Мотиви:
Производството по
делото е след решение на ЯОС, с което е отменена Присъда № ***г по НОХД № ***
на ЯРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Н.Д.К. *** за престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“
вр. ал.1 б.“б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК.
При новото разглеждане
на делото пред районен съд като частни обвинители са конституирани пострадалите
А.Л.Т. и Е.Н.Т..
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е предявено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на
подсъдимия да се определи наказание от две години лишаване от свобода, което да
се отложи за изтърпяване за изпитателен срок от три години. Иска се на осн. чл.
343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две
години.
Частните обвинители А.Т.
и Е.Т. участват лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен
повереник-адвокат. Лично и чрез повереника си поддържат обвинението срещу
подсъдимия. Считат обвинението за безспорно доказано от обективна и субективна
страна. За извършеното престъпление молят на подсъдимия да се наложи наказание
във вида и размера , поискан от държавното обвинение.
Подсъдимият Н.К.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава подробни обяснения
във връзка с него. Лично и чрез защитника си изразява становище за недоказаност
на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно,
при неуважаване на горното становище и признаване на подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение се иска приложение на института на условното осъждане.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото , приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.К. бил
правосрпособен водач на МПС категории: C DE D AM B TKT BE CE B1 C1 C1E D1 D1E
и притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № *********, издадено на
14.02.2013г от ОД МВР Ямбол
Св. А.Т. също бил
правоспособен водач на МПС, категории: В и АМ и притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС № *********, издадено на 7.06.2011г от СДВР
Към месец септември 2016г.
К. работил като *** автомобил в търговско дружество „Дъмпер“ ЕООД гр. Ямбол.
Около 20.20ч. на
5.09.2016г подсъдимият К. управлявал товарен автомобил „Даф“ с ДК № У7787АМ с
прикачено към него полуремарке с ДК № СН0002ЕК, собственост на фирма …… по път
536 в посока от с. Р. към гр. Я. Движението се реализирало в условията на нощна
видимост по суха асфалтова настилка с частични неравности и побитости по нея. Достигайки
до базата на фирма „Дъмпер“ ЕООД, намираща се в дясната страна на пътя, спрямо
посоката на движение на товарния автомобил, на около 1 км. преди табелата за
начало на населено място гр. Я., подсъдимият подал десен мигач и предприел
извършването на маневра завой надясно с цел навлизането му в двора на базата .
Когато се приближил с челните състави на около 1.5 метра от порталната врата на
базата К. е установил, че вратата е заключена с катинар. К. преустановил движението на товарната
композиция и слязъл от нея, като в това положение полуремаркето било
позиционирано напречно на платното за движение под ъгъл от 80 ̊, като
задните му състави навлизали около 1.00м. в лентата за насрещно движение.
По същото време попътно
на товарната композиция се движил лек автомобил „Хюндай Соната“ с ДК№ С 9962ХН,
управляван от св. Т.. На предна дясна седалка в автомобила пътувала св. Т., а
на задната седалка – ***- А. на **г. и К. и С. на по **г. Движението на лекия
автомобил се реализирало при същите пътни и атмосферни условия със скорост от около 80 км/ч. След
преминаване на разклона за с. Б. в далечината св. Т. и Т. възприели фаровете на
насрещно движещ се автомобил. При приближаването си към него св. Т. превключил
на къси светлини и отнел педала на газта, в резултат на което скоростта му на
движение спаднала до около 72.5 км/ч. Движейки се с тази скорост Т. възприел
като опасност за движението си спряното от подсъдимия напречно на пътното
платно полуремарке и предприел аварийно спиране. Предвид наличната постъпателна
скорост и отстоянието между двете превозни средства последвал удар между тях,
който за лекия автомобил бил челен, ексцентричен, обособен в дясната половина
на фронталните му състави, а за товарната композиция – страничен отдясно,
обособен в задната дясна гума на полуремаркето.
В резултат на
настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания по пътуващите в лекия
автомобил лица и материални щети по лекия автомобил и товарната композиция.
Пристигналите на место
полицейски екипи тествали подсъдимия и св. Т. за употреба на алкохол с помощта
на техническо средство – Алкотест Дрегер, като показанията на уреда били
отрицателни.
Видно от заключенията
на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи в резултат на
настъпилото ПТП на св. Т. било причинено счупване на тялото на бедрената кост
на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък
от 9-10 месеца; на св. Т. е било причинено счупване на лъчевата кост на дясната
й ръка, в нейната долна трета, довело до трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца; на А. Т. на **г. било причинено
сътресение на мозъка, което е протекло без изпадане в пълно безсъзнателно състояние от степен на
кома, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК);
на К. Т. – на ** г. било причинено сътресение на мозъка, което е протекло без
изпадане в пълно безсъзнателно състояние
от степен на кома, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК) и на С.Т. на 6г. било причинено сътресение на мозъка, което е протекло
без изпадане в пълно безсъзнателно
състояние от степен на кома, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия (разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК).
От заключението на
изслушаната по делото автотехническа експертиза се установява, че скоростта на
движение на лекия автомобил към момента на настъпване на удара е 57 км/ч, а
товарната композиция е била в покой. Според вещото лице причините за настъпване
на пътнотранспортното произшествие са две, а именно: поведението на подсъдимия К.,
който след като е предприел действия за
навлизане в десните крайпътни площи не е трябвало да позиционира товарната
композиция почти перпендикулярно на платното за движение. Още повече, че
десните крайпътни площи са били с асфалтова настилка с щирочина около 13.00 и
повече метра и дължина от около 90.00м.. Подсъдимият е имал възможност да
позиционира товарната композиция изцяло извън платното за движение. Подсъдимият
К. е имал техническата възможност да спре композицията успоредно на пътя,
възможно най-вдясно на платното за движение, като по този начин задните му
светлини биха били видими за попътно движещите се превозни средства; втората
причина е движението на лек автомобил „Хюндай“ със скорост, позволяваща му при
възникване на опасност за движението да реагира за аварийно спиране.
От заключението на
допълнителната автотехническа експертиза се установява, че скоростта на лекия
автомобил към момента , в който водачът е възприел товарната композиция като
опасност е 72.5 км./ч., като вещото лице е потвърдило останалите изводи от
предходното си заключение. Според вещото
лице причината за изчислената разлика във времената се дължи във времето за
реакция на водача, което е взето за 1.6 сек., а не за 1.4 сек. Като при
първоначалната. Разликата се е наложила, предвид показанията на Т. в съдебно
заседание. Вещото лице е изчислило, че опасната зона на спиране на лекия
автомобил към момента на възприемане на товарния автомобил като опасност е
66.8м. Посочило е, че дължината на осветеност на фаровете на лекия автомобил при включени къс
светлини е на разстояние 54м. за левия фар и 72м. за десния фар. При това
положение вещото лице е изчислило, че безопасната скорост на движение на лекия
автомобил, при конкретните пътни и атмосферни условия, позволяваща му да спре в
обхвата на видимост на късите му светлини е 59 км/ч.. Вещото лице отново е
заключило, че причините за настъпване на пътното произшествие са две : Първата
са неадекватните действия на водача на товарната композиция, изразяващи се в
това, че през тъмната част на денонощието е спрял композицията почти перпендикулярно
на платното за движение и по този начин тя се е явила като преграда за
останалите участници в движението, а по страничните състави на полуремаркето са
липсвали габаритни светлини и светлоотразителни елементи. Водачът е имал
техническа възможност да позиционира товарната композиция в успоредно на пътя,
възможно най-вдясно на платното за движение, тъй като десните крайпътни площи
са с асфалтова настилка с широчина около 13.00 и повече метра и дължина около
90.00м. Втората причина е движението на лекия автомобил, управляван от св. Т.
със скорост непозволяваща му да спре в зоната на видимост , осигурена от
осветеността на фаровете.
Съгласно заключението на изслушаната
автотехническа оценъчна експертиза причинените в резултат на пътнотранспортното
произшествие имуществени вреди по лек автомобил „Хюндай Соната“ са в размер на 6900лв., а тези по полуремарке
с ДК № СН0002ЕК в размер на 742.80лв
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че към датата на инкриминираното
деяние подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия К.
от показанията на св. Т. и Т., от показанията на свидетелите К., Б. и И., както
и от показанията на св. К., дадени в досъдебното производство и показанията на
последните двама свидетели, дадени пред друг съдебен състав в прочетените им от
съда части, въз основа на писмените заключения
на изслушаните по делото автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа
експертиза, оценителна автотехническа експертиза, 6 бр. съдебно –медицински експертизи и разпита
в съдебно заседание на вещите лица Б. –автоексперт и С. – съдебен медик, а така
също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, ИЗ16656/2016г на
МБАЛ“д-р Иван Селимински“ Сливен, епикризи – 8бр, тахографски лист, справка за нарушител-2бр, справка
централна база данни КАТ-3бр, акт за
раждане – 3бр., справка от търговския регистър – 2бр., писмо изх. № 12201/27.07.17 на „Теленор
България“ЕАД, писмо изх. № 74/29.06.2018г на Астрономическа обсерватория и
планетариум Ямбол, протокол за оглед и следствен експеримент и изготвения към
него фотоалбум, справка за съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която се сочи времето и посоката на движение на товарната
композиция, обстоятелството, че е бил с включени фарове и габарити, че преди
извършване на маневрата е подал десен мигач, обстоятелството, че не е възприел
задно движещ се автомобил, мястото от където е започнал извършването на
маневрата, обстоятелството, че порталната врата е била заключена, положението
на товарната композиция към момента на настъпване на произшествието.
Обясненията на подсъдимия в посочените части са логически, последователни и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства – показанията на
пострадалите свидетели Т. и Т., показанията на свидетелите К., Б. и И., данните
от огледните протоколи и заключенията на изслушаните автотехническа и
допълнителна автотехническа експертизи.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия, в частта им, в която се твърди, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило по време на движение на товарната композиция, веднага
след извършване на маневрата завой надясно. В тази им част обясненията на
подсъдимия противоречат на заключението на изслушаните първоначална и
допълнителна автотехническа експертизи и обективните находки по време на огледа
на местопроизшествието, обективирани в протокола за оглед. Вещото лице е категорично, че по време на
пътнотранспортното произшествие товарната композиция е била в покой, тъй като
при движение в момента на удара разпръснатите отломки биха имали друга
конфигурация, а не тази установена и описана в огледния протокол. Отделно от
това, ако произшествието би настъпило по начина , описан от подсъдимия то св. Т.
би възприел товарната композиция преди и към момента на извършване на
маневрата, предвид наличието на задни светлини на автомобила и подадения десен
мигач. Отделно от това подсъдимият също би възприел движението на управлявания
от Т. лек автомобил, предвид наличието на пряка видимост назад в продължение на
повече от километър. Тъй като нищо от
това не се е случило, тоест както товарната композиция не е била възприета от
св. Т. своевременно така и подсъдимият не е възприел движението на лекия
автомобил е безспорна индиция , че произшествието не е настъпило по време на
движение на товарната композиция.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и в
частта им, в която се твърди, че не е имало спряло МПС в лентата за насрещно
движение. В тази им част обясненията на К. противоречат на показанията на св. Т.
и Т.. Именно наличието на автомобил в лентата за насрещно движение е принудило Т.
да премине на къси светлини и да намали скоростта си на движение. При липсата
на такъв автомобил Т. би продължил управлението на дълги светлини, което би му
позволила забелязване на товарната композиция в много по-ранен етап.
Съдът не даде вяра и на
обясненията на К. че не е можел да извърши друга маневра и че уширението на
платното за движение се е намирало след портала на базата. В тази им част
обясненията на подсъдимия противоречат на обективните находки по време на
огледа на местопроизшествие . В протокола за оглед е отразено , че задната лява
гума на полуремаркето се е намирала на 13.9м. преди мерната линия, а предна
лява гума на влекача – съответно на 12.5м. преди мерната линия. Посочено е
също, че челните състави на товарната композиция са на 1.5м. преди вратата
(порталната врата на базата на „Дъмпер“ ЕООД). В протокола за оглед е отразено,
че 45м. преди мерната линия в ляво на
платното за движение е началото на оширение което на 20м. преди мерната линия е
с ширина 13м. и съвпада с позицията на южната колона на метална врата с ширина
8.10м. пред която се намират челните състави на товарната композиция.
Несъстоятелни са и твърденията, че оширението е било заето от намиращата се
крайпътна растителност. Дори и да приемем , че е имало такава ширината на оширението
от 13м. е позволявала спирането на товарната композиция в него дори и при
наличието на крайпътна растителност. Вещото лице е категорично, че при спиране
на товарната композиция в дясно извън платното за движение техническите
характеристики на последната са такива, че позволяват товарната композиция да
извърши маневра завой надясно и да навлезе през металната врата в базата на
фирма „Дъмпер“. Завоят който е следвало да се преодолее е с радиус 110̊ и
същият не би бил пречка за конкретната товарна композиция.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че е участвал в
изваждането на пострадалите. От показанията на свидетелите Т. и Т. се
установява, че помощ им е била оказана от пътниците, намиращи се в автомобила в
лентата за насрещно движение. Действителна както подсъдимия така и пострадалите
са заинтересовани от изхода на делото, но съдът прие, че показанията на
последните са логични, последователни и безпротиворечиви както помежду си ,
така и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което ги
кредитира изцяло.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът даде вяра на отчасти на заключението на
изслушаната по делото първоначална автотехническа експертиза и изцяло на
заключението на допълнителната автотехническа експертиза. В основните си части
заключенията на двете експертизи се припокриват. Изводите са идентични както
досежно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие така и по
отношение на причините за настъпването му. Съдът не даде вяра на първоначалната
автотехническа експертиза , в частта й, в която е установено, че скоростта на
движение на лекия автомобил преди възникване на опасността от ПТП е била 57
км/ч и времето за реакция на водача е било 1.4 секунди. В тази насока съдът
даде вяра на пресметната скорост на движение от допълнителната автотехническа
експертиза която е 72.5 км/ч. при време за реакция на водача от 1.6сек.
Констатираната разлика в заключенията на двете експертизи се дължи на разликата
в показанията на св. Т. , дадени по време на досъдебното производство и тези в
съдебно заседание. Заключението на допълнителната автотехническа експертиза се
базира на показанията на св. Т. дадени по време на съдебното следствие, поради
което е съответно на събрания в цялост доказателствен материал. Доколкото
показанията на св. Т. , дадени в хода на досъдебното производство не са
приобщени към доказателствата по делото , а заключението на първоначалната
автотехническа експертиза в тази им част почива върху тях съдът не даде вяра на
същото в посочената му част.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият
с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр. чл. 342 ал.1
от НК, тъй като на 5.09.2016г около 20.20ч. по път 536 в посока от с. Р. към
гр. Я. до входа на база на „Дъмпер“ ЕООД при управление на моторно превозно
средство – товарна композиция от влекач „Даф“ с ДК № У 7787 АМ и прикачено към
него полуремарке с ДК № СН0002ЕКе нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 94 ал.1 ЗДП вследствие на
което е настъпил удар с лек автомобил „Хюндай соната“ с ДК № С9962ХН,
управляван от А.Л.Т. *** и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на повече от едно лице- на А.Л.Т. *** и на Е.Н.Т. *** както и значителни
имуществени вреди по лек автомобил „Хюндай Соната“ с ДК № С9962ХН, собственост
на А.Л.Т. в размер на 6900лв.
Налице е извършено
съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на
деянието се установява по безспорен начин както от обясненията на подсъдимия,
така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл. 94 ал.1 от ЗДП вменяваща в задължение на водачите на МПС при престой извън населените места да спират пътните превозни средства извън
платното за движение., а когато това е невъзможно, спирането за престой да се
извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно. Като
водач на товарната композиция подсъдимият К. не е следвало в тъмната част на
денонощието да позиционира същата почти перпендикулярно на платното за
движение. Действително първоначалните намерения на подсъдимия не са били да
престоява на пътното платно, а да извърши маневра завой на дясно, но обективно
е извършил точно това. След като е установил, че порталната врата е заключена,
а пазача отсъства подсъдимият е следвало незабавно да премести товарната
композиция на безопасно място при спазване на правилата на чл. 94 ал.1 ЗДП.
Същият е имал техническата възможност да спре извън платното за движение, тъй
като по делото безспорно се установява наличието на уширение преди портала на фирма „Дъмпер“ , което по
своята характеристика е позволявало спирането на него. Подсъдимият би могъл да
спре и успоредно на платното за движение, възможно най вдясно, като по този
начин задните габаритни светлини на автомобила биха били видими за останалите
участници в движението и в частност за пострадалия Т. и пътно-транспортно
произшествие не би настъпило.
Нарушението на правилата на чл. 94 ал.1 от ЗДП е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП .
Съдът приема, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия Т.. Същият не е съобразил поведението си с
разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДП изискваща от водачите на моторни превозни
средства при избора си на скорост на движение да се съобразят с конкретните
пътни и атмосферни условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с характера и интензивността на движението с
конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
скоростта на движение на лек автомобил „Хюндай“ към момента на възприемане на
опасността е била 72.5 км/ч, а дължината на опасната му зона на спиране – 66.8
м. Безопасната скорост на движение, която би позволила на водача да спре в
зоната на осветеност на фаровете е била 59 км/ч. Тъй като в конкретния случай скоростта на движение на лекия автомобил е надхвърляла 59
км/ч. същата не му е позволила на водача
да възприеме опасността и да спре безпрепятствено. С това си поведение водачът на лекия
автомобил е довел до съпричиняване на вредоносния резултат.
Макар и
обвинителната власт при повторното разглеждане на делото да не се възползва от
възможността за изменение на обвинението във връзка с установените факти от
допълнителната автотехническа експертиза съдът счете , е същите следва да бъдат
отчетени от съда , още повече , че същите ползват подсъдимия.
Съдът
призна подсъдимия К. за невиновен в това да е нарушил разпоредбата на чл. 5
ал.1 т.1 ЗДП и го оправда по така предявеното
му обвинение . Сочената разпоредба е обща и нарушението на същата не е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдът призна подсъдимият за невиновен и по
предявеното му обвинение за нарушение на чл. 73 ЗДП. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че габаритните светлини на товарната
композиция са били включени. В тази насока са както обясненията на подсъдимия
така и показанията на свидетелите К. и Б.. Горните гласни доказателства не се
опровергават от показанията на пострадалите Т. и Т., които заявяват чене са
видели габаритни светлини. Позицията в която се е намирало полуремаркето, а
именно почти перпендикулярно на платното за движение е правело невъзможно
възприемането на габаритните му светлини от страна на пострадалите, а
физическото състояние в което последните са се намирали след инцидента не им е
давало възможност да установят горния факт. С оглед на това съдът оправда подсъдимия
по горното му обвинение.
От заключението на изслушаните по делото
съдебно-медицински експертизи, които съдът приема като обективно и компетентно
изготвени и неоспорени от страните по делото се установява, че в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие на св. Т. е било причинено счупване на тялото на
бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-малък
от 9-10 месеца, а на св. Т. е било
причинено счупване на лъчевата кост на дясната й ръка, в нейната долна трета,
довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок не
по-малък от 3-4 месеца;. Медико-биологичната характеристика на причинените
телесни увреждания ги определя като средни такива по смисъла на чл. 129 НК и
води до квалифициране на деянието по смисъла на чл. 343 ал.3 б.а“ НК
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че в резултат на настъпилото
ПТП на Т. като собственик на лек автомобил „Хюндай Соната“ са били причинени
значителни имуществени вреди. При определяне вида и стойността на последните
съдът даде вяра на заключението на автотехническата оценителна експертиза ,
което счита за обективно и безпристрастно изготвено. Последното е възприето
изцяло и от страните по делото. Характера и стойността на вредите , надхвърлящи 14 пъти установената
минимална работна заплата за страната ги определя като значителни такива по
смисъла на закона.
Съдът счете за
неоснователно твърдението на защитата на подсъдимия, че същият е оказал помощ
на пострадалите. От показанията на св. Т. и Т. се установява, че същите са
получили помощ от пътниците от автомобил, намиращ се в насрещната лента за
движение, а от представената по делото справка от „Теленор България“ АД се установява, че друго лице се е обадило на
тел. 112 преди подсъдимия, поради което ново
обаждане не е било необходимо.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия по непредпазливост. Същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на собственото си неправомерно
поведение, но е бил длъжен и като професионален водач е могъл да ги предвиди.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът прецени следното: От една
страна съобрази високата динамика на пътнотранспортните престъпления както към датата на извършване
на деянието така и понастоящем в
страната, причиняването в резултат на произшествието на леки телесни повреди на
три малолетни деца, пътуващи в автомобила, наличието на значителни имуществени
вреди, които до приключване на съдебното следствие не са възстановени . От
друга страна съобрази съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Т., чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни и дадените обяснения , с които е
способствал за установяване на обективната истина по делото, изтеклия
значителен период от време от датата на извършване на деянието до постановяване
на присъдата . С оглед на всичко това съдът определи наказанието при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в минималния , предвиден в текста на закона размер, а именно
лишаване от свобода за срок от една година.
Същевременно съдът
прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от една година лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Тъй като подсъдимият е
с чисто съдебно минало, наложеното му наказание е до три години лишаване от
свобода и за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, съдът на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години ,считано от влизането
на присъдата в сила.
На осн. Чл. 343г НК
съдът лиши подсъдимия да управлява МПС за срок от една година, считано от
влизане на присъдата в сила.
С едни така наложени по
вид размер и начин на изтърпяване наказания съдът счита, че в максимална степен
биха се постигнали целите на генералната и специална превенция и най-вече би се
въздействало превъзпитателно и поправително спрямо самия подсъдим
При този изход на
делото и на осн. Чл. 189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 1246.37лв., вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на
ОД МВР Ямбол и в размер на 1507.17лв. вносими в приход на съдебната власт по
сметката на ЯРС
По изложените
съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: