№ 146
гр. Чирпан, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20225540100309 по описа за 2022 година
Производството по реда чл. 3, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов
и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Образувано по искова молба (ИМ), подадена от ищцата А. Й. Ч., ЕГН **********, адрес: с.
Г., област Стара Загора 6252, ул. „П. **, съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.И. **, чрез адвокат З. П. В.
против ответника ТП на НОИ - Стара Загора, адрес: гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 44. В ИМ се
твърди, че ищцата работeла на полето и след това като дояч на крави в някога съществувалото
Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ в с. Оризово, област Стара Загора, „филиал село Гранит“.
ТКЗС в с. Гранит се наричало „Победа“ през периода 1950 - 1969 г. Впоследствие в периода 1970 -
1982 г. то попаднало в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ село Оризово, „филиал село Гранит“.
През 1983 г. негов правоприемник станал АПК „Септемврийци“, с. Братя Даскалови, клоново
стопанство с. Гранит. През 1984 - 1986 г. същото се наричало АПК „Георги Димитров“ с. Оризово,
филиал с. Гранит“, а после в периода 1987 - 1990 г. отново било АПК „Септемврийци“ с. Братя
Даскалови, клоново стопанство с. Гранит. После в периода докъм 2009 г. ТКЗС имало приемници
в лицето на ЗК „Единство“, с. Гранит и на Всестранна кооперация „Селска пробуда“, с. Гранит,
област Стара Загора, после преименувана на ВК „Гранит“, като през 2009 г. била ликвидирана. В
Обединеното ТКЗС „Георги Димитров“ ищцата имала следния трудов стаж, който следвало да се
зачете за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. по документ, издаден й
от ТКЗС и получен по-късно от нея от ЗК „Единство“, където продължила да работи (макар според
източник, който не и бил даден в Кметството на с. Гранит трудодните й били повече):
През 1974 г. 173 изработени трудови дни в полевъдна бригада;
През 1975 г. 211 изработени трудови дни като кравар дояч;
През 1976 г. 263 изработени трудови дни като кравар дояч;
През 1977 г. 282 изработени трудови дни като кравар дояч;
1
През 1979 г., 1980 г., 1981 г. и 1982 г. била в майчинство.
Във въпросното ТКЗС работила и след посочения период. Отначало работела на полето,
затова в издадения й документ било посочено, че е била в полевъдна бригада (за по-кратко било
записано „полевъдство“), а по-късно като кравар-дояч. За 1978 г. нямало да иска установяване на
отработени от нея трудодни, защото в дадения й документ от кооперацията било записано, че е
била в майчинство, но всъщност това не било точно, тъй като родила второто си дете през 1979 г.
През по-голямата част от 1978 г. може и да не е била на работа, ако е била използвала отпуск за
отглеждане на първото си дете - синът й С., роден през 1976 г., който починал. През 1979 г. и 1980
г. родила дъщерите си Е. и М.. Това били общо трите им деца. За следващите години извън
исковия период също имало липси в данните, съхранявани от НОИ за времето, през което била на
работа, но все пак били отразени някои отработени периоди. Съгласно постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта времето за бременност,
раждане и отглеждане на деца, родени след 31-ви декември 1967 г. се зачитало за трудов стаж като
продължителността му се определяла според броя и поредността на родените деца: при първо дете
размерът на този трудов стаж бил 12 месеца, при второ дете - 14 месеца и при трето - 18 месеца.
Тъй като дъщеря й Е. Ч. Ч. била родена на 30-ти май 1979 г. и следвало да е била излязла в
майчинство 45 дни преди раждането, през 1979 г. следвало да е била седем месеца и половина в
майчинство и през 1980 г. още шест месеца и половина за въпросното дете, а тъй като на 5-ти
ноември 1980 г. родила дъщеря си М. Ч. Ч. и е следвало 45 дни преди нейното раждане също да е
била в майчинство през 1980 г. тя имала още три месеца и десет дни майчинство, цялата следваща
1981 г. също била в майчинство и през 1982 г. била в майчинство още два месеца и двадесет дни.
Тъй като в удостоверенията за раждане фигурирала с фамилни имена Ч., Е. и А., че тези имена се
отнасяли до нея можело да се установи от нейните ЕГН и рождена дата. В НОИ извършили
проверка и по тях, но пак не било открито нищо. За съжаление сочените данни за отработени от
ищцата дни през 1974 - 1977 г. успяла да вземе само от издадено удостоверение № 127 от
31.1.1986 г., получено от приемника на ТКЗС, а данните, написани й на ръка, според които била
работила повече й било казано да са взети от „Списък с годишната заработка на кооператорите“.
Ищцата обаче не можала да получа такъв от Кметството в село Гранит, където й написали това,
нито да открие други съхранени документи за трудовия и осигурителния й стаж. Тя не била
запазила такива, трудовата й книжка била изгубена. Представяното удостоверение с дата 1986 г.
