Р Е Ш Е Н И Е
№75/17.1.2022г.
Град Пловдив, 17.01.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретаря Севдалина
Дункова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2846 по
описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Г.С. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-6207-000092 от 10.04.2021 г. на
началник РУ Труд към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателката оспорената
заповед е незаконосъобразна поради липса на компетентност на лицето, извършило
проверката, и неприключило наказателно производство, допуснато процесуално
нарушение, поради което се иска отмяна на заповедта.
Ответникът не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение за липса на основания за отмяна на
заповедта.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно
се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено лично на жалбоподателката срещу подпис на 13.10.2021
г., и срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по
реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за
това, че на 10.04.2021 г. около 23,15 часа в с. Бенковски, ул. „1-ва“ № 26, жалбоподателката
е управлявала личния си автомобил „Пежо 206 СВ” с рег.№ ******след употреба на
алкохол, като след изпробване с техническо средство дрегер № ARВA-0095, който е отчел 1,76 промила
алкохол в издишания от водача въздух, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В акта за установяване на административно нарушение и в заповедта е
отбелязано изрично, че при проверката жалбоподателката е заявила, че през
изминалата нощ е изпила около 300 мл уиски.
На жалбоподателката е издаден талон
за медицинско изследване № 0066268, но тя е отказала да го приеме и този отказ
е удостоверен със собствения й подпис. Няма данни по делото жалбоподателката да
е извършила медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта въпреки отказа да приеме издадения талон. Такива доказателства не са
представени, макар че само по този начин жалбоподателката би могла да обори
констатацията на проверяващия орган за наличие на алкохол в издишания въздух.
Ако жалбоподателката е била убедена в собствената си правота относно неправилното
отчитане на пробата и констатацията, че е лъхала на алкохол, то е следвало
задължително да извърши медицинско изследване, за да може да докаже грешката на
контролния орган и да проведе успешно защитата си.
Правнорелевантните факти се потвърждават по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение, чиято материална доказателствена сила, каквато
притежава като официален писмен документ, не е оборена при доказателствена
тежест за жалбоподателката, и талон за изследване.
От страна на жалбоподателката не е направено оспорване
на акта за установяване на административно нарушение и не е поискано откриване
на производство по оспорване по реда на чл.193, ал.1 ГПК. В този смисъл не
следва да бъде разглеждано и коментирано възражението за липса на компетентност
на органа, извършил проверката, доколкото не този акт е предмет на настоящото
дело и в този смисъл възраженията касаят ирелевантни за спора факти. За
настоящия спор е важно, че такъв акт е издаден и че този акт представлява
официален писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила,
задължителен за настоящия състав. Съобразявайки нормата на чл.179, ал.1 ГПК,
вр. чл.144 АПК, съдът намира, че е обвързан да приеме фактите, описани в този
акт, за осъществени по начина, по който длъжностното лице, издало акта, е
установило това – че на посочените в акта дата и място жалбоподателката е
управлявала процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред. Дали и как би приключило наказателното
производство, е факт, който не влияе върху валидността на акта за установяване
на административно нарушение за настоящото производство и законосъобразността
на оспорената заповед.
Следователно правно релевантните факти – управление на
МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда – са безспорно установени, а
жалбоподателката не ги обори при нейна доказателствена тежест.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства, че
жалбоподателката е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, т.е. безспорно е доказано наличието на предпоставката от
хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е
императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането
на съответната принудителна административна мярка. Административният орган
действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените осем принудителни административни мерки, е направена от законодателя
при създаване на самата правна норма.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 (каквато е настоящата заповед) се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със
заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в чиято т.І.2
изрично са посочени началниците на РУ, каквато длъжност заема ответникът, видно от заповед № 8121К-9592
от 06.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви и
всички други изискуеми реквизити, изпълнителното деяние е посочено правилно,
т.е., за жалбоподателката е било възможно да разбере за какво нарушение на
правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна
мярка и да организира защитата си. Отказът да се получи талона за медицинско
изследване и последващото неизпълнение на предписанието да се направи
медицинско изследване представляват израз на собствената воля на жалбоподателката,
от което тя иска да черпи благоприятни за себе си последици въпреки
неправомерното си поведение. В този смисъл не е допуснато такова съществено
нарушение на изискването за форма, което да прави невъзможно упражняването на
правото на защита и да представлява само по себе си основание за
незаконосъобразност на заповедта.
При извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че тя
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, защитата на живота и здравето на всички участници в движението и да
се преустановят административните нарушения по ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.С., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-6207-000092
от 10.04.2021 г. на началник РУ Труд към ОДМВР Пловдив, с която на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.”б” ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
Съдия: