|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
04.02.2019г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и осми януари |
две |
||||||||||||
|
хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
5612 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на Р.П.В.- К. срещу решение от 15.12.2017г. на
СРС, 140 състав, постановено по гр.д. № 48451/17г., с което
срещу нея са уважени искове по
чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ.
Жалбоподателят твърди, че
решението е неправилно. Твърди, че тя не
е клиент на „Т.С.“ ЕАД, както и че не е задължително такъв да бъде само собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Съдът се е позовал на чл.153, ал.1 от ЗЕ, но
не е обърнал внимание на разпоредбата на
пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Н е взел предвид и чл.64 от ОУ на ищеца и по този
начин не е приложил правилно материалния закон. Счита, че не е необходима
писмена форма на тези договори, но това не означава, че изобщо няма дотоворни отношения. В хода на процеса е установено, че
след сключване на договора за заем за послужване жалбоподателят е поискала
от „Т.С.“ ЕАД и дружеството се е
съгласило да я замени като клиент и е приела
за такъв П.С.. В по- късен момент ищецът едностранно и незаконосъобразно
е насочила претенциите си към нея.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението и постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове.
„Т.С.“ ЕАД не взема
становище по жалбата.
Третото лице помагач не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ и чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В предвидения от
закона срок ответникът е подал възражение. Ищецът твърди, че той е потребител на топлинна енергия като собственик
на ап.30, находящ се в гр.София, ж.к. „******.
Той е ползвал топлинна енергия за
периода 01. 05.2014г. до 30. 04. 2016г. и
продължава да дължи сумата от 2 477,
20 лв. за нея и лихва за забава в размер
на 432, 42лв. за периода 15.09.2014г. до
25.04.2017г., както и 56, 48 лв. такса за извършване на услугата дялово
разпределение и 12, 10 лв. лихва ва забава върху нея. Съгласно чл.150, ал.1 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през
процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът е използвал доставената топлинна енергия, видно от приложеното
извлечение от сметки. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се извършва по
системата на дялово разпределение при наличието на договор. Затова моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата 2 477, 20 лв. за нея и лихва за забава в размер на
432, 42лв. за периода 15.09.2014г. до 25.04.2017г., както и 56, 48 лв.
такса за извършване на услугата дялово разпределение и 12, 10 лв. лихва ва
забава върху нея. Претендират се законната лихва върху главницата от 10.05.2017г.
до окончателното й изплащане и разноски.
Въз основа на заявление от 10.05.2017г.,
депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение срещу ответника
за исковите суми.
По
делото е представен протокол от общото събрание на етажните собственици от
08.03.2001г. , с който е взето решение
за сключване на договор с третото лице помагач.
Такъв е сключен на 22.03.2001г. Към протокола е представен списък на етажните
собственици.
Не се спори, че Р. К.
е негово собственик, включително и за
исковия период. Със заявление – декларация, подписано от нея от 27.09.2005г.,
тя е поискала от ищеца да закрие партидата й за процесния имот, тъй като го е
преотстъпила на сина си.
В
доклада е прието за безспорно че за исковия период ищецът е предоставял
топлинна енергия за процесния имот на стойност 2 533, 68лв. и лихва за забава в размер на 444, 52 лв.,
както и че за процесния период ответникът е бил собственик на имота.
Представено
е решение на СРС по гр.д. № 17109/11г. между същите страни като по настоящото
дело.
Приети
са общи условия.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба и е оспорил исковете. Заявява, че на 06.07.2005г. тя и П. С.са
сключили договор за заем за послужване, с който последният е получил правото да ползва имота. С него той
се е задължил да заплаща всички разноски, включително и тези да топлинна
енергия. След месец 09.2005г. фактурите са издавани на името на П.С.. В по-
късен момент това е преустановено и отново са
изпращани на нейно име. Счита, че с
пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ под битов клиент следва да се разбира този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. С тази норма кръгът на лицата, потребители на топлинна енергия,
е бил разширен, а не се отнася само за собствениците и титулярите на вещно
право на ползване.
Към
отговора е представен договор за заем за
послужване, сключен на 06.07.2005г. с нотариална заверка на подписите.
В хода на процеса са приети и други писмени доказателства.
Събрани са гласни
доказателства.
Свидетелят Н. С.е снаха на
Р. К. заявява, че тя и семейството й живеят в процесното жилище
от 2005г. Негов собственик е Р. К.. Между нея и
съпругът на свидетеля е имало уговорка те да плащат всички разходи- ток, вода и парно. Свекърва й е отишла в „Т.С.“ ЕАД и е заявила това желание. Дружеството е сключило договор със съпруга на
свидетеля и от този момент са започнали да идват фактури на негово име. След
няколко години фактурите отново са
били с името на Р. К.. Те са поискали от
ищеца да уредят отношенията си, но това не е станало. Свидетелят заявява, че не
са платили процесните суми.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля като основаващи се на факти, които непосредствено е възприела, с изключение на частта, в която
твърди, че съпругът й е сключил договор с „Т.С.“ ЕАД, тъй като не се подкрепят
от другите събрани доказателства. Показанията съдът ги преценява при условията на чл.172 от ГПК.
Районният съд е уважил исковете изцяло.
Пред настоящата инстанция не
са ангажирани нови доказателства.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са искове по чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ и по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът по чл.422 от ГПК специален установителен иск. С него
разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от
длъжника. От тази възможност се е възползвала „Т.С.“ ЕАД. Подаването на
възражение по чл.414 от ГПК обуславя правния интерес за кредитора да предяви
положителния установителен иск за установяване на вземането срещу длъжника. С
него той търси защита за правото си на вземане чрез признаването на
съществуването му със сила на пресъдено нещо. Така се
постига и стабилизиране на заповедта за изпълнение, за да послужи тя като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника./ Р № 246/11.01.2013г. по т.д. №
1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р №
89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г. на ІV г.о.
на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
длъжникът Р. К., е подала възражение,
което обуславя правния интерес на ищеца да предяви установителните искове.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата с изключение
на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма - чл.269 от ГПК.
Атакуваният съдебен акт е
валиден и допустим.
Не се спори, Р. К. притежава на правото на собственост върху
процесния топлоснабден
имот, включително и за исковия период. Нормата на чл.153 от ЗЕ сочи като
потребител на топлинна енергия
собственикът или носителят на вещното право на ползване в сграда етажна
собственост. В пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ е
дадено легално определение за битов клиент. Двете разпоредби/ чл.153 от ЗЕ и
пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ/ трябва да тълкуват във взаимна връзка.
Спорен по делото е въпросът
дали жалбоподателят е потребител на
топлинна енергия за исковия период.
Според т.1 от ТР №
2/2017/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС „..клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известни общи условия директно
с топлопреното предприятие.“ В този случай това лице
става клиент на топлинна енергия и дължи цената й. Договорът подлежи на
доказване по общия ред като доказателство в тази насока може да е волеизявление
за откриване на партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения
имот. В тежест на ответника е да докаже
наличието на договор с трето лице, съгласието си пред дружеството в нотариална форма за това и сключен договор между ползвателя и топлопреносното
предприятие, тъй като от това той черпи за себе си благоприятни правни
последици. По делото не е установено, че
е налице договор за продажба на топлинна енергия между ползвателя С.и „Т.С.“
ЕАД. Представеното заявление – декларация, изходящо от Р. К., би
могло да се тълкува като съгласие на собственика друг да бъде клиент на топлинна енергия за
имота, на който е собственик, но липсва каквото и да било доказателство, че е
сключен договор между ползвателя С.и
ищеца по делото. Такова би могло да
бъде депозирано пред дружеството волеизявление за откриване на партида, тъй
като писмената форма не е такава за
действителност, а за доказване или други конклудентни
действия, чрез които да се установи
наличието на облигационна връзка за продажба на топлинна енергия, респективно
на задължението й за заплащане на цената й. Събраните свидетелски показания не могат да
установяват наличието на договор между
ползвателя и топлопреносното дружество.
Приетото копие от съдебно решение на СРС по гр.д. № 17109/11г. установява,
че срещу жалбоподателя е предявен иск за
друг период за дължима топлинна енергия, а именно от м.01.2002г. до
м.04.2010г., което също доказва, че няма договор между ползвателя С.и „Т.С.“ ЕАД. Издаване на фактура на името
на ползвателя също не доказва
съществуването на договор между него и топлоснабдителя.
Поради изложеното жалбоподателят, като собственик на процесния
имот и по презумпцията на закона, трябва да се счита потребител на топлинна енергия по
сключен договор при общи условия. Тя е
задължено лице за цената на доставената топлинна енергия. Относно нейният
размер и доставено количество няма спор.
/ Р № 35/21.02.2014г. по гр.д. № 3184/13г., ІІІ г.о. на ВКС по реда на чл.290
от ГПК/.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. От доказателствата по
делото се установява, че в
сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника по жалбата, е
въведено дялово разпределение.
При разпределяне на
доказателствената тежест по правилата на чл.154 от ГПК в тежест на потребителя
на топлинна енергия е да установи, че е
заплатил нейната стойност за исковия период.
Не се спори, че това задължение
не е изпълнено.
Поради горните изводи
решението на районния съд трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се
присъждат на жалбоподателя.
Ответникът няма направено
такова искане.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.12.2017г. на СРС, 140 състав, постановено
по гр.д. № 48451/17г.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач.
Решението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|