РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. х., 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – х., VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело №
20215600900146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 и сл. от ГПК
Обстоятелства по иска
Делото образувано по искова молба предявена от „Тракия Импекс"
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.х., бул."Б."41
ст.111 против Държавен Фонд „Земеделие“ гр.С., ул. "Ц.Б. III" № 136 за
осъждане на фонда да заплати дължимата на ЗК „Детелина“ сума в размер на
33 167.30 лева, представляваща част от стойността на заложено вземане по
договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ №2020071601286 от 16.7.2020г.
ЦРОЗ, вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ №02-2600/4356 от
9.9.2020г.по сметка на депозитаря, съгласно заявление за пристъпване към
изпълнение Вх.№ 02-2600/4356 от 9.9.2020г., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба пред съда.
Предявените претенции са с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
вр.чл.44"а" ЗОЗ, вр.чл.26 ал.4 от ГПК.
За да ги обосновеищецът твърди,че е първи по ред заложен кредитор по
Договор за учредяване на особен залог от 23.4.2020 г.със залогодател
ЗК"Детелина" ЕИК: *********, с.Т. община С. и трето задължено лице -
заложен длъжник ответника Държавен фонд земеделие,който е за
обезпечаване вземането на ищеца- заложен кредитор от „ЗК Детелина"-
залогодател в размер на 460 000 лева. Предмет на особения залог е „заложено
1
вземане по см.на чл.17 от ЗОЗ във вид на субсидия за 2020г.в размер на 100%
по всички схеми и мерки посочени в заявление за подпомагане на ЗП за
2020г.от ЗК „Детелина" УРН 182583 - субсидия, която се плаща съгласно чл.1
т.6, чл.38а и чл.43 ал.1 от ЗПЗП. Договора за особен залог е вписан в ЦР на
особени залози на 16.07.2020г., 13.52 часа, съгласно първоначално вписване
№2020071601286 от 16.7.2020г. ЦРОЗ.
Ищецът сочи,че поради неизпълнение на обезпеченото с особен залог
задължение, ищецът в качеството на заложен кредитор пристъпил към
изпълнение вписано в ЦРОЗ на 28.8.2020г., както следва: Заявление за
вписване на пристъпване към изпълнение от 21.08.2020 год., вписано в ЦРОЗ
на 28.08.2020 год. в 14,27 ч. под № 2020082801490, като изменение на
първоначално вписване № 2020071601286. Потвърждението за вписване на
пристъпване към изпълнение е изпратено от ЦРОЗ на ищеца „Тракия импекс"
ЕООД с писмо.
Дружеството извежда,че с вписването на пристъпване към изпълнение в
публичния ЦРОЗ, третите лица се считат за уведомени, че правото за
разпореждане със заложеното вземане преминава в патримониума на
заложния кредитор.
Заложният кредитор в изпълнение разпоредбата на чл.32 ал.З, 33 ал.1 и
ч л. 34 т.2 от ЗОЗ, уведомил залогодателя ЗК .Детелина" (писмо обратна
разписка от 15.09.2020г.) и заложния длъжник ДФ"Земеделие" - писмо-
уведомление входирано с Вх.№02-2600/4356 от 9.9.2020г. ДФ Земеделие в
качеството му на заложен длъжник - трето задължено лице след получаване
на съобщението по чл.44а от ЗОЗ изпълнил частично задължението да
преведе парично вземане предмет на особения залог по сметка на депозитаря
съгласно вписването при ЦРОЗ въз основа на разпореждане за вписване
№2020082801490 от 28.8.2020г.
Ответният фонд не изпълнил задължението си в качеството на заложен
длъжник за плащане на сума в размер на 19 300.77 лева (оторизирана
субсидия наредена за плащане по СЕПП на ЗК Детелина) и сума 13 866.53
лева (оторизирана субсидия за доброволно обвързване с парично подпомагане
наредена за плащане на ЗК „Детелина").
С посочените суми общо в размер на 33 167.30 лева, ответникът се е
разпоредил без съгласието на залогодателя и без съгласието на заложния
кредитор, като същите са постъпили в патримониума на самия ответник ДФ
„Земеделие" за погасяване на кредит на залогодателя към заложния длъжник.
Сумата, предмет на иска е част от стойността на заложеното вземане по
вписания залог, която ответникът неправомерно е наредил (прихванал) за
погасяване на свое собствено вземане.
Ищецът твърди,че по закон от момента на съобщението за пристъпване
към изпълнение, чл. 44 а от ЗОЗ, вземането на залогодателя преминава в
патримониума на заложния кредитор за неговото удовлетворяване. Третото
задължено лице няма право да се разпорежда с него по друг начин и става
негов пазач.
ДФ Земеделие - РА не изпълнил задължението си и наруши правата по
ЗОЗ на заложния кредитор „Тракия импекс" ЕООД, като от първите
оторизирани плащания по схеми за подпомагане на ЗК „Детелина" удържал,
без никакво законово основание, сумата от 33 167,30 лв., дължима от ЗК
„Детелина" на ДФ Земеделие на различно правно основание, като по този
2
начин нарушил патримониума на заложния кредитор.
С тези си действия,сочи ищецът, ответникът не е изпълнил
задължението си на заложен длъжник и представлява неправомерно
разпореждане със заложено вземане, а извършеното плащане под формата на
прихващане е недействително спрямо заложния кредитор. Предмет на
неправомерното разпореждане били следните суми-На 16.12.2020 год. ДФ
Земеделие оторизира първо плащане по СЕПП на ЗК „Детелина" в размер на
19 932,19 лв., от които в системата за удържана сума се посочват 631,42 лв. и
19 300,77 лв. се посочват като наредена сума. От този превод по сметката на
Депозитаря са постъпили 0,00 лв. и цялата сума е незаконно прихваната, без
дори ДФ Земеделие - РА да уведоми по какъвто и да е начин залогодателя или
заложния кредитор.
На 01.03.2021 год. ДФ Земеделие - РА оторизира второ плащане за СЗ -
ДККП - 21 595,16 лв., СЗ - МЗДП - 3 532,53 лв. и СЗ - П - 11 849,45 лв., в общ
размер на 36 977,14 л в. В системата не се посочва удържана сума и за
наредена сума са посочени 36 977,14 лв., от които по сметката на Депозитаря
са наредени 23 110,61 лв. и незаконно прихванати 13 866,53лв.
При следващите плащания оторизираните суми на 23.03.2021 год. -4
392,52 лв.; 01.04.2021 год. - 224,01 лв.; 07.04.2021 год. - 8 576,17 лв.;
22.04.2021год. - 12618,89 лв. и на 09.06.2021 год. - 217,83 лв., посочени в
системата като наредени са постъпили коректно по сметката на Депозитаря.
Ищецът сочи,че като заложен кредитор има правен интерес от
завеждане на осъдителен иск срещу заложния длъжник - ответника по делото,
да заплати заложното вземане по Договор за особен залог, представляващо
вземане на ЗК „Детелина" от ДФ Земеделие, а именно: субсидия за 2020г.в
размер на 100% по всички схеми и мерки посочени в заявление за
подпомагане на ЗП за 2020г.от ЗК „Детелина" УРН 182583. Извършеното
едностранно от ответника действие по „прихващане" на парични суми от
размера на паричните суми, дължими на ЗК Детелина като субсидия, предмет
на обезпечено с особен залог вземане е недействително и не
противопоставимо на заложния кредитор.
Ищецът, в качеството на заложен кредитор предявявал настоящия иск
срещу ответника заложен длъжник при хипотезата на процесуален
субституент, произтичащо от задължително другарство с залогодателя ЗК
Детелина (чл.26 ал.4 от ГПК).
Дружеството сочи,че с оглед разпоредбата на чл.44а ал.2 от ЗОЗ, с
пристъпването към изпълнение, заложеното вземане се възлага за събиране на
заложния кредитор. Това обуславяло и активната процесуална легитимация
на ищеца да води иск за реално изпълнение на вземането на залогодателя
срещу заложния длъжник. В тази хипотеза ищецът действа като процесуален
субституент на залогодателя, с когото са задължителни другари в процеса.
Ищецът твърди,че след установяване на неправомерното разпореждане
на процесиите суми от страна на ответника, отправил покана за доброволно
плащане. Ответникът депозирал изричен отказ, оспорвайки привилегията на
заложния кредитор. Налице бил спор по отношение на заложното вземане във
връзка с оспорване като относително недействително на извършеното
плащане под формата на прихващане от заложния длъжник за сумата
33167.30 лева.
Ищецът твърди,че ответникът и заложен длъжник извършил
3
неправомерно разпореждане със заложеното вземане чрез направеното
прихващане, което било недействително спрямо заложния кредитор и ищец
по делото.Тези действия били извършени след получено уведомление по чл.
34, т. 2 и т. З от ЗОЗ.Заложеното вземане от залогодателя
представлявало субсидия за
подпомагане на дейността на земеделските производители по ЗПЗП и
регламент №1360/2013 год. Тези средства са публични финансови средства,
отпуснати от Европейските фондове и били несеквестируеми, съгласно чл.
96, ал. 2 от ЗБ на Р Б. за 2020 год. Прихващането е нищожно по смисъла на
чл.26 от ЗЗД и противоречи ва закона.С такива средства можел да се
разпорежда само получателят им - ЗК
„Детелина" и те не могат да се използват за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица
Прихващането от друга страна не било доведено до знанието на
длъжника, не е произвело действие. Налице е нищожно едностранно
изявление по смисъла на чл.44, чл.104 от ЗЗД, чл.105 от ЗЗД вр.с чл.26 от
ЗЗД,непротивопоставимо на заложния кредитор п
см. на чл.17, чл.44а, чл.32 ал.4 от ЗОЗ.Средствата оторизирани за ЗК
„Детелина" като субсидия не били средства на
ДФ „Земеделие", т.е.не била налице и хипотезата на „две насрещни вземания"
по смисъла на ЗЗД. За средствата от субсидия „ДФ „Земеделие-РА" е само
оторизирана да администрира и върши плащания.
Ищецът сочи още,че вземането на ответника към залогодателя ЗК
„Детелина" произтича от договор за кредит, който не се ползвал с привилегия
и по отношение на това вземане не е налице специална норма за прихващане
на несеквистируема субсидия. По отношение на прихващането е приложим
общия ред. В случая прихващането, като противоречащо на закона е
непротивопоставимо на заложния кредитор. В тази насока се прави
възражение за нищожност на прихващане за сумите 19300.77 лева прихванати
на 17.12.2020г, за сумите 13866.53 лева прихванати на 4.03.2021 г.
Ответната страна Държавен фонд „Земеделие“ намира в представения
отговор исковата молба за неоснователна, необоснована и недоказана, а
направените правни и фактически доводи за неправилни и не подкрепящи
претенцията на ищеца по делото за дължимата от ДФ „Земеделие" сума в
размер на 33 167,30 лв., ведно със законната лихва. ДФ „Земеделие" не
дължал посочената от ищеца сума.:
Между ДФ „Земеделие"- РА и ЗК „Детелина" с ЕИК ********* бил
сключен Договор № 20/182583/00484 от 19.12.2014 г. за предоставяне на
целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването
на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на
пшеница, реколта 2015 г. Съгласно чл. 1.1 на посочения договор ДФ
„Земеделие" предоставя на земеделския производител целеви кредит за
закупуване на минерален тор и/или семена за производство на пшеница,
реколта 2015 г, срещу задължението на земеделския производител да
възстанови на Фонда предоставения кредит в срок до 01.10.2015 г., ведно с
годишния лихвен процент в размер на 4.5 % от деня на получаването.
Отпуснатият целеви кредит е в размер на 25 000 лв.
Поради неизпълнение на договорното задължение от страна на ЗК
„Детелина", ДФ „Земеделие" предприел действия по осъждането на
4
кредитополучателя, като е депозирал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист пред РС-С.. В резултат е
образувано ч.гр. дело №2335/2016, като съдът е издал в полза на ДФЗ заповед
за незабавно изпълнение й изпълнителен лист от 09.06.2016 г. срешу
кооперацията. ЗК „Детелина“ не се е възползвала от законовата възможност
да направи възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,
като за ДФЗ да възникне правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането си срещу нея. Поради тази причина издадената
заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила, а изпълнителният лист е
послужил като титул да бъде образувано изпълнително дело срещу ЗК
„Детелина" с цел удовлетворяване на вземането на ДФЗ срещу длъжника.
Изпълнителен лист от 09.06.2016г., издаден по ч.гр.д. 2335/2016 по
описа на РС-С., е издаден за сумата .от 25000 лв., представляваща главница по
Договор № 20/182583/00484 от 19.12.2014 г., сумата от 622,84 лв.,
представляваща договорна лихва, сумата от 1242,74 лв.- лихва за забава за
периода от 02.10.2015 г. до 06.06.2016 г., сумата от 973,77 лв.- лихва за забава
въоху размера на вземането за периода от 28.12.2014 г. до 06.06.2016 г., както
и сумата от 1921,97 лв., разноски по делото.
На 09.10.2019 г. с вх. № 02-2600/6086 „Тракия импекс" ЕООД
уведомява ДФЗ със съобщение по реда на чл. 34, ал. и ал. З ЗОЗ, че на
30.09.2019 г. в ЦРОЗ въз основа на разпореждане за вписване №
2019093001884 е вписано заявление за пристъпване към изпълнение.
Вписването е изменение към първоначално вписване с № 20190306001535 и
допълнително вписване № 2019091701716 на договор за залог от залогодателя
ЗК „Детелина“. Кредиторът „Тракия импекс" ЕООД търсел цялото заложено
вземане (към датата на пристъпване към изпълнение е в размер на 400 000
лв.), представляващо вземания във вид на субсидия в размер на 100 % по
всички схеми и мерки, посочени в заявление за подпомагане за 2019 г. с УИН
20/220516/24961.
Ответникът твърди,че към момента на получаване на уведомлението за
вписано пристъпване към изпълнение ЗК „Детелина“ не е погасила
задължението си към ДФЗ поради което и ДФЗ извършил прихващане на
суми, които ЗК „Детелина" е следвало да получи по схема за единно плащане
на площ за кампания 2020 г. Извършеното прихващане било законосъобразно
и правилно. Прихванатите суми били в размер на 19 300,77 лв., прихваната на
17.12.2020 г. и сумата от 13 866,53 лв., прихваната на 04.03.2021 г.
Вземанията били годен предмет на особен залог съгласно чл. 4, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Закона за особените залози („ЗОЗ"). Особеният залог е
формален /чл. 2 от ЗОЗ/ и консенсуален договор и поражда правоотношение
между заложния кредитор и залогодателя от момента на подписването си. За
третото задължено лице,какъвто бил ответника, обаче той поражда действие
от съобщаването за залога - така чл. 17, ал. 1 ЗОЗ. Ако третото задължено
лице е притежавало възражение за прихващане преди да му е съобщен
залогът, неговото положение не следва да се утежнява и едно такова
прихващане, макар и извършено след пристъпване към изпълнение, проявява
своя ефект и не може да се атакува от заложния кредитор. Ако не бил самият
залог, третото задължено лице щяло безпроблемно да упражни правото си на
прихващане. Неговото положение не следва да се влошава от съглашения,
които са гез intег allios асtа спрямо него. Затова, правото на прихващане
следвало да се признае в полза на ответника, ако към момента на
5
съобщаването по чл. 17, ал. I ЗОЗ, вземането на третото задължено лице е
било изискуемо и ликвидно. В конкретната хипотеза вземането на ДФ
„Земеделие" станало изискуемо и ликвидно още през 2016г., като имало
издаден изпълнителен лист. В тази връзка,сочи ответникът извежда,че
извършеното прихващане е законосъобразно и правилно, независимо че
„Тракия импекс" ЕООД е пристъпило към изпълнение.
Съищецът по чл.26 ал.IV от ГПК ЗК „Детелина“ представя становище
по делото,че признава фактите по исковата молба и заявените с нея
права.Изрично посочват,че не са давали съгласие за извършване на
прихващане от страна на ответника и не са уведомявани за такова.
Съдът е определил в доклада си за безспорно по делото, че между
„Тракия Импекс" ЕООД и ЗК ,Детелина" е сключен договор за особен залог за
обезпечаване вземането на ищеца в размер на 460 000 лева, като предмет на
особения залог е вземането на ЗК ,Детелина" към ДФЗ във вид на субсидия за
2020 г. Безспорно между страните е и че ищецът „Тракия Импекс" ЕООД е
пристъпил към изпълнение, за което е вписал заявление в ЦРОЗ и е уведомил
залогодателя и третото задължено лице, както и че след уведомяването на
третото задължено лице от преведената на ЗК ,Детелина" субсидия, е
удържана сумата от 33 167.30 лева чрез извършено прихващане от ДФЗ за
вземането му към ЗК „Детелина"
Правни съображения
Предмет на настоящото производство е осъдителен иск с правно
основание чл.44А от ЗОЗ предявен от заложен кредитор по отношение на
заложен длъжник в изпълнение правата на залогодателят,които ще доведат да
осъществянане на правата на ищеца.Ищецът „Тракия Импекс“ ЕООД в случая
е процесуален субституент на съищеца по чл.26 ал.IV от ГПК ЗК „Детелина“,
като упражнява негови права по отношение на ответника ДФ“Земеделие“. В
тези случаи е налице необходимо активно другарство в процеса,поради
изискуемото еднакво решение за носителя на правата и упражняващия ги
субект.
В хода на производството не е възникнал спор по отношение на
твърдените факти,а само за правните последици от тях.Обстоятелствата и
наличните права на страните по делото се извеждат от представените
доказателства.,като същите не са и спорни между страните.
При тази безспорна фактическа обстановка,основния въпрос по делото е
само правен.В тази насока следва да се прецени доколко извършеното
задържане на исковата сума от страна на ответника ДФ „Земеделие“,дължима
на кооперацията като субсидия, има основание в закона и дали правната му
същност е прихващане,което погасява правото на заложния кредитор да търси
удовлетворение от вземането на залогодателя спрямо ответника.
На основание сключения договор от 23.IV.2020 г.между „Тракия
Импекс“ ЕООД и ЗК“Детелина“ като обезпечение на дълга на същата от
460 000 лева е учреден особен залог,надлежно вписан, върху вземането й
спрямо ДФ „Земеделие“ за целите субсидии по програма за 2020 г.
6
Кооперацията е поела задължение да изплати дълга си в срок до 30.IХ.2020
г.,а ако това не стане-дружеството да встъпи в правото си на заложен
кредитор.Поради липса на установено погасяване на задължението,
дружеството е пристъпило към изпълнение по договора за особен
залог,надлежно съобщено действието на кооперацията на 15.IХ.2020 г.и на
фонда на 09.IХ.2020 г.
От дължимите субсидии,предмет на особения залог, не са преведени по
сметка на кооперацията от страна на фонда суми в размер на исковата
претенция.Заложния длъжник обосновава действието си с осъществено
прихващане на въпросните суми с дълг на кооперацията към него, възникнали
от договор №20/182583/00484 от 2014 г., и изпълнителен лист от 09.VI.2016
г. издаден по ч..д №2335/2016 г. на РС-С. в полза на ДФ“Земеделие“.
Както се установи по делото,ответникът обосновава действията си с
извършено от него прихващане между дългът на кооперацията и следващите
й се субсидии.Такова обаче не е настъпило.
Прихващането е способ за погасяване на взаимни изискуеми и ликвидни
задължения на правни субекти до размера на по-малкото от тях. За да породи
конститутивния си ефект,изявлението за прихващане на едната страна трябва
задължително да се достигне до знанието на другата страна-чл.104 от ЗЗД.В
случая обаче няма доказателства ответникът да е отправил такова
волеизявление до кооперацията.Вместо това същият едностранно задържа и
не превежда дължимата субсидия.В случая не е налице осъществена законово
изискуемата хипотеза за настъпване на ефекта на прихващането.
От друга страна въпросната субсидия е право на кооперацията,което не
е част от патримониума на ДФ“Земеделие“,тъй-като последният само
разпределя тези средства,без да са негова собственост..Поради това фондът не
може да извършва разпоредителни действия с въпросните суми,вкл. и
действия по прихващане с тях,тъй-като те не му принадлежат.
Следва да се съобрази и действието на чл.96 ал.II от Закона за
държавния бюджет на Република Б..Вземането на ответника спрямо
кооперацията попада в обхвата на горната забранителна норма,тъй-като е
държавно такова,съставляващо отпуснат заем чрез който се осъществява
определена държавна политика в земеделието,предвид чл.28 от
ЗПЗП.Следователно дължимата субсидия на кооперацията не може да служи
за принудително погасяване на вземането по въпросния кредит,вкл. и чрез
прихващане. Тази субсидия е целево предоставена на кооперацията,поради
което е и обект на този особен режим,част от който е и нейната
несеквестириуемост. Тези плащания съставляват публично целево
финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им
размер бенефициер - земеделския производител. Предвид този специален
императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания на
земеделския стопанин,каквато е практиката на ВКС,в частност и Решение №
143/25.10.17 г.по гр. д. № 4666/16 г., III г. о. Единствено разпоредител с
въпросната субсидия в случая се явява кооперацията. Същата обаче не е
обективирала волеизявление за осъществяване на прихващане с вземането на
фонда,поради което и няма настъпил никакъв транслативен ефект.
Предвид на изложеното твърдяното прихващане от страна на ответника
въобще не е настъпило в правния мир,поради което същият е останал
задължен да осъществи плащане на процесната субсидия за исковата сума.
7
Съобразно чл.44А от ЗОЗ паричното вземане се счита възложено за
събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към
изпълнение.В случая ищецът е осъществил вписване на пристъпване към
изпълнение,надлежно съобщено на ответника и на съищеца,по процесния
договор за особен залог.Това действие има конститутивен ефект по чл.32
ал.III от ЗОЗ,тъй-като оправомощава само и единствено заложния кредитор
да се разпорежда със заложеното имущество,да вземе мерки за запазването
му, да го управлява и да го продаде,и отнема възможността на други лица да
се извършват действия от подобен характер.Същевременно действието
поражда корелативните на горното право и с оглед гарантирането
му,последици по чл.32 ал.IV от ЗОЗ- извършените от длъжника сделки на
управление и разпореждане със заложеното имущество след вписване на
пристъпването към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния
кредитор и на присъединените кредитори по чл.40 от ЗОЗ чл., които се
удовлетворяват от заложеното имущество, независимо от извършените
сделки с него.
Ответният фонд след получаване на уведомлението не е изпълнил
доброволно задължението си.Това обстоятелство активира правото на
заложния кредитор,като процесуален субституент на залогодателя да
предприеме всички законово предвидени действия за събиране на
вземането.При установено със сила на пресъдено нещо между залогодателя и
заложния длъжник, заложният кредитор като процесуален субституент може
да се снабди с изпълнителен лист и да открие принудително изпълнение,при
образувано изпълнително дело по молба на залогодателя, заложният кредитор
може да се присъедини,като в двата случая неговото удовлетворяване ще е в
рамките на принудителното изпълнение по ГПК с привилегията по чл.136
ал.I т.3 от ГПК
В случая заложеното вземане не е установено със сила на пресъдено
нещо,поради което и заложният кредитор е активно легитимиран да предяви
настоящия иск за осъждане на заложния длъжник да плати вземането в полза
на залогодателя.
При всички случаи обаче,след пристъпването към изпълнение от страна
на заложния кредитор,вземането обект на особения залог не може да бъде
разпоредимо от страна на фонда.Единствената функция на заложеното право
след това действие е да удовлетвори правата на заложния кредитор по
особения залог.Ответният фонд следователно не може да извършва никакви
действия със заложеното право,вкл. и обсъденото прихващане,освен
такива,насочени към изпълнение на правата на заложния кредитор.
Поради това ответникът следва да изпълни задължението си и да
преведе на съищеца исковата сума,неоснователно и незаконосъобразно
неизплатена,която съизмерва и заложното право на ищеца.Следователно
предявеният главен осъдителен иск по чл.44А от ЗОЗ вр. с чл.79 ал.I от ЗЗД е
основателен и доказан.Такъв е и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД,като лихвата
върху присъдената сума следва да се изплати от предявяване на исковата
молба в съда-25.Х.2021 г. до окончателното изплащане на главница.
Ето защо ответния фонд следва да се осъди да заплати исковата
сума на основание чл.44 А ал.III от ЗОЗ по специалната сметка на депозитаря
8
по чл.39 ал.V от ЗОЗ посочен от заложния кредитор-адв.М.К.,по която се
превеждат сумите, получени при изпълнение върху заложеното имущество.
Ще следва на основание чл.78 ал.I от ГПК и предвид изхода от
насотящия процес ДФ“Земеделие“ да заплати на ищеца „Тракия Импекс“
ЕООД сумата от 2 527 лева разноски по делото,от които 1 200 лева
адвокатски хонорар и 1 327 лева платена държавна такса.
Водим от изложеното Окръжен съд-х.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответникът Държавен Фонд „Земеделие“ гр.С., ул.
"Ц.Б. III" № 136, като заложен длъжник, да заплати на залогодателя
ЗК“Детелина“,ЕИК *********, с.Т.,област С. и съищец по чл.26 ал.IV от
ГПК, по специалната сметка IBAN BG95FINV91501217093985 BIC
FINVBGSF „Първа инвестиционна банка“ АД по чл.39 ал.V от ЗОЗ на
депозитаря М. П. К. сумата от 33 167.30 лева,неизплатена част от
задълженията по договор,ведно със законната лихва върху тази сума от
25.Х.2021 г. до окончателното й изплащане по предявеният иск с правно
основание чл.44А ал.II от ЗОЗ вр. с чл.79 ал.I от ЗЗД от ищецът „Тракия
Импекс" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.х.,
бул. "Б." №41 ст.111,като пристъпил към вписано изпълнение в ЦРОЗ
№2020082801490/28.VIII.2020 г. заложен кредитор по договор за
учредяване на особен залог от 23.IV.2020 г. вписан в ЦРОЗ под
№2020071601286/16.7.2020 г.
ОСЪЖДА Държавен Фонд „Земеделие“ гр.С., ул. "Ц.Б. III" №
136 да заплати на „Тракия Импекс" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление гр.х., бул. "Б." №41 ст.111 сумата 2 527 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – х.: _______________________
9