РЕШЕНИЕ
№ 1893
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.А
като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело
№ 20221110208449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН като се иска допълване на съдебно решение в частта за
разноските.
Съдебното производство е образувано по жалба на С. В. И. от гр. Враца,
чрез адв. Т. Г. от МАК срещу наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-
488/30.03.2022 г. на зам. кмета на Столична община.
В хода на административнонаказателното производство пред СРС
жалбоподателката е била представлявана от процесуални представители –
адвокат Т. Г., който е изготвил и депозирал жалбата и от адв. Ив. Е., който е
депозирал писмено становище по делото. Със същото е направено и искане за
присъждане на разноски, като е приложен списък на разноските и договор за
правна помощ.
С постановеното по делото съдебно решение №616 от 06.02.2023 г. по АНД
№8449/2022 г. по описа на СРС, НО, 19 състав съдът е отменил процесното
наказателно постановление, като е оставил без уважение направеното искане
за присъждане на разноски. Като в случая е налице пропуск за произнасяне
1
относно същите със съдебния акт по делото, тъй като на лист 32 от делото е
налице договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане
на възнаграждение в размер на 300 лв. от жалбоподателя на адв. Ив. Е., който
го е представлявал в хода на производството, като е изготвил писмено
становище, както и на л.31 от делото е приложен списък на разноските в
размер на 300 лв.
В срока за обжалване на постановеното по делото решение, за което е
изпратено съобщение и получено от адв. Т. Г., другият упълномощен по
делото процесуален представител на жалбоподателката на 13.02.2023 г., а
именно на 17.02.2023 г. е постъпила молба от жалбоподателката И. чрез адв.
Ив. Е. с искане за допълване на решението, което е постановено и присъждане
на сторените разноски в размер на 300 лв.
Не е постъпил е по делото писмен отговор в срока, който е даден от съда по
чл.248, ал.2 от ГПК от процесуален представител на СО.
Като взе предвид доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира,
че се явява допустима и разгледана по същество е основателна, поради
следното:
Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.144
от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на
ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно който
във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът
се произнася по искането за разноски. В процесния случай разноски са
поискани от процесуалния представител на жалбоподателя в писмена форма.
Липсва устно или писмено възражение за прекомерност на същите в съдебно
заседание и в нарочна молба в срока по 248, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК от
процесуалния представител на въззиваемата страна. По делото е постановен
съдебен акт, в който са изложени съображения за неуважаване на
претендираните разноски. Но са налице основания за пререшаване на казуса в
тази му част, респективно допълване на решението в частта относно
2
разноските, доколкото се установи пропуск, а именно на стр.32 от делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, по чл.36, ал.2 от ЗАдв в
който е отразено, че жалбоподателя се е задължил и заплатил на адв. Ив. Е.
разноски в размер на 300 лв., като същият служи като разписка за платената
сума. Приложен е и списък на разноските на л.31 от делото в хода на
съдебното производство, което е станало преди приключване на съдебното
следствие пред въззивния съд.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 300 лв. Размерът е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
за сумата при дела с интерес до 1000 лв. е 400 лв., какъвто е и процесния.
Предвид което така определения размер, който е и платен е в размер от 300
лв. Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, който е изготвил жалба и
друг адвокат, който е изготвил писмено становище, делото не представлява
фактическа и правна сложност, като липсва направено възражение за
прекомерност, размерът е под минималния определен в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо молбата като основателна следва да се уважи изцяло.
Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на жалбоподателката С. В. И., подадена чрез адв. Ив. Е.
с искане за изменение на решение, постановено по АНД №8449/2022 г. по
описа на СРС, НО, 19 състав, с което е отказано присъждане на сторените
разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление:
гр.**************, с ЕИК/БУЛСТАТ ********** за разноски по делото пред
въззивен съд, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста
лева) лв., които следва да заплати на жалбоподателката С. В. И., с ЕГН
3
**********, с адрес: ****************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- София
град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4