Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 26
октомври, 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети
състав, в публично заседание на 07.10.2020 г. /седми
октомври, две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА
ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова,
като разгледа докладваното от
съдия Елица Орманова гражданско дело № 742 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба, подадена от Д.Т.М., с ЕГН ********** и адрес: ***«Найден
Попнинов» №12А, Л.И.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***«Найден Попнинов» №12А, Т.И.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** и Е.И.С.
с ЕГН ********** с адрес: ***, всички чрез пълномощник адв. Н.А. от МАК срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД с ЕИК ***** и адрес: гр.София, п.к.1784, област София-град,
община Столична, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159. В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че ищците са законни
наследници на общия наследодател Б. с последен адрес ***. За консумирана и
незаплатена от него електроенергия по клиентски № 300248126489, касаещ адреса в
гр.Лом, ул. „Найден Попнинов“ №12А с решение по частно гражданско дело № 1219/2008г.
по описа на РС- Лом наследодателят им е бил осъден да плати на ответника сумата
6149,34 лева със законна лихва върху тази сума, считано от 09.09.2008г., както
и сумата от 2224,39 лева, представляваща лихва за забава на плащането на тази
сума. За изпълнение на това задължение на наследодателя на ищците от страна на
ответното дружество е било образувано изпълнително дело № 20097470400085 по
описа на ЧСИ Ани Василева с рег.№ 747 при КЧСИ. При връчване на поканата за
доброволно изпълнение размера на задължението е бил 10186,26 лева. Впоследствие
по делото е имало няколко плащания, последното от които през 2012 година. А
по-късно, поради това, че по делото няма извършени изпълнителни действия, през
2014 година производството по цитираното дело е прекратено. Изтекли са повече
от пет години след прекратяване на изпълнителното производство против
наследодателя. След смъртта му и против ищците като наследници не са
предприемани принудителни действия от ответното дружество за събиране на
сумите. Твърди се, че правото на принудително изпълнение на ответника за това
му вземане е погасено по давност. Иска
се да бъде постановено решение, с което на основание чл.439, ал.1 вр. чл.124,
ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че всеки един
от ищците като наследници на общия наследодател Б. , не дължи на ответника по 2319,89 лева или
общо 9279,56 лева за ползваната и незаплатена електроенергия, касаеща абонат на
ответника с адрес: гр.Лом, ул. „Найден Попнинов“№12А и с клиентски номер
300248126489, поради погасяване на правото на ответника на принудително
събиране на тези суми по давност с всички произтичащи от това законни
последици. Претендират се и разноски по водене на делото.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество е депозиран писмен
отговор, подаден от юрисконсулт . В
отговора на исковата молба е заявено, че ищцовото дружество не оспорва и
признава предявения иск за главница в размер на 6149, 34 лева и 3130,22 лева –
неустойка за забава в размер на законната лихва, начислена върху главниците за
период от изпадането в забава по всяка от фактурите до датата на получаването
на исковата молба от ответника, тъй като, въпреки че тези суми са дължими от
клиента, по отношение на тях не са предприемани принудителни действия за
събирането им, които могат да прекъснат давността. Признава се, че давността за
тези суми е изтекла. Навеждат се доводи, подкрепени от посочена съдебна практика,
в смисъл, че искът е допустим поради наличие на правен интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск, дори когато ответникът с отговорът на
исковата молба признае иска. В тази връзка се посочва, че на ищеца не се дължат
разноски. Твърди се, че „ЧЕЗ Електро България“ АД не е предприемало
принудителни действия за събиране на процесните суми, а с отговора на исковата
молба искът се признава, от което следва, че ответното дружество не е дало
повод за завеждане на делото и съответно не дължи съдебни разноски на ищеца.
Посочена е съдебна практика и е приложена такава. Вследствие на изложеното
ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт моли с оглед направеното изрично признание на
иска да бъде взета предвид разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските по делото да останат в тежест на
ищеца, тъй като не е даден повод за завеждане на делото и ищецът не е
предприемал принудителни действия за
събиране на исковата сума. Алтернативно, се прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
В
съдебното заседание ищците не се явяват, а се представляват от
пълномощника си – адв. Н.А., който поддържа иска и излага съображения в
подкрепа на същия.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Свилен , който моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Алтернативно моли при постановяване на съдебен акт, уважаващ вземането, да се
издаде общ изпълнителен лист, както е вземането. Моли разноските по делото да
останат в тежест на ищците.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно установено между страните е, че наследодателят
на ищците - Б. е бил абонат на ответника за доставка
на електрическа енергия за обект с адрес: гр.Лом, ул. „Найден Попнинов“ №12А с
клиентски № 300248126489. За да бъде титуляр
на задължение за заплащане стойността на потребена електрическа енергия, ищецът
трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1,
т.42 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
„физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху
съответния електроснабден имот“. Този факт се заявява изрично от ищците и не се
отрича от ответника в отговора по чл.131
от ГПК.
Безспорно е установено по делото, че ответното
дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона
за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г.,
впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в
ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане.
Видно от приложена по делото на л.8 Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 2377/18.08.2009г. е, че по образувано
изпълнително дело № 20097470400085 на ЧСИ – Ани Василева въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр. дело № 1219/2008 г. по описа на Районен съд – Лом,
наследодателят на ищците Б. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД гр. София, олихвяема сума
/главница/ в размер на 6149,34 лева, считано от 09.09.2008г. и 2224,39 лева неолихвяема сума, както и законната
лихва върху олихвяемата сума до изплащане на вземането, изчислена на 827,24 лв.
към момента на издаване на ПДИ. Видно от приложена разписка от „Изи пей“ АД съществуващото
задължение на името на за
адрес в гр. Лом, ул. „Найден Попнинов“ № 12А към „ЧЕЗ Електро България“ АД е в
размер на 9279,56 лева, именувана като „сума по съдебни вземания“, фигурираща към дата 27.05.2020г., от която дата е
разписката с № 0400010992872254/27.05.2020г. Съгласно отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК в счетоводството на ищцовото
дружество е зачислена като дължима сума за главница 6149, 34 лева като са
изброени фактурите, от които е формирана, издадени за периода от 31.10.2003г.
до 15.05.2008г. В табличен вид в отговора по чл. 131 ГПК срещу всяка от
изброените фактури за посочения период е посочена и т.нар „неустойка“ към
фактура в общ размер от 3130,22 лв. Размерът на общия сбор на сумата за
главница и за лихва в таблицата, поместена в отговора по чл. 131 ГПК, е същият като този фигуриращ в разписката на
„Изи Пей“ АД към 27.05.2020г., а размерът на главницата в посочената таблица съвпада
с главницата, претендирана съгласно посочената покана за доброволно изпълнение
по ИД № 85/2009г. на ЧСИ Ани Василева, образувано въз основа на изпълнителен
лист по гр.дело № 1219/2008г. По делото е приложено писмо от ЧСИ с рег.№ 723 – Момчил Нелов с район на
действие ОС – Враца, в което е посочено, че изпълнително дело № 85/2009г. на
ЧСИ Ани Василева е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 25.06.2014г. от същия съдебен изпълнител
и е предадено в архива й в гр. Лом. Съдебният изпълнител сочи, че със заповед на
Министъра на правосъдието е поел действащите изпълнителни дела, както и част от
прекратените.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че ответникът е имал
вземане към наследодателя на ищците,
както и че то е в размерите и за периода, посочен в исковата молба съгласно изпълнителния
лист, издаден по ч. гр. дело № 1219/2008 г. по описа на Районен съд – Лом,
въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 85/2009г. на ЧСИ Ани
Василева.
От страна на ищците не се оспорва нито
възникването на задължението за наследодателя им да заплати на ответника суми
за консумирана електрическа енергия към датата на издаване на изпълнителния
лист, нито тяхната стойност, т.е. не се оспорва съществуването на вземанията,
посочени в поканата за доброволно изпълнение към момента на издаването й, отправена въз
основа на издадения изпълнителен лист. Твърдението на ищците е за недължимост
на сумите към ответника поради погасяването им по давност.
Вземането на ответника е за доставяне на електрическа
енергия има периодичен характер като за него е приложима кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По силата на ТР №3/18.05.2012г. по ТД №
3/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съдът намира искът за основателен предвид
постановеното в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, чието становище е задължително за съда и със същото е
прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността, са разграничени от тези, с
които същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са: насочване
на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Следва също да се отбележи, че с горепосоченото
Тълкувателно решение № 2/2013 г. е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.,
като е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че образуваното
изпълнително производство не спира течението на давностния срок, както и че
давността се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ.
Видно от приложеното писмо на ЧСИ Момчил Нелов, датата
на прекратяване на изпълнителното производство по ИД № 85/2009г. на ЧСИ Ани
Василева е 25.06.2014г. След тази дата ответното дружество не навежда
възражения да е било образувано ново изпълнително дело за събиране на вземането
по издадения изпълнителен лист. Ако се
твърдеше такъв факт, годен да прекъсне започналата да тече след прекратяване на
посоченото изпълнително производство погасителна давност, то доказването му е
изцяло в тежест на ответника, каквито указания същият е получил с доклада по
делото. След като принудителни действия от ответника за събиране на вземането
не са извършвани в рамките на новообразувано изпълнително производство, то
погасителната давност е започнала да тече от последното валидно изпълнително
действие по перемираното ИД № 85/2009г. по описа на ЧСИ Ани Василева. Когато и
да е извършено то, е ирелевантно, тъй като от датата на прекратяването на
изпълнителното дело – 25.06.2014г. са изтекли повече от 5 години, през които
кредиторът /вече не и взискател/ е бездействал. Изтекла е не само кратката
погасителна давност по отношение на вземането, но и петгодишната такава.
Независимо дали вземането е присъдено в заповедно производство или в гражданско
такова, с влязло в сила решение, изводът за изтичане на погасителната давност
по отношение на присъденото вземане не се променя. Изцяло в доказателствена
тежест на ответника е вменено с доклада по делото, че възраженията за спиране и
прекъсване течението на погасителната давност следва да се докажат именно от
ответника, ако твърди, че давността е
спирана и прекъсвана. Предвид липсата на процесуална активност в тази посока и
предвид обърнатата доказателствена тежест при отрицателния установителен иск,
но и предвид събраните доказателства по делото, искът следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
С погасяване на главницата на
задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата
на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските. Поради това с погасяване на
главното задължение в размер на 6 149,34
лева се е погасило и акцесорното задължение за изтекли лихви за забава в
размер на 3130,22 лв., посочено в таблицата на отговора на исковата молба.
Следователно погасено по давност вземане съставлява цялата искова сума от
9279,56 лв., формирана от главница в размер на 6149,34 лева и обезщетение за
забава в размер на 3130,22 лева.
Вземанията на ответника към длъжника и след
евентуалното им погасяване по давност продължават да съществуват като естествено
право. Погасителната давност може да се определи като бездействие на
носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му
изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането
за принудително осъществяване. Или погасителната давност е юридически
факт с погасителни последици. Съдържанието на този юридически факт е определено
квалифицирано поведение на физическо или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни това право или да поиска от съда или
от съдебните изпълнители принудителното му осъществяване. Такова бездействие,
продължило до изтичането на определен период от време, представлява
осъществяване на фактическия състав, който поражда действието на изтекла
погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото
съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането за
тяхното принудително осъществяване. В този смисъл
погасителната давност е период от време, определен по продължителност
от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го
упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на
длъжника се погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и
втори път правото на иск не може да бъде упражнено.
С оглед на гореизложените съображения предявените
искове се явяват основателни.
По отношение
на разноските:
Процесуалният представител на ищците е
поискал присъждане на разноски като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при
този изход на спора се дължат, а именно такива за адвокатското възнаграждение,
заплатено на адв. А., което ответникът следва да заплати на ищците. Съгласно
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ в редакцията й действала към
момента на сключване на Договора за правна защита и съдействие - 12.06.2020г. ,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес при интерес от 5000 до 10 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на: 450 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв. С
измененията на наредбата, обнародвани в ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.,
размерът на адвокатското възнаграждение
е по-висок от посочения, но следва да се приложи действащата материалноправна
норма към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие –
12.06.2020г., когато е действала редакцията на нормата, съгласно обнародването
в ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. Ето защо минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 621, 18 лева. От ищците е заплатено адвокатско
възнаграждение в по-нисък размер от посочения, а именно 580 лева, поради което
възражението за прекомерност на ответното дружество е неоснователно. Не е посочено каква точно част от адвокатското
възнаграждение всеки от ищците е заплатил на общия процесуален представител,
поради което тази сума следва да се присъди общо в полза на ищците, платима от
ответното дружество.
Съдът не споделя доводите на ответника, че
с оглед направеното признание разноските, направени от ищците, не следва да
бъдат заплатени от ответното дружество. Съгласно чл.42, ал.2 от Общите условия
за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД в случай на
забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия продавачът може
да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 (десет) дни
след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3 (три) дни след
изтичането на срока за плащане за стопански потребители. Тази „заплаха“ от
правото на ответника да прекъсне електроснабдяването на имота, установена в
цитираната разпоредба от Общите условия на дружеството, дори при едно
прекратено изпълнително производство, каквото е било това по ИД 85/2009г. по
описа на ЧСИ Ани Василева, съществува и то към датата на предявяване на иска,
тъй като вземането не е било отписано от счетоводството на ответника. Това е
видно и от приложената разписка от „Изи пей“ АД, в която към 27.05.2020г.
фигурира исковата сума. Т.е. по всяко време преди да има влязло в сила съдебно
решение, признаващо недължимост на вземането, ответникът може да реализира
правото си по чл. 42, ал. 2 от общите си условия. Предвид това ищците са
предявили отрицателния установителен
иск, за да предотвратят санкцията на чл. 42, ал.2 от ОУ като се снабдят със
съдебно решение за недължимост на вземанията, предмет на прекратеното
изпълнително производство. Действително
с отговора на исковата молба ответникът чрез пълномощника си юр.Василев е
направил признание на иска, но предвид липсата на представителна власт съдът е
поставен в невъзможност да зачете това признание и да постанови решение при
условията на чл. 237 ГПК, а именно при признание на иска. В чл. 9 от представеното пълномощно по
делото, овластяващо юрисконсулт Василев
да представлява ответника по съдебни дела, правомощието за разпореждане с
предмета на делото е ограничено до цена на иска до 3000,00 лева. Тъй като
решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което
страната не може да се разпорежда - чл. 237, ал. 3 ГПК, съдът в определението
си по чл. 140 ГПК е указал, че не приема така заявеното признание на иска,
докато същото не бъде потвърдено от ответното дружество. С писмен отговор с
вх.№260196/04.09.2020г. от ответника чрез юр. Василев е заявено, че не може да
се представи друго пълномощно като съдът следва да разгледа делото при така
установената представителна власт. С подобна ограничаваща клауза на представителната власт е и пълномощното на
юр. Свилен в чл. 9 от същото,
представено в съдебното заседание.
Поради изложеното и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноските, сторени от ищците, с оглед уважаването на иска в
пълния му размер, следва да се поставят в тежест на ответника.
Ответното
дружество с оглед изхода на делото следва да заплати на ищците и държавната такса,
която същите са внесли по сметка на ЛРС при образуване на делото, в
размер на 371.20 лева.
Водим от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Т.М.,
с ЕГН ********** и адрес: ***«Найден Попнинов» №12А, Л.И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***«Найден
Попнинов» №12А, Т.И.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** и Е.И.С. с ЕГН **********
с адрес: ***, в качеството им на наследници на Б. с
ЕГН **********, починал на 25.05.2016г.,
НЕ ДЪЛЖАТ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ***** и седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Крал, Леон Връшка и
Димчо Станев, всеки един от тях сумата
от по 2319,89 лева /две хиляди триста и деветнадесет лева и осемдесет и девет
стотинки/ или общо за всички сумата от
9279,56 лева /девет хиляди двеста
седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ за ползваната и незаплатена
електроенергия, касаеща абонат на ответника с адрес: гр. Лом, ул. „Найден
Попнинов“№12А и клиентски номер 300248126489, за
които суми е издаден изпълнителен лист по ГД № 1219/2008
г. по описа на РС – Лом, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ***** и седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано
от Карел Крал, Леон Връшка и Димчо Станев, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.М., с
ЕГН ********** и адрес: ***«Найден Попнинов» №12А, Л.И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***«Найден
Попнинов» №12А, Т.И.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** и Е.И.С. с ЕГН **********
с адрес: ***, сторените деловодни разноски в размер на общо 951,20 лева /деветстотин петдесет и един
лева и двадесет стотинки/, от които 580,00 лева за адвокатско възнаграждение и
371,20 лева за платена държавна такса.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването на страните на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: