№ 630
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502325 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1841/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 9470/2017 г. по описа на
СГС, I ГО, 21 с-в, изцяло са уважени предявените от В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю.
С. К., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К., Н. И. К. и Н. В. К. активно субективно съединени
ревандикационни искове срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД с правно основание чл.
2
108 ЗС за установяване правото на собственост върху реална част с площ от 2006 м,
включена в имот с идентификатор 68134.1500.37, за реалната част от който е отреден
отделен имот с проектен идентификатор 68134.1500.2716, отразен в Скица-Приложение № 1
към СТЕ от 25.09.2019 г., повдигнат със сини щрихи, при граници: свързващите линии
между точки 1, 2, 3, 4 и 5 по Скицата - неразделна част от решението, при следните
притежавани идеални части от правото на собственост върху недвижимата вещ: В. Т. К. -
36/144 ид. части, А. В. М. 16/144 ид. части, Й. С. К. 6/144 ид. части, Т. С. К. 6/144 ид. части,
Ю. С. К. 6/144 ид. части, С. Н. К. 12/144 ид. части, С. И. К. 12/144 ид. части, Т. И. К. 12/144
ид. части, К. И. К. 9/144 ид. части, Н. И. К. 9/144 ид. части и Н. В. К. 20/144 ид. части, като
вследствие на това установяване да бъде постановено ответното търговско дружество да
предаде владението на недвижимата вещ, която към момента на обобществяването й е
представлявала земеделска земя.
Решаващият първоинстанционен съд е приел, че ищците са установили своята
1
активна материална легитимация, тъй като индивидуалният административен акт, който
притежава конститутивно действие и въз основа на който ищците основават своето
реституционно право – Решението на ОСЗ „Панчарево”, е действителен, като е породил
вещноправните последици, към които волеизявлението на колективния административен
орган е било насочено. Счел е за недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол
за материална законосъобразност на този титул за собственост, тъй като правото на
собственост върху бившата земеделска земя е било възстановено с решение на съда по
жалба с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ - „В този случай възстановяването на
собствеността върху незастроената част от земеделската земя е безусловно - по аргумент от
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ”. Тълкувайки правната норма, уредена в чл. 17а ЗППДОП (отм.), е
достигнал до правния извод, че „тази разпоредба не дерогира правото на възстановяване на
собствеността на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ върху бивши земеделски имоти, включени в
имуществото на преобразуваното дружество”. От друга страна, първоинстанционният съд е
приел, че е възникнало правото на реституция на процесния имот, тъй като той е не е бил
предмет на комплексни мероприятия по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (този извод може да
бъде извлечен от съждението, че „за незастроената част от бившия имот № 4373, която
попада в имот с идентификатор 68134.1500.37, е възникнало право на възстановяване на
собствеността по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ”. Разгледал е и наведеното под евентуалност
възражение за придобиване на имота на оригинерно основание - придобивна давност, но го
е приел за неоснователно.
Срещу първоинстанционното решение е предявена въззивна жалба от ответника, в
която се излагат съображения за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен
от СГС. Въззивникът поддържа, че Решение на ОСЗ „Панчарево”, на което ищците
основават своята активна материална легитимация, не е противопоставимо на трети
неучаствали в това административно производство лица, поради което е допустимо
извършването на косвен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на този
индивидуален административен акт. Счита, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че процесната реална част, включена в по-голям поземлен
имот, е придобита от държавата при преобразуване на държавното предприятие, в чийто
баланс тя е била включена, в еднолично търговско дружество - на основание чл. 17а
ЗППДОП (отм.), поради което е налице реституционна пречка за възстановяване правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ върху бившата земеделска земя, която впоследствие е било
включена в урбанизираните територии на населеното място. Поддържа правния довод, че
приватизацията на това търговско дружество, приключила до влизане в сила на процесното
решение на органа на поземлената собственост, изключва реституционните права на
наследниците на бившия собственик на спорната земя (позовава се на разпоредбата на § 6,
ал. 1 ЗППДОП (отм.), но очевидно има предвид правната норма, уредена в § 6, ал. 6 от този
закон). От друга страна, счита, че обобществената земя, макар и да не е била изцяло
застроена, тя е била предмет на проведени комплексни мероприятия по смисъла на чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността. Поддържа и наведеното
2
под евентуалност придобивно основание - за изтекла в негова полза придобивна давност
(кратка - 5-годишна, като добросъвестен владелец; с оглед изхода на правния спор пред
въззивната инстанция не би следвало да се разглежда това материалноправно възражение -
но само за пълнота на изложението, то би било неоснователно, тъй като, ако процесното
решение на органа на поземлената собственост бе действително, респ. ако ответникът не бе
придобил правото на собственост върху спорния имот на деривативно основание, неговото
владение не би било добросъвестно, поради което при конкретно установените по делото
факти общата (дългата - 10-годишната) придобивна давност не е изтекла преди тя да е
прекъсната с предявяване на вещния иск, предмет на настоящото съдебно производство).
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните в първата и
въззивната инстанции писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:
СГС, ГО, I-21 състав е бил сезиран с активно субективно съединени петиторни
искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Чрез този петиторен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да
установят спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като
правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищците и въз
основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да
притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика.
Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното
притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически
факта – две положителни и една отрицателна материални предпоставки. По силата на чл.
154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри на
правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за
да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява
фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това
доказване следва да бъде пълно и главно.
Тъй като правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се
възстановява по право, за установяване материалната легитимация на ищците следва да се
докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се
осъществили всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи
възникването на правото им да бъде реституиран процесния имот, а именно – 1. имотът да е
бил земеделски по своето предназначение към момента на включването му в
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2.
земята, дори и нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в
стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3. по
отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (в
случай че при осъществяване на мероприятието е изградена постройка, тя не следва да е
3
законна); да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е било
учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не е
започнал – арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като са непротивопоставими всички разпоредителни
сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации – арг. чл.
10, ал. 13 ЗСПЗЗ. От друга страна, ищците следва да установят, че процесната земя,
предоставена от държавата за стопанисване и управление на държавното предприятие, е
била изрично изключена от капитала на търговското дружество при преобразуването на
държавното предприятие в търговско дружество – арг. чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г.,
притежаващ тълкувателно значение, респ. чл. 17а ЗППДОбП (отм.).
Не се спори между страните, а от събраните по делото доказателства се установява, че
процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето
предназначение земеделска земя. Следователно, с извършване на нейното масовизиране тя е
загубила своята индивидуализация, своите реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния
Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното
стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до
включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните
блокове. И тъй като с обобществяването земеделската земя вече не притежава свои граници,
с които да се обособява като отделен корпорален обект на правото на собственост, а се
намира в границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет
на правото на собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално
производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската
реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт, респ. с
издаването на скици за тези земеделски земи ще възникне правното качество на обекта на
собствеността - индивидуализация на процесните земеделски земи, поради което това
решение притежава конститутивно действие. В този смисъл са задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС,
ОСГК.
По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост
върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер,
но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, какъвто е
настоящият случай, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или
други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която
предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи,
притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата
служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът,
4
както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни
постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се
прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице
основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в
стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Следва да се изясни, че тъй като ответникът не основава своите вещни права върху
процесния имот на обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху спорната
недвижима вещ преди обобществяването на земеделската земя, в материалноправен смисъл
е недопустимо да се изследва фактът дали наследодателят на ищците е бил титуляр на
правото на собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране,
респ. че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В
този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в
ТР № 9/7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК по приложението на § 4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, но те са приложими за всички реституционни основания по този закон
(Решение № 331/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК, Решение №
360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 27/26.01.2011 г. по
гр. д. № 1687/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 709/10.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г. на
ВКС, І г. о., Решение № 885/13.12.2010 г. по гр. д. № 1468/2009 г. на ВКС, І г. о. и др.).
Но тъй като ответникът не е участвал в административното производство, в което е
издадено процесното решение за възстановяване правото на собственост върху спорния
имот, съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва да извърши т. нар. косвен съдебен
контрол по отношение материалната законосъобразност на този индивидуален
административен акт (ИАА).
Установява се, че Решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗ „Панчарево”, въз основа на
което ищците основават своето право на собственост върху спорния имот (своята активна
материална легитимация), е издадено при съобразяване на влязло в сила на 12.02.2010 г.
Решение № 73/14.12.2009 г. на АССГ, II отделение, 33 с-в по адм. д. № 5532/2009 г. на
основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Следователно, с него не е разрешен
административноправен спор между ищците и органа на поземлената собственост дали в
патримониума на наследниците на К. С. Т. (Т.) е възникнало субективното материално
право за възстановяване на правото на собственост върху обобществения земеделски имот
(към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ той е бил включен в урбанизираните територии
на населеното място) - по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ единствено се определя застроената
част на имота след неговото обобществяване, а не се изследват правнорелевантни въпроси
относно принадлежността на правото на собственост към момента на масовизацията и дали
дадена обобществена земя подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Изрично това
обстоятелство е пояснено в мотивите на решението на АССГ - „Производството по реда на
чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ е междинно..., развиващо се преди произнасянето на ОСЗ по искането
за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи...
5
Следователно, тук не се изследват въпросите, свързани със законността на строителството,
статута на сградите и възможността за възстановяване на имота, нито пък се изследва
правото на собственост. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на
ОСЗ, която преценява това, вкл. и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ”. В този
смисъл, с това решение не е извършен т. нар. пряк съдебен контрол относно правото на
възстановяване на обобществена земеделска земя - такъв контрол може да бъде осъществен
единствено в съдебното административно производство, образувано по въззивна жалба
срещу отказ на органа на поземлената собственост за възстановяване правото на
собственост върху обобществени земеделски земи (по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ). Едва ако
е уважена жалбата по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ органът на поземлената собственост трябва да
издаде позитивно решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (в случай че първоначално е било отказано
правото на възстановяване, респ. да бъдат възстановени конкретни имоти). А съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 5/14.01.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, на което въззиваемите се позовават, недопустимо е
упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност
на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за
собственост от или срещу държавата (респ. от или срещу неин правоприемник), когато
върху него е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 6
ЗВСГЗГФ. Не е такъв настоящия случай при постановяването на решението на ОСЗ
„Панчарево”, въз основа на което ищците основават своята материална легитимация.
О друга страна, при спор за собственост съдът не може да извършва косвен съдебен
контрол за законосъобразност на влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато
ответник по иска е правоприемник на държавата и правоприемството е настъпило в хода на
производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или след приключването му. Но такъв контрол е
допустим, ако правоприемството от държавата е настъпило преди образуване на
реституционното производство и правоприемникът на държавата не е участвал като страна
в производството по издаване и обжалване на административния акт. В настоящия случай,
както ще бъде изяснено в следващото изложение, праводателят на ответното търговско
дружество е придобил правото на собственост върху спорния имот през 1991 г. (чрез
преобразуването на държавното предприятие, на което имотът е бил предоставен за
стопанисване и управление, в еднолично търговско дружество, чиито принципал е била
държавата), т.е. преди образуване на административното производство (административната
преписка е с вх. № 99/08.01.1992 г.), по което е издаден оспореният титул за собственост -
решенето на органа на поземлената собственост. В този смисъл е и Решение №
195/10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2396/2016 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290
ГПК, с което е разгледан сходен с настоящия правен спор (в мотивите на това решение е
прието, че „учредените от специалните закони сервитутни зони създават условия за
нормална експлоатация на съоръженията и не затрудняват функционирането на
реализираното мероприятие - на намиращите се в съседни имоти Централен склад,
Център за повишаване на квалификацията и Подстанция „София Изток”, нито на други
6
обекти, свързани с подземния водопровод, с подземния електрическия сигнален кабел, с
въздушния електропровод”).
Но косвен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на този
конститутивен ИАА е допустим и на още едно основание - към момента на издаване на този
титул за собственост не държавата, а трето на административното правоотношение лице -
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, е носител на правото на собственост върху процесния
имот, придобит след осъществена приватизационна процедура, поради което актовете на
органа на поземлена собственост на са му противопоставими (при издаването на процесното
Решение ОСЗ „Панчарево” е следвало да съобрази не само материалните предпоставки по
чл. 10б ЗСПЗЗ, а и реституционната пречка, уредена в § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.), които
подробно ще бъдат обсъдени в изложението на въззивното решение).
При извършения по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол на този ИАА
настоящата съдебна инстанция приема, че са били налице материалноправните забрани за
възстановяване на правото на собственост върху процесната земя в стари (реални,
възстановими) граници, уредени в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 6, ал. 6 от ПРЗ на ЗППДОбП
(отм.). В случай че Решение № 33/12.07.2007 г., постановено по адм. д. № 5911/2004 г. по
описа на СРС, 42 с-в (л. 152-154 от кориците на първоинстанционното дело) е влязло в сила
(липсва такова удостоверяване в релевантната му за настоящия спор част), на което
първоинстанционният съд е основал своята решаваща воля, достигайки до погрешни правни
изводи, процесното Решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗ „Панчарево” би било нищожно, тъй
като то е издадено извън предметната (материалната) компетентност на колективния
административен орган.
Установява се, че с това съдебно решение е потвърден отказ на ПК „Слатина”,
обективиран в Решение № 99/30.11.1994 г., за възстановяване на спорната земя - „От
заключенията на приетите СТЕ се установява, че част от невъзстановената част от имоти с
пл. № 4372 и № 4373 от кадастралния план от 1939 г. е била отчуждена със Заповед №
515/03.11.1969 г. за нуждите на подстанция „Изток” и Централен склад на
„Електроснабдяване” и мероприятието е реализирано”. Въз основа на това решение - за
„незасегнатата от мероприятията част от имотите, попадаща между цифрите 27, 3, 4, 5, 28 и
27”, е издадено Решение № 99/30.10.2007 г. на ОСЗГ „Панчарево” - въз основа на по-горе
описаното съдебно решение. Следователно, за процесната реална част е влязъл в сила отказ
на органа на поземлената собственост за възстановяването й.
Всеки административен орган в единния държавен административен апарат
упражнява властнически правомощия в пределите на неговата материална (предметна,
родова) компетентност, като той може да измени или отмени постановените от него
индивидуални административни актове само в случаите и в сроковете, изчерпателно
изброени в закона. Възможността за възобновяване на приключило с влязъл в сила ИАА
административно производство е уредена в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗАП
7
(отм.), респ. чл. 99, ал. 1 АПК, която предписва, че при откриване на нарушения на този
закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени
доказателства от съществено значение за постановяване на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ
ОСЗ по искане на министъра на земеделието и храните или по искане на заинтересуваните
лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите
обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане
в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската
служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Този ред обаче не се прилага, когато за
същите земи има влязло в сила съдебно решение, вкл. и в производството по чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ.
Следователно, ако се приеме, че това съдебно решение е влязло в сила (правно
нелогично е при обжалване на това решение касационната инстанция да е постановила
решение, с което да е възстановила правото на собственост и върху спорната земя, но
ищците да не основават своята материална легитимация на решение на органа на
поземлената собственост, издадено въз основа на решение, постановено по реда на чл. 14,
ал. 3 ЗСПЗЗ, а на решение по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ), до който основен за постановяване на
обжалваното решение правен извод е достигнал СГС, не са били налице процесуалните
предпоставки, уредени в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.), респ. чл. 99,
ал. 1 АПК, за възобновяване на процесното административно производство, тъй като съдът
вече се е произнесъл по този въпрос. Като административният орган се е произнесъл
повторно по повдигнатия пред него въпрос, той е издал ИАА извън своята материална
(предметна) компетентност, поради което следва да се приеме, че Решение № 99/14.01.2011
г. на ОСЗ „Панчарево” е нищожно и не е породило целените от административния орган
правни последици. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на
чл. 290 ГПК с Решение № 474 09.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5485/2007 г., III г. о., ГК и
Решение № 305/01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., II г. о., ГК, както и
Определение № 290/1.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 98/2009 г., II г. о., ГК и Определение
№ 1185/29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 989/2009 г., II г. о., ГК, с които не е допуснато до
касационно обжалване въззивни решения. Тъй като решенията на органите на поземлена
собственост притежават конститутивно действие, при установяване нищожността на
Решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗГ „Панчарево”, в патримониума на наследниците на К.
С. Т. (Т.) не е възникнало субективното право на собственост върху процесната земя, като за
тях е породено правото по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ на обезщетение с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Но дори и този индивидуален административен акт да не е нищожен, той е
незаконосъобразен е не могъл да породи конститутивното действие, към което
едностранното волеизявление на колегиалния административен орган е било насочено, тъй
като се установи, че са налице уредените в § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.), § 11 от ДР на ЗПСК,
респ. чл. 10б ЗСПЗЗ реституционни пречки.
8
Наистина, правната норма, уредена в чл. 10б ЗСПЗЗ, не регламентира промяната на
предназначението на земята от земеделска към момента на обобществяването й в такава за
задоволяване на неземеделски нужди като самостоятелна пречка за възстановяване на
собствеността, а придава правно значение на обстоятелството дали към момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ или върху него има
проведено мероприятие. По принцип включването на един имот в капитала на търговско
дружество не може да бъде приравнено на мероприятие, което не позволява възстановяване
на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Но преобразуването на едно държавно
предприятие в търговско дружество и приватизацията му по естеството си е правно
действие, което препятства възстановяването на правото на собственост на имота в реални
граници с оглед разпоредбата на § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.), ако към момента на
включването му в капитала на търговското дружество, той е държавна собственост.
Съгласно чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., притежаващ тълкувателно значение,
респ. чл. 17а ЗППДОбП (отм.) в капитала на търговско дружество, образувано чрез
преобразуване на държавно предприятие, се включва онова имущество, предоставено за
управление и стопанисване на предприятието и включено в неговия баланс, което е било
собственост на държавата към момента на преобразуването и по отношение на което това е
изрично предвидено в акта за преобразуване. Ако в акта за преобразуване не е посочено
изрично това имущество, следва да се приеме, че в капитала на дружеството се включва
цялото имущество, което е заведено по баланса на преобразуващото се държавно
предприятие към датата на преобразуването. Следователно, актът на преобразуване има
вещно-транслативно действие по отношение на това имущество - той представлява
деривативен (производен) придобивен способ.
