№ 257
гр. Враца, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. М. Т. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО, поради
което прави искане молбата му да бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, становище на ИСДВР по искането за УПО, доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на л.св. М.М..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Старши комисар И. С. – началник
на затвора, който изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
1
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. М. Т. М. е осъден с одобрено Споразумение от 13.05.2021год. по
НОХД № 118/2021год. на РС-Оряхово за престъпление по чл. 343б, ал.2, вр.
ал.1 НК на четири месеца лишаване от свобода, при първоначален режим
"Общ". По същото дело на основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в
изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 397/2018год. на РС-Оряхово, което е изтърпяно в периода от
21.05.2021год. до 21.08.2021год. Преди това л.св. М. не е осъждан.
Л.св. М. е започнал да търпи наложеното му наказание от четири месеца
лишаване от свобода на 21.08.2021год., като до момента е изтърпял
фактически 2 месеца и 21 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 1 месец и 9 дни.
При това положение, осъденият М. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че оценката на риска от рецидив
определя същия като нисък с 35 точки. Рискът от вреди за обществото е
среден и се обуславя от характера на извършените правонарушения – и двете
му престъпления са свързани с шофиране в пияно състояние. Рискът от
бягство е нисък с оглед факта, че л.св. М. е с 95% инвалидност и е пенсионер
по болест. В първоначално изготвения план на присъдата, са заложени
следните цели: формиране на самокритичност и възлагане на конкретни
трудови задачи; осъзнаване на вредата от употребата на алкохол и опасността
от шофиране на МПС в пияно състояние.
Междинна оценка на риска от рецидив не е извършвана, тъй като не е
изтекъл срока на досегашната оценка.
Проблемни зони при осъдения са умения за мислене – наблюдава се
2
ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от
действията му; злоупотреба с алкохол – осъдения не счита употребата на
алкохол за проблем, свързан с извършването на престъплението. Л.св. М. не
разбира, че шофирането след употреба на алкохол представлява опасност за
живота както на самия шофьор, така и на другите участници в движението. И
двете му осъждания са за престъпления по чл. 343б, ал.2 НК и показват, че
л.св. представлява сериозен обществен проблем, тъй като продължава с
противоправното си поведение. Л.св. М. е склонен към създаване на критични
ситуации в пътното движение, а вероятността от попадане в ПТП се
увеличава многократно.
В условията на затворническото общежитие през изтеклия период от
изтърпяване на присъдата, рискът от рецидив запазва ниските си стойности.
Рискът от вреди за обществото е среден, но клонящ към висок. Рискът от
вреди за останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Не показва
враждебни нагласи и не е склонен да употреби физическа сила при попадане
в конфликтна ситуация.
Л.св. М. не е назначаван на работа поради влошено здравословно
състояние. През 2012год. поради измръзване са ампутирани пръстите на двете
ръце и на десния крак, а на левия крак е отрязано ходилото. Същият е
пенсионер по болест с ТЕЛК 96% с чужда помощ. Не са регистрирани
негативни прояви от контролиращите органи. Не е наказван, но не е и
награждаван за участия във възпитателни и ресоциализиращи мероприятия.
Липсата на дисциплинарни наказания не означава, че същият е променил
модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение.
В МЛС осъдения М. демонстрира добро поведение, но на свобода води
незаконосъобразен начин на живот. Не е склонен под влияние на околните и
на предишните си осъждания да промени вижданията и принципите си.
Уменията му за мислене не са на необходимото ниво, поради факта, че
системно повтаря едни и същи грешки.
Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене
на законосъобразен начин на живот, вследствие на преживените ограничения
в ЗО.
Л.св. М. не осъзнава тежестта на извършените закононарушения и
няма критично отношение към престъпните си действия.
3
Не са налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне
и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него трябва да
продължи в посока създаване на безопасни умения за шофиране, повишаване
степента на отговорност на поведението и формиране на гъвкав модел на
мислене, водещ до намаляване вероятността от извършване на следващо
престъпление.
Плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.
Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед
проявената престъпна упоритост и липсата на мотивация за промяна и
корекция в поведението му.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. М.М. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Всичко това е основание за съда да приеме, че следва да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване
от неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер на 1 месец и 9
дни.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК и чл. 441
НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. М. Т. М., роден на *** гр.
Мизия, с постоянен адрес гр. ***, български гражданин, неженен,със средно
образование, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му по
НОХД № 118/2021год. на РС-Оряхово наказание лишаване от свобода за срок
от 4 месеца, с остатък 1 месец и 9 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
4
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5