Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47
гр. Хасково 20.03. 2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд ……………...................…..............…............... колегия в публично
заседание на дванадесети март .………………………………….………......................................
през двехиляди и деветнадесета
………………………………...........................година
в състав :
Председател :Милена Петева
Членове :
Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря Галя
Кирилова……………………….….................................
в присъствието на
прокурора ............Цвета Пазаитова ………...……………….......като разгледа
докладваното от
.............................съдия Петева.…………………..…...........ВНОХ дело № 107......... по описа
за 2019 год., ...........................................…….……… за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
318 и сл. от НПК.
С присъда № 66/04.12.2018 г., постановена по НОХД № 360/2018 г. Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия Г.Б.У. *** за виновен в това, че в гр.Димитровград, след като бил осъден с Решение № 1222/24.10.2013 г. на РС- Районен съд-Стара Загора по гр.д. № 2070/2013 година по описа на същия съд, влязло в сила на 12.06.2015 година да изпълни парично задължение /сумата от 14 400 лева-главница, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка от 15.11.2012 година, сумата от 124,37 лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2013 г. – 31.01.2013 година и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 31.01.2013 година до изплащането й, както и разноски по делото в размер на 2 397,03 лева/ към „ЖС-Тракия ЕООД“, гр.Димитровград, представлявано от М.Г.Д., в продължение на една година от влизане на решението в сила /а именно в периода 13.6.2015-12.06.2016 година/ не изпълнил задължението към кредитора си – „ЖС-Тракия ЕООД“, гр.Димитровград, въпреки наличие на имущество за това, поради което и на основание чл.293а от НК вр. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба в размер на 1 500 лева“. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата и по сметката на съответните органи на съдебната власт направените от бюджетите им деловодни разноски в общ размер от 548,82 лева.
Недоволен от присъдата е защитникът на подсъдимия, който я атакува с доводи за неправилност. Първоначално бланкетна и без конкретизация на исканията към въззивния съд, жалбата е било допълнена с последвало я уточнение, в което се заявява неправилно приложение на закона, дължащо се на неточна интерпретация на събраните по делото доказателства. Поддържа се в нея, че решаващият съд пренебрегнал доказателствата, според които образуваното против подсъдимия изпълнително производство за събиране на въпросните вземания било прекратено, което индикирало отказ от страна на взискателя да получи дължимите му съгласно съдебното решения плащания. Сочи се още, че за образуваните впоследствие други изпълнителни дела подсъдимият не бил уведомяван в рамките на визирания от обвинението едногодишен срок, от което се налагал извод за липсата на умисъл да не бъде изпълнено инкриминираното парично задължение. В съдебните прения защитникът поддържа, че този защитен довод не е бил обсъден от първоинстанционния съд, а данните за прекратеното изпълнително производство не били съпоставени с показанията на свидетеля Б. У., както и с доказателствата, сочещи връчване на постановлението на прекратяване. Обсъждането на тези доказателства, според защитата, следвало да обоснове извод, различен от този, до който стигнал първоинстанционният съд, а именно – че кредиторът е получил плащане на част от дължимото и в същото време се съгласил да не получи неплатената му част, за което чрез другиго /сина на подсъдимия/ уведомил длъжника. С тези аргументи защитникът моли за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
Подсъдимият поддържа жалбата на защитника и изложените в нея доводи. Настоява, че извършеното от него плащане е доказано по делото, а поддържаното от прокурора умишлено неизпълнение на дълга – изолирано от доказателствата по делото и резултат от неправдивите и тенденциозно уличаващи го показания на свидетеля Д.. Искането му е да бъде признат за невиновен.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна, а изложените от защитата доводи за некореспондиращи с доказателствената съвкупност. Заявява, че установеното по делото прекратяване на изпълнителния процес при ЧСИ Стръмски е илюстрирало намерението на свидетеля Д. да потърси по-добър вариант за събиране на вземането, а не отказ от дълга, както поддържа защитата. Твърдението за извършено частично плащане също не можело да се счита за доказано предвид липсата на документ, удостоверяващ това и житейски нелогичната липса на такъв при предаване на сума от 10 000 лева при висящ изпълнителен процес. Прокурорът предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Събрани са доказателствата, относими към повдигнатото от прокурора обвинение, извършен е обстоен анализ на същите. Районният съд е достигнал до правилни и обосновани фактически констатации, като в резултат на законосъобразно проведената доказателствена дейност е било установено следното: На 15.11.2012 година между подсъдимия Г.У., действащ като ЕТ“Магабит-Г.У.“*** и „ЖС-Тракия ЕООД“, гр.Димитровград, представлявано от свидетеля М.Г.Д. бил сключен договор за изработка, по силата на който първият възложил на посоченото дружество извършването на ремонт, а то се задължило да му заплати сумата 35 000 лева, част от която следвало да бъде авансово получена от изпълнителя. Неплащането на част от уговореното възнаграждение от страна на възложителя на работата станало повод на предявяването на иск от страна на изпълнителя, като с Решение № 1222/24.10.2013 година, постановено по гр.д.2070/2013 година по описа на Районен съд-Стара Загора Г.У., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Магабит-Г.У.“ бил осъден да заплати на „ЖС-Тракия ЕООД“, гр.Димитровград сумата 14 400 лева /главница/, сумата 124,37 лева – лихва за забава в периода 01.01.2013 г. – 31.01.2013 година, законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска /31.01.2013 година/, както и деловодни разноски, възлизащи на 2 397,03 лева. Решението влязло в сила на 12.06.2015 година. Кредиторът, чрез своя представител М.Г.Д., се снабдил с изпълнителен лист, издаден от РС-Стара Загора на 09.07.2015 година, а въз основа на него и депозирана пред ЧСИ Иван Стръмски молба от 07.08.2015 година било образувано изпълнително дело № 367/2015 година по описа на същия ЧСИ. Съдебният изпълнител изпратил на длъжника /подсъдимия/ покана за доброволно изпълнение, която била връчена на 26.08.2015 г. В указания двуседмичен срок за доброволно изпълнение, а и след неговото изтичане и до 27.11.2015 година, подсъдимият не извършил плащане на подробно описаните в поканата суми, дължими както на взискателя, така и в полза на съдебния изпълнител. На горепосочената дата – 27.11.2015 година, свидетелят М.Д. депозирал по изпълнителното дело молба, в която направил искане за прекратяване на изпълнителното дело, както и за получаване на приложения към него оригинал на изпълнителния лист. В Протокол от същата дата съдебния изпълнител констатирал, че връщането на изпълнителния титул на взискателя лишава изпълнителното производство от основание, поради което постановил същото да бъде прекратено, а наложените запори вдигнати. За прекратяването на изпълнителния процес подсъдимият бил уведомен на 01.12.2015 година. На 15.01.2016 година пълномощник на „ЖС-Тракия ЕООД“, гр.Димитровград депозирал молба пред ЧСИ Самуил Пеев с район на действие Окръжен съд-Хасково за образуване на изпълнително дело срещу ЕТ“Магабит-Г.У.“***, към която приложил издадения на 09.07.2015 година от РС-Стара Загора изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело № 25 по описа на съдебния изпълнител Пеев за 2016 година. На 25.01.2016 година на ЕТ „Магабит-Г.У.“*** била изпратена Покана за доброволно изпълнение, която подсъдимият получил на 27.01.2016 година. До 13.10.2016 година по делото не били извършени изпълнителни действия, нито били констатирани плащания на цялото или на част от задължението. По повод постъпила на посочената дата /13.10.2016 година/ молба от пълномощник на взискателя и отправено в нея искане за прехвърляне на процеса при друг частен съдебен изпълнител, делото било изпратено по компетентност на ЧСИ Мерджанова с район на действие Окръжен съд-Стара Загора.
Назначената по делото икономическа експертиза е установила, че в периода 13.06.2015-12.06.2016 година подсъдимият е притежавал необременено с тежести недвижимо имущество, чиято данъчна оценка възлиза на 249 514,30 лева, както и движими вещи /автомобили/, върху които не са били наложени запори към същия момент с обща данъчна оценка от 20 250 лева.
Така възприетата и от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се подлага на критика във въззивната жалба, доводите в която са фокусирани върху твърдението за извършено плащане преди изтичането на едногодишния инкриминиран период, без да се възразява срещу останалите възприети съставомерни според наказателната норма обективни елементи, а именно – наличие на влязъл в сила съдебен акт, възникнало въз основа на него парично задължение към кредитора „ЖС-Тракия ЕООД“, гр.Д.град и притежание на достатъчно имущество от подсъдимия, за да бъде изпълнено задължението. Така, не се спори, а и това установяват приложените по делото писмени и гласни доказателства /в това число и обясненията на подсъдимия/, че с влязло в сила на 12.06.2015 година решение, постановено по гр.д. 2070/2013 година на РС-Стара Загора, подсъдимият е бил осъден да заплати на управляваното от свидетеля Д. еднолично дружество с ограничена отговорност инкриминираните суми, като в същото време в периода 13.06.2015 г.-12.06.2016 година той е разполагал с посоченото от обвинението имущество, осребряването на което е било достатъчно за изпълнението на породеното от осъдителния акт парично задължение. Това, което защитата оспорва, макар и с непостоянна в хода на процеса защитна позиция, е поддържаното от обвинението бездействие /неизпълнение/ в продължение на съставомерния съгласно нормата в чл.293а от НК едногодишен период, като се твърди извършено в края на 2015 година плащане /без да се сочи конкретна дата/, последвано /или предхождано/ от извънсъдебно погасяващо неплатената част от дълга споразумение, резултат от което била обективираната по надлежния процесуален ред воля на взискателя за прекратяване на образувания към този момент изпълнителен процес. Всъщност тези възражения срещу съставомерността на извършеното са били заявени от защитата и пред първоинстанционния съд, били са обсъдени от него и след детайлна аргументация относно кредитацията на доказателствените източници и достоверността на установяващите се чрез тях факти, са били отхвърлени. В този смисъл заявеното в жалбата, че съдът е игнорирал част от доказателствата и по-конкретно, че е пренебрегнал и пропуснал да съпостави сведенията, представени от свидетеля Б. У., с документите, съдържащи се в копието от изп.д. 367/2015 година по описа на ЧСИ Иван Стръмски, не се подкрепят от съдържанието на съобразителната към присъдата част, в която са анализирани както показанията на сочения от защитата свидетел, така и тези на свидетелите Д. и И., а също и постъпилата в изпълнителното дело молба за прекратяване на производството, като обективираната в тази молба воля на взискателя /свидетелят Д./ е извлечена не само от съдържанието на писмения материал, но и във връзка с последвалите действия на свидетеля Д., довели до образуването на нов изпълнителен процес за принудително събиране на вземането. Независимо че настоящият съд изцяло се солидаризира с изложените към присъдата мотиви, следва да се добави следното: Напълно вярно е съждението за отсъствието както на житейска, така и на търговска логика в описаните от свидетеля Б. У. действия, довели според него до погасяване на паричните задължения. Освен несъвместими с твърденията на подсъдимия, че не е знаел за образуваните по молба на Д. изпълнителни дела /очевидно се имат предвид всички дела/, показанията на Б. У. са и вътрешно противоречеви, доколкото от една страна свидетелят заявява, че не се е занимавал с финансовата част от дейността на фирмата, но въпреки това и без да уточнява как бил информиран за дълга /очевидно и за неговия размер/, след което платил на Д. и то със свои лични средства сумата от 10 000 лева на среща, чийто повод и време не уточнява. Съпоставени дори само с обясненията на подсъдимия, тези показания не могат да обслужат защитната тези в исканата от нея насока, доколкото в хода на досъдебното производство подсъдимият не е поддържал извършено от сина му плащане, а в съдебното заседание е заявил, че не може да уточни периода, в който бил уведомен от сина за „уредения“ дълг, обяснявайки това с множеството си задължение, но и неуточнявайки дали синът му е действал като негов пълномощник или посредник в заявените преговори за „намаляване“ на задължението до платения размер. Отсъствието на документ, който да установи плащането или постигането на споразумение с кредитора, имащо погасяващи спрямо неизпълнената част последици е поредната безспорно логична причина за възприетата от съда недостоверност на представеното от свидетеля У., чиято предполагаема заинтересованост да подкрепи защитата не е могла да бъде преодоляна заради отсъствието на каквото и да е консолидация на показанията му с останалите доказателствени източници. Всъщност това, което категорично и несъмнено отхвърля поддържаното в жалбата плащане в инкриминирания период е образуваното на 15.01.2016 година изпълнително производство пред ЧСИ Самуил Пеев, потвърждаващо заявената от свидетеля Д. цел да търси събиране на вземането и след прекратяването на първия изпълнителен процес, както и изпратената от този ЧСИ повторна покана за доброволно изпълнение, след получаването на която /на 27.01.2016 година/ подсъдимият не е заявил в изпълнителния процес възражения за погасяването на дълга било заради извършено плащане, било заради постигната спогодба, прихващане, новация или други. Следователно дори да се приеме, че подсъдимият е бил уверен от свидетеля У., че „дългът е уреден“, а от полученото съобщение за прекратяване на изпълнителното дело „заблуден“, че това действително е така, то няма как да бъде обяснено бездействието му по новобразуваното изпълнително производство и отсъствието на каквито и да е възражения за плащане, които да бъдат надлежно заявени пред съдебния изпълнител. Ето защо, правилно не са били приети за достоверни показанията на свидетеля Б. У., според които той след като платил на свидетеля Д., се споразумял с него да не бъде търсена останалата част от вземането, а принудителното изпълнение да бъде прекратено именно на това основание. Настоящият съд също не намира повод да счита за правдива така поддържаната от защитата версия, на която всъщност се основава и формулираната във въззивната жалба позиция за отсъствието на умисъл, поради липсващо знание за съществуването на дълга след прекратяването на производството по изпълнение пред съдебния изпълнител Стръмски. Тук следва да се посочи, че наличието или липсата на изпълнителен процес за събирането на паричното вземане е ирелевантно за съставомерността на визираното в наказателната норма бездействие и в този смисъл декларираното от подсъдимия незнание за продължаващото принудително изпълнение /което доказателствата по делото опровергават/ не е в състояние да изключи умисъла за неизпълнението. Същественото за състава е непогасяването на задължението в инкриминирания едногодишен период, считано от влизането в сила на осъдителния съдебен акт, като частичното плащане, което в случая се твърди, но без да се доказва, е също неизключващ наказуемостта факт, щом деецът е разполагал с имущество, позволяващо плащане на целия дълг в посочения от нормата едногодишен срок. В случая тези изискуеми от състава обективни елементи са налице, както са налице и субективни представи за тях у дееца, след като отхвърлящите вината факти, които са били поддържани в хода на процеса, са останали без нужната доказателствена подкрепа.
На последно място следва да се посочи, че защитеният от нормата на чл.293а от НК обект са отношенията, свързани със зачитането и изпълнението на съдебните актове. Затова и напълно правилно /макар да посочил, че нормата охранява интереса на кредиторите/ съдът не е коментирал възраженията, отнасящи се до причините за противоправното бездействие, след като е установил, че твърдяната от подсъдимия невъзможност за изпълнение заради запор и възбрана на цялото му имущество, е в противовес със заключението на експерта, установил необременено с тежести имущество, многократно надвишаващо по данъчна стойност размера на дълга и след като се констатира отсъствие на погасяващи вземането основания.
Изложеното сочи, че изводът за съставомерност на извършеното от подсъдимия У. е правилен и съответен на установената по делото фактология. Наказанието, което съдът е наложил, след като правилно е установил предпоставките на чл.78а от НК, в това число и липсата на съставомерни имуществени вреди, е съобразено с всички данни за имотното състояние на подсъдимия и с възможността за индивидуално и генерално въздействие на санкционните последици. Искане за ревизиране на наказанието не се формулира от защитата, а служебната проверка и не установява причини за това. С оглед на това, съдебния акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 66/04.12.2018 година, постановена по НОХД № 360/2018 година по описа на Районен съд-Д.град.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.