Включването на имуществото в баланса на преобразуващото се държавно
предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на дружеството
представлява в този смисъл пречка за възстановяване в реални граници на правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, когато това имущество е държавна собственост към момента
на преобразуването, включено е в баланса на преобразуващото се предприятие и в акта за
преобразуване това имуществено право изрично и недвусмислено не е изключено от
капитала на дружеството. Както е изяснено със задължителните тълкувателни разяснения,
дадени по т. 2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, предоставянето
на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може
да бъде доказано както чрез преки доказателства (самия административен акт за
предоставяне на това право), така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване
и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни
ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.
Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен
регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на
9
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения
в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен
способ. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на
предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно
предприятие. По същество, в този смисъл е константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 136/16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., I
г. о., ГК; Решение № 406/25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 614/2010 г., II г. о., ГК; Решение
№ 340/15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 263/19.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1157/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 24/30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
507/2010 г., II г. о., ГК; Решение № 513/3.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., II г. о.,
ГК; Решение № 228/7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 546/2010 г., I г. о., ГК; Решение №
806/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2009 г., I г. о., ГК и пр.
Както бе изяснено, ПМС № 201/25.10.1993 г., което регулира вещноправните
последици от преобразуването на държавните предприятия и държавните обединения в
еднолични търговски дружества, е с тълкувателно значение, поради което е приложимо и за
държавни предприятия и обединения, преобразувани в търговски дружества преди влизане
в сила на този подзаконов нормативен акт.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от това Постановление собствеността върху недвижимите имоти
и другото имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за
стопанисване и управление се внася в капитала на дружеството, освен ако в акта за
преобразуването е посочено друго. Следователно, за да се породи транслативното действие,
предвидено в правната норма на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., следва в
обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. държавата да е носител на правото на собственост по
отношение на конкретната недвижима вещ; 2. предоставяне на имуществото за
стопанисване и управление на държавно предприятие; 3. преобразуване на държавното
предприятие в еднолично търговско дружество с акт на МС и на съответния министър; 4.
при преобразуването имуществото - държавна собственост, да е предоставено от държавата
на държавното предприятие за стопанисване и управление, като в акта за преобразуване да
не е предвидено изрично изключването му от активите на новообразуваното дружество. При
кумулативното проявление на тези материалноправни предпоставки правото на собственост
върху конкретното имуществено право преминава в патримониума на едноличното
търговско дружество – от момента на неговото учредяване чрез вписване в ТР.
От Акт за държавна собственост № 8691/446/11.09.1972 г. (л. 77 от кориците
първоинстанционното дело) се установява, че със Заповед № 515/03.09.1969 г. на ИК на
2
СГНС от кооперативен блок на ТКЗС „Г. Дамянов” са били одържавени 40680 м, находящ
се на ***”, кв. 56, м. „*** София”, след което е предоставен за ползване на
„Електроснабдяване”, за Подстанция „Изток”.
10
Издаден е Акт за държавна собственост № 1101/07.09.1987 г. за Складова база,
2
намираща се в район „Искър”, с площ от 1020 м, построена през 1976 г., която е
предоставена за оперативно управление на „Стопански енергоснабдителен комбинат”-
София (с описание „Централен склад”).
Тези факти се потвърждават и от Акт за частна държавна собственост №
665/12.02.1998 г. (л. 74 от кориците на първоинстанционното дело) - съставен е за терен с
22
обща площ от 48440 м, от която 2409 м е застроена (производствена сграда - Подстанция
2
„София изток”, на два етажа, построена през 1954 г., с обща застроена площ от 888 м;
сграда за ПУЦ с общежитие, на два етажа, построена през 1987 г., с обща застроена площ от
2
501 м; Централен склад - на един етаж, построен през 1976 г., с обща застроена площ от
2
1020 м). Този официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК е
съставен въз основа на описаните АДС № 8691-446/11.09.1972 г. на РНС „В. Левски” и АДС
№ 1101/07.09.1987 г. на ИНС, като е удостоверено, че този имот е одържавен през 1972 г.
въз основа на Заповед № 9 на МФ и анкетен фиш от 02.09.1987 г. Обективирано е
правнорелевантното обстоятелство, че имотът се стопанисва от „НЕК” ЕАД - П
„Електроснабдяване”-София, като е включен в капитала на новоучреденото търговско
дружество „НЕК” ЕАД - за П „Електроснабдяване София” по ф. д. № 29869/1991 г. по описа
на СГС. Този АДС е издаден на основание чл. 148, ал. 1 ППЗДС (отм.) - „Съставят се актове
за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и
са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество”.
От приетите от СГС като компетентно изготвени основна и допълнителна СТЕ се
установява, че бившият имот с пл. № 4373 по кад. л. 15 от кадастралния план, изработен
2
през 1939 г., с площ от 9470 м, попада към настоящия момент в границите на
урбанизираната територия на гр. София - преобладаващо в кв. 56, м. „Дружба 1 - 1 и 2 част”
по ПУП на гр. София, одобрен с Решение № 555 по Протокол № 208/19.07.2016 г. на СОС.
Бившият имот по изработения през 1939 г. кадастрален план попада в ПИ 68134.1500.37 и
ПИ 68134.1500.2130. Спорният имот (част от бившия с пл. № 4373 по кад. л. 15 от КП,
изработен през 1939 г.) в момента се намира в охраняема и оградена територия (с достъп
пред портал и жива охрана), ползвана за Складова база от ответното търговско дружество.
Той е очертан в изготвената към основното заключение на СТЕ с буквите А, Б, В, Г, Д, А,
2
като му е придаден проектен идентификатор 68134.1500.2176, с площ от 2006 м, в която са
разположени: бетонна площадка; беседка; подкранов път на мостов-козлови кран; ЖР, по
което преминава захранването на крана, шахти за отвеждане на повърхностни води; част от
подпорна стена, разположена успоредно на западната релса на крана. Кранът, който според
вещото лице представлява преместваемо съоръжение, е монтиран съгласно Акт Обр. 15 от
1978 г. Към момента на одържавяването процесният имот е с предназначение по плана от
1966 г. „За Подстанция Изток”, но мероприятието „Подстанция” не е осъществено, като
вместо него е изградена Складова база. При изслушване на основното заключение от
допусната СТЕ в проведеното на 04.07.2019 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че
11
подкрановият път е на релси - „Това са бетонни блокове, върху които е поставена релса,
има бетонов фундамент, за да няма деформации, да няма пропадане, за да се движи
кранът”. В снимката на л. 5 от основното заключение е онагледено обстоятелството, че
релсовият път на този кран е едно общо съоръжение, с изградена подпорна стена,
успоредно на западната релса на крана, като неговият южен край завършва в процесния
имот.
От допълнителната СТЕ се установява, че при повторния оглед на място са били
установени шахта и противопожарни кранове - един в рамките на процесния имот и един до
входа на имота, които не са съществували при предходния оглед. Съгласно подземния
кадастър през процесния имот в западната част преминават 3 бр. кабели „високо
2
напрежение” (3 * 185 алуминий), като този сервитут обхваща 441 м (в югозападната част на
спорния имот - обозначен с розов цвят в скицата, инкорпорирана в допълнителното
2
заключение). През имота преминава и магистрален водопровод (600-стоманен) - само 3 м
сервитут.
От приетата от САС като компетентно изготвена комплексна СТЕ се установява, че в
процесния имот е изпълнен обходен път и бетонирана складова площадка за достъп на
автотехника - камиони и автокранове за доставка и складиране на материалите, както и има
изграден козлови кран, движещ се по релсов път. В западната страна, където се складират
маслени трансформатори, е изградено задължителното в такива случаи съоръжение
-„Каломаслоуловител”, но едва през 2008 г. Запълването на складовата площадка е в
зависимост от наличните в момента големогабаритни и тежки съоръжения и материали,
подходящи за складиране на открито. Изяснява се, че след преместване границите и
изграждане на нова ограда от южната част в границите на имота е изградена нова шахта със
спирателен кран и от нея, следейки изграденият отклонителен кран към сградата,
водопроводът минава успоредно на изградения закрит склад и релсовия път на козловия
кран в посока север. Именно на снимка 3 от това заключение е изобразен процесният кран с
релсов път, трайно закрепен с бетонни блокове към земята.
Изяснява се, че процесният имот е ограден и се използва видимо за открит склад,
материали, тежка механизация и др., свързани с дейността на ответното дружество, като са
складирани барабани с кабели и голи проводници за изграждане на разпределителни мрежи,
железно-решетъчни стълбове, трансформатори, разединители, табла и други материали,
разполагане на тежка механизация за доставка, складова експедиция и др., свързани с
дейността на ответното дружество.
Зад закрития склад към западната ограда има изграден метален трафопост - КТП
„Склад” се захранва с кабел НН - 1 кV ел. таблото на ЖР за въздушно ел. захранване на
козловия кран /сн. 8/. Кабелът НН е положен в изкоп под бетонната настилка. От КТП
„Склад” излизат още 2 броя кабели НН- 1 кV, за захранване на осветлението по западната
ограда и по новата южна ограда. Кабел НН до ЖР стълба за захранване крана в
процесната зона е с дължина 32 м. и е със сервитутна ивица със широчина 2,1 м., или общо
2
67 м.
Установява се правнорелевантното обстоятелство, че съобразно РП на гр. София, м.
12
„ж. к. ***-разширение”, одобрен със Заповед № 515/03.11.1969 г., поземлените имоти, в
чийто обхват се включва и спорният, попадат в кв. 56, в УПИ, отреден „За Подстанция
Изток”. Със Заповед №106/23.03.1979 г. за кв. 56 е одобрено: „Разширение терена за
„Подстанция Изток” за „Ремонтно-възстановително стопанство, общежитие и
административно-битови сгради”. Със Заповед № 70/07.03.1985 г. за кв. 56 е одобрено:
„Изменение на парцел III и образуване на нови парцели: 1V - „За ТИС „Дружба” и парцел V
- „Резервен терен на СНС”.
Към момента на огледа било констатирано, че в границите на описания по-горе терен
/бивши УПИ III и УПИ IV, в кв. 56 по РП от 1969 г., изброени от север към юг, са изградени
и обособени: в УПИ III - Район с Открита Разпределителна Уредба /ОРУ/ и двуетажна
сграда за ПУЦ с общежитие; в УПИ III - Район , зает от „Темлосервиз”; в УПИ III - Район, с
построени в него жилищни сгради, с първоначално предназначение за общежития на
служители, а впоследствие са били продадени на живущите; в УПИ IV - Район, с изградена
ограда за Закрита Разпределителна Уредба /ЗРУ/, отреден за „ТИС-Дружба”; в УПИ III -
Район, определен и използван като Централна складова база за ел. материали и
съоръжения.
По изброени функционални особености в обхвата на текста на Заповед №
106/23.03.1979 г., за кв.56, с която е одобрено: „Разширение терена за Подстанция „Изток за
„Ремонтно-възстановително стопанство, общежитие и административно-битови сгради”
могат да бъдат включени а) Район, с построени в него жилищни сгради, с първоначално
предназначение за общежития на служители, а впоследствие са били продадени на
живущите и б) Район, определен и използван като Централна складова база за ел.
материали и съоръжения, т.е. отреждането за Централна складова база е било
осъществено - именно в АДС № 1101/07.09.1987 г. и в АДС № 665/12.02.1998 г. е
2
удостоверено, че в одържавения през 1969 г. имот с обща площ от 48440 м е изграден през
2
1976 г. Централен склад с обща застроена площ от 1020 м, поради което следва да се
приеме, че т. нар. Централна складова база е прилежащ терен към този склад.
При изслушване на комплексната СТЕ в проведеното пред САС о. с. з. на 26.01.2021
г. вещото лице инж. Б. пояснява, че процесният кран се използва за преместване при
доставка на тежки макари и други съоръжения - „Това е работна площадка”. Потвърждава се
фактическият извод, че процесният имот попада изцяло в парцел в кв. 56, отреден за
„Подстанция-Изток”, съгласно първия РП от 1969 г. - „Изградената „Подстанция Изток”
включва сградата на ПУЦ с общежитието и Централния склад”.
Следователно, несъмнено се установи, че правото на собственост върху земята, върху
която е изградено държавното предприятие „Електроснабдяване София” и в която като
съставна част се включва спорният имот, е принадлежало на държавата, която е
предоставила на държавното предприятие „Електроснабдяване София” правото да я
стопанисва и управлява – факт, удостоверен в представените по делото актове за държавна
13
собственост и установен от приетата СТЕ.
От Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС се установява, че са преобразувани
обединенията и комбинатите, както и другите предприятия от системата на Комитета по
енергетика съгласно Приложение № 1 в ЕАД с държавно имущество - с търговско
наименование „Национална електрическа компания” ЕАД („НЕК” ЕАД).
Именно в Приложение № 1 е обективиран Списък на преобразуваните предприятия,
като в Раздел VI, т. 14 са посочени държавните Предприятие „София-Изток” и Предприятие
„Електрически подстанции и мрежи-високо напрежение” към Стопански
енергоснабдителен комбинат-София.
Със Заповед № ДВ-123-А/24.04.2000 г. на председателя на ДАЕЕР е разпоредено от
24.04.2000 г. „НЕК” ЕАД да бъде преобразувано чрез отделяне на ново ЕАД с търговско
наименование „Електроразпределение-Столично” ЕАД, като новоучреденото чрез отделяне
търговско дружество ще бъде правоприемник на съответната част от имуществото (активите
и пасивите) на „НЕК” ЕАД по Разпределителен протокол, съставен по счетоводни данни
към 31.12.1999 г. и който съставлява Приложение № 1 към Заповедта.
С Решение № 1/27.04.2000 г., постановено по ф. д. № 6358/2000 г. по описа на СГС,
ФО, е регистрирано новоучреденото търговско дружество с търговско наименование
„Електроразпределение-Столично” ЕАД, чийто принципал е била държавата, като е
изяснено, че то е правоприемник на съответната част от имуществото (активите и пасивите)
на „НЕК” ЕАД по Разпределителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999
г.
С Решение № 21/29.01.2008 г., постановено по същото ф. д., е вписана промяна в
търговското наименование на това търговско дружество - от „Електроразпределение-
Столично” АД в „ЧЕЗ Разпределение България” АД.
От Удостоверение № 6/13.02.2001 г. на гл. секретар на ДАЕЕР, Окончателен
разделителен протокол, утвърден от председателя на ДАЕЕР на 31.07.2000 г. и Приложение
2.1.3.1. (Списък на неоперативни НИ на „Електроразпределение-Столично” ЕАД) се
установява, че при отделянето на „НЕК” ЕАД на „Електроразпределение-Столично” ЕАД е
прехвърлено правото на собственост върху Складова база София-Изток, с площ от 48440
2
м (земята), която по АДС № 665/12.02.1998 г. е била предоставена за стопанисване и
управление на „НЕК” ЕАД-Предприятие „Електроснабдяване София”, както и Складова
база Подстанция София-Изток-Централен склад (сглобяема, стоманобетон, със ЗП от 1020
2
м), която е била предоставена за стопанисване и управление на „НЕК” ЕАД-Предприятие
„Електроснабдяване София” по същия АДС.
Тези факти се потвърждават и от приетата от СГС като компетентно изготвена и
неоспорена от страните ССЕ - съгласно АДС № 665/12.02.1998 г. на „НЕК” ЕАД-
14
Предприятие „Електроснабдяване София” са предоставени за стопанисване и управление
следните имоти (с факта на преобразуването на държавното предприятие в ЕАД, чийто
принципал е била държавата, е настъпило правоприемството на тези имоти от държавата в
22
частния субект - ЕАД): терен с обща площ от 48440 м, от които 2409 м застроена;
2
Производствена сграда - Подстанция „София Изток”, 1954 г., със застроена площ от 888 м;
2
сграда за ПУЦ с общежитие, 1987 г., със застроена площ от 501 м и Централен склад,
2
построен през 1976 г., със застроена площ от 1020 м. Впоследствие след учредяването на
„Електроразпределение-Столично” ЕАД чрез отделянето му от „НЕК” ЕАД новоучреденото
търговско дружество е придобило правото на собственост върху тези обекти („извършено е
прегрупиране на процесните ДМА”) - те са били включени и в Инвентарната книга на
„Електроразпределение-Столично” ЕАД, което впоследствие е с променено търговско
наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД - именно активите, описани в АДС №
665/12.02.1998 г., са вече част от активите на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.
Следователно, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти и другото
имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и
управление, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуването
изрично е установено друго.
Както бе изяснено, спорната земя е била държавна собственост, като към момента на
преобразуване на държавното предприятие „Електроснабдяване София-Изток” към
Стопански енергоснабдителен комбинат-София в търговско дружество с наименованието
„Електроснабдяване София” ЕАД тя е била предоставена за стопанисване и управление на
това предприятие – по смисъла на чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., поради което, като не е
била изрично изключена в акта за преобразуване – Разпореждане № 46/07.11.1991 г., тя е
била включена в капитала на новоучреденото търговско дружество с държавна участие, като
то е придобило правото на собственост върху спорната земя на деривативно основание, въз
основа на универсално правоприемство.
Следователно, ответното дружество, което е правоприемник на „НЕК” ЕАД - след
извършеното през 2000 г. отделяне от неговото търговско предприятие на част от активите и
пасивите му, е придобило правото на собственост върху спорната земя, като решението за
земеделска реституция относно процесната „реална част” не може да породи конститутивно
действие поради обстоятелството, че по силата на закона е преобразувана собствеността на
праводателя на търговското дружество - ответник. В този смисъл включването на бивша
земеделска земя по надлежния ред в капитала на едно търговско дружество преди
приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва
възможността за реална реституция на земята, извън останалите ограничения (т. нар.