било издадено, докато е работила в ТКЗС. Целият си трудов стаж била натрупала в споменатото
ТКЗС и неговите приемници ЗК „Единство“, с. Гранит и ВК „Селска пробуда“, село Гранит, област
Стара Загора, преименувана във ВК „Гранит“. Затова и при издаване на посочения документ за
стажа й и при получаването му от ЗК „Единство“ тя била на работа в това ТКЗС и кооперацията,
негов приемник като за въпросната 1986 г. стажът й е признат от ТП на НОИ - Стара Загора с
удостоверение. Тъй като понастоящем не разполагала с друг документ освен посочения, се
обърнала към ТП на НОИ - Стара Загора, служба „Осигурителен архив“ със заявления да бъде
потърсено нейното име в архива на ТКЗС, който очаквала да е бил предаден там след като ТКЗС е
било ликвидирано. Оттам отговорили, че за периодите 01.01.1974 - 31.12.1975 г., 01.01.1976 -
31.12.1978 г., 01.01.1979 - 31.12.1982 г. не се съхранявали документи, които да установяват нейния
осигурителен стаж и доход. От отговора станало ясно, че действително архив е бил предаден за
съхранение от правоприемника на ТКЗС след като той също бил прекратил съществуването си. За
други периоди, за които имало запазени документи й се издали УП - 13 в уверение на нейния стаж,
вкл. във ВК „Гранит“, ЕИК *********. Така имала положен трудов стаж, който се зачитал за
2
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. в ТКЗС, придобит през периодите
1974 - 1975 г., 1976 - 1978 г. и 1979 - 1982 г. за посочените дни и месеци, но не разполагала с
документи, които да позволят зачитането му при подаване заявление за пенсия поради изслужено
време и старост. Стажът бил придобит от ищцата като същата работила на полето и като кравар -
дояч в ТКЗС „Победа“, с. Гранит, влязло в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ - село Оризово,
„филиал с. Гранит“. Като членка на ТКЗС получавала възнаграждение за трудоден. Работният ден
в ТКЗС бил осемчасов. Заплащането на труда било подневно. Тъй като вече не съществувал дори
правоприемник на ТКЗС, в което била работила и архивът му е бил предаден в НОИ, ответник по
тази ИМ следвало да е ТП на НОИ - Стара Загора. За ищцата се породил правен интерес да поиска
да се установи по отношение ответното ТП на НОИ, в което не било предадено всичко от архива
на ТКЗС въпросния трудов стаж, за да може да се ползва от предвидените от закона негови правни
последици.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което признае за установено
спрямо ТП на НОИ - Стара Загора, че е работила в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ - село
Оризово, „филиал село Гранит“, в което било влязло ТКЗС „Победа“, като е придобила трудов
стаж съгласно действалите до 31-ви декември 1999 г. разпоредби за трудовия стаж при
пенсиониране, както следва:
през 1974 г. - 173 изработени трудови дни в полевъдна бригада;
през 1975 г. - 211 изработени трудови дни като кравар дояч;
през 1976 г. - 263 изработени трудови дни като кравар дояч;
през 1977 г. - 282 изработени трудови дни като кравар дояч;
през 1979 г. и 1980 г. - общо 14 месеца трудов стаж поради майчинство, където била
родила второ дете;
през 1980, 1981 и 1982 г. - общо 18 месеца трудов стаж поради майчинство, поради
раждането на третото й дете;
като работила на полето в полевъдна бригада и като кравар - дояч, при пълно работно
време от осем часа и при подневно заплащане.
Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Т.И.К. - ст. юрисконсулт в
ТП на НОИ гр. Стара Загора, в който се изразява становище, че подадената от А. Й. Ч. искова
молба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), ако към исковата молба се представи съответното
удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл. 6 от ЗУТОССР искът
следвало да се счита за допустим. Към исковата молба не било представено задължителното
удостоверение, което я правило недопустима за разглеждане. Алтернативно, ако съдът счетял
исковата молба за допустима, моли да се постанови решение, с което да отхвърли същата като
неоснователна, като излага следните съобразения. Към подадената искова молба липсвала трудова
книжка на А. Ч., от която да е видно, че през процесиите периоди ищцата действително е работела
при посочения от нея осигурител. Видно от приложените от ищеца документи - уведомителни
писма, издадени от сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ - Стара Загора, разплащателните
ведомости и трудовоправни документи на осигурителя ЗК „Единство“ с. Гранит били предадени в
сектор „Осигурителен архив“ към момента на подаване на заявлението от лицето. Същите писма
3
не били обжалвани по надлежен ред в законоустановения срок. В предадените документи, за
периодите от 1974 г. - 1975 г.; 01.01.1976 г. - 31.12.1978 г.; 01.01.1979 г. - 31.12.1983 г.; 1983 г. -
1993 г.; 01.01.1994 г. - 31.12.1998 г.; 01.01.1999 г. - 31.12.2004 г. не се съдържали данни за А. Й. Ч..
В този смисъл ТП на НОИ - Стара Загора не разполагало с данни и доказателства относно
осигурителния и трудов статус на лицето за процесния период. За периодите, за които от
разплащателните ведомости и трудовоправни документи на осигурителя ЗК „Единство“ с. Гранит
било видно, че А. Ч. е полагала труд, на същата били издадени съответните документи - образец
УП-13, удостоверяващи осигурителен и трудов статус. Издаването на документ за
трудов/осигурителен стаж от архивохранилището на ТП на НОИ отразявало наличната
информация в съхраняваните там документи за положения от дадено лице труд. Относно
направеното доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели, а именно С.Г.С. и
К.П.Б., за които се твърди, че през процесиите периоди са работили в ТКЗС следвало да се има
предвид, че за допускане до разпит на посочените свидетели, същите следвало да представят пред
съда в оригинал надлежно оформен документ за стажа си в процесния период, като писмено
доказателство относно обстоятелствата, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през процесиите периоди, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.
Представянето в съдебно заседание на писмените доказателства, които потвърждават положения
от свидетелите стаж при същия осигурител и период, ограничава проверката, дали същите
отговарят на условията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Предвид това, ищцата следвало да представи
препис на надлежно оформен документ за стажа им в процесния период като писмено
доказателство относно обстоятелствата, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател. Навременното представяне на доказателства, които подкрепяли твърденията на
ищцата е важно с оглед доказването пред съда на трудов стаж, от който лицата черпят пенсионно-
осигурителни права и не на последно място - с оглед извършване на проверка, предвид зачестилите
случаи на представените пред ТП на НОИ документи с невярно съдържание. По повод искането за
допускане до разпит на Ч.С.Ч., моли, същото да не се уважава, предвид факта, че свидетелят бил
съпруг на ищцата и заинтересован от изхода на делото. Предвид изложеното, моли да се
постановите решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Моли да и бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
От приложените уведомителни писма от НОИ, ТО – Стара Загора се установява, че на
ищцата не може да бъде издаден Образец УП – 13 за периода: 1974 г. – 1975 г. от ЗК „Единство“ с.
Гранит, за периода: 01.01.1976 г. – 31.12.1978 г. от ЗК „Единство“ с. Гранит, за периода: 01.01.1979
г. – 31.12.1983 г. от ВК „Гранит“ с. Гранит (л. 6 – 8) и за периода: 1989 г. – 1993 г. от ЗК
„Единство“ с. Гранит (л. 13 от делото), тъй като липсват данни за А. Й. Ч. в документите
удостоверяващи осигурителен стаж и доход, предадени в сектор ОА към ТП на НОИ – Стара
Загора за посочените периоди (л. 6 – 8 от делото).
По делото са приложени Удостоверения (Образец УП – 13), издадени на ищцата от НОИ,
ТО – Стара Загора (л. 9 – 12, л. 14 – 15, л. 17 и л. 19 от делото) от които се установява, че А. Й. Ч.,
ЕГН ********** е работила във ВК „Гранит“ с. Гранит и ЗК „Единство“ с. Гранит, на длъжност
„дояч“ и в звено „Кравеферма“ в периодите посочените в удостоверенията.
По делото е приложено удостоверение от ЗК „Единство“, което удостоверява изработени от
ищцата А. Й. Ч. трудодни в кооперацията (л. 20).
4
Представена е и трудова книжка на свидетеля Ч.С.Ч., ЕГН ********** (съпруг на ищцата),
за който също е отбелязване, че е работил в ТКЗС с. Оризово на длъжността „тракторист“ (л. 25 –
32 от делото).
По делото са приети като писмени доказателства - декларация за идентичност на лице с
различни имена, удостоверение № 93/30.01.1986 г от АПК „Георги Димитров“ с. Оризово, писмо
№ 276/19.10.2022 г. на Кметство с. Гранит, относно отработените трудови дни от лицето А. Й. Ч. в
Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ с. Оризово, филиал с. Гранит, писмо № 275/19.10.2022 г. на
Кметство с. Гранит, относно отработени трудови дни от лицето А. Й. Ч., приемо-предавателен
протокол № 158-23/26.01.2007 г., списък заработка на работещите в животновъдство през 1978 г.,
списъци с годишната заработка на кооператорите в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ с.
Оризово, филиал с. Гранит, получено с вх. № 3305/15.08.2022 г., списъци с годишната заработка на
кооператорите в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ с. Оризово, филиал с. Гранит, заведени с вх.
№ 3306/15.08.2022 г.
С писмена декларация от 29.09.2022 г. ищцата потвърждава всички фактически
обстоятелства, които твърди в исковата си молба относно трудовия и стаж.
По делото са приети като писмени доказателства удостоверение за сключен граждански
брак въз основа на акт за граждански брак № 0007/09.09.1974 г. на Община Братя Даскалови и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена на А. Й. Ч. с изх. № АОУ-1822/28.11.2022
г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Ч.С.Ч. с изх. № 92-02-
316:28.11.2022 г. (л. 147 – 150 от делото) от които се установява сключването на граждански брак
между ищцата и св. Ч.С.Ч. и идентичността на имената им.
По делото са представени удостоверения за раждане на децата С. Ч. Ч., Е. Ч. Ч. и М. Ч. Ч. с
родители ищцата А. Й. Ч. и съпругът й Ч.С.Ч. (л. 22 – 24 от делото).
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.А.И.а, С.Ч.Б. и
Ч.С.Ч., които са работили при същия работодател се установява, че ищцата е работила като дояч на
крави на осем часов работен ден при подневно заплащане на труда в ТКЗС с. Оризово и
правопремниците му, като през периодите в които е родила децата си е излизала в отпуск по
майчинство. Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като
непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, вътрешно убедителни,
логични и неопровергани от други доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По реда на ЗУТОССР се установяват юридически факти, свързани с възникване, изменение
или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. В своята тълкувателна
практика върховната съдебна инстанция е приела, че под „установяване на трудов и/или
осигурителен стаж“ се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната
действителност, по правилата за неговото изчисляване и надлежно удостоверяване. В случай, че е
налице отказ да бъде зачетен конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и
същият да бъде удостоверен по съответния ред като такъв, е налице правен спор. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу
териториалното осигурително поделение, когато работодателят е прекратил своята дейност.
Предпоставка за допустимост на предявен установителен иск по ЗУТОССР е наличие на издадено
от работодателя или негов правоприемник удостоверение, че книжата, ведомостите за заплати и
5
други документи са изгубени или унищожени.
Съществуването на ТКЗС, в което е полагала труд ищцата и промяната в наименованията
му през годините се установява от запазените архивни документи в с. Гранит, приети като
писмени доказателства по делото и представената трудова книжка на Ч.С.Ч. (съпруг на ищцата),
работил през процесния период в същото ТКЗС.
От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение от правоприемника на
ТКЗС с. Оризово - ЗК „Единство“ (л. 20) се установяват положени от ищцата трудодни и същото
представлява документ, предвиден в чл. 6, ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР, които установява вероятността
на трудовия/осигурителния стаж.
От свидетелските показания се установи, че ищцата е работила в ТКЗС с. Оризово,
първоначално в полевъдна бригада и впоследствие като кравар дояч през процесния период, при
пълно работно време, както и че през 1976 г., 1979 г. и 1980 г. е била в майчинство поради
раждането на трите си деца.
В този смисъл искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При този изпод на делото на основание 78, ал. 1 от ГПК и дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 700 лева
за заплащане на адвокатски хонорар, което се установява от представения договор за правна
помощ (л. 35 от делото) и списък на разноските (л. 146 от делото).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Териториално поделение на НОИ град Стара
Загора, адрес: гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 44, че А. Й. Ч., ЕГН **********, адрес: с. Г.,
област Стара Загора 6252, ул. „П. **, съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.И. **, чрез адвокат З. П. В. е
работила в Обединено ТКЗС „Георги Димитров“ - село Оризово, „филиал село Гранит“, в което
било влязло ТКЗС „Победа“, като е придобила трудов стаж съгласно действалите до 31-ви
декември 1999 г. разпоредби за трудовия стаж при пенсиониране, както следва:
през 1974 г. - 173 изработени трудови дни в полевъдна бригада;
през 1975 г. - 211 изработени трудови дни като кравар дояч;
през 1976 г. - 263 изработени трудови дни като кравар дояч;
през 1977 г. - 282 изработени трудови дни като кравар дояч;
през 1979 г. и 1980 г. - общо 14 месеца трудов стаж поради майчинство за раждането на
второто й дете;
през 1980, 1981 и 1982 г. - общо 18 месеца трудов стаж поради майчинство за раждането на
третото й дете;
като е работила на полето в полевъдна бригада и като кравар - дояч, при пълно работно
време от осем часа и при подневно заплащане.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ град Стара Загора, адрес: гр. Стара Загора, бул.
„Руски“ № 44 да заплати на А. Й. Ч., ЕГН **********, адрес: с. Г., област Стара Загора 6252, ул.
6
„П. **, съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.И. **, чрез адвокат З. П. В., направените съдебни и деловодни
разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7