№ 3163
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501733 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20202666/25.10.2021 г. по гр. д. № 20523/2021 г. по описа
на СРС, 140 състав е признато за установено по предявените от „Софийска
вода“ АД срещу Я. Я. Ж. и К. Я. Р. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от
ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца поравно и разделно сумите, както
следва:738,72 лева, представляваща стойност на водоснабдителни услуги в
имот, намиращ се в гр. София, ул. „****, кл. № ********** за периода от
05.02.2019 г. до 18.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
07.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до изплащане на вземането, 48,66 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 22.03.2019 до 18.09.2020 г. като исковете за главница и
лихва са отхвърлени до пълния предявен размер от 3368,99 лева и до пълния
предявен размер от 239,94 лева и за периода от 08.03.2019 – 21.03.2019 г.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
подадена въззивна жалба вх. № 25162405/09.11.2021 г., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
1
Въззивниците поддържат, че неправилно първоинстанционният съд приел, че
са потребители на ВиК услуги, тъй като били титуляри на правото на
собственост. Заявяват, че изрично са оспорили качеството си на потребител и
са оспорили възникването на вещни права по отношение на този имот.
Поддържат, че представената от Агенцията по вписванията справка няма
характеристиките на официален удостоверителен документ, поради което и не
установява притежаваното от въззивниците право на собственост. Освен това
с отговора на исковата молба изрично било оспорено извършването на
редовна метрологична проверка за точност на общия водомер на сградата.
Такава проверка била изискуема о силата на закона за измерванията и Заповед
А-102 от 05.03.2010 г., с която се регламентирала периодичността на
проверката за точност на средствата за търговско измерване и този период
бил 2 години. Липсата на такава проверка водела до това, че средството за
измерване било негодно. Оспорват, че въз основа на сертифициран уред би
могло да се претендира плащане на количество, което не може да бъде
установено. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия
„Софийска вода“ АД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 20523/2021 г. по описа на СРС, 140 състав е
образувано по искова молба, подадена от Софийска вода АД против Я. Я. Ж.
и К. Я. Р., с която са предявени искове с правно основание чл. чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответниците, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 653/2021 г. по описа на СРС, 140
състав.
В исковата молба се твърди, че между ответниците и „Софийска вода“
АД са налице договорни правоотношения, свързани с предоставянето на ВиК
услуги за имот в гр. София, ж.к. ****, клиентски номер **********,
2
договорна сметка **********. Към договора действали публично известни
общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди, че ответниците са потребители,
тъй като са собственици на имота – закупен на 11.04.2007 г. Твърди, че за
периода от 05.02.2010 г. до 18.09.2020 г. на ответниците са предоставени ВиК
услуги на стойност 3368,99 лева. Тъй като ответниците не изпълнили
задължението си да платят сумите била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу която те възразили. Молят да бъде признато за установено,
че ответниците дължат да заплатят разделно по ½ от сумата от 3368,99 лева
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението,
както и сумата от 239,94 лева – мораторна лихва за забава на дължимите суми
за периода от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20202666/25.10.2021 г. по гр. д. №
20523/2021 г. по описа на СРС, 140 състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3