реституционни пречки) по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Не се спори, че новоучреденото търговско дружество с държавно участие -
15
„Електроразпределение-Столично” ЕАД, е било приватизирано чрез прехвърляне на акции
от държавата на частноправни субекти (от представените пред въззивния съд документи
съобразно дадените с Определение № 1652/21.07.2020 г. на САС указания се установява, че
на 24.10.2003 г. е обнародвано в ДВ решението на органа по приватизация за продажба - в
пакет с акции на други търговски дружества от областта на енергетиката, на 67% от
акциите, притежавани от държавата в „Електроразпределение-Столично” ЕАД, като с
Решение № 581/16.07.2004 г. на МС CEZ a.s. - Република Чехия, е определено за участник,
спечелил конкурса за продажба на 129983 бр. акции, съставляващи 67% от капитала на
„Електроразпределение-Столично” ЕАД, като впоследствие - на 19.11.2004 г. е подписан
приватизационният договор), поради което, след като процесната земя е била включена в
патримониума на преобразуваната държавна фирма в търговско предприятие с цел неговата
приватизация, при открита процедура за приватизация органът по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ не имал правомощието да издава решение за реално възстановяване
на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на
приватизиращото се предприятие, а е следвало да издаде решение за обезщетяване на
предишните собственици по реда на § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК
(ОСЗ „Панчарево”е била длъжна да съобрази тази реституционна пречка при постановяване
на процесното конститутивно решение). Но тъй като е издадено процесното решение, с
което собствеността се възстановява реално, то е непротивопоставимо на купувача по
приватизационната сделка, съответно - на приватизираното търговско дружество
(ирелевантно е обстоятелството дали имотът е бил изцяло застроен, респ. дали
строителството е законно).
Както е прието в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 205/8.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4543/2008 г., I г. о., ГК, „разпоредбата на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП (отм.)
дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от
реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя
регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на
тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение,
но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на собствеността
по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия /сега ОСЗ/, което има
конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на
постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е
приключил с приватизационна сделка”. В същия смисъл са и Решение № 78/8.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4543/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 250/8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3215/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 49/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2843/2013 г., I г. о.,
ГК и пр.
От друга страна, настоящата съдебна инстанция приема, че е налице и уредената в чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с § 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ материалноправна пречка за реституция на
спорната земя. Тъй като правоприемството във вещните права от държавата в патримониума
16
на праводателя на ответното търговско дружество, настъпило през 1991 г., предшества
съдебно административното производство, образувано по жалба по реда на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ, постановеното Решение № 73/14.12.2009 г. по адм. д. № 5532/2009 г. по описа на
АССГ, 33 с-в, с което се приема, че имот с пл. № 4373, в който попада и процесният, е
свободен от застрояване и мероприятия по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, е
непротивопоставимо на правоприемника на държавата, поради което е допустим косвеният
съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК,
тъй като този акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. В този смисъл е
Решение № 95/9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2019 г., I г. о., ГК и цитираната в него
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.
От приетите пред СГС и САС като компетентно изготвени СТЕ, както и от
процесните АДС се установява, че при влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. в одържавения
2
през 1969 г. имот с площ от 48400 м, част от който е и процесният, са съществували
следните сгради - 1) производствена сграда - Подстанция „София Изток”, 2-етажна, със ЗП
22
от 888 м, построена през 1954 г.; 2) сграда за ПУЦ с общежитие, 2-етажна със ЗП от 501 м,
построена през 1987 г. и 3) Централен склад, 1-етажен-сглобяем, стоманобетонов, построен
през 1976 г., като в спорната част от тази земя е изпълнен обходен път и бетонирана
складова площадка за достъп на автотехника - камиони и автокранове за доставка и
складиране на материалите, а и има изграден козлови кран, движещ се по релсов път - за
складиране на открито. Процесният кран с релсов път е трайно закрепен с бетонни
блокове към земята.
Към момента на одържавяването през 1969 г. процесният имот е с предназначение по
плана от 1966 г. „За Подстанция Изток”, но мероприятието „Подстанция” не е осъществено,
като вместо него е изградена Складова база. Релсовият път на този кран е едно общо
съоръжение, с изградена подпорна стена, успоредно на западната релса на крана, като
неговият южен край завършва в процесния имот. Изяснява се, че процесният имот е ограден
и се използва видимо за открит склад, материали, тежка механизация и др., свързани с
дейността на ответното дружество, като са складирани барабани с кабели и голи
проводници за изграждане на разпределителни мрежи, железно-решетъчни стълбове,
трансформатори, разединители, табла и други материали, разполагане на тежка механизация
за доставка, складова експедиция и др., свързани с дейността на ответното дружество.
От показанията на свидетеля С. Г., работеща при ответното дружество на длъжността
„ръководител Отдел „Управление на имоти” от края на 2011 г., се изяснява, че процесният
имот е част от Централния склад на търговеца, „където има административна част,
17
закрити складове и открити складови площи”. Установява, че е изграден релсов кран и
площадка за съхранение на нови трансформатори. С друга такава площадка ответното
дружество не разполага в гр. София - „Този склад обслужва дружеството, това е
Централният склад... Доколкото съм разглеждала документи за имота, той е склад от поне 30
години. Винаги е било склад за Енергото”. Свидетелят изяснява, че складовете се намират в
имота - „Там има масивна постройка - и сградата и складовете. В халето, където са
закритите складове, в една част от него е обособена административна част и обслужват
дейностите на склада”.
Тези показания се допълват от изложените субективни възприятия от свидетеля М.
С., работещ при ответното дружество от 2012 г. на длъжност експерт-началник „Складова
база София”. Установява, че процесният имот представлява Складова база на „ЧЕЗ” -
разположени са както закрити, така и открити складови помещения. Изяснява, че част от
незастроената зона се използва за маневриране на автомобили с механизация с кранове (за
товарене и разтоварване на тежки материали) - „Това е единственото място, което позволява
маневрирането на техниката, която е в склада - мотокари, газокари”.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства (АДС и заключенията на СТЕ).
Следователно, мероприятието Складова база за нуждите на държавно предприятие
„Електроснабдяване-София”, предвиждащо застрояването на процесния имот със складове и
релсов кран, представлява пълно, комплексно и свързано осъществяване на строителство
върху процесната земя, включващо сгради и съоръжения (по смисъла на §1в, ал. 1 от ДР на
ППЗСПЗЗ). Макар че спорната земя попада в част от отредения за „Електроснабдяване-
София” терен, който не е застроен, но в който се намира част от релсовия път за крана и е
използвана за маневриране на товарните машини, този факт не опровергава изводът на съда
за осъществено комплексно мероприятие. Тази незастроена част е функционално свързана с
основното предназначение на УПИ, в който се намира тя - за Централна складова база,
поради което е осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с § 1в,
ал. 1 ППЗСПЗЗ.
По същество в този смисъл е и Решение № 95/9.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3066/2019 г., I г. о., ГК, в което е прието, че „по-голямата част от имота е асфалтирана и се
ползва като открита складова база. Възстановеният на ищците имот попада върху частта,
заета от асфалтови настилки и озеленяване. С оглед тези констатации на вещото лице
въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че към момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ върху имота е било реализирано комплексно мероприятие - складова база на
ответника, състояща се от административна сграда, столова, портиерна, десет склада, кран,
асфалтова настилка - открита складова площ, районно осветление и ограда, съставляващо
18
пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за реституцията му”.
Тъй като решенията на органите на поземлена собственост притежават
конститутивно действие, но при установяване на факта, че спорната земя не е подлежала на
реституиране по реда на ЗСПЗЗ, в патримониума на наследниците на К. С. Т. (Т.) не е
възникнало субективното право на собственост върху процесната земя, като за тях е
възникнало правото по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ на обезщетение с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове,
респ. правото на обезщетение по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП (отм.) с акции на
дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ.
Следователно, в настоящото съдебно производство ищците не успяха да докажат
своята активна материална легитимация. Тъй като ревандикационният иск по чл. 108 ЗС по
своята правна природа е петиторен и чрез неговото предявяване се защитава правото на
собственост, при недоказаността на активната материална легитимация на ищците съдът не
следва да обсъжда дали са се проявили в обективната действителност и другите две
материални предпоставки, включени във фактическия състав, пораждащ притезателното
право на собственика да иска предаване владението върху процесната вещ от ответника.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства с правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а предявените активно
субективно съединени ревандикационни искове отхвърлени.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва да се присъдят сторените пред СГС
съдебни разноски - общо в размер на сумата от 4441,86 лв., представляваща сборът от
заплатеното адвокатско възнаграждение и заплатените възнаграждения за изготвяне и
изслушване на съдебни експертизи (при основателност на релевираното в преклузивния
срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 36000 лв. с ДДС - с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, вкл. и при съобразяване на обстоятелството, че
значителна част от процесуалните действия са извършени от въззивната инстанция
съобразно дадените указания в определението по чл. 267, ал. 1 ГПК, справедливото
адвокатско възнаграждение за осъщественото пред СГС процесуално представителство
възлиза на нормативния минимум от 3341,86 лв. с ДДС - при общ материален интерес от
75162,80 лв.), а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК - общо сумата от 4400
лв. (с оглед на действителната и правна сложност на делото пред въззивната инстанция
неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3600 лв. с ДДС - то е
незначително по-високо от нормативния минимум в размер на 3341,86 лв. с ДДС, но
съществено по-ниско от заплатеното от въззиваемите на техния процесуален представител в
19
размер на 5500 лв. без ДДС). Недопустимо е да се кумулира адвокатско с юрисконсултско
възнаграждение, в какъвто смисъл е необоснованото искане на въззивника-ответник.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1841/06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 9470/2017 г. по
описа на СГС, I ГО, 21 с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”,
бл. ***, вх. „А”, ап. 11, А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх.
„Б”, ап. 44, Й. С. К., ЕГН **********, Т. С. К., ЕГН **********, Ю. С. К., ЕГН **********,
тримата с адрес с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, ет. 6, ап. 98, С. Н. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул. „***”, бл. ***, вх. „Б”, ап. 37, С. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.
„***”, бл. ***, вх. „Б”, ап. 38, Т. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***”, бл. ***,
вх. „Б”, ап. 37, К. И. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***” № 10, Н. И. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „В”, ап. 57 и Н. В. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „Б”, ап. 39 искове с правно основание чл. 108 ЗС за
установяване по отношение на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, че В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., С. Н.
К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К., Н. И. К. и Н. В. К. са носители на правото на собственост въз
основа на влязло в сила на 07.03.2011 г. Решение № 99/14.01.2011 г., издадено от ОСЗ
„Панчарево” (по земеделска реституция) на следната недвижима вещ: реална част с площ
2
от 2006 м, включена в имот с идентификатор 68134.1500.37, за реалната част от който е
отреден отделен имот с проектен идентификатор 68134.1500.2716, отразен в Скица-
Приложение № 1 към СТЕ от 25.09.2019 г., повдигнат със сини щрихи, при граници:
свързващите линии между точки 1, 2, 3, 4 и 5 по Скицата - неразделна част от решението,
при следните притежавани идеални части от правото на собственост върху недвижимата
вещ: за В. Т. К. - 36/144 ид. части, за А. В. М. 16/144 ид. части, за Й. С. К. 6/144 ид. части, за
Т. С. К. 6/144 ид. части, за Ю. С. К. 6/144 ид. части, за С. Н. К. 12/144 ид. части, за С. И. К.
12/144 ид. части, за Т. И. К. 12/144 ид. части, за К. И. К. 9/144 ид. части, за Н. И. К. 9/144 ид.
части и за Н. В. К. 20/144 ид. части, и за осъждане на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД да предаде на В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К.,
К. И. К., Н. И. К. и Н. В. К. владението върху по-горе описания имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С.
К., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К., Н. И. К. и Н. В. К. да заплатят общо на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 4441,86 лв. – разноски пред СГС, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 4400 лв. – разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от получаване на препис от
20
решението от страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
Препис от Решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21