№ 1654
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110141463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявен е иск от Н. Б. Ч., ЕГН:********** с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – за
упражняване на родителските права, местоживеене на детето, определяне режим на лични
отношения и за издръжка-чл. 143, ал.2 и чл. 149 СК.
В исковата молба Н. Б. Ч. твърди, че на 12.10.2018 г. се е родило общото на страните дете –
К.Д. С.. Твърди, че детето живее със своята майка, като тя осигурява всичко необходимо за
отглеждането и възпитанието на детето. По време на съжителството на страните е имало
разногласие относно отглеждането на детето. Сочи, че страните са разделени, като няма
регламентация на отношения между родителите. Няма определен режим кога бащата да го
вижда и взима. Ето защо предявява искове по чл. 127, ал.2 СК, с които иска от съда да
определи местоживеенето на детето при майката, родителските права да бъдат присъдени на
нея, като се определи режим на лични контакти на бащата с детето като посочения в
исковата молба. Претендира месечна издръжка в размер на 500 лв. ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.07.2021г. Претендира издръжка за периода
01.01.2021г. до 01.06.2021г. в размер на 3000 лв.
Ответникът в срока по реда на чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който
оспорва исковете за режим на лични контакти и издръжката относно претендирания размер,
като оспорва за горницата над 250 лв. Твърди, че винаги е полагал грижи за детето, заплащал
е разходи свързани с него, както и купува непрекъснато дрехи, обувки и играчки. Посочва,
че исканият размер на издръжка е прекомерен и няма възможност да заплаща месечно
1
такава сума. Има друго дете, за което има задължение за издръжка.
Предявява насрещен иск, с който претендира режим на лични контакти, посочен в
насрещната искова молба.
С отговор на насрещен иск Н. Б. Ч. възразява срещу изложените твърдения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане, издадено
от Столична община, район Люлин, страните са родители на детето – К.Д. С..
От Удостоверение за раждане, издадено от район Връбница се установява, че Д. Г. СТ. е
баща на А.Д. С., родена на 22.09.2012г.
От удостоверение от работодател се установява, че Д. Г. СТ. реализира месечен доход от
5028.37 лв.
От справка от НОИ се установява, че майката декларира осигурителен доход в размер на
1557,32 лв.
ДСП-Люлин в депозирания по делото социален доклад посочва, че детето живее с майката.
В жилището са осигурени всички необходими условия за отглеждането на детето. Живеят в
общинско жилище. Майката получава подкрепа от родителите си за отглеждане на детето.
Детето посещава ДГ 57 „Хосе Марти“ София. И двамата родители имат емоционална връзка
с детето.
По делото е разпитан доведеният от ищцовата страна свидетел С.Т., чиито показания съдът
кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи с доказателствата по делото. Видно от
тези показания страните са във фактическа раздяла, като детето живее със своята майка.
Видно от тези показания майката се грижи за детето, като нейните родители също ѝ помагат.
Бащата също полага грижи за детето. Детето е привързано и към двамата си родители.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК
С оглед доказателствата по делото /свидетелските показания и писмени доказателства/,
както и възрастта на детето, и емоционалната му привързаност, съдът намира, че е в негов
интерес упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка,
където да е и местоживеенето му.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите,
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
2
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай се установи, че ищцата притежава необходимия родителски капацитет.
Майката полага грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. Същата
работи. При тези съображения съдът при преценката си по чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І
СК приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката.
Относно мерките за лични отношения:
С оглед установената фактическа обстановка, приетите по делото доказателства и социален
доклад, както и обстоятелството, че бащата полага грижи за детето,налице е емоционална
връзка, дава основание на съда да определи посочения в диспозитива на решението, режим
на лични контакти.
Относно издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
3
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване на
майката, която ще полага преимуществено грижи за него. СРС намира, че издръжката, която
е в състояние да осигури нормални условия на развитие на детето, съобразено с доходите на
родителите, е в размер на 500 лв. При това положение съдът приема, като съобразява факта,
че родителите полагат основни грижи за децата си /виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./ и като взе
предвид нуждите на детето съобразно възрастта му, както и че ответникът е в
трудоспособна възраст и същият не доказва причина за неполагане на труд, намира че
същият следва да заплаща месечна издръжка в размер от 350,00 лева, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 15.07.2021г. до настъпване на причина за
нейното прекратяване или изменение.
Страните не спорят, че фактическата раздяла е настъпила на 01.01.2021г. И двете страни
твърдят, че бащата е заплащал 250 лв. месечна издръжка.
С оглед извънсъдебното признание на този факт, по иска по чл. 149 СК бащата следва да
бъде осъден да заплати на своето дете издръжка в размер на 600 лв.
Това е така, тъй като настоящият състав намира, че месечната издръжка, която се дължи е в
размер на 350 лв. или 2100 лв. за шест месеца. Доказа се, че бащата е заплатил за шест
месеца общо сумата от 1500 лв.
Предвид изложеното, искът по чл.149 СК е основателен за периода 01.01.2021г. до
01.06.2021г. за сумата от 600 лв., като за горницата над 600 лв. до пълния предявен размер от
3000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се
дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл. 78
ГПК. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о.,
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената
издръжката в размер 554 лв.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето К.Д. С., ЕГН:**********
на неговата майка Н. Б. Ч., ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на детето да е при неговата
майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Г. СТ., ЕГН: ********** с детето
4
К.Д. С., ЕГН:**********, както следва:
Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18часа в неделя,
с преспиване;
20 последователни дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
Всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 24 - ти Декември
до 18:00 часа на 26 - ти Декември, и Великденските празници, считано от 18:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на понеделник - първия ден след Великден;
Всяка четна година за Новогодишни празници, считано от 19:00 часа на 30 - ти
Декември до 19:00 часа на 2 -ри Януари;
Всяка нечетна година дена-3 дни през пролетната ваканция, определена от Министерство на
образованието;
Определеният от съда режим не бива да се третира като строги граници на личните
контакти, напротив, това е гарантиран от закона минимум, който при всяка взаимна
уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в интерес на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Д. Г. СТ., ЕГН: ********** да заплаща на К.Д.
С., ЕГН:**********, действаща чрез своята майка Н. Б. Ч., ЕГН:********** месечна
издръжка в размер на 350 лева, считано от 15.07.2021г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва при забава за
всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Г. СТ., ЕГН: ********** да заплати в
полза на СРС държавна такса в размер на 554 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5