ОПРЕДЕЛЕНИЕ №124
гр. Пазарджик, 20.02.2020 г.
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 66/2010 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба вх. № 1383/07.02.2020 г. от синдика на
несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД (н), ЕИК *********, И.К. с искане да му бъде разрешено да упълномощи
адвокат С.Д.Д. за завеждане на дела, съобразно указанията на съда в определение
от 20.01.2020 г. В уточнителна молба вх.
№ 1684/17.02.2020 г. синдикът излага, че ще възложи на адв. Д. водене на дела
съгласно указания на съда в определение № 52 от 20.01.2010 г.
Следва да се има предвид, че посоченият от съда иск за заместващата облага според правилата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД (а не само чл. 55 от ЗЗД както сочи синдикът),
касае хипотеза на невъзможност за реална реституция (връщане) на вещите по т.
д. № 63/2012 г. и т. д. № 64/2012 г. на ОС – Пазарджик при предявен иск по чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД (вж. Решение № 136 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
947/2012 г., IV г. о., Решение № 31 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5214/2013 г., IV г.
о.). Реституционната норма на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
компенсаторната норма на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД следва да се разглеждат във
взаимовръзка и като едно цяло. Правната квалификация
на исковете срещу евентуалния ответник „В.Х.“ АД са същите като срещу „Б.И.“ АД, съответно „Г.“ АД, като отново хипотеза за разглеждането им е невъзможност
за реална реституция на вещите от предпочитания ответник „Б.И.“ АД, респ. „Г.“ АД, в различните установени по делото хипотези – на
действителна/недействителна разпоредителна сделка след запор.
Държавна такса по тези искове не се внася предварително – чл. 620, ал. 5
от ТЗ. Отделно от това, обусловените искове от уважен отменителен иск по чл.
647 от ТЗ по т. д. № 64/2012 г. не се предявява пред СГС, а е подсъден на съда
по несъстоятелността – чл. 621а, ал. 2, т. 2 от ТЗ, т. е. ОС – Пазарджик. Само
общите искове за попълване на масата на несъстоятелността не попадат в
обхвата на чл. 621а, ал. 2 ТЗ (Определение № 98 от 29.01.2013 г. на ВКС по ч.
т. д. № 667/2012 г., I т. о.).
Следва да се прецизира и цената на исковете към
релевантния момент (съобрази цитираната съдебна практика).
Предвид направените уточнения и това, че синдик И.К. няма висше
юридическо образование, счита, че са налице предпоставките на разпоредбата на
чл. 660, ал. 2 от ТЗ – за
даване на разрешение на синдика да упълномощи посочения в молбата му адвокат, за който съдът счита, че не са налице пречките по чл. 43, ал. 3
от ЗАДв.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗРЕШАВА НА СИНДИКА
на „Б.М. - С.“ АД /н/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.Ф.“ № ** – И.Л.К. да упълномощи на основание чл. 660, ал. 2 от ТЗ адвокат С.Д.Д.
за завеждане на обусловените искове след уважаване на отменителните искове по
т. д. № 63/2012 г. и т. д. № 64/2012 г. по описа на ОС – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: