Решение по дело №14/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по евентуално пасивно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.226ал.1 КЗ,чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

ИЩЦИТЕ Г. Д. С.,ЕГН*,Т. М. И.,ЕГН*,със съгласието на своята майка Г. Д. С. и Г. Г. С.,ЕГН*,всички от Г.М.ул.”*****”№**,А**,чрез пълномощникът им А.В.Р.,твърдят в исковата молба,че с присъда№47/6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. С. окръжен съд е признал третият ответник Б. М. Д.,ЕГН* от Г.А. за виновен в това,че на 5.VІ.2007год. около 12.00часа по пътя разклон Черна-Г.А.,на път ІІІ клас №865,километър 14+400 при управление на МПС-товарен автомобил “****” с рег.№**** АН,собственост на „.ЕООДГ.А.,е нарушил правилата за движение,визирани в чл.20ал.1 и 2 ЗДвП,както и правилата за движение,визирани в чл.21ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е допуснал причиняването на смъртта на М.М. И.,ЕГН* от Г.М.,както и тежка телесна повреда,изразяваща се в проникваща рана на ляво око,с последваща загуба на зрението,което е довело до постоянна слепота с лявото око и средни телесни повреди на Д.С.А.,ЕГН* от Г.М.,поради което и на основание чл.343ал.4 във връзка с ал.3б.”б”,пред. първо във връзка с ал.1,б.”б” и “в”,във връзка с чл.342ал.1 и чл.55ал.1т.1 НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца.На основание чл.66ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 5години,считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.343г във връзка с чл.343ал.4 във връзка с ал.3б.”б”,пред. първо във връзка с ал.1,б.”б” и “в” и чл.37ал.1т.7 НК е лишил Б. М. Д. от правото на управлява МПС за срок от 5години,считано от влизане на присъдата в сила.С решение№9/23.І.2008год. по ВНОХД№631/2007год. П. апелативен съд е потвърдил присъдата на С.окръжен съд.Присъдата е влязла в законна сила на 9.ІV.2008год.В хода на наказателното производство,третият ответник Б. Д. с молба по чл.370 и сл. НПК поискал наказателното дело да се разглежда с провеждане на съкратено съдебно следствие,като признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Ответникът Д. заявил това и на самото съдебно следствие.Фактите по делото са следните:на 5.VІ.2007год. ищцата Г. С.,М. М. И.,с когото ищцата живее на съпружески начала от 18години,както и семейството И. И. и Д.Аа,пътували с лек автомобил “ВАЗ 2105” с рег.№СМ ***,който наскоро били купили ищцата и М. И..И. И. седнал отпред до шофьора М. И.,Д. А. седнала отзад зад шофьора,а ищцата Г. С. седнала отзад зад И. И..По пътя разклон Черна-Г.А.,след с.В.,третият ответник Б. Д. навлезнал с товарния автомобил в остър десен завой със скорост 60км/ч,с която не е възможно да се премине безопасно кривата на завоя.При влизането в завоя на товарния автомобил се е получило странично поднасяне,в резултат на движението в завоя с надкритична скорост за преминаване и това е довело до навлизане на товарния автомобил в лентата за насрещно движение и последващ удар в лекия автомобил.При удара между двата автомобила се получило застъпване на предните им части,като товарния автомобил спрял движението на лекия автомобил,избутал го и го запънал в мантинелата,намираща се от дясно по посока на движение на лекия автомобил.Ищцата Г. С. възприела удара,всичко станало пред очите и.Третият ответник буквално връхлетял върху тях,докато покойният и съпруг карал много бавно,тъй като пет минути преди ПТП лекият автомобил бил спрян на Стоянов мост от полицаи за проверка.При настъпилото ПТП съпругът на ищцата М. И. починал на място,тъй като при удара получил множество счупвания на кости с последващи контузии и разкъсвания на жизнено важни органи,несъвместими с живота.Ищцата изпаднала в шок.И. И. първи успял да излезе от колата през страничното стъкло и викал за помощ.След около 40минути дошла първата линейка.Едвам изкарали ищцата от колата.Тя непрекъснато викала съпруга си,но той не и отговарял.Тежко пострадала и Д.А.а тя била и бременна в шестия месец.Ответникът Б. Д. въобще не помагал,а започнал за звъни на своя работодател-втория ответник „.ЕООДГ.А.,както и на свои приятели,за да помогне на себе си.На практика адекватна помощ на пострадалите оказали хората,пътуващи в преминаващите коли.Ищцата Г. С. била в шок,като я закарали в болницата в Г.М..Там тя пролежала 4дни с диагноза:комоцио церебри.Гадело и се,повръщала,не можела да осъзнае какво се случва.Установило се и че при ПТП и е счупен палеца на лявата ръка,за което и е изписано болнично лечение.Всички открити места по нея били със забити стъкла,очите и били подути.Узнала за смъртта на съпруга си още същата вечер,като по нейно настояване присъствувала на погребението му на другия ден.Ищците и М. И. били задружно семейство.Дъщеря им Т. И. е родена на ****год.Третия ищец Г. С. не е роден син на покойния М.И.,но е отгледан от него,като роден син.Покойният М.И. бил изключителна морална и физическа опора на семейството.И двете деца били много привързани към него,както и той към тях.Случилото се било неочаквано и трагично за ищците,като изцяло променило живота им.Те не могат да забравят случилото се,както и да преживеят загубата.Покойният М.И. се грижел за семейството,като работел в “Г.М.”АДГ.М.,като началник смяна,докато първата ищца около 9години била безработна.Животът им се променил изцяло.Ищцата Т. И. искала да кандидатствува в езиковата гимназия в Г.С.,но поради липса на финансови възможности,продължила образованието си в Г.М..Ищецът Г. С. искал да завърши висше образование,но се наложило да започне работа,за да издържа семейството,тъй като с доходи от около 150лв. те не можели да живеят.Ищцата Г. С. изпаднала в депресия,не знаела как се продължи да живее.Още от 2003год. са установени данни за паническото и разстройство,като след смъртта на съпруга и,психическото и състояние се влошило.Тя била подтисната,плачлива,с изразена тревожност и напрегнатост,прилошаванията и зачестили с характерни панически кризи.В момент на такава криза направила опит за самоубийство.Извършва лечение чрез терапия с Ривотрил и Сероксат,които приема и досега.Към момента на ПТП третият ответник Б. Д. работил по трудово правоотношение като “водач на МПС” с втория ответник „.ЕООДГ.А.,съгласно трудов договор от 4.ІV.2006год.Ето защо вторият ответник „.ЕООДГ.А. като работодател на прекия причинител на ПТП Д. носи отговорност за неговото виновно и противоправно изпълнение на трудовите задължения.Към момента на злополуката товарния автомобил,управляван от ответника Б. Д.,бил застрахован по застраховка “гражданска отговорност” в ЗК”Л. И.АДГ.С.,видно от застрахователна полица№******год.,който е първи ответник по делото.В хода на лечението ищцата Г. С. направила разходи за изписаните и лекарства и медицински консумативи и средства,плащани за лечение и прегледи.По гореизложените съображения е налице правен интерес на ищците да предявят настоящите искове,с които претендират обезщетения за причинените им неимуществени и имуществени вреди,в резултат на загубата на техния съпруг и баща М.М.И.,при ПТП на 5.VІ.2007год.Ето защо молят С. окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответниците ЗК”Л. И.АДГ.С.,”.ЕООДГ.А. и Б. М. Д. от Г.А. да заплатят солидарно обезщетения,както следва:на ищцата Г. Д. С. да заплатят обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на загубата-смъртта на съпруга и М.М.И. в размер на 30 000лв.,обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 8 000лв.,за претърпените от нея болки и страдания,в резултат на получените при ПТП комоцио церебри и счупване на палеца на лявата ръка,влошаване на психичното и здраве и стрес и обезщетение за причинените и имуществени вреди,в размер на 1 000лв.,за проведеното и провеждащо се лечение,ведно със законните лихви върху обезщетенията,считано от датата на ПТП-5.VІ.2007год. до окончателното им изплащане,на ищцата Т. М. И. да заплатят обезщетение за причинените и неимуществени вреди,в резултат на загубата-смъртта на баща и М. И.,в размер на 50 000лв.,ведно със законната лихва върху обезщетението,считано от датата на ПТП-5.VІ.2007год. до окончателното му изплащане и на ищеца Г. Г. С. да заплатят обезщетение в размер на 30 000лв. за причинените му неимуществени вреди,в резултат на загубата-смъртта на баща му М. И.,ведно със законните лихви върху обезщетението,считано от датата на ПТП-5.VІ.2007год. до окончателното му изплащане,както и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.С допълнителна молба В.№847/19.ІІ.2010год. ищците правят уточнение на предявените искове,като предявени при условие на евентуално пасивно субективно съединяване на исковете.Твърдят,че главните искове са предявени срещу ответника ЗК”Л. И.АДГ.С. на основание чл.226ал.1 КЗ,в качеството му на застраховател по застраховка “гражданска отговорност” по валидно сключен договор за застраховка между „.ЕООДГ.А. и прекия причинител на вредата Б. Д..Отговорността на този ответник е договорна.Против вторият ответник „.ЕООДГ.А. исковете са предявени на основание чл.49 ЗЗД като евентуални-в случай,че съдът не намери за основателни и допустими главните искове срещу ЗК”Л. И.АДГ.С..Отговорността на този ответник е гаранционно обезпечителната отговорност на работодателя за вреди,причинени от работника при и повод изпълнение на възложената му работа.Срещу третият ответник и пряк причинител на вредите Б. М. Д. исковете са с правно основание чл.45 ЗЗД и са предявени при условие на евентуалност-ако съдът счете,че предявените и срещу втория ответник искове са недопустими или неоснователни.Освен това ищцата Г. Д. С. уточнява,че претендира за обезщетение за причинените и неимуществени вреди,представляващи претърпени болки и страдания от ПТП на 5.VІ.2007год.,от които за комоцио церебни-1 000лв.,за счупения палец на лявата ръка-2 000лв. и за влошаване на психичното и здраве и стрес в момента на произшествието-5 000лв.

ОТВЕТНИКЪТ З. К. “Л. И.АДГ.С.,представлявано от изпълнителният директор С.С.,чрез пълномощникът му юрисконсулт М.В. оспорва изцяло предявените искове,като неоснователни и моли С. окръжен съд да ги отхвърли като такива.Оспорва изцяло претенцията на ищцата Г. С. за имуществени вреди,по основание и размер.Оспорва основанието,активната легитимация и интереса на ищците да предявят настоящите искове.Оспорва твърденията,изложени във връзка с проявлението и механизма на осъществяване на твърдяното събитие,както и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на твърдените неимуществени вреди с механизма на ПТП.Оспорва изцяло твърдението на ищците,че в резултат от настъпването на процесното ПТП,по отношение на тях са причинени неимуществени вреди,съотвествуващи на размера на исковата претенция.Оспорва изцяло твърденията на Г. С. за настъпили травматични увреждания и здравен статус непосредствено след ПТП,за болки и страдания,както и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените травматични увреждания.Оспорва твърденията относно продължителността и характеристиките на оздравителния процес на ищцата.Твърди,че ответникът Б. Д. няма изключителна вина за настъпилото ПТП,като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице М.М.И.,изразило се в неизползуване на обезопасителен колан,като водач на лекия автомобил,в нарушение на вменените му по смисъла на чл.137 ЗДвП задължения във връзка с чл.182 ППЗДвП.Оспорва изцяло размера на предявените искове за причинени неимуществени вреди,който е прекомерно завишен и не коренспондира с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 ЗЗД.Оспорва изцяло предявения акцесорен иск за лихви за забава,предвид аргументите изложени за главните искове.

ОТВЕТНИКЪТ „.ЕООДГ.А.,представлявано от управителят Н. Я.А.,ЕГН*,чрез пълномощникът му А.С.У. оспорва изцяло предявените срещу него при условие на евентуалност искове с правно основание чл.49 ЗЗД и моли С.окръжен съд да ги отхвърли като неоснователни.Твърди,че исковете следва да се насочат от ищците само срещу ЗК”Л. И.АДГ.С.,тъй като притежаваният от дружеството товарен автомобил “****” с рег.№К ***** има задължителна застраховка “гражданска отговорност”,сключен със ЗК”Л. И.АДГ.С.,и представя като доказателство застрахователна полица№****** от *****год.,със срок на застрахователния договор до ****год. ПТП е причинено от Б. М. Д.,който е работил по трудов договор,като водач на този товарен автомобил,на ****год.,т.е. при действие на договора за задължителна застраховка “гражданска отговорност”.Товарният автомобил е бил в пълна техническа изправност,което е установено и по НОХД№71/2007год. на СОС.За възникналото събитие ответникът е уведомил ЗК”Л. И.АДГ.С. на 7.ХІ.2007год.Ето защо застрахователят следва да поеме отговорността за настъпилото застрахователно събитие и плати дължимите обезщетения на увредените лица.

ОТВЕТНИКЪТ Б. М. Д.,ЕГН* от Г.А.,ул.А.”№**,чрез пълномощникът му А.Л.П. оспорва изцяло предявените срещу него при условие на евентуалност искове с правно основание чл.45 ЗЗД,като моли С.окръжен съд да ги отхвърли изцяло,като неоснователни.Признава изцяло фактическата обстановка за настъпилото на 5.VІ.2007год. ПТП,така,както е установена с присъда№47/6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. на С.окръжен съд.Счита,че предявеният иск от ищеца Г. Г. С. е недопустим,тъй като той не е активно легитимиран да го предяви-не е роден син,нито припознат,нито осиновен и не влиза в кръга на родствениците,имащи право на искова претенция за причинени неимуществени вреди от смъртта на М.И.Оспорва изцяло размера на исковете за обезщетение на причинени неимуществени вреди,като неоснователен и прекомерно завишен,неотговарящ на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.Оспорва и иска за обезщетение на причинени имуществени вреди на ищцата Г. С.,тъй като по делото не се представят никакви доказателства,с които да се установят извършени от нея разходи за лечение и консумативи.Счита,че отговорност за причинените щети следва да се търси от главния ответник ЗК”Л. И.АДГ.С.,тъй като товарния автомобил е бил застрахован в момента на настъпване на ПТП.Претендира за присъждане на съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,при отхвърляне на исковете спрямо него.

Смолянският окръжен съд като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищците и техният пълномощник А.В.Р.,становището на ответниците и техните пълномощници А.Л.П.,А.С.У. и юрисконлуст М.В.,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,и заключенията на СМЕ и САТЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установи по делото,че с присъда№47/6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. С.окръжен съд е признал подсъдимият Б. М. Д.,ЕГН* от Г.А. за виновен в това,че на 5.VІ.2007год. около 12.00часа по пътя разклон Черна-Г.А.,на път ІІІ клас №865,километър 14+400 при управление на МПС-товарен автомобил “*****” с рег.№*****,собственост на „.ЕООДГ.А.,е нарушил правилата за движение,визирани в чл.20ал.1 и 2 ЗДвП,както и правилата за движение,визирани в чл.21ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е допуснал причиняването на смъртта на М.М.И.,ЕГН* от Г.М.,както и тежка телесна повреда,изразяваща се в проникваща рана на ляво око,с последваща загуба на зрението,което е довело до постоянна слепота с лявото око и средни телесни повреди на Д.С. А.,ЕГН* от Г.М.,поради което и на основание чл.343ал.4 във връзка с ал.3б.”б”,пред. първо във връзка с ал.1,б.”б” и “в”,във връзка с чл.342ал.1 и чл.55ал.1т.1 НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца.На основание чл.66ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 5години,считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.343г във връзка с чл.343ал.4 във връзка с ал.3б.”б”,пред. първо във връзка с ал.1,б.”б” и “в” и чл.37ал.1т.7 НК е лишил Б. М. Д. от правото на управлява МПС за срок от 5години,считано от влизане на присъдата в сила.С решение№9/23.І.2008год. по ВНОХД№631/2007год. П.апелативен съд е потвърдил присъдата на С. окръжен съд.Решението на ПАС е потвърдено с определение№195/9.ІV.2008год. по н.д.№129/2008год. на ВКС.Присъдата е влязла в законна сила на 9.ІV.2008год.В хода на наказателното производство,третият ответник Б. Д. с молба по чл.370 и сл. НПК е поискал наказателното дело да се разглежда с провеждане на съкратено съдебно следствие,като признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,както и събраните по ДП№157/2007год. по описа на РПУГ.М.писмени доказателства.Ответникът Д. заявил това и на самото съдебно следствие.Не се спори,че ответникът Б. М. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20ал.1 и 2 ЗДвП,като не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от нето МПС,не е избрал безопасна скорост на движение при преминаване на завоя,съобразена с атмосферните условия,релефа на местността,състоянието на пътя и на превозното средство,със собствените си възможности и всички други обстоятелства,които имат значение за безопасността на движението и не е направил всичко възможно да намали скоростта до безопасна за преминаване през острия завой на пътя или да спре при възникнала опасност от удар с лек автомобил “****” с рег.№*****,нарушил е правилата за движение по чл.15ал.1 ЗДвП,като не се е движел възможно най-вдясно от платното за движение и е допуснал навлизане на товарния автомобил в платното на насрещното движение,в резултат на което е последвал удар в предната лява част на лек автомобил “*****”с рег.№****,движещ се в платното и управляван от М.М.И. от Г.М.в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. М. И.,ЕГН* и тежка и средни телесни повреди на Д.С.А.,ЕГН*,т.е. ответникът е виновен за настъпването на ПТП на 5.VІ.2007год.,тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата,което нарушение е в пряка причинна връзка с причинения обществено-опасен резултат-смъртта на наследодателят на ищците М.М.И. и телесните повреди на Д.А..СОС е приел,че наличието на пряка и непосредствена връзка между извършените от обвиняемия нарушения на правилата за движение по пътищата и на общественоопасния резултат са доказани от самопризнанието на обвиняемия,че не оспорва обстоятелствената част на обвинителния акт,както и от заключенията на автотехническата експертиза и медицинската експертиза.В тази връзка безспорно е налице причинна връзка между нарушените от Б. Д. правила за движение по пътищата,настъпилото ПТП и причинените в резултат съставомерни последици-смъртта на М. М. И. и телесните повреди на Д.А..СОС е приел за установена следната фактическа обстановка:на 5.VІ.2007год. подсъдимият Б. Д.,с товарен автомобил “****” с рег.№*****,собственост на „.ЕООДГ.А.,изпълнявал курс от Г.К.до Г.М..След като разтоварил асфалта,около 11.30часа тръгнал обратно за Г.А..По пътя на разклона Черна-Г.А.,след с.В. на път ІІІклас №865 км.14+400 подсъдимият влезнал с товарния автомобил в остър десен завой с 60км./ч,скорост,с която не е било възможно да премине безопасно кривата на завоя.В този момент от Г.А. към разклон Черна пътувал лек автомобил “****” с рег.№******,управляван от М.М.И. от Г.М..В лекия автомобил били и лицата Г. С.,с която М.И. живеел на съпружески начала-на задна дясна седалка,И. М.И. от Г.М.-на предна дясна седалка и Д. С. А.от Г.М.-на задна лява седалка.Лекият автомобил се движел със скорост 30кв./ч,на втора предавка,плътно вдясно на своето платно за движение.При влизането в завоя на товарния автомобил,управляван от Б. Д.,се е получило странично поднасяне,в резултат на движението в завоя с надкритична скорост за преминаване и това е довело до навлизането на товарния автомобил в лентата за насрещно движение и последващ удар в лекия автомобил,управляван от М.И..При удара на двата автомобила се е получило застъпване на предните им части,като товарния автомобил е спрял движението на лекия автомобил,избутал го е и го е запънал в мантинелата,намираща се отдясно по посока на движението на лекия автомобил.След това се е отклонил вдясно,спрямо своята посока на движение,пресякъл диагонално платното и се е ударил в десния пътен скат.От настъпилото ПТП на място е починал М.И.,който е получил множество счупвания на кости с последвали контузии и разкъсвания на жизнено важни органи,в резултат на удара от товарния автомобил,управляван от Б. Д..А пътуващата отзад Д.Д. е получила тежка и няколко средни телесни повреди.От заключението на СМЕ се установява,че непосредствена причина за смъртта на М.И.е тежка комбинирана черепна и гръдно-коремна травма,с множество счупвания на костите на черепната основа,причинили умерен мозъчен оток,контузии и субарахноидни кръвоизливи в малкия и продълговат мозък,масивен епидурален,базален кръвоизлив,счупвания на ребрата в дясно от 1 до 7 и вляво от 1 до 10 в две линии,умерен хемоторакс с контузии и разкъсвания на белите дробове,кръвоизлив в коремната кухина и ретроперитонеално в ляво,разкъсвания на черния дроб и левия бъбрек,множество охлузвания и контузноразсъкни рани по главата,тялото и левия долен крайник.Смъртта на М.И. се дължи на комбинирана травма на главата и гръдния кош,довела до множество счупвания на кости с последвали контузии и разкъсвания на жизнено важни органи/малък мозък,бял и черен дроб/,несъвместими с живота.Опасните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и удар от такива със значителна сила и е възможно да са се получили при станалото ПТП.СОС е приел,че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Б. Д. при условията на непредпазливост,тъй като той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но като правоспособен водач е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,тъй като,ако беше се съобразил с горепосочените правила за движение по пътищата и ги беше спазил,не би предизвикал настъпването на ПТП.Причината за настъпването на ПТП е несъобразяването на Б. Д. с правилата за движение по пътищата.

Вещото лице по назначената САТЕ инж.А. К. в заключението си твърди,че преди ПТП и двата автомобила са се движели по сух,асфалтиран,почти хоризонтален пътен участък.Времето е било ясно,не е имало мъгли,видимостта е била нормална,при дневна осветеност.Преодолявали са последователно,сравнително леки завои,като не е съществувала пряка видимост между тях.Товарният автомобил “****” се е движел в посока от разклон Черна към Г.А. със скорост около 55-60км./ч,а лекият автомобил “****” се е движел в посока Г.А. към разклон Черна със скорост около 30км./ч.Предстояло е преминаване на десен за товарния автомобил завой при скрита за него видимост към края на завоя.При навлизането в завоя товарния автомобил се е движел с надкритична скорост за завоя/която е около 47км./ч/,при което се е получило странично поднасяне,от което левите гуми на товарния автомобил са оставили ясни следи от страничното приплъзване.Най-вероятно при това поднасяне,водачът на товарния автомобил Б. Д. е задействувал спирачната система на автомобила,при което товарния автомобил е навлезнал в лентата за насрещно движение.Това се потвърждава и от признанията на Д. по наказателното дело.Ако се приеме,че ширината на пътната лента за движение на лек автомобил “ВАЗ” е около 3м,то навлизането на товарния автомобил в насрещната лента за движение,около мястото на сблъсъка е около 1.2м,спрямо описаните и оставени следи от приплъзване.При насрещния удар между двата автомобила е имало застъпване на предните им части в границите на около 20-50см,при което товарния автомобил е спрял движението на лекия автомобил,върнал го е назад,избутвайки го към мантинелата до запъването му в нея,след което се е отклонил надясно.След което е пресякъл диагонално пътното платно надясно,спрямо своята посока на движение и чрез удар се е спрял в десния пътен скат.Поради малкото разстояние между автомобилите в момента на възникване на опасността-навлизането на товарния автомобил в лентата за движение на лекия автомобил,ударът между тях е бил непредотвратим и неизбежен.Непосредствено преди удара и двамата водачи на автомобили не са имали време и техническа възможност да избегнат сблъсъка и вредоносния резултат.И в двете посоки за движение,в близост до мястото на удара,са били поставени пътни знаци В26,с ограничение на скоростта до 50км./ч,както и предупредителни пътни знаци А1 и А2,поради предстоящ остър и скрит завой.По пътното платно,в зоната на завоя и непосредствено след нето не е имало хоризонтална маркировка.Независимо от това средата на пътя е била ясно различима чрез технологична фуга между двете ленти,образувана при асфалтирането на пътното платно.След мястото на удара между автомобилите има непрекъсната разделителна линия върху пътното платно.Нямало е други движещи се коли и в двете посоки.На лекия автомобил “*****” с рег.№***** е бил монтиран предпазен колан на мястото на водача.Това се вижда и от снимките на автопроизшествието.По сведения на разпитаните свидетели на ДП,водачът М. И. преди ПТП е бил с поставен обезопасителен предпазен колан.На снимковия материал се вижда,че средната лява колона,там,където е монтирана горната опорна точка на обезопасителния колан на водача,в резултат на удара е изместена силно назад и в посока наляво на автомобила,което може да е довело до откъсването му от втората опорна точка-в областта на ръчната спирачка.Вещото лице твърди,че съществува протокол за техническото състояние на товарния автомобил,съставен един ден след ПТП,заедно с разпечатка от стенд за проверка на спирачната му система.Заключението е,че товарния автомобил “Мерцедес” е бил технически изправен,с изключение на елементите,деформирани или счупени по време на ПТП.Товарният автомобил е изминал на собствен ход 40км до Г.С..

Съдът възприема заключението на вещото лице по САТЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

Не се спори между страните по делото,че ищцата Г. Д. С. е била във фактическо брачно съжителство с починалия при ПТП М.М.И. 18години.Видно от удостоверение за раждане№*****год.,издадено от ОбщинаГ.М. ищцата Т. М. К. е дъщеря на покойния М.М.И. и ищцата Г. Д. С..Видно от удостоверение за раждане№*****год.,издадено от ОбщинаГ.М.ищецът Г. Г. С. е син на Г. Д. С.,с баща неизвестен.

По делото са разпитани свидетелите Т. Д. К.-майка на починалия М.М.И. и З.А. К..Свидетелката Т. К. твърди,че ищцата Г. С. е нейна снаха,Т. и е внучка,а Г.,макар и да не е роден син на М.И.,тя приема за свой внук.Свидетелката живее в Г.З.,а семейството е живяло в Г.М.,но често ги е посещавала,ето защо има впечатления как са живели.Това бил втори брак за Г.,но живеели много добре с М.,привързани били един към друг.Преди смъртта на М. и двамата се грижели за децата.Свидетелката твърди,че е гледала внукът Г.,докато тръгне на училище,защото Г. родила малката Т. и трябвало да се грижи за нея.Ето защо приема Г. за неин внук,нищо,че няма родствена връзка с него,той е бил винаги част от семейството и М. не е правел разлика между децата.Твърди,че на Г. С. смъртта на М. се е отразила много зле,два месеца не излизала от дома си,искала да се самоубие.Дори идвал психиатър от Г.С. да я прегледа и тогава разбрала за заболяването.Внучката Т. също много зле приела смъртта на баща си.Тя искала да учи в английската гимназия в Г.С.,но след смъртта на М.,поради липсата на финансови средства,била принудена да продължи образованието си в Г.М..Синът Г. също искал да учи,но след смъртта на М. бил принуден да работи,за да помага за издръжката на семейството.Работил в строителството в с.Б.,ходил да работи и в А. по 2-3месеца на година.Нямало друга работа,нямало кой друг да издържа семейството.Твърди,че М. никога не е делил децата,никога не е казвал,че Г. е доведено дете,дори хората не знаели,че не е негов роден син.След смъртта на М.,Г. била много зле,приемала медикаменти за по 30-40лв. на месец.Тя се страхува да се качва в автомобил,дори не искала да ходи в З..Основно синът и М.И. се е грижел за семейството,като е работел на 4-5места.А сега само внучката Т. получава пенсия 145лв.Свидетелката З.К. твърди,че познава Г. и М.,тъй като живее наблизо в Г.М.,на същата улица.С Г. били приятелки и комшийки.Ходели си на гости,ето защо има впечатление от живота на семейството.Преди да почине М.,те били много добро семейство,не са се карали.Г. се хвалела,че М. много я уважава,обичали се.М.И. бил много работлив човек,не пиел,издържал цялото семейство,като работел в рудника на “****”,а също така събирал гъби,желязо,допълнително винаги си изкарвал по нещо.Г. тогава не е работила.Много добре си живеели.След смъртта на М.И.,Г. била съсипана,изпаднала в нервна криза,само плачела и треперела.Била като “превъртяла”.Тогава и изписали антидепресанти,които продължава да приема и досега.Постоянно била на успокоителни,не искала да излиза навън сама и да се храни.Сега не се качва в кола,ако няма някой друг с нея,тъй като много я е страх.След смъртта на М. синът Г. не могъл да продължи да учи и отишъл да работи,а дъщерята Т.учи в Г.Мадан.Живеят много зле с около 150лв. месечно,а имат и кредит да връщат.Г. ходи да работи,където я викнат.Децата са станали по-затворени след смъртта на баща им,по-умислени,не са спокойни,нямат пари за всичко и са принудени да се лишават от всичко.На Г. при катастрофата и бил счупен пръста на ръката и го гипсирали.

Ищцата Г. С. представя доказателства за причинените и при ПТП вреди,както следва:епикриза,издадена на 8.VІ.2007год. от М.”П..Д. К.Ч.”Г.М.,от която се установява,че Г. С. е постъпила на 5.VІ.2007год. с комоцио церебри,получена при автомобилна злополука,с краткотрайна загуба на съзнанието.Оплаквала се от главоболие,гадене и повръщане.Изписана е на 8.VІ.2007год.След което е установено,че има счупване на палеца на лявата ръка и е издаден болничен лист№*****год.,както и болничен№*****год.От удостоверението,издадено на 19.VІ.2008год. от ”В.-В.Ц.”Г.С. се установява,че Г. Д. С.,ЕГН* всеки месец получава сероксат от 30таблетки от 10.VІ.2007год. и ривотрил по 0.5мг за лечение.От служебна бележка изх.№****год.,издадена от директора на ДБТГ.М. се установява,че Г. Д. С. за времето от 1.І.1990год. до 3.ІV.2009год. е регистрирана като търсеща работа в БТГ.М.,за посочените периоди.По трудов договор№****год.,сключен между ОбщинаГ.М. и Г. С.,последната е работила като домашен помощник за една година до 31.ХІІ.2008год.С писмо изх.№******год. на ТД на НАПГ.П. офис С. са представени доказателства за периодите,през които Г. С. и Г. С. са работили,какво са работили и върху какви трудови възнаграждения са осигурявани.А от справка№****год. се установява,че Т. М. И. е била ученичка в VІІІклас през учебната 2008/2009год. в СОУ”****”Г.М..

Вещото лице по назначената СПЕ Д. Б. К. в заключението си твърди,че Г. Д. С. страда от “декомпенсация със страхово-тревожно-депресивна симптоматика,затегнат ход на протичане”.По този повод е консултирана от психиатър от 5.VІ.2007год. и провежда медикаментозно лечение със Сероксат-цена от 16.22лв. за 1месец и Ривотрил-цена от 7.14лв. за 1месец.Общата стойност на едномесечно лечение е 23.36лв. по сведение на аптека”****” в М.ц. Г.С. от месец май 2010год.Твърди,че С. е психомоторно напрегната,подчертано емоционално лабилна.Спонтанно репродуцира психотравмената ситуация,към която продължава да бъде емоционално и психически ангажирана.Персистира хиподистимия,психогенни прилошавания,с характер на панически кризи с богата вегетативна симптоматика.Г. С. не е фамилно обременена с психични заболявания,с нормална разновидност на интелектуално развитие.Преди около 7години,след заболяване на майка и от злокачествено заболяване,консултирана от психиатър по повод страхово-тревожна симптоматика и лекувана амбулаторна,след което била добре и преустановила терапията.От две години,вследствие преживяния инцидент-ПТП на 5.VІ.2007год. и настъпилата смърт на М.И.,се регистрира изразено по тежест влошаване на психичното и състояние със страхово-тревожна-депресивна симптоматика,със затегнат ход на развитие,въпреки редовно провежданата терапия.Касае се за психично разстройство,провокирано от отрицателни психологични и социални житейски събития,поддържано от особеностите на личната и структура,с нейните биологични и характерови особености.Налице е центриране на мислите и преживяванията около претърпяното ПТП,с изразена емоционална и поведенческа ангажираност.Вещото лице твърди,че рецепта за Ривотрил се издава в два екземпляра-един остава при лекарят,който издава рецептата и се отчита в РЦЗ,а другият остава при фармацевта,който дава лекарството.Рецепта за Сероксат се издава за 6месеца и остава при фармацевта.Ищцата е провеждала лечение с тези два медикамента от 5.VІ.2007год.-датата на претърпяното ПТП и досега.

Вещото лице по назначената СМЕ Д. Н. С.-старши лекар в “Т. О.” на М.”Д. Б. Ш.АДГ.С. в заключението си твърди,че при ПТП,настъпило на 5.VІ.2007год. на лицето Г. Д. С. е причинена черепно-мозъчна травма с диагноза:комоцио церебри,придружено с очен хематом,оток в областта на устните и множество кървящи рани по лицето от нараняващи парченца стъкла.При последващ преглед на 11.VІ.2007год. е установено счупване на първи лъч на лява длан-в главата на метакарпалната кост.Наложена и е гипсова имобилизация за 35дни и уредена временна нетрудоспособност за 37дни,след което е ползувала платен годишен отпуск.След свалянето на гипса ищцата е имала слабост при захват,без да има затруднения при обслужването.Има лека деформация в карпо метакарпалната става на левия палец на дланта,без ограничения на движенията в същата.Срокът за излекуване на черепно-мозъчната травма е около 30дни,а на счупването на палеца на лявата длан-около 30-40дни.След настъпилите травматични увреждания ищцата е търпяла болки,които са се характеризирали със значителна сила и интензитет в първите дни на травмата,а впоследствие са намалели.Към момента не съществува опасност за здравето на ищцата.Комоциото е функционално нарушение,което не оставя трайни последици от травмата.В момента ищцата не приема никакви медикаменти,както за черепно-мозъчната травма,така и за счупения палец на лява длан.Обслужва се свободно и може да изпълнява задълженията си.

Съдът възприема заключенията на вещите лица по назначените и изслушани СПЕ и СМЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвени,както и неоспорени от страните по настоящето дело.

Безспорно се установява по делото,от представената застрахователна полица№*******год.,издадена от ЗК”Л. И.АДГ.С.,която е валидна до 10.VІІІ.2007год. и издаденият контролен талон от застрахователя на автомобила,че е извършена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на товарен автомобил “****” с рег.№****,собственост на ответника „.ЕООДГ.А..Установява се/от представения трудов договор№*****год./,че ответникът Б. М. Д./който е причинил процесното ПТП на 5.VІ.2007год./ е работел по трудово правоотношение с ответника „.ЕООДГ.А. на товарен автомобил “**** с рег.№*****.Ето защо с уведомление от 7.ХІ.2007год. „.ЕООДГ.А.,представлявано от управителят Н. Я.А.,в качеството на застраховано дружество,на основание чл.224ал.1 КЗ уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.Твърди,че уведомлението е подадено в законоустановения 7дневен срок,след като в съдебно заседание на 6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. по описа на СОС,узнал,че пострадалите лица и техните законни наследници са предявили граждански искове за причинени неимуществени и имуществени вреди,общо в размер на 332 900лв. срещу прекият причинител на щетата Б. Д.,срещу работодателят му „.ЕООДГ.А. и срещу застрахователят ЗК”Л. И.АДГ.С.,но те не са били приети за разглеждане в наказателния процес,поради нередовности на исковите молби,както и за да не се отлага наказателното дело,поради установяване на сложната фактическа обстановка по тях.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са при условие на евентуално пасивно субективно съединяване искове за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди,причинени на ищците от внезапно настъпилата смърт на М.М.И. при ПТП на 5.VІ.2007год. предизвикано от ответника Б. М. Д.,като главните искове са предявени срещу ответника ЗК”Л. И.АДГ.С. на основание чл.226ал.1 КЗ,в качеството му на застраховател по застраховка “гражданска отговорност” по валидно сключен договор за застраховка с „.ЕООДГ.А..Отговорността на този ответник е договорна.Против вторият ответник „.ЕООДГ.А. исковете са предявени на основание чл.49 ЗЗД като евентуални-в случай,че съдът не намери за основателни и допустими главните искове срещу ЗК”Л. И.АДГ.С..Отговорността на този ответник е гаранционно обезпечителната отговорност на работодателя за вреди,причинени от работника при и повод изпълнение на възложената му работа.Срещу третият ответник и пряк причинител на вредите Б. М. Д. исковете са с правно основание чл.45 ЗЗД и са предявени при условие на евентуалност-ако съдът счете,че предявените и срещу втория ответник искове са недопустими или неоснователни.Освен това ищцата Г. Д. С. уточнява,че претендира за обезщетение за причинените и лично неимуществени вреди,представляващи претърпени болки и страдания от ПТП на 5.VІ.2007год.,от които за комоцио церебни-1 000лв.,за счупения палец на лявата ръка-2 000лв. и за влошаване на психичното и здраве и стрес в момента на произшествието-5 000лв.

Ищците твърдят,че на 5.VІ.2007год. при ПТП,предизвикано от ответника Б. М. Д. е починал наследодателят им М.М.И..Смъртта на общият им наследодател им е причинила мъка,болки и страдания,за които претендират обезщетения за неимуществени вреди,както следва:за ищцата Г. С.-30 000лв.,за ищцата Т. М. И.,със съгласието на нейната майка Г. С.-50 000лв. и за ищецът Г. Г. С.-30 000лв.Ищцата Г. С. претендира обезщетение за неимуществените вреди,които са и причинени при ПТП на 5.VІ.2007год.,както следва:за причиненото комоцио церебри-1 000лв.,за счупването на палеца на лявата ръка-2 000лв. и за влошаване на психичното и здраве и стрес в момента на произшествието-5 000лв.,както и обезщетение за причинените и имуществени вреди от ПТП,в размер на 1 000лв. за проведеното и провеждащо се лечение.Всички обезщетения се претендират ведно със законните лихви,считано от датата на увреждането,която е 5.VІ.2007год./когато е претърпяно ПТП/ до окончателното им изплащане.

Ответникът ЗК”Л. И.АДГ.С. прави възражение,че пострадалият М. И.е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат,тъй като не е поставил обезопасителен колан.Ето защо иска съдът да приложи разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение,като определи процента на съпричиняване на вредите от самият пострадал.Прави същото възражение и за ищцата Г. С.,но съдът на основание чл.159ал.2 ГПК го остави без разглеждане,като несвоевременно направено-едва в последното пето съдебно заседание по делото,а не с писмения отговор на исковата молба или в първото по делото съдебно заседание.Безспорно е установено/с влязлата в сила присъда№47/6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. на СОС и от самопризнанието на подсъдимия Б. Д./,че вината за настъпилото ПТП на 5.VІ.2007год. е само на водачът на товарния автомобил «*****» с рег.№ ***** Б. Д.,който е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20ал.1 и 2 ЗДвП и чл.15ал.1 ЗДвП,в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на водача на лекия автомобил «****» с рег.№****** М.И.и тежка и средни телесни повреди на Д.А..Липсват каквито и да са доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия М.И..Напротив-както посочили свидетелите по НОХД№71/2007год. на СОС,така и от заключението на САТЕ се установява,че водачът на лек автомобил «****» с рег.№***** М.М.И.е поставил обезопасителен колан,но в резултат на удара с товарния автомобил «****» при ПТП,средната лява колона,там,където е монтирана горната опорна точка на обезопасителния колан на водача,е изместена силно назад и в посока наляво на автомобила,което е довело до откъсването му от втората опорна точка-в областта на ръчната спирачка.Съдът счита за неоснователно възражението на ответника,че следва да се приложи хипотезата на чл.51ал.2 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди,тъй като пострадалият М.И. е допринесал за настъпването на вредоносния резултат при ПТП на 5.VІ.2007год.,като не е поставил обезопасителен колан.Действително съгласно чл.51ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.Но от влязлата в сила присъда№47/6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. на СОС и от заключението на САТЕ се установява,че пострадалият М.И.е поставил обезопасителен колан при управление на автомобила,като от ударът при ПТП втората опорна точка на обезопасителния колян била счупена.Ответникът ЗК”Л. И.АДГ.С. не ангажира никакви доказателства,с които да докаже,че М. И. не е поставил обезопасителен колан.Ето защо съдът счита,че не е доказано по делото пострадалият М.М.И.да е съпричинил вредоносния резултат при ПТП на 5.VІ.2007год.,предизвикано от Б. Д..Т.е. липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия наследодател на ищците по делото.Възражението на ответника ЗК”Л. И.АДГ.С. е неоснователно и недоказано в този смисъл.

Предявените искове с правно основание чл.226ал.1 КЗ срещу ответника ЗК”Л. И.АДГ.С. са основателни и частично доказани,по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.226ал.1 КЗ увреденият,спрямо който застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка «гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован,спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.Или прякото право срещу застрахователя възниква само,доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.Застрахователят,като пряко задължено лице отговаря в този обем,в който отговаря и причинителят на щетата.Застраховани лица са собственикът на МПС,за което е налице застрахователен договор,както и всяко лице,което ползува автомобила на законно основание.Безспорно се установи по делото,че ПТП на 5.VІ.2007год. е причинено от ответника Б. М. Д.,с товарен автомобил «****» с рег.№****,собственост на ответника «****»ЕООДГ.А..Безспорно се установи/от представената застрахователна полица№*****год.,издадена от ЗК”Л. И.АДГ.С.,която е валидна до 10.VІІІ.2007год. и издаденият контролен талон от застрахователя на автомобила/,че е извършена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на товарен автомобил “****” с рег.№*****,собственост на ответника „.ЕООДГ.А..Установи се/от представения трудов договор№*****год./,че ответникът Б. М. Д./който е причинил процесното ПТП на 5.VІ.2007год./ е работел по трудово правоотношение с ответника “*****”ЕООДГ.А. на товарен автомобил “********.Ето защо с уведомление от 7.ХІ.2007год. „.ЕООДГ.А.,представлявано от управителят Н. Я. А., в качеството на застраховано дружество,на основание чл.224ал.1 КЗ уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.Уведомлението е подадено в законоустановения 7дневен срок,след като в съдебно заседание на 6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. по описа на СОС,застрахованото дружество „.ЕООДГ.А. е узнало,че пострадалите лица и техните законни наследници са предявили граждански искове за причинени неимуществени и имуществени вреди,общо в размер на 332 900лв. срещу прекият причинител на щетата Б. Д.,срещу работодателят му „.ЕООДГ.А. и срещу застрахователят ЗК”Л. И.АДГ.С..Не се спори между страните по делото,че прекия причинител на вредата-смъртта на М. И. при ПТП на 5.VІ.2007год.,Б. М. Д. следва да носи отговорност за причинените вреди по чл.45 ЗЗД.Съгласно чл.300 ГПК за настоящия граждански съд,който разглежда гражданско правните последици от деянието,влязлата в сила присъда№47/6.ХІ.2007год. по НОХД№71/2007год. на СОС е задължителна относно това,извършено ли е деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Фактическият състав на непозволеното увреждане,съгласно чл.45 ЗЗД,е сложен и включва деяние,противоправност на деянието,вреда,причинна връзка между деянието и вредата и вина.В случая с влязлата в сила присъда на наказателния съд безспорно е доказано,че ПТП на 5.VІ.2007год. е извършено,че то е противоправно и че вина за него има ответника Б. Д..А от събраните по НОХД№71/2007год. на СОС доказателства и самопризнанието на прекия причинител на вредата-Б. Д.,безспорно се установи,че в резултат на ПТП на 5.VІ.2007год. по непредпазливост е причинена смъртта на водачът на лек автомобил “****” с рег.№***** М.М.И.-наследодател на ищците по делото,както и причинната връзка между това деяние и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Ищците претендират обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди-болки и страдания,причинении от внезапната смърт на М.М.И. при ПТП на 5.VІ.2007год.,а ищцата Г. С. претендира обезщетение и за лично причинените и неимуществени и имуществени вреди от ПТП на 5.VІ.2007год..При увреждане на здравето или на телесната цялост,при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,лицата претърпяват болки и страдания-физически и душевни.В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко,което съставлява лишаване на увредения от радостите,които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност.Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на живота,страдания,болки,неудобства,досада от бездействието и физическото безсилие,чувството за непълноценност,за нереализиране.С други думи пострадалия е принуден да изживее отрицателни емоции,лишен е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот,да се радва на живота,така,както може да се радва един здрав човек.Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди.Това са вреди,които нямат стойностно изражение,които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.Законодателят изхожда от разбирането,че макар и несъизмерими,тези вреди следва да бъдат възмездени.Макар и да не могат да се определят точно,желателно е пострадалият да получи известна сума,която да замести и облекчи болките и страданията му.Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен,а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.

Първият спорен въпрос е дали ищците са активно легитимирани да предяват исковете по чл.226ал.1 КЗ,с които претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на М.М.И.,настъпила при ПТП на 5.VІ.2007год.Активно легитимирани да предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди,причинении от смъртта на едно лице,са лицата,които поради родствени или близки отношения с починалия действително са претърпели душевни болки и страдания.Според ППВС№4/1961год.,потвърдено с ППВС№2/1984год. при смърт съдът определяя кръга на легитимираните лица по справедливост,а това са съпругът,низходящите и възходящите,като този кръг не може да бъде увеличен.Но с ППВС№5/1969год. ВС допълни горепосоченото постановление и призна право на обезщетение на неимуществени вреди и на отгледано,но неосиновено дете,съответно на отглеждащия го,ако единият от тях почине вследствие на непозволено увреждане,както и на лицето,което е съжителствувало на съпружески начала с починалия от непозволеното увреждане,без да е бил сключен брак.Въпросът за кръга на оправомощените лица следователно зависи от фактическото отношение,което е съществувало между починалия и този,който е претърпял неимуществени вреди,от фактическите отношения преди непозволеното увреждане,а не от правните връзки.Ето защо лице,което е прекарало дълги и щастливи години съвместно с пострадалия,също търпи душевни страдания при неговата загуба,независимо от отсъствието на правна връзка между тях.По гореизложените съображения и съобразявайки се с ППВС№5/1969год.,което е задължително за съдилищата,СОС счита,че ищцата Г. Д. С. е активно легитимирана да предяви иск за обезщетение на неимуществените вреди,които са причинени от смъртта на М. М. И.,с когото е живяла във фактическо брачно съжителство близо 18години.Ищцата Т. М. И. е активно легитимирана да предяви иск за обезщетение за неимуществените вреди,които са причинении от смъртта на баща и М.М. И..А ищецът Г. Г. С. е активно легитимиран да предяви иск за обезщетение за неимуществените вреди,причинени му от смъртта на М.М.И.,който го е отгледал като свое дете,макар и да не го е осиновил.

Другият спорен въпрос е причинени ли са неимуществени вреди на ищците от смъртта на М.И..Неимуществена вреда е причинена,когато увреждането е засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия.Деянието на деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху психиката на увредения-например последния да е изпитал силен страх,смущение и пр.,от които му е трудно да се освободи.Но най-често неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-увреждания на тялото,на материята,които рефлектират върху психическия и преди всичко емоционален свят на увредения.В настоящият случай при ПТП на 5.VІ.2007год. е настъпила смъртта на М.М.И.,която е причинила душевни болки и страдания,мъка от загубата на близкия човек-съпруг и баща.При определяне на размера на обезщетението съдът изхожда от общественото разбиране за справедливост,залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,към момента на постановяване на решението,което разбиране е обусловено от икономическата конюктура в страната,при отчитане на възрастта на увредения,вида и характера на претърпените болки и страдания.

Предявеният от ищцата Т. М. И.,със съгласието на нейната майка Г. Д. С. иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,причинени от смъртта на баща и М.И.,е основателен и частично доказан до размер на 40 000лв.Ищцата Т. И. е дъщеря на пострадания М. И.,родена на *****год.Тя понесла тежко загубата на баща си,който бил нейната морална и материална опора в живота.След смъртта му тя не е могла да продължи образованието си в английската гимназия в Г.С.,а продължила обучението си в Г.М..Станала по-затворена,замислена.При определяне на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД,съдът взе впредвид общественото разбиране за справедливост,към момента на постановяване на решението,което разбиране е обусловено от икономическата конюктура в страната,сравнително младата и възраст-16години,вида и характера на преживените от нея душевни страдания от загубата на бащата,както и обстоятелството,че тя ще отрасне без бащина грижа и защита.За разликата от 40 000лв. до 50 000лв. предявеният иск по чл.226ал.1 КЗ ще следва да се отхвърли от съда,като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск от ищеца Г. Г. С. за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30 000лв.,причинени от смъртта на М. М.И.,който не е роден негов баща,но го е отгледал като син,е основателен и частично доказан до размер на 25 000лв.Безспорно се установи по делото,от разпита на свидетелите Т. К.-майка на починалия М.И.и З.К.-съседка на семейството,че пострадалия М.М. И. е отгледал Г. С. като свой син.Той не е правил разлика между децата,дори хората не са знаели,че Г. не е негов роден син.Свидетелката Т. К. дори го счита за свой роден внук,макар нейния син М.И.в да не е негов роден баща.От събраните по делото доказателства се установява,че ищците са живели като задружно семейство,дълги и спокойни години.Поради което и Г. С. търпи душевни страдания от загубата на М. И.,който го е отгледал като роден баща,макар и да не го е осиновил.При определяне на обезщетението съдът се съобрази с изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливост,с младата възраст на ищеца,с вида и характера на преживените от нето страдания от загубата на близък човек,който ще отрасне без морална опора и житейска подкрепа от покойния,който го е отгледал като роден баща.За разликата от 25 000лв. до 30 000лв. предявеният иск по чл.226ал.1 КЗ ще следва да се отхвърли от съда,като неоснователен и недоказан.

Предявеният от ищцата Г. Д. С. иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30 000лв.,причинении от смъртта на М. И.,с когото е живяла във фактическо брачно съжителство,съдът счита за основателен и частично доказан до размер на 25 000лв.Безспорно се установи по делото,че ищцата Г. С. и пострадалия М.И.са живели във фактическо брачно съжителство близо 18години.От свидетелските показания на Т. К. и З. К. се установява,че семейният им живот бил щастлив.Двамата изпитвали обич и уважение един към друг,в семейството нямало кавги.Пострадалият М.И. работел в «****»АДГ.М.,като началник смяна и осигурявал издръжката на семейството.Получавал доходи и от други дейности-събиране на гъби,желязо и пр.От събраните писмени доказателства се установява,че ищцата Г. С. била близо 9години от съвместния им живот безработна.Ето защо смъртта на М. И. е причинил силни душевни страдания на ищцата.От заключението на СПЕ се установи,че ищцата Г. С. страда от изразено по тежест влошаване на психичното и състояние със страхово-тревожна-депресивна симптоматика,със затегнат ход на развитие,въпреки редовно провежданата терапия.Касае се за психично разстройство,провокирано от отрицателни психологични и социални житейски събития,поддържано от особеностите на личната и структура,с нейните биологични и характерови особености.Налице е центриране на мислите и преживяванията около претърпяното ПТП,с изразена емоционална и поведенческа ангажираност.За разликата от 25 000лв. до 30 000лв. предявеният иск по чл.226ал.1 КЗ ще следва да се отхвърли от съда,като неоснователен и недоказан.

Ищцата Г. Д. С. е предявила и искове за обезщетение за причинените и лично неимуществени вреди,представляващи претърпени болки и страдания от ПТП на 5.VІ.2007год.,от които за комоцио церебни-1 000лв.,за счупения палец на лявата ръка-2 000лв. и за влошаване на психичното и здраве и стрес в момента на произшествието-5 000лв.Безспорно се установи по делото,че при ПТП на 5.VІ.2007год.,предизвикано от ответника Б. Д. по непредпазливост са причинени телесни увреждания на ищцата-комоцио церебри и счупване на палеца на лявата длан,както и влошаване на психическото и здраве.От заключението на СМЕ се установява,че при ПТП,настъпило на 5.VІ.2007год. на Г. Д. С. е причинена черепно-мозъчна травма с диагноза:комоцио церебри,придружено с очен хематом,оток в областта на устните и множество кървящи рани по лицето от нараняващи парченца стъкла.При последващ преглед на 11.VІ.2007год. е установено счупване на първи лъч на лява длан-в главата на метакарпалната кост.Наложена и е гипсова имобилизация за 35дни и уредена временна нетрудоспособност за 37дни,след което е ползувала платен годишен отпуск.След свалянето на гипса ищцата е имала слабост при захват,без да има затруднения при обслужването.Има лека деформация в карпо метакарпалната става на левия палец на дланта,без ограничения на движенията в същата.Срокът за излекуване на черепно-мозъчната травма е около 30дни,а на счупването на палеца на лявата длан-около 30-40дни.След настъпилите травматични увреждания ищцата е търпяла болки,които са се характеризирали със значителна сила и интензитет в първите дни на травмата,а впоследствие са намалели.Към момента не съществува опасност за здравето на ищцата.Комоциото е функционално нарушение,което не оставя трайни последици от травмата.В момента ищцата не приема никакви медикаменти,както за черепно-мозъчната травма,така и за счупения палец на лява длан.Обслужва се свободно и може да изпълнява задълженията си.А от заключението на СПЕ се установява,че ищцата страда от “декомпенсация със страхово-тревожно-депресивна симптоматика,затегнат ход на протичане”.Съдът счита,че ще следва да уважи изцяло предявените искове за обезщетение на причинените на ищцата при ПТП на 5.VІ.2007год. неимуществени вреди-болки и страдания,от които за счупването на палеца на лявата ръка-2 000лв.,за причиненото комоцио церебри-1 000лв. и за влошаването на психичното здраве-5 000лв.От представените епикриза и болнични листове,както и от заключенията на СМЕ и СПЕ безспорно се установява,че при ПТП на 5.VІ.2007год. Г. Д. С. е получил травматични увреждания-комоцио церебри,счупване на палеца на лявата ръка и влошаване на психичното здраве.При тези травматични увреждания,ищцата е изпитвала силни болки и страдания,а влошаването на психичното и състояние със страхово-тревожна-депресивна симптоматика,със затегнат ход на развитие,продължава и досега,въпреки редовно провежданата терапия.Въпреки,че палеца на лявата длан е зарастнал,ръката има по слаб обхват отпреди и това положение ще остане за в бъдеще.Тъй като не е била подготвена за ПТП,на ищцата е нанесена и психична травма,която е дала отражение,както през време на претърпяната злополука,така и след това.Първоначално ищцата изпитвала страх да влезе в автомобил,не желаела да излиза от дома си,а сега се вози в автомобил само в присъствието на други лица,при силно напрежение и стрес.Психическата травма,придружена със смъртта на съпруга и,се отразили и върху самочувствието на ищцата.Ето защо съдът сумите,които съдът присъди в пълен размер като обезщетение за неимуществените вреди,е справедлив еквивалент за причинените и болки и страдания,от получените травматични увреждания,с последици за цял живот.

Присъдените от съда обезщетения за неимуществени вреди ще следва да се изплатят на ищците,ведно със законните лихви върху сумите,считано от датата на увреждането-5.VІ.2007год.,когато е претърпяно ПТП,предизвикано от ответника Б. Д.,до окончателното им изплащане.Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение на вреди произтича от сключения застрахователен договор,а не от непозволено увреждане.Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,при които отговаря самият причинител на вредите.Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84ал.3 ЗЗД,законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането,а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение.В този смисъл е и Решение№45/15.ІV.2009год. по т.д.№525/2008год. на ІІт.о. на ТК на ВКС.

Неоснователен и недоказан е предявеният иск по чл.226ал.1 КЗ на ищцата Г. Д. С. за присъждане на обезщетение в размер на 1 000лв.,за причинените и имуществени вреди за проведеното и провеждащо се лечение,ведно със законните лихви върху него,считано от 5.VІ.2007год. до окончателното изплащане.Ищцата не представи никакви писмени доказателства,че действително е извършила разходи за медикаментозно лечение и че то продължава и понастоящем.Въпреки,че вещото лице по СПЕ сочи,че ищцата провежда лечение с Ривотрил и Сероксат,това обстоятелство не бе подкрепено с касови бележки за закупените медикаменти и копия от рецептите за тези медикаменти.Поради което съдът ще следва да отхвърли изцяло предявеният иск,като неоснователен и недоказан.

Тъй като съдът прие предявените искове с правно основание чл.226ал.1 КЗ за процесуално допустими и основателни и ги разгледа по същество,то не следва да се разглежда по същество предявените при условие на евентуалност искове с правно основание чл.49 ЗЗД срещу ответника “*****”ЕООДГ.А. и предявените при условие на евентуалност искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу ответника Б. М. Д..

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответника ЗК”Л. И.АДГ.С. да заплати на ищцата Г. С. съдебните разноски по водене на делото в тази съдебна инстанция,съобразно уважената част от исковете, в размер на 164.70лв.

Ще следва да се осъди ответникът ЗК”Л. И.АДГ.С. да заплати по сметката на Смолянски окръжен съд дължимата ДТ в размер на 3 920лв. върху уважената част от предявените искове.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищцата Г. С. да заплати на ответника Б. Д. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 000лв.

На основание гореизложеното и чл.226ал.1 от Кодекса за застраховането Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. “Л. И.АДГ.С.,ЕИК*****,представлявана от изпълнителният директор С. С. да заплати на Г. Д. С.,ЕГН* от Г.М.,ул.”*****”№**** сумата 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди-болки и страдания,вследствие смъртта на съпругът и М.М.И. при ПТП на 5.VІ.2007год.,предизвикано от ответника Б. М. Д.,сумата 1 000лв./хиляда лева/,представляваща обезщетение за неимуществените вреди,от причиненото и при ПТП на 5.VІ.2007год. комоцио церебри,сумата 2 000лв./две хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществените вреди,от причиненото и при ПТП на 5.VІ.2007год. счупване на палеца на лявата ръка,сумата 5 000лв./пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществените вреди,причинени и от влошаване на психичното и и здраве и стрес в момента на ПТП на 5.VІ.2007год.,ведно със законните лихви върху сумите,считано от 5.VІ.2007год. до окончателното им изплащане и 164.70лв./сто шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/,съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от предявените искове.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. С.,ЕГН* от Г.Мадан срещу ЗК”Л. И.АДГ.С. иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди,причинени от смъртта на съпругът и М.М.И. за разликата от 25 000лв. до 30 000лв. и иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,в размер на 1 000лв. за проведеното и провеждащо се лечение вследствие на ПТП на 5.VІ.2007год.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ!

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. “Л. И.АДГ.С.,ЕИК*****,представлявана от изпълнителният директор С.С. да заплати на Т. М. И.,ЕГН*,със съгласието на нейната майка Г. Д. С.,от Г.М.,ул.”*****”№*** сумата 40 000лв./четиридесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществените вреди,причинени от смъртта на баща и М.М.И. при ПТП на 5.VІ.2007год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 5.VІ.2007год. до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. М. И.,ЕГН*,със съгласието на майка и Г. Д. С. срещу ЗК”Л. И.АДГ.С. иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди за разликата от 40 000лв. до 50 000лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. “Л. И.АДГ.С.,ЕИК****,представлявана от изпълнителният директор С.С. да заплати на Г. Г. С.,ЕГН* от Г.М.,ул.”*****”№***** сумата 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществените вреди,причинени му от смъртта на М.М.И.,който го е отгледал като роден син,при ПТП на 5.VІ.2007год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от 5.VІ.2007год. до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Г. С.,ЕГН* от Г.Мадан срещу ЗК”Л. И.АДГ.С. иск с правно основание чл.226ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за разликата от 25 000лв. до 30 000лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. “Л. И.АДГ.С.,ЕИК*****,представлявана от изпълнителният директор С.С. да заплати по сметката на С. окръжен съд дължимата ДТ в размер на 3 920лв./три хиляди деветстотин и двадесет лева/ върху уважената част от предявените искове

ОСЪЖДА Г. Д. С.,ЕГН* от Г.М. да заплати на Б. М. Д.,ЕГН* от Г.А. съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 1 000лв./хиляда лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: