свидетелите са до такава степен противоречиви , обективно  не подкрепени от логически и други съвпадения, че доверяването на една или друга от тях ще е на хазартен принцип. Този съд не споделя такъв подход, вътрешното убеждение следва да е несъмнено изградено, тук това не се е случило.

85. По аналогични причини, психическото насилие, макар и несъставомерен елемент не се установи.

86. Не се установи по никакъв начин същественият и отличаващ расисткото престъпление специален мотив- насилието( което липсва) да е във връзка с раса или етнос. Тук се поставят няколко въпроса, отчасти решени от ХОС, други не.

87. Указанията на съда към настоящата инстанция са, че обвинението е свързано с расата/ етноса на пострадалите лица , описани в диспозитива. Това са г- н А. и И.. Свързано с непосредственият обект на правна защита, ХОС указва на този съд, че е без значение броя на жертвите, престъплението не е функция на броя на лицата спрямо които е насочено.

88. Тези указания, ведно с приетият за законосъобразен диспозитив на обвинителен акт, насочват настоящият съд да приеме, че расисткото престъпление, изразено в дискриминационно насилие е по причина , че Г. извършва насилие спрямо  роми(цигани). Това са А. и сина му. Така ако насилието е с този специален мотив, но само спрямо единият,  престъпление пак ще има, по тази логика в другата си част ще следва оправдаване.

89. Така макар и  без дефиниция за етнос или раса, за този съд е ясно , че насилието , което се твърди е формиране на отрицателно отношение на г- н Г. към циганският(ромски) етнос,  твърди се, че той осъществява насилие,  мотивиран(подбуден) от различието в народността, етноса или расата на който и да е било от пострадалите лица[11].

90. Нито един от тримата- Г., К. или Т. не възприема детето в началото или по време на протичане на конфликта им с г- н А.. Спорно е, кога са възприели И.- след като някой/ някои от тях чупи задните стъкла или детето излиза само от колата след това , или пък някой, който не чупи колата го вижда. Във всеки един от тези случаи, нито едно лице, по- конкретно г- н Г. няма как да изрази субективен специален умисъл- да бъде наранена психиката( с бележката за несъставомерността) на И. и то именно като се осъществява неустановеният побой над баща му в негово присъствие или пък- като се чупят стъклата , докато детето е в нея. Субективният елемент в неговият изискуем специален дискриминационен мотив тук не се установи по отношение на И..

91. Повече от спорно е, защо конфликта настъпва изобщо. Обвинението поддържа тезата, че всичко си има предистория- св. Т. предишната вечер нарича г- н А. „циганин“ и изразява негативно отношение към него. Във вечерта на инцидента, отново Т. нарича А. така, вика помощта и в последствие именно, защото г- н А. е ром(циганин)  г- н Г. осъществява насилие.

92. За този съд обаче това правно твърдение не е доказано. Принципно , елементите от субективната страна на състава на престъплението следва да бъдат установени с обективни доказателства, по обективно проявените действия на подсъдимият трябва да се съди за умисъл, предумисъл , мотив  и пр. Доказване на специален мотив за извършване на престъпление е по- особено и по предположение- затруднено. Добри предпоставки за обосноваване на специалният расов мотив е изявени прояви на г- н Г. преди или след деянието против конкретният етнос, каквито обвинението не сочи и не държи на такава теза.

93. Обратно, св. А. И. А. и св. В. не твърдят негативно отношение спрямо тях поради етноса им от страна на Г.. Същото е индикатор за липса на расова нетърпимост от страна на подсъдимия към етноса „роми“.

94. За този съд е ясно, защото е логично и житейски потвърдено от всички косвени доказателства по делото, че всъщност спирането колата на г- н А. има мотив съвсем различен от расовият/ етнически- проверка на колата и е в следствие на навлизането `и в зона , която Т. приема за забранена.

95. Той уведомява по телефона г- н Г. за движение в зона с ограничен достъп. Не се твърди, че описва „нарушителят“ А. в този момент като „циганин“, нито пък по делото това се установи. Така към момента на сигнализирането си г- н Г. обективно не е наясно за етноса на г- н А..

96. Без да има значение юридически каква функция изпълнява на язовира, фактически той подпомага заедно със св. К. дейността на Т. по охрана на обекта. В частност това е свързано с бракониерска дейност, както и с пропускателен режим, а несъмнено многократно и преди това такова съдействие Г. осъществява. Общият извод е- Г. е уведомен за нарушение и съмнение за бракониерство и е помолен от доверено лице- Т. да се притече на помощ. Г. идва да спре нарушител, а не да набие „ром“.

97. Естествено, расов мотив може да се формира непосредствено и преди самото насилие. Общо взето от показанията на очевидците , при силната критичност за тяхната достоверност може да се приеме, че първоначално , разговорът между г- н А. е с К.. Дали тогава репликата „циганин“ е казана е спорно. Същото се отнася и до последващите твърдения на А. и сина му, свързани с посочване на „циганин“ в поредица с обидни фрази. Дали е достатъчно някое лице да бъде посочено с наименованието на етноса си след което да е ударено точно защото е от този етнос е възможно. Възможно е обаче някое лице да е наречено „китаец“, „арабин“, „шотландец“ или „циганин“, след което да бъде ударено, но по много различни причини- че нарушава субективни права на удрящият(било вербално, било физически), че нарушава права на трети лица, които насилникът защитава(нападение спрямо трето лице, обиди или други правомерни и неправомерни действия на пострадалият от насилието спрямо трето лице), че нарушава права на трето лице, които насилникът има задължение – служебно , формално или не- да охранява, очевидно са възможни и множество други варианти. Обвинението следва да докаже субективният специален мотив за престъплението.

98. Това не е сторено, а евентуалната агресия на Г., Т., К. по отделно или тримата заедно спрямо А., макар и придружена вероятно(отново следва да се подчертае, че разменените реплики конкретно не се установяват в този процес) с репликата циганин не е по причина на етноса му , а на поведението му. Настроени да извършат проверка Г. и останалите не очакват съпротива от проверявания. С поведението си според тях последният осуетява опитите им, това провокира и поведението им. То обаче не достига до побой, а до чупене на стъклата на колата- факт, който не е възведен към обвинение за втората форма на престъпление по чл. 162, ал.2 , пр. ІІ- ро от НК.

99. Липсата на доказаност на специален изискуем и съставомерен мотив е оправдателно основание за това престъпление.

100.                    На края, този съд счита за неправилно да излиза извън обвинението като обстоятелствена част и диспозитив, щото да се произнася по непредявено формално престъпление за повреждане на имот- кола на А.. По- скоро твърдението на обвинението е, че чрез това повреждане е осъществено несъставомерното според този съд психическо насилие. Т.е. не повредата, а психическото насилие чрез тази повреда предизвиква състав на расово престъпление. Дори обаче да се приеме, че все пак има обвинение и по такова деяние, то липсва по посочените причини съставомерният мотив за чупене/ повреда на имота- кола на г- н А..

101.                    В заключение, престъпление по чл. 162, ал.2 пр. І- во от НК по делото няма извършено , част от описаното не е престъпление – оправдателни основания по чл.304 пр. І- во и последно от НПК. Подсъдимият бе оправдан по това обвинение изцяло.

За престъпното повреждане на чужд имот- престъпление по чл. 216, ал.1 от НК

102.                    По това дело не е релевантно в наказателен аспект, дали г- н А.  св. А. са собственици на лек автомобил „О.а.“, ДК№ ***. Видно от справка пред КАТ(л.106- 108 от т.І), автомобила е регистриран на името на г- н А., няма спор, че тя не е на г- н Г., т.е. чужда е за него, тя е годен предмет на престъпното повреждане.

103.                    Несъмнено според този съд се установи, че на посочената дата и място, върху автомобила са нанесени повреди- счупено задно панорамно стъкло и странични- 2 бр.,  ведно  с огледало. Показанията на свидетелите Т.и  К. бяха обсъдени- те не следва да се кредитират .

104.                    Безспорно се установи че стъклото е счупено от някой от тримата – К., Т. или Г., или в различни комбинации между тях. Няма достоверни данни кой го е сторил. Показанията на очевидците на инцидента бяха обсъдени от този съд по – горе, в тази им част те не бяха доверени. Обвинението досежно авторство на деянието е недоказано.

105.                    Има вероятност и г- н Г. да е счупил стъклата, или пък да е причастен към тези счупвания, но вероятността не ползва държавата, този съд не може да постанови осъдителна присъда само на база предположения.

106.                    Същото дава оправдателно основание по чл. 304, пр. ІІ- ро от НПК, с оглед и на което съдът оправда подсъдимият по това обвинение.

За хулиганството.

107.                    В обвинителният акт, деянията веднъж квалифицирани като расистко престъпление по чл. 162, ал.2, пр.І- во от НК са характеризирани и като дръзко хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.2 от НК. Твърди се, че подсъдимият на 25.09.2012 г. в землището на с. Ч., общ. Димитровград, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл побой над А.Й.А. пред неговия малолетен син И.А.Й. и нанесъл удари с бухалка по лек автомобил„О.а.“ ДК№ ***, докато И.А.Й. бил в превозното средство, а в последствие отказал да го върна на М.А. и близките `и, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Разликата е в две направления.

108.                    Първо, твърди се, че тези деяния са извършени с изключителен цинизъм и дързост, като в обстоятелствената част на обвинителният акт, обвинението препраща към мотивите, на база на които е приело, че е налице расово престъпление. Разликата е в описаните обществени отношения, които подсъдимият е накърнил- в много груба форма засягане интересите на личността на пострадалите, като не ги прекратява, което изразява явно пренебрежително отношение към обществения ред и защитените от правото лични интереси на пострадалите(л.8 от обвинителен акт). Обвинението е коректно формулирано в тази част и съдържа всички необходими реквизити, щото да може съдът и подсъдимият да разберат в какво са обвинени.

109.                    Втората разлика е в допълнителният елемент към твърдяното хулиганство- отказ на подсъдимият да върне автомобила на св. А.. Тук не може да става въпрос за хулиганство, обвинителният акт съдържа елемент, който е несъставомерен. Хулиганството се извършва винаги и само с едно или повече действия, които са скандализиращи. То не може никога да бъде извършено чрез бездействие[12]. Отказът да се върне автомобил на негов собственик е твърдение за бездействие, което prima facie неотносимо към хулиганството. Съдът в този смисъл счита, че по отношение на разглежданата предпоставка, описаното в обвинителният акт не съставлява престъпление- оправдателно основание по чл. 304 от НПК in fine.

110.                    Както съдът отбеляза по отношение и на липсващото престъпление по чл. 162, ал.2 от НК, така и тук, не се установи по един необходим по НПК начин, именно подсъдимият да е нанесъл удари с бухалка по лекият автомобил. Тук е момента да се спомене, че въпросната бухалка не е намерена. Свидетелите Т. и К. твърдят, че такава липсва в автомобила на Г.. В последствие инцидентно св. С.Х. посочва , че Г. лично му е казал, че той е счупил колата и че той е използвал бухалка, свидетелят е възприел тази бухалка. Същото обаче не се потвърждава от св. В., от същата група свидетели- близки до г- н А..

111.                    Съдът дава вяра на изнесеното от Т. и К., а не на Ст. Х., г- н А.  И.. Анализа на показанията на последните двама бе даден. В допълнение по отношение на показанията на тези двама свидетели може да се посочи и нелогичността им. Как след като според тях Г. активно участва в побоя над А., в един съвсем кратък отрязък от време, при който А. се отстранява бягайки на кратка дистанция взема от някъде(вероятно от своят автомобил) бухалка и започва да чупи стъклата не става ясно. Макари  възможно този съд не намира за достоверно изнесеното от тях.

112.                     От една страна пристрастният Ст. Х. въвежда една много драматична картина при пристигането на групата роми на язовира, с готовност за саморазправа- „с ряз слязохме от колата“(л. 213 от делото). Не само поради роднинската му връзка, но и с оглед емоционалното състояние на този свидетел, към момента на изследване може да се приеме, че той преекспонира възприетото от него.

113.                    От друга страна, решителен момент в случая обаче са показанията на В.. Той предвожда групата роми, той е дипломатичният и уравновесеният. В. провежда нормален разговор с Г., при който са му предадени ключовете за автомобила, за бухалка той не твърди.

114.                    По отношение на твърденият побой, съдът изложи подробни мотиви , в частта за престъплението по чл. 162, ал.2 от НК, така тук не следва да се повтаря- липсва побой, липсва и хулиганство. Това е оправдателно основание по чл. 304, пр. І- во от НПК.

115.                    Няма и други факти и обстоятелства , описани в обвинителният акт, които да сочат на извършено хулиганство, така и съдът не е във възможност( липсва и промяна в обвинението) да приеме осъществено престъпление, например по основния състав на хулиганство- чрез някакви други обществено опасни действия на г- н Г. и т.н.

116.                    Горното води до оправдаване на г- н Г. в извършване на хулиганството, така както се твърди от обвинението.

117.                    В заключение, настоящото обвинение остана недоказано по един несъмнен начин, в една част не съдържа елементи на престъпление, в друга- няма доказателства за извършено деяние, в следваща- няма достоверни данни, че г- н Г. е автор на извършеното. По тези причини съдът постанови оправдаването му напълно по обвиненията, инкорпорирани в разглежданият обвинителен акт.

По гражданските искове.

118.                    Всеки от тези искове е предявен на основание виновно причиняване на деликт- по чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Те са допустими по правилата на НПК и ГПК.

119.                    По същество исковете са неоснователни. За искът за неимуществени вреди, предявен от г- н А. за себе си и като баща на И. се установи, че побой няма. Последващите наранявания, констатирани от д- р Е. не са в пряка и непосредствена връзка с поведението на Г., поради което той не може да носи отговорност.

120.                    Не може да носи отговорност подсъдимият и за психическите вреди на И. и на А., поради факта, ме извън контекста на липса на наказателна отговорност за него( предвид признаването му за невиновен), поведението на г- н Г. не се установи да е неправомерно. Неправомерността е елемент от състава на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, ведно с останалите кумулативно изискуеми- деяние, вина, вреда и причинна връзка между вреда и вина. Това, че И. се е уплашил от Г. не води до отговорност за последният, неговата поява не е неправомерна.

121.                    По отношение на имущественият иск за вреди по автомобила, той освен неоснователен, предвид липса на вина у Г., с оглед факта , че не се установи по несъмнен начин той да участва в счупването на стъклата, допълнително липсва и доказаност. Това е така, защото по делото не бе представен достоверен документ, доказващ, че автомобилът е собствен на ищеца А.- било на лично основание, било на база съпружеска имуществена общност. Справката от КАТ, че колата е регистрирана на името на г- н А. не е достатъчно доказателство.

122.                    В частност по това дело не се представиха доказателства , че двамата А. и А. са сключили граждански брак и от кога, липсва договор за покупка на МПС и т.н. След като А. не установи, че тя е собственик на автомобила ,тя не може да докаже основание да претендира обезщетение за вреди върху него. Искът на това основание бе отхвърлен.

123.                    В гражданската част на това дело, основният аргумент е оправдаване на подсъдимият по наказателното обвинение. В този смисъл и на това само основание е достатъчно исковете против него да бъдат отхвърлени.

124.                    Разноските по делото остават в тежест на Държавата, защото подсъдимият е невиновен по повдигнатите против него обвинения.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

 

Съдия: