РЕШЕНИЕ
Номер 4409.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори наказателен състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
Прокурор:Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201700600167 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 7/22.01.2020 г., постановена по НОХД №00126/2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд подсъдимият Е. П. Ж. , роден на ***г. в ***, с постоянен и настоящ
адрес: ***, българин, български гражданин, с *** образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН:********** е бил признат за виновен в това че на *** г. в ***, по ул.“***“ е
управлявал МПС – лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,93 на хиляда, установено по надлежния ред – с
протокол за химическо изследване № *** г. на УМБАЛ „Св. Анна София“ АД, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1 от НК /по НОХД № 1763/2012
г. по описа на РС – Перник“/ – престъпление по чл. 343б ал.2 от НК, поради което и на
основание чл. чл.343б ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът го е осъдил,
като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието.
С присъдата Районен съд – Перник, на основание чл.343г, във вр. с чл.343Б ал.2 вр.
ал.1, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е лишил подсъдимия Е.Ж. от право да управлява МПС за срок
от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С посочената
1
присъда съдът, на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение присъда по НОХ №
12256/2014 г. по описа на С. районен съд, влязла в сила на 21.07.2016 г., а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
С присъдата си, съдът е осъдил подсъдимия Е. Ж. да заплати по сметка на ОД на
МВР – гр. П. сумата от 160.57 лв. /сто и шестдесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляващи разноски на досъдебното наказателно производство, а по сметка на Районен
съд – Перник сумата 254,00 /двеста петдесет и четири/ лева, представляваща разноски за
вещи лица в хода на съдебното следствие.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от
подсъдимия, в която се иска тя да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимият чрез своите защитници адв. Н.Ц. и адв. В.Б. е
заявил, че поддържа жалбата, уточнявайки, че обжалва присъдата единствено по отношение
на наказанието.
Защитникът на подсъдимия адвокат Н.Ц. поддържа жалбата, като пледира за
намаляване на наказание до минимума, предвиден в закона, поради наличието на сериозни
здравословни проблеми у подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия адвокат В.Б. поддържа жалбата, като изразява становище
за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Подсъдимият заявява в лична защита, че има множество проблеми, както
здравословни, така и с децата си, а в последната си дума изразява съжалението си за
извършеното.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.339, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тезите,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка,
приета за установена от районния съд, която е следната:
На *** г. свидетелите Д. И. Ч., на длъжност *** в сектор „ПП“ при ОДМВР-П. и Р. Г.
А., на длъжност *** в сектор „ПП“ при ОДМВР-П., били на работа по утвърден график като
АП-340 за времето от 08.00ч. до 20.00ч. На тази дата, за времето от 07,30ч. до 16,30 ч. на
2
работа по утвърден график бил и свидетелят В. П. А., на длъжност *** при ** РУ-П., като в
следобедните часове той се намирал на територията на ***, съвместно с полицейски екипи
от СДВР /жандармерия/ за осъществяване на мероприятия по охрана на обществения ред.
Около 16.00 ч. на посочената дата, свидетелят А. се намирал в района на ул.“***“ в ***, като
по същото време подсъдимият Е. П. Ж. управлявал по ул. “***“ на ***, в посока към ПП-1-
1 лек автомобил марка “Ауди А 4” с регистрационен № *** като преди това бил употребил
алкохол. Като възприел автомобила, управляван от подсъдимия, свидетелят А. го спрял за
извършване на проверка, при което установил самоличността на Е. Ж. като водач на
автомобила и му направило впечатление, че същият има неадекватно поведение и от него се
носела миризма на алкохол. Чрез ОДЧ при ** РУ-П. свидетелят А. поискал съдействие от
колегите си от сектор „ПП“ при ОДМВР-П. и на място пристигнали свидетелите Ч. и А.,
които отново проверили документите на Ж., посочен им от А. като водач на МПС, след
което го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“
с № ***, което отчело концентрация на алкохол в издишания от водача въздух 1,66 на
хиляда. За така констатираното нарушение на Ж. бил съставен АУАН, Серия АА, № ***г. и
му бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият Ж. бил придружен от
свидетелите Ч. и А. до ЦСМП-П., където в тяхно присъствие дал кръвна проба за химическо
изследване. Както се установява от заключението на протокола за проведено химическо
изследване № ***г. на УМБАЛ „Св. Анна - София“ АД в кръвта на Е.Ж. е установено
наличие на етилов алкохол от 1,93 промила.
При предявяване на разследването са били направени искания, част от които са били
намерени за основателни. Била е назначена по делото съдебно-психиатрична експертиза на
подсъдимия. От заключението на същата се установява, че Е.Ж. не страда от психическо
заболяване, в т.ч. и от епилепсия и не се води на отчет. Според това заключение на вещото
лице, към инкриминираната дата Е.Ж. е разбирал свойството и значението на извършеното и
е можел да ръководи постъпките си, като здравословното му състояние и понастоящем не
съставлява пречка да участва в наказателното производство.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след като
е направил съвкупен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани в
хода на производството - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д. И. Ч.,
*** към група „Престъпления по пътищата“ в отдел КП при при ОД на МВР П., Р. Г. А., В.
П. А., заключението по токсикологичната експертиза /химическо изследване на проба кръв/,
талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, акт за установяване на административно нарушение, справка от КАТ, справка за
съдимост, заключенията по съдебно-психиатричните експертизи.
От така изложената фактическа обстановка решаващият съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимият Е. Ж. както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на 343б, ал.2 от НК, тъй като на *** г. в ***, по ул.“***“ е
3
управлявал МПС – лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,93 на хиляда, установено по надлежния ред – с
протокол за химическо изследване № *** г. на УМБАЛ „Св. Анна София“ АД, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б ал.1 от НК /по НОХД № 1763/2012
г. по описа на РС – Перник“/.
От обективна страна е налице извършено съставомерно деяние по посочения текст
от наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са логични, последователни и
безпротиворечиви, а то не се оспорва и от подсъдимия и защитата. В случая става въпрос за
престъпление на просто извършване, т.е. за съставомерността на деянието не е необходимо
настъпването на вредоносни последици. Обществените отношения са увредени със самото
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. В конкретния
случай това е установено по предвидения в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а именно - чрез химическо изследване на кръв.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. С
предприемане управление на МПС след употреба на алкохол подсъдимият Е. Ж. пряко е
целял осъществяването на една правомерна цел – придвижване от едно място на друго, но
същевременно е осъзнавал, че нейното осъществяване е неизбежно свързано с извършването
обществено опасно деяние, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол.
При преценката на вида и на размера на наложеното на подсъдимия Е.Ж.
наказание решаващият съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и му е наложил наказание лишаване от свобода близко до минимума,
предвиден в закона, а именно 5 месеца лишаване от свобода, като не е наложил наказание
глоба. При това положение, настоящият състав на въззивния съд намира, че наложеното
наказание на подсъдимия е достатъчно снизходително и не следва повече да се намалява.
Правилно решаващият съд не е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради
наличието на законови пречки за прилагането й – предишните осъждания на Е. Ж..
Присъдата е правилно и законосъобразна и по отношение на определения режим на
изтърпяване на наказанието, както и по отношение на разноските.
В заключение, присъдата на районния съд е правилна, законосъобразна и
обоснована, постановена при спазване на процесуалните правила. Първоинстанционният
съд е направил пълен анализ на всички доказателства по делото, изложил е подробни
мотиви и не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради
което и обжалваната присъда следва да се потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
4
Потвърждава присъда №7 от 22.01.2020 г., постановена по НОХД № 00126/2019 г.
по описа на Пернишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5