Определение по дело №774/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15519
Дата: 10 април 2024 г.
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20221110100774
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15519
гр. С., 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110100774 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
В подадената от ответника ЮЛ въззивна жалба с вх. № 323221/14.11.2023 г. са
релевирани доводи за неправилност на постановеното по делото решение в частта за
разноските, поради което настоящият съдебен състав следва да се произнесе по реда на
чл. 248 ГПК по така заявеното искане, с оглед задължителните указания, дадени с
Определение № 2442/20.02.2024 г. по в. гр. д. № 1653/2024 г. по описа на СГС, ІІ-В
въззивен състав.
В подадената от ЮЛ въззивна жалба се твърди, че съдът неправилно е присъдил
разноски в тежест на ответното дружество, тъй като отхвърлянето на предявения
срещу дружеството иск налагало разноските да бъдат понесени изцяло от страната,
загубила делото, т. е. от ищеца ЮЛ. В условията на евентуалност се поддържа, че
тежестта за разноските по делото е следвало да бъде разпределена между страните
съразмерно с уважената, съответно - с отхвърлената част от исковите претенции.
В законоустановения срок за отговор по подадената въззивна жалба ищецът ЮЛ
е изложил твърдения за правилност на първоинстанционното решение по делото.

Софийски районен съд, като съобрази релевантните за спора обстоятелства и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото
производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадено е от процесуално
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустимо. По
същество същото е частично основателно по следните съображения:
1
С Решение № 15938 от 04.10.2023 г., постановено по гр. д. № 774/2022 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, производството по делото е частично прекратено
поради недопустимост на исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за
част от процесните вземания. Прекратяването е наложено от частичното обезсилване
на издадената заповед за изпълнение в хода на заповедното производство по ч. гр. д. №
40261/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, предхождащо настоящото исково такова,
поради заплащане на част от задълженията по заповедта. Допустимият иск по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД с предмет вземането, за което издадената
заповед за изпълнение не е обезсилена, а именно главница в размер на 167,13 лева, е
отхвърлен поради направеното плащане в хода на процеса. С решението е призната за
установена единствено дължимостта на сумата от 7,47 лева, представляваща законната
лихва върху заплатената в хода на процеса главница, за периода от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до заплащането на вземанията на 15.12.2021 г.
Съобразно извършеното в хода на процеса плащане на процесните задължения и
липсата на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото са присъдени в
тежест на ответника.
Съдът е приел, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото,
предвид обстоятелството, че процесните суми са платени от нея в хода на заповедното
производство (на 15.12.2021 г.), т. е. както след подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (на 08.07.2021 г.), така и след депозирането на възражение по
чл. 414 ГПК от ответника (на 23.11.2021 г.), в което изрично е оспорена дължимостта
на процесните вземания. Данни по делото за така извършеното плащане са постъпили
едва след образуване на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК на 10.01.2022
г., като във връзка с указания на съда за отстраняване на нередовности в исковата
молба ищецът изрично е посочил в уточняваща молба с вх. № 57864/24.03.2022 г., че е
извършено плащане от ответника.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че са налице основания за частично
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Предмет на делото, след изрично уточняване от страна на ищеца, е сумата от
167,13 лева, претендирана като неизплатената част от дължимата от ответника
главница. Установи се, обаче, по делото, че чрез извършените преди подаването на
исковата молба плащания (на 15.12.2021 г.) ответното дружество е погасило в цялост
именно претендираните в хода на заповедното производство главници за топлинна
енергия и дялово разпределение. Въпреки тези плащания и знанието за тях към датата
на подаване на исковата молба (10.01.2022 г.), ЮЛ е предявило установителен иск за
част от процесната по заповедта за изпълнение главница за топлинна енергия. Чрез
това свое поведение дружеството неоснователно е инициирало образуването на исков
процес, за който ответникът не е дал повод, напротив - изплатил е в цялост вземането
за главница, предмет на предявения иск. Предвид изложеното, съдът намира, че
сторените от ищеца разноски в хода на исковото производство следва да останат в
негова тежест.
Що се касае, обаче, до разноските, сторени от ЮЛ в хода на заповедното
2
производство, същите следва да бъдат понесени от ответника, тъй като същият е
заплатил претендираните от него суми след изтичането на срока по чл. 414 ГПК и то
след като е подал изрично възражение за недължимост.

Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 15938/04.10.2023 г.,
постановено по гр. д. № 774/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, в частта
за разноските, присъдени в тежест на ЮЛ, като вместо присъдените с решението
разноски и за заповедното производство в размер на 75,00 лева, и за
първоинстанционното производство в размер на 400,00 лева,

ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
/адрес/, да заплати на ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, сумата от 75,00 лева, представляваща разноски, сторени в хода на
заповедното производство по ч. гр. д. № 40261/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3