№………./….06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар АЛБЕНА ЯНАКИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 521 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ГПК(2007г.) и се разглежда по
правилата на търговските спорове(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1
ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,
ЕИК000694959, гр. София, ул. „Света София“ №5, представлявана от С.Г. и Ф.Я.,
действащи чрез юрк.К. срещу „ОСТ
ТРЕЙДИНГ" ЕООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ЕИК *********, гр. Варна, ул. Ангел Г.
14, представлявано от управителя О.И. и О.Т.И., ЕГН ********** ***, и
двамата действащи чрез адв.П. ***, ***, като обективно и субективно съединени
претенции на универсален правоприемник на заявител СИБАНК ЕАД за
установяване по отношение на солидарни длъжници (кредитополучател и
съдлъжник), с участие и на синдика В.И.Г. на несъстоятелния кредитополучател, на изискуеми парични вземания по
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 19523/17г на ВРС 33 с-в, и
оспорени от длъжника в производството по несъстоятелност по т.д. 1698/17 г на
ВОС като произтичащи от договор за револвиращ банков кредит както следва:
1. за връщане на
падежирала на 20.11.2017г главница в размер на
200 000 лв
2. за плащане на
сборно вземане от 658,18лв,
формирано от начислени договорни лихви като възнаграждение за ползване на
кредита за периода 21.10.2017 до
19.11.2017г
3. за плащане на
сборно вземане от 3066,22 лв, формирано от начислени наказателни
лихви като обезщетение за забава върху просрочени задължения за главница за период 20.11.2017 до 28.12.2017г
4. за плащане на
вземане от 0.40лв, начислено като
такса за ангажимент по неусвоен лимит от кредитна линия за периода 20.10.2017 – 15.11.2017г,
Както и акцесорни вземания за направени разноски в заповедно
производство (4074,50лв такси и 50 лв юрисконсултско възнаграждение) и законна
лихва от 29.11.2017г до окончателно плащане присъдена с издадената заповед.
Ищецът (търговска банка), като
универсален правоприемник поел
при преобразуване влята друга банка, чрез свои юрисконсулти К. и П., основава претенцията си на договорено от
праводателя му на 20.11.2014г с двамата длъжници – търговец и управляващ го
едноличен собственик, кредитиране на предприятието за участие в проект за финансиране със средства
от ЕИБ чрез предоставяне на кредитна
линия за оборотни средства до размер от 200 000лв при условия, уговорени в
договор за револвиращ кредит № МS 14-00040/20.11.2014г. и общите условия на
банката по специализирания продукт
ЕВРОУЛЕСНЕНИЕ 3 и ЕВРОПОДКРЕПА 3. Сочи, че двамата съдлъжници поели
солидарно задължение за изплащане на лихва в преференциален размер, формиран от
плаващ референтен показател (6м. Софибор) и фиксирана надбавка в два варианта.
Начинът на определяне на конкретните стойности на променливия процент за
ежемесечно начисляваните от първото усвояване на средствата лихви е бил посочен
в чл.5 от общите условия, като банката е следвало да ги актуализира на
последния ден от юли и януари на съответна година, без да е нужно промяната да
се договаря отделно. Наред с поето задължение за месечно заплащане на начислена
лихва, в договора за кредит е било уговорени и размери и условия по заплащане
на комисион за управление и допълнителен текущ комисион за ангажимент. Таксите
по банковите операции не са били уговаряни конкретно, но страните са приели да
прилагат тарифа на банката. Допълнително са били уговорени наказателни лихви в
размер на приложения по договора лихвен процент, завишен с 10 пункта,
начислявани в случай на забавено плащане на лихва или на главница ( чл. 4.2 и
4.3). Връщането на усвоените средства по кредитната линия е било предвидено до
20.11.2015г, евентуално до 20.11.2016 или 20.11.2017г, при револвиране по молба
на кредитополучателя, удовлетворена от банката след актуален финансов
мониторинг. В последствие между страните
са сключени два анекса, като с първия от 13.02.2015 е предвидено усвояване чрез
овърдрафт, а с втория от 25.11.2015г е
договорено револвирането за първата допълнителна година. Следващото револвиране
е разрешено от банката след преоценка на обезпеченията с решение на кредитен
комитет, протоколирано на 1.11.2016г. Тъй като към настъпване на крайния
падеж (уговорено зануляване на
експозиция) главницата, изискуема в цялост като една вноска до 20.11.2017г. не
била погасена, към договорната лихва за последния месец и комисиона за
ангажимент банката начислила и завишената наказателна лихва за просрочие от
20.11.2017 до 28.12.17г и предявила правата си като кредитор в заповедно
производство.
Ответникът О.И.,
представляван от пълномощника си адв. П.
е оспорил изцяло предявената претенция с доводи за липса на изискуемост
на задължение за връщане на усвоена главница и начислени лихви и такси в
претендирания размер. Позовава се на липса на уведомяване на солидарния длъжник
за начислените от банката размери на задълженията.
Ответното дружество
„ОСТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД не е изразило становище по
иска. В хода на настоящия процес този ответник е обявен в несъстоятелност, като
законният представител на дружеството е оспорил с бланкетно възражение прието
от синдика за удовлетворяване от масата на несъстоятелния длъжник вземане,
идентично с процесното. Необоснованото възражение на длъжника е било отхвърлено
от съда по несъстоятелността при одобряване на списък на приети вземания
с определение № 3533/10.10.2018г, поправено с определение № 4406/12.12.2018г. по т.д. 1698/17 г на ВОС.
Конституираният
служебно в продълженото по реда на чл. 637 ал.3 т.2 ТЗ синдик на несъстоятелния
ответник не е изразил становище по настоящото дело. В производството по
оспорване на дълга е поддържал доводи за
приемане на дълга, удостоверен като дължимо вземане по основание и
размер в счетоводните книги на предприятието в съответствие с данните за
усвоени парични потоци и движението по банковите сметки.
Представителят на
ищеца пледира пред съда за уважаване на изцяло доказаната установителна претенция,
като се позова на категорично установена редовност след експертна проверка на
счетоводните записвания на банката кредитор.
Ответниците и
синдикът на несъстоятелния търговец не изразяват становища по съществото на
спора.
Страните са
претендирали насрещно разноски. Ищецът е уточнил неоспорен размер в списък по
чл. 80 ГПК(л.561). Пълномощникът на ответника И. е претендирал за определяне на минимално възнаграждение за
предоставена безплатна правна услуга на доверителя си( л. 61, 97).
Предварителните
въпроси, включително пораждането на интереса от обвързване на кредиторите на
несъстоятелния ответник и осигуряване на защита им чрез синдика на
предприятието, и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 357/03.02.2020г.,
като съдът е изложил мотиви както по установеното при служебна справка
универсално правоприемство между заявител и ищец, така и интересът на кредитора не само да стабилизира
изпълнителен титул, ползващ го спрямо имущество на солидарния длъжник но и да довърши разрешаването на очертания в
несъстоятелността спор относно същото вземане. В рамките на подготовката на
съдебното дирене съдът е установил редовност на проведеното заповедно
производство по гр.д. 19523/17г на ВРС 33 с-в
и надлежно оспорване от двамата
солидарни длъжници по реда на чл. 414 ГПК с общо бланково възражение,
депозирано в срок и прието от съответния заповеден съд като пречка за
стабилизирането на заповедта.
По съществото на делото:
Окончателен устен
доклад е обявен в съдебно заседание на 12.03.2020 г., като е бил утвърден
обявеният на страните начален проект (л.304-306), съдържащ мотивите на съда
относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и
по-подробно изложение на релевантните твърдения и липсата на възражения в
обхвата на предмета на спора.
Няма спор между
страните (с оглед приетото в неоспорения устен доклад) относно възникването на
правоотношението по банковия кредит:
С договор за револвиращ банков кредит
ЕВРОУЛЕСНЕНИЕ 3 (кредитна линия) № МS 14-00040/20.11.2014г. (л. 15-18) влялата
се в ищеца банка СИБАНК ЕАД поела
задължение да предостави на предприятието кредитна линия за оборотни средства
до размер от 200 000лв при общите условия на банката по специализирания
продукт ЕВРОУЛЕСНЕНИЕ 3 и ЕВРОПОДКРЕПА
3. Срещу това финансиране, предназначено за усвояване на средства от ЕИБ,
двамата съдлъжници – дружеството кредитополучател и задължилият се с него
управляващ едноличен собственик поели солидарно задължение за изплащане на
лихва в преференциален размер, формиран от плаващ референтен показател (6м.
Софибор) и фиксирана надбавка от 1.4пункта, но не по-малко от 4.1 %, като
отстъпката от 0.6% от стандартна лихва за оборотни кредити е следвало да
отпадне, ако проектът на кредитополучателя не бъде допуснат за финансиране със
средства на ЕИБ. Начинът на определяне на конкретните стойности на променливия
процент за ежемесечно начисляваните от първото усвояване на средствата лихви
върху ползваната в съответен период главница е бил посочен в чл.5 от общите
условия(л. 26) чрез препращане към публично оповестени от ЕЦБ показатели на
пазарен индекс, като банката е следвало да ги актуализира на последния ден от
юли и януари на съответна година, без да е нужно промяната да се договаря
отделно. Наред с поето задължение за месечно заплащане на начислена лихва, в
договора за кредит е било уговорено и заплащане на комисион за управление –
еднократно при първо усвояване, револвиране, предсрочно погасяване и допълнителен текущ комисион за ангажимент в
размер на 0.6% върху разлика от максималния размер и и реално усвоена сума,
начисляван ежемесечно. Таксите по банковите операции не са били уговаряни
конкретно, но страните са приели да прилагат тарифа на банката. Допълнително
длъжниците се задължили да заплатят при забавено плащане на лихва или на
главница (чл. 4.2 и 4.3)и наказателни лихви в размер на приложения по договора
лихвен процент, завишен с 10 пункта. Връщането на усвоените средства по
кредитната линия е било предвидено до 20.11.2015г, евентуално до 20.11.2016 или
20.11.2017г, при револвиране по молба на кредитополучателя, като такива молби
на кредитополучателя са били удовлетворени с
два анекса, като с първия от 13.02.2015 е предвидено усвояване чрез
овърдрафт, а с втория от 25.11.2015г е
договорено револвирането за първата допълнителна година. Следващото револвиране
е разрешено от банката след преоценка на обезпеченията с решение на кредитен
комитет, протоколирано на 1.11.2016г. (л.31). Така крайният срок за ползване на
предоставения за револвиране кредит е продължен до 19.11.2017г, а следващият
ден е фиксиран като дата на зануляване на експозицията, съответно и като падеж
за цялата непогасена към този момент главница.
От заключението на
назначения от съда експерт се установява категорично, че кредитът е бил
предоставен на дружеството – кредитополучател и е бил ползван като револвираща
кредитна линия до преоформянето му като овърдрафт, като средствата да ползвани
редовно и текущо през целия период до 15.11.17г (общо са били усвоени
1 385 514.65лв, което е резултат от периодичното револвиране на
възстановени в предходен период суми). Вещото лице е съпоставило размерите на
начислените от банката суми с уговорките за размер на лихви, комисиони и такси
и е установило, че банката не се е възползвала от право да променя лихвения
процент и е осчетоводила като дълг само размери, съответни на договорените
стойности на съответните месечни падежи. Установено е събиране от постъпленията
по сметката на дължимите вноски за текущата договорена лихва. Макар и длъжникът
да е допускал непродължителни просрочия, текущата забава е била компенсирана
със събиране на просрочените лихви при следващи постъпления. Последното
плащане, след което липсва каквото и да е постъпление по разплащателната сметка
е от 23.10.2017г, когато е покрита текуща договорна лихва.
Съдът изцяло
кредитира заключението като резултат от обективно приложени специални знания
при изследване на счетоводна документация на банката-кредитор и постъпилите по
сметката на длъжника вноски за погасяване на кредита. Установеното от вещото
лице кореспондира и на становището на синдика, изведено от търговските книга на
самия кредитополучател при приемане на вземането в производството по
несъстоятелност. Посочените от вещото лице размери на дължимите суми, изчислени
при отчитане на уговорите в договора незначително се разминават с обявените
салда в извлечението от банковата сметка, послужило за издаване на спорната
заповед. Експертът е установил, че при воденето на отчетността за периодичните
револвирания на линията с приспадане на текущите вноски и постъпления по
сметката на длъжника към изискуемите месечни плащания за лихви и такси (при
спазване на отложените падежи на усвоено главница), кредиторът е погасявал
начислените си вземания хронологично и точно според уговорките за поредността
по чл.10 от приложимите общи условия(разноски, такси, комисион, лихви и
главница). Като краен резултат от редовното осчетоводяване, вещото лице
потвърждава, че след последното постъпление по сметката, към датата на крайния
срок за зануляване на експозицията, непокрити са останали остатъчни задължения
в размер на таксата за ангажимент за последния месец 0.39 лв, цялата ползвана
като овърдрафт главница от
200 000лв и договорна лихва 657.95лв. Тази лихва е начислена само до
изтичане на уговорения срок за ползване. За следващия период на забава до края
на претендирания в заповедното производство момент обаче кредиторът е уговорил
обезщетение за забава като наказателна лихва. Изчислените от вещото лице
размери на това обезщетение, сумирано върху изискуемите вече възнаградителни
лихви и цялата главница, възлиза на 3065.05 лв.
При тези факти съдът съобразява следното:
С оглед целта на кредитирането и търговското
качество на кредитора и кредитополучателя процесният договор е изключен както
от приложното поле на специалната уредба
на потребителския кредит, така и от общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне с физически лица (ЗЗП). Участието на физическото лице-съдлъжник
в това правоотношение е тясно свързано с функцията му по управление на
търговското предприятие (И. е едновременно едноличен собственик и управител,
негово вземане за инвестиция към дружеството е договорено като подчинен дълг
спрямо търговския кредит). Съответно и поемането на задължението за връщането
на дълга на управлявано от него
дружество несъмнено налага квалифицирането и на това правоотношение като
типично за професонална дейност, осъществявана от това физическо лице, чрез
търговско дружество(Решение № 84 от 20.07.2017г. по т.д.№ 1934/2015г., I т.о.
на ВКС).
Съдът приема за валидни и обвързващи страните
постигнатите между тях уговорки за размера на предоставения кредит, условията
за револвиране, отлагащи периодично падежите на главницата до датата на
зануляване на ползваните като овърдрафт средства след цялостното начално
усвояване на кредитна линия и уговорените размери на цената на банковата услуга
(останала непроменена за целия срок на ползване), съответно и уговореното
обезщетение за забава при просрочие. Възражения по това договаряне не се
обосноваха и не се доказаха.
Ответниците не
установиха наличието на неосчетоводени постъпления в полза на кредитора. В заключението си
експертът, назначен от съда е категоричен, че изпълнението е било прихващано
точно към съответно падежирали вноски, след приспадане на начислена наказателна
лихва. Оспорването на остойностяването на това задължение не бе доказано.
Съдът отчита, че клаузата в чл. 4.2. и 4.3. визира неустоечно
задължение, което възниква само при забава на длъжника и е определено
предварително по размер. Действително, подобно на начина на начисляване на
възнаграждението за ползване на наети средства(договорната лихва върху ползвани
суми), тази неустойка е договорена като допълнително плащане, формирано по
същия начин – чрез начисляване на горница над редовния лихвен процент за
времето на забава, но само върху просрочени размери на задълженията за лихва и
главница. Неустойката е предназначена да
компенсира вредите от липса на регулярни постъпления включително и по лихвите,
представляващи възнаграждение на кредитора и служещи за издръжката на
предприятието му, като същевременно има и обезпечителен и стимулиращ срочното
изпълнение характер. Завишеният й размер се налага от естеството на това
акцесорно съглашение. За да изпълни неустойката и трите си функции(обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) допустими от закона(ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK), уговореният при неизпълнение размер на
обезщетение следва да поставя длъжника в по-неблагоприятна ситуация, отколкото
ако неустойка не е уговорена(иначе длъжника ще предпочете да поеме
отговорността за неустойката и да не плати изобщо на кредитора си). За да
постигне тези специфични свои цели размерът на неустойката следва да надхвърля
предвидимите вреди за кредитора, поради което е допустимо договарянето и на
по-висок размер. В този смисъл повишаването с 10 пункта при забава на вноски не
надхвърля дори двукратен размер на законната лихва, което изцяло съответства на
стимулиращата цел на тази уговорка и този размер не може да се счита за
несъответен на комплекса от трите функции на неустойката. Като съобрази и
професионалните възможности на страните да предвидят вредите от неизпълнение на
насрещна страна (чл. 309 ТЗ) съдът преценява, че липсват пороци при
договарянето на размера на тази неустойка.
По тези съображения и въз основа на потвърдените от вещото лице
суми на изискуеми задължения към момента
на поисканата от кредитора заповед за изпълнение, съдът намира претенцията
спрямо двамата ответници до
тези размери, като съответни съединените исковете следва да се отхвърлят
само за горниците над 657.95лв до 658.18лв договорни лихви, над
3065.05 лв. до 3066.22 наказателни лихви и над 0.39лв до 0.40 лв такса.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
на ответниците следва да се възложат направени от ищеца по делото разноски.
Като съобрази процесуалното поведение на двете страни( оспорването на иска от И.
и възражението на несъстоятелнотот дружество срещу прието от синдика вземане),
съдът намира, че и двамата ответници в равна степен са причинили процеса за
пълен размер на претенциите, поради което следва да понесат солидарно
отговорността до размера, съответен на основателната част от исковете
(203723.39/203724.80). Общият размер на разходите, направени от ищеца съдът
съобразява по основанията, заявени с представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за заплатени държавни
такси(4124.48лв), хонорар на вещо лице(400лв), както и неоспорения размер на
юрисконсултско възнаграждение(300лв) ненадхвърлящ нормиран максимум по НЗПП. Така ответниците следва да бъдат осъдени за
4824,45лв като част от доказано направени разходи в сбора от 4824.48лв.
Приетото разрешение по т.12 на ТР 4/2013г на ОСГТК, налага съдът да се
произнесе и по разноските, включително присъдените със заповедта за изпълнение,
като законна последица от уважаването на установителните искове. Доколкото претенцията на заявителя се оказва
основателна отчасти направените от него
разноски, вкл. и посочените в заповедта за изпълнение, следва да бъдат
съразмерно намалени, в същото съотношение, като от общо определени 4124.50лв в
тежест на двамата ответници останат само 4124,47лв.
Отхвърлената част
от претенциите е толкова незначителна, че определяне на разноски в полза на
ответник е необосновано. Отделно, уговорената безплатна правна помощ е била
предоставена в обем, останал лимитиран до бланкетно оспорване. Съдът не намира
основание да определи възнаграждение на адвоката, тъй като дори минимално предвидения по НРМАВ размер би се
оказал несъразмерно висок.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на оспорващи длъжници, че вземането удостоверено по
заповед за незабавно изпълнение № 10482/29.12.2017г., издадена по ч.гр.д.
№19523/2017г. на ВРС, 33 състав, СЕ ДЪЛЖИ като вземане на банка-кредитор
по Договор за револвиращ банков кредит ЕВРОУЛЕСНЕНИЕ 3 (кредитна линия) № МS 14-00040/20.11.2014г. солидарно
от кредитополучател „ОСТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. Ангел Г. 14, представлявано от управителя О.И. и съдлъжник О.Т.И., ЕГН ********** ***, както следва:
сума от 200 000 лв., представляваща изискуема главница, на осн.чл. 430 ТЗ, ведно със законна лихва,
считано от подаване на заявлението 29.12. 2017г до окончателно плащане на
дълга,
сума от 657.95 лв.,
представляваща остатък от начислени договорни лихви като възнаграждение за
ползване на кредита за периода
21.10.2017 до 19.11.2017г
сума от 3065.05 лв.
представляваща сбор от начислени наказателни лихви договорни лихви като
възнаграждение за забава върху просрочени задължения за период 20.11.2017 до
28.12.2017г
сума от 0.39 лв., представляваща начислена
такса за ангажимент по неусвоен лимит от кредитна линия за периода 20.10.2017 – 15.11.2017г.,
по иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1 ГПК от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК000694959, гр. София, ул. „Света София“ №5, представлявана от С.Г.
и Ф.Я., като универсален правоприемник
на заявител СИБАНК ЕАД срещу „ОСТ
ТРЕЙДИНГ" ЕООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
Ангел Г. 14, представлявано от управителя О.И. и О.Т.И., ЕГН ********** *** с участие и на синдика на
„ОСТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, В.И.Г. на несъстоятелния кредитополучател, на осн. чл. чл. 637 ал.3 т.2 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване на изискуеми парични вземания по заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 19523/17г на ВРС 33 с-в, и оспорени от длъжника в производството по
несъстоятелност по т.д. 1698/17 г на ВОС като произтичащи от договор за
револвиращ банков кредит както следва:
за горницата над 657.95лв
до 658.18лв, претендирани като договорни за периода 21.10.2017 до
19.11.2017г
за горница над
3065.05 лв до 3066,22 лв, претендирани като наказателни лихви за период 20.11.2017
до 28.12.2017г
за горница над
0.39лв до 0.40лв, претендирани като
такса за ангажимент по неусвоен лимит от кредитна линия за периода 20.10.2017 – 15.11.2017г, по
претенцията за договорни лихви, над. до 3066.22 наказателни лихви и до 0.40 лв
такса.
ОСЪЖДА „ОСТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. Ангел Г. 14, представлявано от управителя О.И. с
участие на синдика В.И.Г. и О.Т.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК000694959, гр. София, ул. „Света София“
№5, представлявана от С.Г. и Ф.Я.
следните суми:
4824,45лв (четири хиляди осемстотин двадесет и четири
лева и четиридесет и пет стотинки),
представляващи част от направени
по настоящото дело съдебно-деловодни разноски
за разглеждане на установителен иск, определени съразмерно на уважената
част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 ГПК,
и само 4124,47лв (четири хиляди
сто двадесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки), от общо включени в
изпълнителен лист по изгубила изпълнителна сила заповед за незабавно изпълнение
№ 10482/29.12.2017г., издадена по ч.гр.д. №19523/2017г. на ВРС, 33 състав
съдебно деловодни разноски за
разглеждане на основателна част от заявление в заповедното производство, на
осн. чл. 81 ГПК.
Разноски в полза на ответниците не се определят.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: